shareit

Турция си пречи сама

| от |

ЕС подновява преговорите с Турция за членство в Общността, само че без особен ентусиазъм. А и пречките пред евентуалното присъединяване не са никак малко. Най-голямата от тях си остава т.нар кипърски въпрос, пише Дойче веле.

Само час – толкова ще продължи срещата на ЕС и Турция, насрочена за 6 ноември, на която след продължителна пауза ще бъдат възобновени преговорите за турското еврочленство. Няколко речи от общ характер, снимка за спомен и пресконференция – на тази символична среща няма да се говори конкретно по истинските проблеми. А и темата на новата глава от преговори, коята се открива сега, не е с кой знае какъв конфликтен потенциал.

Става дума за регионалната политика – т.е. за евентуалните помощи на ЕС за селските региони на евентуалната бъдеща членка на Общността Турция. Така ще бъде открита 14-та от общо 35 преговорни глави. По-парливи теми – като човешките права или независимостта на правосъдието – все още не са обсъждани. На последното си заседание през октомври министрите на външните работи от Общността не можаха да се споразумеят за подобна крачка.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле отчете в последния доклад за напредъка на страната някои положителни развития, независимо от наличието на дефицити по отношение на свободата на мненията, вероизповеданията и независимостта на съдебната власт. Същевременно насилствените действия на турските сили за сигурност срещу демонстрантите в Истанбул и други градове на страната през май и юни т.г. кара някои от външните министри на Общността да се въздържат от започването на преговори по въпросите за човешките права и правосъдието, които няма да бъдат никак леки. Еврокомисарят Фюле обаче смята, че тази тактика не е правилна. „Ако наистина искаме турците да променят нещо в сферата на основните човешки права, трябва да започнем да преговаряме с тях точно по тези въпроси“, казва той.

tur

Преговорите с Турция се водят от 2005-та насам

Преговорите с Турция за членство в ЕС бяха открити официално през 2005 година. Те бяха предхождани от дългогодишна подготовка. Още от 2005-та обаче те тъпчат на място: нито една преговорна глава не е била юридически приключена. 14 други „чувствителни“ преговорни глави пък са блокирани по решение на ЕС или по силата на кипърското вето. Кипър, който е член на ЕС, не е признат международно-правно от страна на Турция.

Историческият конфликт, започнал с турската окупация на северната част на остров Кипър през 1974, продължава да тлее и до днес. „Той е спирачка и за турските преговори за членство в ЕС“, смята евродепутатката Риа Омен Руйтен. Холандската консерваторка е докладчик за Турция пред Европарламента. Тя казва: „Междувременно между двете народностни групи на остров Кипър се водят преговори, но бих желала да видя, че Турция полага повече усилия в тази насока.“

Политологът проф. Хуберт Фаустман, който ръководи фондация „Фридрих Еберт“ в Никозия, смята, че Турция няма истински стимул, за да прояви желание за компромиси. „Нещата биха могли много бързо да се променят при наличието на желание“, казва експертът по проблемите на Кипър. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че ЕС и сам не е съвсем наясно по отношение на това, дали Турция да получи пълноправно членство или да стане асоцииран партньор. „Съвсем ясно е обаче, че кипърският проблем е съществена спирачка в този процес“, казва още Фаустман.

Турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заяви само преди няколко дни пред вестник „Хюриет“, че Турция чака по-дълго от всяка друга страна за членство в ЕС. Откриването на нова преговорна глава, според него, било „закъсняла, но положителна стъпка“. Багъш се надява, че „безпричинните политически блокади“ на други преговорни глави ще отпаднат колкото се може по-скоро. В ЕС обаче са на мнение, че и самата Турция би могла да допринесе за това, като признае поне косвено Кипър, който е член на Общността. В т.нар. „Протокол от Анкара“ Турция беше поела задължението да допуска кипърски самолети и кораби до своите пристанища и летища. Това задължение обаче страната отказва да изпълни и до днес.

Кипърският министър на вътрешните работи Сократис Хасикос заяви в понеделник пред вестник „Cyprus-Mail“, че страната му в никакъв случай не желае преговорите между кипърските гърци и кипърските турци да се провалят. Той призова и Турция да се ангажира по-активно в преговорния процес. Към ЕС също беше отправен призив за активизиране. През тази седмица ООН предприема нов опит да накара двете враждуващи групи на остров Кипър да седнат на масата на преговорите.

tur2

Пълноправното членство – невъзможно?

