Турците – без визи, ако спират бежанци

| от |

Турските граждани ще получат правото да пътуват без визи до ЕС. Но каква е цената, която Турция ще трябва да плати за това? Ново споразумение предвижда правила за охрана на границите, които пораждат редица въпроси, пише Дойче веле.

greek-turkish-border

В понеделник /16.12./ в Анкара вероятно ще има множество доволни лица. На този ден се подписва споразумението между ЕС и Турция, в което е регламентирано задължението на Анкара да приема обратно онези нелегални мигранти, които са се опитали да влязат в ЕС, преминавайки през турска територия. В замяна на това Турция ще получи подарък, за който отдавна си мечтае – правото на безвизови пътвания до ЕС. На пръв поглед ползи има за всички страни, но има и губещи – това са многобройните бежанци от Сирия, Афганистан и други кризисни огнища в света, които търсят закрила от военни конфликти, бедност и глад. За съдбата на тези хора обаче никой явно не се е загрижил особено.

Вместо това, от официална турска страна подчертават, че споразумението е с временен характер – то е ограничено до три години и за двете страни. В този период от време Турция ще получава финансова помощ от ЕС за закупуването на камери за нощно виждане и друга необходима техника за охраната на турските граници. Турция пък, на свой ред, си запазва правото да връща обратно в родните им страни бежанците, които залавя по границите си.

syria_2339429b

Без възможност за справедлива процедура

Нелегалната имиграция не е ново явление за Турция, твърдят експерти. Преди около десет години страната залавяше по около 90 000 нелегални пришълци годишно. През последните няколко години тази бройка спадна до около 40 000, но пък тя се отнася единствено до заловените бежанци. Колко точно успяват да преминат на територията на някоя европейска държава, не е ясно.

Ендрю Гарднър от „Амнести Интернешънъл“ в Истанбул е загрижен преди всичко за съдбата на мигрантите: „Къде тези хора ще могат в бъдеще да подават молба за убежище?“, пита правозащитникът и допълва: „Ще имат ли право да кандидатстват за убежище пред турските власти или ще бъдат автоматично връщани обратно в родните си страни?“

Експертът разказва за случаи, в които бежанци от Афганистан били връщани в родината им, без изобщо да получат възможност да кандидатстват за убежище. Затова Гарднър предполага, че в бъдеще ще има още повече хора, които ще се окажат с подобна съдба. Той апелира към ЕС и Турция да помислят за гарантирането на някаква поне минимална защита за хората в беда.

„ЕС може да поеме повече отговорност“

За подобна защита пледира и правистът Лами Бертан Токузлу: „Женевската конвенция за бежанците, както и други важни правозащитни инструменти предвиждат възможността за избор – т.е. бежанецът трябва да може сам да реши, в коя страна да подаде молба за убежище“. Според него ЕС е достатъчно богат, за да си позволи гарантирането на повече сигурност за подобни хора. Според Токузлу сегашното споразумение на ЕС с Турция също съдържа важен правозащитен компонент.

Турция следва да проверява дали бежанците не са застрашени от изтезания или смърт в родните си страни. В подобен случай Анкара има право да откаже връщането им там. Съмнително е обаче, доколко турските власти ще имат институционния капацитет и желанието да се занимават с подобни сложни проучвания. „А и как може изобщо да бъде доказано, че някой е лично застрашен“, пита правистът.

От друга страна и ЕС не бива да храни прекалени надежди, че турските граници могат да бъдат опазени по същия сигурен начин, както външните граници на общността. Както границата със Сирия, така и с Ирак, са твърде „пропускливи“. През тях в миналото преминаваха и множество нелегални бойци на забранената в Турция „Кюрдска работническа партия“ /ПКК/. „Затова е твърде съмнително, доколко споразумението с ЕС изобщо ще даде очаквания положителен ефект“, казва още правистът Токузлу.

 
 

Почерпете се с трейлъра на Капитан Марвел

| от chr.bg |

Вселената на Marvel има чудесна репутация откъм боксофис успехи. Феновете още не са се опомнили от събитията в „Avengers: Infinity War“ и чакат отговори от „Avengers 4″.

