Турция настоява за дял от газовите залежи край бреговете на Кипър

| от |

Турският премиер Ахмед Давутоглу заяви, че страната му настоява за дял от газовите залежи край бреговете на Кипър – въпрос, който допълнително обтегна отношенията на Анкара с Атина и Никозия, предаде Франс прес.

„“Нека използваме заедно това богатство“, каза Давутоглу в началото на двудневното си посещение в Атина, където ще разговаря с гръцкия си колега Андонис Самарас в опит за укрепване на двустранното доверие.

“Можем да свържем газовите залежи с Гърция през Турция“, заяви турският премиер по време на гръцко-турски бизнес форум. Предлолага се, че в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море има между 102 и 170 милиарда кубични метра газ. Анкара изпрати там свой кораб, който да проучи предполагаемите залежи./БНР

 
 

Тенеси Уилямс: поетът на изгубените души

| от chronicle.bg |

Той е описван като най-знаковия американски драматург. Името му стои редом до тези на Артър Милър, Едуард Олби, Дейвид Мамет и други. Мнозина твърдят, че по-велик от него няма. Дали това е така, е въпрос на субективна преценка. Защото величието е неизмеримо. Факт е обаче, че емблематичният, широкоусмихнат и мустакат Тенеси Уилямс е едно от най-важните имена не само в американския, но и в световния театър.

Роден е на 26 март 1911 г. в щата Мисисипи. Рожденото му име е Томас Ланиър Уилямс III. Майка му Едуина е дъщеря на свещеник, а баща му е търговец със слабост към жените и алкохола.

Тенеси започва да пише още от ранна възраст. След редица написани едноактни пиеси без особени качества, всичко се променя за една нощ през 1945 г. Премиерата на спектакъла „Стъклената менажерия“ донася на Тенеси Уилямс дългоочакваното признание. Буквално за една нощ вълната от популярност го качва на гърба си и той се появява в страниците на всички списания. С това започва дългото му пътешествие, което включва няколко световни награди в областта на драматургията, стотици изстрадани и изписани страници, много алкохол, наркотици, мъже и едно огромно наследство, оставено на читателите и зрителите.

01009242.JPG

Пиесите на Тенеси Уилямс са тест за всеки актьор. Почти няма актриса, която да не мечтае за ролята на Бланш Дюбоа от „Трамвай Желание’ и почти няма година, в която една от пиесите на автора да не бъде поставена на Бродуей или Уест Енд в Лондон. Кейт Бланшет, Изабел Юпер, Джесика Ланг,  Рейчъл Вайс и Джилиън Андерсън са само част от имената, влезли в ролята на Маги Котката или Бланш Дюбоа.

Възприятието на широката публика към Тенеси Уилямс еволюира през годините. Когато пиесата „Трамвай Желание“ е играна за първи път в Лондон (през 1949 г., поставена от Лорънс Оливие) Тенеси е видян като типичният американски търговец на опустошителни морални ценности. Критиците описват постановката като разказ за една проститутка, за полет на нимфоманка, за копнежите на една сексуална невротичка. Парламентът атакува пиесата, наричайки я „нискокачествена и отблъскваща“. Когато пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив“ има своята британска премиера през 1958 г., е била представена едва ли не като клубно изпълнение, за да не бъде публиката опорочена от факта, че главния герой в пиесата, Брик, има хомосексуални наклонности.

За щастие днес вече Тенеси Уилямс не е възприеман като възхваляващият секса и ниските морали автор. Днес вече фокусът е върху текста и дълбочината на световете в неговите творби. Описван е като „Поетът на изгубените души“ и често е свързван с емпатията към духовно ранените персонажи.

марлон  брандо и вивиан  лий,  тенеси уилямс
Кадър от филма „Трамвай Желание“ (1951 г.). Вивиан Лий в ролята на Бланш Дюбоа и Марлон Брандо в ролята на Стенли Ковалски.