В същото време не всички европейски среди са съгласни да приемат перспективата за прием на Турция в ЕС. Германският евродепут Маркус Фербер от Християнсоциалния съюз дори призова канцлерката Меркел да извърши корекция в курса. Досега федералното правителство на Германия подкрепяше преговорите на Турция с Общността, но неизменно изтъкваше, че няма автоматизъм, по силата на който те непременно да водят до пълноправно членство. Според Фербер, германското правителство не бива да придвижва повече въпроса за турското членство, защото страната няма как да стане пълноправна членка.

Лявата партия в Германия също е против продължаването на преговорите с Турция, макар и по съвсем други причини. Севим Дагделен от фракцията на Левицата в Бундестага заяви по този повод: „Възниква фаталното впечатление, че режимът на Ердоган и неговата партия ще бъдат възнаградени за досегашния им курс по налагането на ислямистки методи на потисничество.“ С оглед на употребата на полицейско насилие и груби нарушения на човешките права не бивало да се откриват нови преговорни глави.

 
 
Коментарите са изключени

Значението и създаването на символа на мира

| от |

Семафор е устройство, което показва на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат подобна сигнална система, но тя се извършва от хора със знамена. В исторически план живите семафори добиват повече известност по време на Френската революция, когато улесняват и ускоряват комуникацията в цялата държава. В такъв случай е малко иронично, че семафорът играе важна роля в създаването на емблематичения антивоенен символ. Той е създаден по идея на британски дизайнер за конкретна кауза, но в крайна сметка става популярен и универсален в цял свят.

Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата световна война, а след това ще стане изключителен противник на Втората световна война. След като завършва Кралския колеж по изкуства, той започва работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача встрани от редовната си служба – да изработи лого за ядрено разоръжаване, което да се използва на протестен марш, организиран от новосформираният Комитет за директни действия срещу ядрената война (Direct Action Committee against Nuclear War  – DAC), подкрепен от Кампанията за ядрено разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).

1983 Easter CND demo Aldermaston

Кадър от протеста

Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде доста дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за изследване на атомното оръжие. Този символ ще обединява хората в първия мащабен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на знамена и плакати, но също така хората го рисуват на лицата си, за да напомнят за отговорността на всеки отделен човек да се изправи срещу войната.

Semaphore Delta November

По отношение на семафорния елемент в логото – то всъщност е комбинация от знаците с флагчета, които семафорите правят, за да означат буквите „N“ (в зелено на картинката) и „D“ (в синьо на картинката) , които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от английски език „ядрено разоръжаване“. Тези знаци се стилизират с черти, налагат се един върху друг и се поставят в кръг.

Peace symbol

Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Великобритания, този символ не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, но образът на птичката вече се ползва от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, но той може да бъде свързан с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна ядрени бомби върху Япония). Дизайнерът иска да създаде нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.

И така, в състояние на „дълбоко отчаяние“, пише самият Холтом, „нарисувах себе си: един човек в отчаяние, с ръце… протегнати навън и надолу… Оформих рисунката с линии вместо ръце и я поставих в кръг. В началото ми изглеждаше смехотворно и толкова странно.“

Той все още не е сигурен, че това е правилното лого, но все пак го рисува на лист хартия, закача го за якето си и забравя за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „Погледнах изненадан и видях, че символът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се доста странно и притеснено да го нося. „О, това е новият символ на мира“, й казах. „Колко интересно, разпространен ли е?“ „Не все още, но очаквам, че скоро ще има доста.“

Ранните версии, направени за CND, приличат малко на стилизирани хора – когато приближават кръга, линиите се разширяват, което прави знака да изглежда като глава и тяло с насочени напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното послание: „В случай на ядрена война, това може да ви надживее.“

CND badge, 1960s

CND продължи да използва логото във Великобритания, но то се по света и в крайна сметка ще започне да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти ползват и популяризират символа през 1958 – те го слагат на малка лодка и я пускат в зона за ядрена опити. Няколко години по-късно, делегат от Американския студентски мирен съюз (СПУ) се завръща от пътуване до Великобритания и убеждава групата си да вземе символа и да го разпространи в университетите.

Логото няма авторски права и с времето популярността му продължава да се развива. В следствие на това то е описано като „може би най-мощното, запомнящо се и разпознаваемо изображение, създадено някога за светска кауза“.Холтом обаче се притеснява за негативния аспект на фигурата, която прилича на рунически символ за „смърт“ (инверсия на руната за „живот“). Но той също и осъзнава нещо – ако символът се обърне, би могъл да изглежда като „дърво на живота“, представляващо надежда и оптимизъм. От семафорна гледна точка  „разпънати ръце нагоре“ означават буквата U и заедно с буквата D тази нова обърната фигура може да означава и „unilateral disarmament“, от англ. „едностранно разоръжаване“. А това е най-голямата мечта на Холтом.

