Уди – от пеликан до най-известния кълвач

| от |

Когато Уди Кълвача се появява за първи път на малкия екран през 1940 година, той е с малка поддържаща роля в поредицата „Пандата Анди”, продуцирана от Уолтър Ланц. Епизодът е излъчен на 25 ноември.

Първоначално анимационната поредица има за главен герой пандата Анди, която е озвучена от Сара Бърнър – прочута с безупречната имитация на широк диапазон диалекти. В основното действие ключова роля е определена и за Татко Панда, озвучен от Мел Бланк – амрикански комик, известен като „човекът с хиляди гласове”.

Именно Бланк трябвало да озвучи с един от тях и Уди, но симпатичният пощальон с рижав перчем буквално приковал вниманието на всички към себе си.

И понеже си е странна птица, Уди започнал да вади душата на двете панди само и само да се забавлява. Със сигурност помните заразителния му смях, който сте чакали с нетърпение, за да се посмеете и вие. Разбира се и комичните опити на татко Панда и Анди , които дават мило и драго да посипят със сол опашката на палавия Уди в опит да го заловят, също допринасят за славата на дребничкия и пъргав кълвач. Някои все още се чудят дали чернобялото семейство е било суеверно, наивно подведено от вещица или просто е излъгано, че тежестта на солта може да задържи лудият Уди.

Факт е обаче, че краят на анимационния филм е щастлив за кълвач – той е отведен в подобие на Веселата ферма, където новите му стопани се оказват по-откачени и от самия него.

Както повечето от ранните анимации на Ланц от 1940 година и тази в началото не му носела много точки в средите. Самият Ланц твърди, че не се е занимавал с продукцията на пилотния епизод на „Уди Кълвача”. Това правел Алекс Лови.

„Чук-чук” е първият сериозен филмов ангажимент на Уди Кълвача. Незабравимият, бълбукащ кикот на Уди актьорът Мел Бланк усъвършенствал още в гимназията. Смехът на Бланк е използван още и от Щастливия заек – предшественикът на Бъгс Бъни година по-рано.

Първоначално Уди е малко по-различен, чертите на лицето му са по-остри. До 1942 година той се променя така, че да стане по-лесен за рисуване, докато достига до окончателния си образ през 1944 година. В първия проект на Уди, той носи само червените си пера вместо белия потник, краката му били доста възпълнички и имали пръсти, виждали се и две големи, зелени пера на опашката. Но брадичката му била по-голяма и изглеждала някак дефектна. Уди приличал по-скоро на  пеликан, отколкото на  кълвач.

Пилотният епизод на Уди Кълвача никога не видял бял ден, защото разпространителят Бърни Крийзър заявил, че птицата е най-грозното създание, което е виждал. Тогава Ланц му казал: „Ти не плащаш за тези карикатури,  твоята работа е да ги разпространиш. Така че по-добре го направи, защото аз съм твоя късмет”.

Ланц бил доста убедителен, а Крийзър обичал да рискува, така че скоро Уди Кълвача станал тотален хит.

Запазената марка на Уди Кълвача е въпросът „Познай кой?” Този боен вик съпътства птицата от първата й среща с пандата Анди. Тогава Уди изскача от покрива на къщата, а гласът му е доста по-спокоен от това, което ни очаква, когато червения перчем влезе във вихъра си.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.