Турция си пречи сама

| от |

ЕС подновява преговорите с Турция за членство в Общността, само че без особен ентусиазъм. А и пречките пред евентуалното присъединяване не са никак малко. Най-голямата от тях си остава т.нар кипърски въпрос, пише Дойче веле.

Само час – толкова ще продължи срещата на ЕС и Турция, насрочена за 6 ноември, на която след продължителна пауза ще бъдат възобновени преговорите за турското еврочленство. Няколко речи от общ характер, снимка за спомен и пресконференция – на тази символична среща няма да се говори конкретно по истинските проблеми. А и темата на новата глава от преговори, коята се открива сега, не е с кой знае какъв конфликтен потенциал.

Става дума за регионалната политика – т.е. за евентуалните помощи на ЕС за селските региони на евентуалната бъдеща членка на Общността Турция. Така ще бъде открита 14-та от общо 35 преговорни глави. По-парливи теми – като човешките права или независимостта на правосъдието – все още не са обсъждани. На последното си заседание през октомври министрите на външните работи от Общността не можаха да се споразумеят за подобна крачка.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле отчете в последния доклад за напредъка на страната някои положителни развития, независимо от наличието на дефицити по отношение на свободата на мненията, вероизповеданията и независимостта на съдебната власт. Същевременно насилствените действия на турските сили за сигурност срещу демонстрантите в Истанбул и други градове на страната през май и юни т.г. кара някои от външните министри на Общността да се въздържат от започването на преговори по въпросите за човешките права и правосъдието, които няма да бъдат никак леки. Еврокомисарят Фюле обаче смята, че тази тактика не е правилна. „Ако наистина искаме турците да променят нещо в сферата на основните човешки права, трябва да започнем да преговаряме с тях точно по тези въпроси“, казва той.

tur

Преговорите с Турция се водят от 2005-та насам

Преговорите с Турция за членство в ЕС бяха открити официално през 2005 година. Те бяха предхождани от дългогодишна подготовка. Още от 2005-та обаче те тъпчат на място: нито една преговорна глава не е била юридически приключена. 14 други „чувствителни“ преговорни глави пък са блокирани по решение на ЕС или по силата на кипърското вето. Кипър, който е член на ЕС, не е признат международно-правно от страна на Турция.

Историческият конфликт, започнал с турската окупация на северната част на остров Кипър през 1974, продължава да тлее и до днес. „Той е спирачка и за турските преговори за членство в ЕС“, смята евродепутатката Риа Омен Руйтен. Холандската консерваторка е докладчик за Турция пред Европарламента. Тя казва: „Междувременно между двете народностни групи на остров Кипър се водят преговори, но бих желала да видя, че Турция полага повече усилия в тази насока.“

Политологът проф. Хуберт Фаустман, който ръководи фондация „Фридрих Еберт“ в Никозия, смята, че Турция няма истински стимул, за да прояви желание за компромиси. „Нещата биха могли много бързо да се променят при наличието на желание“, казва експертът по проблемите на Кипър. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че ЕС и сам не е съвсем наясно по отношение на това, дали Турция да получи пълноправно членство или да стане асоцииран партньор. „Съвсем ясно е обаче, че кипърският проблем е съществена спирачка в този процес“, казва още Фаустман.

Турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заяви само преди няколко дни пред вестник „Хюриет“, че Турция чака по-дълго от всяка друга страна за членство в ЕС. Откриването на нова преговорна глава, според него, било „закъсняла, но положителна стъпка“. Багъш се надява, че „безпричинните политически блокади“ на други преговорни глави ще отпаднат колкото се може по-скоро. В ЕС обаче са на мнение, че и самата Турция би могла да допринесе за това, като признае поне косвено Кипър, който е член на Общността. В т.нар. „Протокол от Анкара“ Турция беше поела задължението да допуска кипърски самолети и кораби до своите пристанища и летища. Това задължение обаче страната отказва да изпълни и до днес.

Кипърският министър на вътрешните работи Сократис Хасикос заяви в понеделник пред вестник „Cyprus-Mail“, че страната му в никакъв случай не желае преговорите между кипърските гърци и кипърските турци да се провалят. Той призова и Турция да се ангажира по-активно в преговорния процес. Към ЕС също беше отправен призив за активизиране. През тази седмица ООН предприема нов опит да накара двете враждуващи групи на остров Кипър да седнат на масата на преговорите.

tur2

Пълноправното членство – невъзможно?

В същото време не всички европейски среди са съгласни да приемат перспективата за прием на Турция в ЕС. Германският евродепут Маркус Фербер от Християнсоциалния съюз дори призова канцлерката Меркел да извърши корекция в курса. Досега федералното правителство на Германия подкрепяше преговорите на Турция с Общността, но неизменно изтъкваше, че няма автоматизъм, по силата на който те непременно да водят до пълноправно членство. Според Фербер, германското правителство не бива да придвижва повече въпроса за турското членство, защото страната няма как да стане пълноправна членка.

Лявата партия в Германия също е против продължаването на преговорите с Турция, макар и по съвсем други причини. Севим Дагделен от фракцията на Левицата в Бундестага заяви по този повод: „Възниква фаталното впечатление, че режимът на Ердоган и неговата партия ще бъдат възнаградени за досегашния им курс по налагането на ислямистки методи на потисничество.“ С оглед на употребата на полицейско насилие и груби нарушения на човешките права не бивало да се откриват нови преговорни глави.

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.