Голяма част от творчеството му е посветено на Стария Юг в САЩ. Показани са грозните предразсъдъци на този свят и също както при почитания от Тенеси Чехов, ситуациите едновременно комични и трагични.

Самият Тенеси притежава силно гражданско самосъзнание – нещо, което е видимо от писмените източници за живота му. Докато обикаля Юга през 1939 г. се среща с бедните безработни семейства и вижда отблизо начина им на живот. Презира расизма. Възмутен след като не успява да се пребори срещу това „Стъклената менажерия“ да не се играе само пред бяла публика, през 1947 г. той пише на The New York Times, че всеки договор, който подписва занапред ще изключва Вашингтон като място за игра, докато градът не сложи край на тази недемократична практика. Повлиян е от сътрудника на Бертолт Брехт, Ъруин Пискатор, който е ръководител на the Drama Workshop в Ню Йорк, и с когото авторът работи по едноактната си пиеса „Дългото сбогуване“. Всичките пиеси на Тенеси Уилямс съдържат идеята за борба със социалната неправда.

film_11142016_bastien_catroof_photofest-1366x1051
Кадър от филма „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Елизабет Тейлър е в ролята на Маги Котката, а Пол Нюман е в ролята на Брик.

В този смисъл шедьовърът на кариерата му, „Трамвай Желание“ също може да бъде разглеждана така. За някои пиесата е реабилитиране на Стенли Ковалски, който отмъщава на снаха си Бланш, задето е нарушила хармонията в мирния му дом в Ню Орлиънс. Нищо не е толкова просто обаче. Други възприемат далеч по-балансирана гледна точка. Според тях Бланш олицетворява „поетиката и аристократизма на чувствата“, докато Стенли е мускулестата, първична и жестока енергия. В края на краищата, за да бъде разбрана тази пиеса, се изисква симпатия. До голяма степен „Трамвай Желание“ е провокирана от действителността в Америка от края на 40-те, в която мачизмът и материализмът надделяват над духовните и артистичните ценности.

Тенденцията на скрития (а понякога и не толкова скрит) политически коментар продължава чак до „каменната ера“ в творчеството на Тенеси Уилямс през 60-те, когато той започва да злоупотребява с алкохола и наркотиците. „Камино реал“ например е метафора за Америка през 50-те. На едно място в нея са събрани образите на Дон Кихот, Лорд Байрън, Казанова и Маргьорит Готие. Без да бъде фантасмагория, пиесата осмива една Америка на сенатор Маккарти, от която е изтръгнат духът на човечността. Години по-късно в „Орфей слиза в Ада“ главната героиня открива, че баща й е убит от Ку-Клукс клан, задето е отказал да прояви расова дискриминация. Състоянието на човешкия дух в моменти на крайно обтягане е това, което вълнува автора.

3574_org

Късните му творби носят силен самоирочен елемент и в тях отсъства искрата, налична във върховите му пиеси. Но най-доброто от Тенеси Уилямс вероятно ще устои под напора на времето по редица причини. Тук е великолепната драматургия и силните персонажи, които винаги ще водят публики в театралните салони и ще представляват интерес за актьорите. Тук е историята на маргиналите и победените, която ако е разказана добре, винаги привлича. Тук е и съпротивата срещу всяка форма на тирания, било тя от личен или обществен характер. А много често тези две понятия са неразривно свързани.

Тенеси Уилямс умира през 1983 г. в хотелска стая в Манхатън след задушаване с пластмасова капачка от лекарство. Към момента на смъртта си е носител на две награди „Пулицър“. Една за „Трамвай Желание“ (1947) и една за „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955). Последният му хит на Бродуей е бил чак преди 22 години – „Нощта на игуаната“ през 1961 г.