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

| от |

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Когато британските железници откачаха вагони в движение

Според Британската железница така наречените „slip coach“ вагони се появяват случайно – когато вагонът, в който пътува един от служителите й, се откача и композицията продължава, докато той бавно намалява скоростта си и спира – според тази история съединителната верига се къса. Но въпреки леко плашещия характер на инцидента, мъжът се замисля дали ако го правят нарочно, това няма да бъде за добро. И така, през 19 век тази практика започва.

По-вероятната история на произхода на тези вагони е и малко по-драматична. Преди да бъдат приспособени по специален начин за такава операция, тя пак се е случвала, но директно, по много по-опасен за всички начин. 

След като идеята се разработва, на теория няма ограничение за броя на вагоните, които могат да се откачат или колко пъти може да се извърши това за едно пътуване. Експресния влак между Лондон и Глазгоу, например,  може да пусне няколко вагона в един по-малък град, след това още няколко в друг, в трети… стига да има служител в най-предния вагон при всяко пускане, който да натиска спирачките. След това откачените вагони могат да оставят пътниците си или да бъдат прикачени към друг локомотив.

До 1914 на ден се откачат вече около 100 вагона. В зенита на практиката те са около 200. Но въпреки че е активна близо един век , тя си има своята цена и недостатъци. Всеки откачен в движение вагон (или композиция от вагони) изисква, както отбелязахме, служител, а след това и хора, които да скачат отново вагоните за влак, което добавя към персонала. И макар вагоните да се откачат лесно в движение, след това не е толкова лесно да бъдат прикачени.


И тъй като влаковете все пак стават все по-бързи, откачането на вагони в движение с хора в тях ставало все по-опасно. Това в комбинация с разходите през 1960 довело до края на практиката. Именно последното такова пътуване виждаме и във видеото.

Идея обаче просъществувала останала още малко. В някои случаи влаковете спират да откачат автомобили, които след това се свързват отново с нов двигател. В други няколко локомотива са свързани за участък, след което се разделят на спирка, преди да продължат под собствена сила. Такива системи с разделен влак си проправят път в цяла Европа и САЩ.

 
 
Коментарите са изключени

Охранителни системи за гробове

| от |

Викторианската епоха е известна с това, че обръща специално внимание на смъртта. Това, освен много други неща, поражда редица изобретения, проектирани около човешките гробове. „Безопасният ковчег“, например, е създаден заради популярния тогава страх човек да не бъде погребан жив. По-ранните и прости версии на този ковчег имат звънци, с които клетникът може да позвъни за помощ. Други версии имат тръби за дишане и скрити ключове, за да помогнат на хората да оцелеят и да избягат от ковчега.

Но на фона на тази нарастваща тревога да не би да бъдете погребан преждевременно, появява се нов престъпен отрасъл: краденето на тела. Известни още като „възкръсниците”, тези крадци ексхумират тела и ги продават на лекари, всякакви медицински лица и студенти, за да се правят изследвания върху тях.

В отговор на зачестилите престъпления, на пазара излиза арсенал от устройства за защита на гробовете, включително „гробищния пистолет“. Зареден и разположен върху въртяща се основа в долната част на гроба, този пистолет, при стъпване върху предварително опънати корди, се завърта и стреля по крадеца. Тъй като набезите са главно към по-свежи трупове, семействата или приятелите на починалия могат да наемат такова оръжие за определен период и след това да ги върнат.

Разбира се, тези приспособления имат своите недостатъци, най-вече: бидейки над земята, могат лесно да бъдат забелязани и съответно избегнати или деактивирани. Така се ражда „торпедния ковчег“. Първоначално това били просто малки пушки, насочени нагоре и задействани при отварянето на капака на ковчега.

Рекламите на това устройство го хвалят: „Спи спокойно, скъпи ангеле, нека страхове от призраци не смущават почивката ти, защото над твоето тяло лежи торпедо, готово да направи на мляно месо всеки, който се опита да те вземе.“ Разработени са и други вариации на същата идея, включително с експлозиви, които разчитат по-малко на точност и повече на обхват.

Mortsafe at Logeriat Church1

Мортсейфове

Не е ясно колко успешни или широко разпространени са били тези различни оръжия в действителност, въпреки че за някои се знае, че успяват да осакатяват крадци. Освен тях се предлагат и други по-малко смъртоносни варианти като, например, „мортсейфовете“.

 
 
Коментарите са изключени