Идва обаче един друг филм на Marvel, който ще ни покаже и най-силния герой засега. До голяма степен „Captain Marvel“ е мистерия, но ето че вече имаме трйлър, който ни показва деветдесетарския свят на Карол Данвърс (Бри Ларсън). Ето:

Изглежда, че кинаджиите ще се запознаят с Карол по нов начин. Тя най-вероянто ще падне на Земята след като е работила някакво време за Старфорс и е получила силите си от Крий. Тя пада директно върху магазин на америанските видеотеки „Blockbusters“, което ни подсказва за времето на събитието – 90-те години.

Изглежда, че важна част от филма и развитието му са спомените на Карол, които са много ограничени. Тя не помни детството си на Земята, както и присъединяването й към Въздушните сили.

Психологическият проблем ще даде на публиката по-дълбоко разбиране за персонажа, а също така и ще я представи по нетрадиционен начин. Така те ще са готови за Капитан Марвел в „Avengers 4″.

Тя също така ще разшири малко историята на S.H.I.E.L.D. заедно с Ник Фюри и Фил Колсън, които се завръщат на екран. Персонажът на Самюъл Джаксън изглежда подмладен и с две напълно работещи очи.

Филмът излиза на 8 март (!) 2019 година.

 
 

Вече знаем кой ще режисира 25-ия филм за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

Дори на толкова ранен етап, всеки къс информация около предстоящия, 25-и филм за Джеймс Бонд предизвиква интереса на публиката. Всичко започна от актьора, който предстои да влезе в ролята на Агент 007. После стана ясно, че Дани Бойл няма да режисира филма и това повдигна още повече въпроси.

Вече те са с един по-малко, защото е ясно името на режисьора на 25-ия филм за Британския агент и това е Кари Фукунага. Съобщаването на новината съвпада с премиерата на новия сериал на Фукунага, „Maniac“, който от днес е в мрежата на Netflix.

Снимките на новия филм за Бонд трябва да започнат през март 2019 г. Засега премиерната дата е 14 февруари 2020 г.

Кари Фукунага е познат най-вече като режисьор на първия сезон на сериала „Истински детектив“, за който спечели награда „Еми“. Започва кариерата си с филма „Sin Nombre“, по-късно прави адаптация на романа „Джейн Еър“ и оригиналния филм  на Netflix „Beasts of No Nation“. Режисьорът трябваше да режисира хоръра „То“, но се отказа от проекта заради творчески несъгласия.

Филмът за Бонд  е най-мащабният му проект досега, а той е един от малкото американски режисьори, правили филм за Агент 007. 

 
 

„The Deuce“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

За втора година зрителите на HBO гледат драматичния сериал „Нюйоркска комбина“ („The Deuce“)  с участието на Джеймс Франко и Маги Джиленхол. В разгара на новия сезон става ясно, че сериалът ще ни потопи в бурния свят на Манхатън още един път в третия и последен сезон, който трябва да се появи по план догодина.

Въпреки скандалите около Джеймс Франко, който беше обявен в сексуален тормоз от своя бивша приятелка, той ще се завърне в третия сезон на „Нюйоркска комбина“.

Сериалът разказва историята на близнаците Винсънт и Франки Мартино, които се опитват да намерят мястото си в бурния свят на Таймс Скуеър през 1971 г. в зората на съвременната порноиндустрия. Действието би трябвало да прескочи в средата на 80-те години. Вторият сезон в момента разказва за събития от 1977 г.

Ето официалният синопсис:

Драматичният сериал на НВО „Нюйоркска комбина“ проследява зараждането на порно културата в Ню Йорк от началото на седемдесетте до средата на осемдесетте години и показва бурния свят на секс търговията от момента, в който културна революция, освободила американското общество от сексуалните задръжки, и нови правни дефиниции създават индустрия за милиарди, която сега е основен компонент на американския културен пейзаж. Съдържатели на барове, проститутки, сутеньори, полицаи и нощни създания се носят във вихъра на секса, престъпността, наркотиците и агресията, а порно бизнесът започна да се издига от студия за масаж под закрилата на мафията и филмови лаборатории, става законен и неизменно присъства в културния живот.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.