Самият Тенеси някога пише, че „да бъдеш Артист, е да бъдеш Революционер“. Звучи гръмко и претенциозно, но не и когато идва от перото на човека, на когото световната култура дължи образи като Бланш Дюбоа, Маги Котката, Стела и Стенли Ковалски, Брик, Том, Лора и Аманда Уингфийлд и още много други. Пиесите му, в които винаги присъства автобиографичен елемент, и техните персонажи, благодарение на своите актьори носят части от душата на Тенеси Уилямс от хиляди сцени по света и до днес, 108 години след рождението на твореца.

 
 

Каква е заслугата на сърбите за превземането на Одрин

| от Радослав Тодоров |

На 26 март се навършват 106 години от падането на Одринската крепост, което води до капитулацията на Османската империя в Първата балканска война.

Както е известно, обсаждащата го 2-ра Българска армия получава подкрепления от Сърбия преди решителния щурм на крепостта. Обикновено по-шовинистично настроените сърби твърдят, че едва ли не те превзели крепостта, че Шукри паша искал да се предаде на тях и дори в белградския музей на Калемегдан е изложена сабя инкрустирана с надписи на арабица, която се представя за неговата.

Българите пък тенденциозно смятаме, че помощта на сърбите е била незначителна и реално ние сами сме свършили цялата работа. Истината както винаги се намира някъде по средата. Сръбската армия все пак дава своя принос за победата и според историческите писания, ето точно колко голям е бил той.

В началото на войната турските войски са разделени на две армии. Срещу първата, по-крупна и по-добре снабдявана групировка в Тракия, наброяваща 183 600 души, българската армия трябва да се бие сама. Западната турска армия (наброява близо 156 000 души), разположена в Македония, се намира в изключително тежка ситуация защото й се налага да се бие едновременно срещу сърбите от север, гърците от юг, черногорците и албанските хайдути на запад и на изток срещу българската 7-ма Рилска пехотна дивизия.

Трябва да се признае, че на Западния участък в Македония сръбските войски изнасят основната тежест на войната, разбивайки сами турците в две основни големи сражения, наречени Кумановска и Битолска битка.

10-Rodopski11

Сърбите допринасят в известна степен и за превземането на Шкодра – друга важна турска крепост, макар и не чак толкова стратегическа и мощно укрепена, колкото Одринската. Нея реално я превземат черногорците. Сърбите присъстват известно време на обсадата, тръгват си оттам преди превземането, но оставят част от артилерията и оборудването си, което е от полза на черногорците за превземането на крепостта. Общо взето такава е основната помощ, която впоследствие сърбите оказват и на нас.

След като съюзниците разбиват Западната турска армия и окупират отбраняваните от нея територии, за тях не остава друга работа освен да помогнат на българите в далеч по-крупните и тежки боеве срещу Източната турска армия. През това време българската армия нанася няколко големи поражения на турската в битките при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар, с което я изтласква само за две седмици с бой и преследване на 400 км. Турците се окопават чак при Чаталджа, едва на 30 км от столицата им Цариград и при Булаир, на десетина километра от Галиполи. Крупни турски сили обаче се барикадират зад непристъпните фортове на Одринската крепост далеч в тила на маршируващите към Цариград български войски.

Понеже войниците от 7-ма Рилска дивизия също влизат в Солун заедно с гърците, гръцкият щаб на драго сърце се съгласява да извози с корабите си оттам 2 от 3-те бригади на дивизията, стига да се махнат надалеч от бленувания и от двете страни град. Те са стоварени в Дедеагач, откъдето да се притекат на помощ на 4-та Българска армия при Булаир. Сърбите ни оказват значително по-голяма помощ от тях тогава.

Около приготовленията за щурмуването на крепостта, българският щаб отправя искане към сръбския да прати подкрепления към Одрин, тъй като не достига жива сила да се обкръжи и атакува ефективно от всички страни огромната по размери крепост с фортове отстоящи на по 10 км извън града образуващи широка укрепена окръжност около него. Също така другата причина щабът ни да отправи това искане е, че 2-ра армия разполага предимно с полева артилерия, недостатъчна да пробие крепостта.

