Турция погна три банки

| от |

Турската държава предупреди три банки и ги призова да сътрудничат по-ефикасно на правителството при споделяне на информация за транзакции „в битката срещу тероризма“, заяви финансовият министър Мехмет Шимшек, съобщи в. „Тудей`с Заман“.

Без да споменава конкретните имена на трезорите Шимшек посочи, че трите банки не си сътрудничели с Борда за разследване на финансови престъпления /БРФП/ в откриването на т. нар. мръсни пари и борбата срещу тероризма. Той изрично подчерта, че за БРФП е изключително важно да получава информация от банките за подозрителни банкови транзакции при разследването и разкриването на престъпления. Шимшек допълни, че борбата срещу престъпни финансови операции е особено важно за Турция за увеличаване на международното доверие към нея и за поддържането на законната икономика. „Не мога да назова имената им от съображения за опазване на тайна, но има три банки, които възпрепятстват сътрудничеството с нас във войната ни срещу престъпността и тероризма. Те обмислят нашите предишни предупреждения и съм убеден, че те много скоро ще започнат да сътрудничат с нас“.

През февруари 2013 г. турският парламент одобри дългоочаквания закон, криминализиращ финансирането на тероризма.

Турция се намира в „сивия списък“ от държави, направен от 36-членната Грипа за финансови действия /FATF/, за това, че не прилага изискваното от страните-членки законодателство въпреки натиска върху Анкара години наред. Ако Турция не беше приела закона до крайната определена за това дата 22 февруари, страната рискуваше да бъде изхвърлена от FATF, с което държавата би попаднала в черния списък с Иран и Северна Корея. Това може да доведе до ограничаване на чуждестранната активна дейност през турски банки, ще затрудни възможността на Турция да привлича външни капитали и може да се отрази негативно на кредитния й рейтинг. /БГНЕС

 
 

Полетът на автомобила на Илон Мъск може да бъде проследен в интернет

| от chr.bg, БТА |

Полетът в космоса на електрическия автомобил „Тесла“, изстрелян с тежката ракета „Фалкон хеви“, може да бъде проследен в интернет в специален сайт, създаден от ентусиаст, съобщава технологичният сайт BGR.

Автомобилът с манекена вече се движи към Марс със скорост 70587,437 км/ч.

Неговото примерно местоположение може да бъде проследено на сайта whereisroadster.com. С помощта на математически алгоритъм на портала е указана отдалечеността на возилото от Земята и от Марс, както и неговата скорост. Изобразена е и схема, показваща орбитата на електромобила.

По време на публикацията „Тесла“-та на Мъск се е намирала на 2,2 милиона километра разстояние от Земята, а до Марс й предстои да измине 229 милиона километра при скорост 11 хиляди км/ч.

 
 

Range Rover Sport е първият SUV, изкачил се до Вратата към Рая

| от chronicle.bg |

99 завоя и 999 стъпала не спряха новия Range Rover Sport PHEV да направи нещо за първи път в света на една от най-известните забележителности в Китай. Мощният SUV, задвижван с бензин и електричество, стана първият автомобил, изкачил стълбите до естествената скална арка Вратата към Рая.

Предизвикателството започна в началото на 11,3-километровия път в планината Тианмен (известен като Пътя на дракона). Range Rover Sport P400e се отправи по трудното трасе с пилота от Panasonic Jaguar Racing Хо-Пин Тунг зад волана и система Terrain Response 2 в Динамичен режим.

Във връхната точка на пътя пилотът от Формула E оптимизира Terrain Response за втората част от предизвикателството, покорявайки издигащите се под 45 градуса стълби с 999 стъпала, водещи до легендарната китайска Врата към Рая, използвайки комбинираната мощност на бензиновия двигател Ingenium и електрическата батерия.

rrsport18mydragonchallenge12021801-resize-1024x682

Новият силов агрегат PHEV осигурява на Range Rover Sport електрически пробег с нулеви емисии до 50 км, когато е напълно зареден, но Хо-Пин Тунг използва неговия модерен бензинов двигател Ingenium с 300 к.с. и електрическия мотор със 116 к.с. за бързо преодоляване на пътния участък от предизвикателството. След това мощният SUV изкачи стръмните стълби до естествената скална арка.

rrsport18mydragonchallenge12021805-resize-1024x679

Предишните подвизи на Range Rover Sport включват поставилото рекорд изкачване на Пайкс Пийк, САЩ, рекордното пресичане на пустинята „Руб ал-Хали“ на Арабския полуостров и 2170-метровото спускане по легендарната писта „Инферно“ в Мюрен, Швейцария.

rrsport18mydragonchallenge12021828-resize-1024x682

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.