Bulgarian_soldiers_with_dead_Turkish_civilians_(Edirne) (1)

Така на 6 ноември 1912 г. на жп гарата в Мустафа паша (Свиленград) пристигат 2 сръбски дивизии. Това са общо 47 868 сръбски войници с 96 оръдия и, 4000 коне и волове и 3000 коли. Българските сили възлизат на 106 425 души с 424 оръдия.

Или иначе казано сръбските сили представляват 44% от пехотата и 22 % от артилерията при щурма.

Сръбските войски са разположени на западния сектор. Върховен главнокомандващ на обсадните войски при Одрин е генерал Никола Иванов, а на Източния сектор – ген. Георги Вазов и съответно планът на операцията е начертан от българският щаб. А мястото, където ще бъде направен пробивът, е откъм източния сектор, където са разположени само български войски. Цялата сръбска тежка артилерия обаче е прехвърлена на този сектор и спомага решително за унищожаването на турските крепостни картечници и оръдия, които гърмят по настъпващите българи.

С други думи, без тежката си артилерия, сърбите практически са нямали възможност също да направят пробив при техния сектор. Все пак значителните сръбски сили помагат да се затегне пръстена около крепостта и по време на щурма също се хвърлят в масирана атака, напредвайки с няколко километра през турските позиции, общо взето с толкова с колкото и българските части неучастващи в пробива. В тези боеве сърбите дават около 500 убити и 1900 ранени. Като част от жертвите падат от приятелски огън, защото поради грешно зададени координати полевата артилерия на Тимошката дивизия известно време бие по собствената си пехота.

В това отношение българите използват по-ефективно артилерията. Импровизирайки, те дори въвеждат някои практики за първи път в историята на военното дело, като огневия вал и неподвижния заградителен огън. За първи път в Европа се използва авиация за бомбардировки и е направен успешен опит за радио разузнаване и радио заглушаване на турската станция в града. Най-успешно е приложен може би огневият валяк, представляващ успоредно изнасяне на артилерията напред заедно с напредването на пехотата, така че тя да я прикрива и да бие винаги на известно разстояние пред нея по врага.

Bulgarian_soldiers_with_dead_Turkish_civilians_(Edirne) (1)

И както вече казахме, за да бъде направен пробив на толкова силно укрепена крепост от огромна важност е обсадната артилерия, където едрокалибрените гаубици са предимно сръбски. Тоест без оръдията на сърбите, а и без техните снаряди пробив е нямало как да бъде направен. Атаките на пехотата се нуждаят от постоянна артилерийска поддържа, а общото количество снаряди стигат точно за три дни непрекъснат ураганен огън по всичките вражески фортове. Точно за толкова време пехотата успява да направи пробива. С други думи ако той се беше забавил само с ден още или дори с няколко часа, щурмът  е трябвало да бъде прекратен поради липса на снаряди. Така че без сърбите това нямаше как да се случи и победата е и българска и сръбска.

Но все пак атаката на нож, която води до пробива, е изнесена изцяло от българската пехота. Българските войници се налага да прекосят преминат през истински ад докато се доберат до стените на фортовете. За да неутрализира турските крепостни картечници и оръдия стрелящи по пехотата, артилерията поддържа непрекъснат разрушителен огън по яките стени на фортовете в продължение на три денонощия. Дулата прегряват до червено и се налага артилеристите да събличат дрехите си, да ги топят във вода и да ги хвърлят върху оръдията в опит да ги охладят. А това е доста неприятно на фона на тогавашната люта зима, когато температурите падат до -20*С през нощта, а преспите са по 180 см дълбоки.

В крайна сметка артилерията успява да си свърши работата и войнишкият порой да се изсипе през разрушенията във фортовете с победоносни викове „Ура“.

Считаната за непревземаема, от западните военни експерти крепост пада, а Османската империя се налага да се признае за победена във войната и да отстъпи европейските си владения на съюзниците. Този момент на общ триумф скоро е последван от раздор между България и Сърбия. Следващите няколко войни в които сме били врагове, не водят до нищо хубаво за никоя от страните. Но както виждаме – когато сме били заедно никакви крепости и империи не са били в състояние да ни спрат.

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.

 
 

Ресторантът, в който трябва да се гмурнеш, за да вечеряш

| от Вучето |

От нация, която столетия наред се прехранва само с изровеното от скованата от студ земя и оплетеното в рибарските мрежи, към днешна дата норвежците са се трансформирали в нация на изтънчени гурмани. Само допреди двайсетина години дори в столицата Осло пицариите и ресторантите можеха да се преброят на пръсти, в кафенетата се предлагаше само блудкаво шварц кафе с вкус на пръст, а традиционната варена овнешка глава беше ултимативният деликатес.

В края на второто десетилетие на 21-ви век Осло вече е сцена на велики кулинарни открития. Нови ресторанти, предлагащи кухня от цял свят, никнат като гъби след дъжд, и става все по-трудно човек да се ориентира в тази малка гурме вселена от кралски скариди, мусове, филета миьони, оризови нудъли и маринати. Внезапно парче салам и листо маруля между две филии хляб вече не става. Да си поръчаш тарталета със запечен костен мозък върху канапе от хайвер обаче е сигурен знак, че си успял да се интегрираш успешно в модерната dining-out-Instagram-urban culture.

Разбира се, на този така динамично-развиващ се гастрономически фон да впечатлиш консуматора e сериозно предизвикателство за всеки предприемач, който е решил да се занимава с ресторантьорство. Но когато става дума за това да се шокира потребителят и то не непременно по един виж-какво-крия-под-шлифера начин, скандинавците нямат равни. Защото техните идеи са не просто иновативни, те са на два ксанакса разстояние от пълния делириум.

Не е сигурно какво точно е вдъхновило създателите на първия подводен ресторант в света, но ние подозираме, че е било нещо средно между детските спомени от първия прочит на “Капитан Немо”, приказката на Андерсен за Малката русалка, анимацията на Дисни за рибата Немо и традиционния сандвич с херинга и краставичка от ученическите години.

Ресторантът се казва Under (английският и норвежки предлог за “под”) и се намира в селцето Боли в най-югозападната част на норвежката брегова линия. Ресторантът е по проект на иконичната фирма Snøhetta и е най-големият и най-известен подводен ресторант в света.

53389253_290266214974829_2534980025556402176_n

Екстериорът

Студиото за архитектура и дизайн Snøhetta е основано през 1989 г. Главните архитекти Крейг Дюкерс и Хетил Торсен си спечелват световна слава с проектирането на извънземната сграда на Операта в Осло, както и на хотела във формата на змия върху каменен постамент в архипелага Лофотен. И този път архитектите са заложили на авангардна визия. Under прилича на наполовина потопен перископ, при гледката на който случен минувач би помислил, че се е случило някакво бедствие, катастрофа, с много загинали и ранени. Жертви обаче няма. Единствено супер доволни клиенти, които са склонни да платят 1000 крони (200 лева) САМО за резервиране на маса.

Ресторантът заема площ от 495 кв. м площ и разполага с 40 места за клиенти. Дизайнът на корпуса е максимално изчистен. По форма е монолитна конструкция от бетон, наподобяваща тръба, с дължина 34 метра. Стените на тръбата са слабо извити и с дебелина 50 см, което позволява оптимална съпротива срещу водния натиск.

Интериорът

В ресторанта се влиза през проход, изработен от груби дъбови конструкции, които с времето се очаква да придобият естествен сив оттенък и така перфектно да се вържат с цвета на бетоновата основа. Интериорът на заведението също е решен изцяло в дъб като целта е той да контрастира на външната “обвивка”, да създава усещане за уют и да не позволява на клиентите да изпитват чувство на клаустрофобия.

Ресторантът е разположен на три нива: фоайе с гардеробна, бар, и самият ресторант, който се намира най-дълбоко под морското равнище. Огромната вертикална панорамна витрина на бара предоставя спираща дъха гледка към морските дълбини. Подходящо осветление позволява на посетителите на наблюдават подводното шоу дори в най-тъмните часове на денонощието.

54517503_295809764420474_5326460475897020416_n

Обзавеждането

За онези, свикнали да слагат знак за равенство между лукса и разточителството, блясъка и кича, Under би бил тотална изненада. Защото на пръв поглед подредбата и вида на масите и столовете наподобява на атмосферата в родна казармена столова от 70-те години. Бруталният минимализъм обаче е постигнат на висока цена. Буквално! Овалните маси от овъглен бук и столчета със сходен дизайн са дело на местни дизайнери, използвали пясък от морското дъно за изработката на всеки един компонент. Естествените материали, добрата акустика и приятното осветление създават атмосфера, в която човек да се наслаждава напълно на омара си без да получава паник атаки при мисълта, че се намира на пет метра под морското равнище.

Стойността на проекта

Малко над 70 милиона крони. Това са много пари, които обаче братята-предприемачи Стиг и Гауте Юбоста са платили, без да се двоумят. Те искали да инвестират преди всичко в местно производство, затова всичко, което влиза в ресторанта, от престилките на готвачите до керамичните съдове и сьомговата пъстърва идва от радиус не повече от 200 км.

IK_Snohetta-Under_0915-crop

Менюто

Концепцията, залегнала в менюто, е да се сервира локална храна, от Южна Норвегия. Главният готвач, назначен лично от братята Юбоста, е датчанин – Николай Педерсен. Лично той изработва менюто, състоящо се от 18 – 20 ястия. Разбира се, главният актьор в менюто му е морската храна във всичките разновидности, които Северно море може да предложи. “Пресните продукти и изчистените,“голи” вкусове са от изключителна важност за нас, “ казва шеф Педерсен. “Ние си поставяме за цел да предоставим на нашите клиенти такова уникално преживяване, което буквално да ги изрита от зоната им на комфорт.”

Цените

Поршетата, паркирани на брега, пред самия вход на Under, са достатъчно красноречив признак за това какви цени човек да очаква за порция раци. Гореспоменатата такса от 1000 крони за резервиране на маса не се приспада от консумацията. Сайтът на ресторанта не предлага примерно меню, с което потенциалният клиент да се запознае предварително, но за сметка на това може да ви ориентира в ценовия диапазон. Едно пълно Imerssion Menu (потапящо меню) струва средно 2 250 крони (455 лв.). Към него вървят “подходящи” вина за 1 450 крони (290 лв.) , както и сокчета за по-добро храносмилане на стойност само 850 крони (172 лв.). Ако прибавим кафенце, десерт и едно-две твърди питиета “за отскок”, сметката за една вечеря в най-дълбокия ресторант в света може да стигне едни дълбинни 1500 лева на човек.

А в случай, че много ви се похапва северна акватична фауна, имайте предвид, че всички маси в Under са резервиран за шест месеца напред, така че в най-добрия случай ще можете да похапнете там по някое време през септември 2019-а. И дано да е тази година! Но в случай, че ви се отвори парашутът и по-рано, ето как да стигнете дотам…

22538651_121932168474902_3003308160253668515_o

По въздух

Най-близкото летище е това в град Кристинасанд (Kjevik). Oттам може да вземете такси до ресторант Under. Километрите са 85, а цената на таксиметровата услуга е около 1300 крони (263 лв).

Може и да не вземете такси, за да спестите пари за десерта, но тогава ще трябва да изходите километрите пеш. И тъкмо ще сте сте много огладнели, когато пристигнете на крайната си дестинация.