Турският глад за строежи

| от |

Трети мост над Босфора, ново летище, магистрали, небостъргачи и молове смята да гради турското правителство през 2015-та, съобщава Дойче веле. За целта бяха разхлабени изискванията за контрол над строежите – в полза на едно мощно лоби.

Сурая Исфендияроглу показва новия градоустройствен план на Истанбул. Картата е изпъстрена от различни цветни маркировки. „Червените точки са молове, сините – големи жилищни комплекси. Това се все проекти, които ще променят цялостния облик на региона и ще привлекат още повече хора в Истанбул. А ние вече имаме 16 милиона жители“, казва тя. Сурая се страхува от бясната скорост, с която нейният роден град се „бетонира“. Дори и горите в северната част на Истанбул, т.нар. „зелени дробове“ на града, не са пощадени. „Това означава, че в дългосрочна перспектива в Истанбул няма да може да се живее. Защото в тези гори се намират нашите водни запаси. Ние вече загубихме голяма част от тях“, казва екоактивистката Сурая.

Трети мост над Босфора, трето летище, магистрали, жилищни комплекси и естествено… молове. Не е нужно човек да бъде екоактивист като Сурая, за да разбере загрижеността на хората от безбройните строителни проекти на турското правителство. Много хора са обезпокоени от факта, че управляващата Партия на справедливостта и развитието/ ПСР/ е разхлабила допълнително екологичните изисквания за определени строителни проекти. „Строителните проекти са разделят принципно на две категории – една особено опасна и една по-малко опасна“, обяснява Сонгюл Йозтюрк от Сдружението на турските екоинженери. „Когато един проект попадне в „опасната“ категория, трябва да бъде обявен и във вестниците. Свиква се обществено събрание и се създава контролна комисия. Но ако проектът не се категоризира като „опасен“, всички контролни процедури отпадат.

Благодарение на новите разпоредби на турското правителство, списъкът на бъдещите строежи става все по-дълъг – предвиждат се жилищни комплески, игрища за голф, молове и т.н. Всички тези обекти вече минават за безопасни и не се подлагат на екологична експертиза. Турското правителство говори за опростяване на процедурите в унисон с европейските директиви. Еколозите обаче говорят за картбланш да се съсипва околната среда. Екоинженерката Сонгюл Йозтюрк също гледа критично на новите разпоредби.

Лобизъм в полза на големите проекти

„Когато в контролния процес са включени много инстанции, те контролират и последиците за екологичните ресурси, отводнителните системи и други. А когато контролът е повърхностен, строителите могат да вършат, каквото си искат. Смятам, че новите разпоредби лобират в полза на строителния бранш и целят да предотвратят обществени реакции срещу големите проекти“, казва тя.

Не за първи път турското правителство разхлабва мерките за въздействието на строителните проекти над околната среда. То направи промени през 2008, 2011 и 2012 година. Тези промени все повече потвърждават опасенията на онези, които със загриженост следят засилващото се влияние на строителното лоби в Турция. Особено по времето на правителството на Ердоган, строителният бранш преживя истински бум. Много често влиятелни политици от Партията на справедливостта и развитието са едновременно и в надзорните съвети на големите фирми и печелят от разхлабването на екологичните изисквания за строителство.

Всички останали, които мислят и за околната среда, минават за противници на напредъка. „Има безброй закони за защита на нашите национални паркове, гори и природни резервати. Но с аргумента за „голяма обществена полза“ те просто биват заобикаляни“, оплаква се Пинар Аксоган от „Грийнпийс“. Най-пресният пример: Реджеп Тайип Ердоган разреши строителството на президентския дворец с над 1 000 стаи в една гора в околностите на Анкара. Бяха изсечени безброй дървета от природния резерват. А турското правителство не допусна никакви критики – престижът на нацията бил заложен на карта!

 
 

Снимки от сета на новия „Men in Black“

| от chronicle.bg |

„Men In Black: International“ пуснаха нови снимки от снимачната площадка, на които можем да видим и извънземни агенти.

Първият „MIB“ излиза през 1997 година с Уил Смит и Томи Лий Джоунс в главните роли. Този филм обаче се води от Крис Хемсуърт (агент H) и Теса Томпсън (ageнт M). Разбура се, извънземните свинаги са били в центъра на франчайза. Първия филм ни запозна с навика им да „приемат човешка форма“ по особено нелицеприятен начин. Те обаче могат да бъдат и агенти.

1233076 - MEN IN BLACK: INTERNATIONAL

Новите снимки, които можете да разгледате в галерията, ни показват Томпсън и Хемсуърт в традиционните черни костюми на агенти и в най-различни ситуации.

Лиъм Нийсън се присъеди към актьорския състав през май 2018 като началника на Мъжете в черно в Лондон. Ребека Фъргюсън също участва, но нейната роля все още не е известна. Ема Томпсън е агент О, роля от „Men In Black 3″.

Досега франчайзът се е развивал основно в Америка, но с оглед на думата „International“ в заглавието, сега изглежда, че агентите ще си попътуват.

 
 

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook. Опцията се казва „Community Actions“ и ще позволява да се свързваме с местните управници, за да разбират по-лесно обществените желания и нагласи.

Опцията ще излезе първо в САЩ и ще се съдържа в това да направим петиция и да тагнем в нея хора или организации, към които тя би се отнасяла. Поддръжниците на петицията ще могат да я обсъждат с останалите, а също така ще могат и да организират събития и набиране на средства.

Facebook вече е известен със организационната си силата собено в САЩ – например групата Pantsuit Nation или The Women’s March. В последните години социалната мрежа все повече осъзнава своята политическа мощ, давайки място за мнения и организация на толкова много хора. „Даваме на хората възможност на хората да предлагат промени в обществото си и да си партнират в избора на техни представители.“

От TechCrunch обаче подчертава, че през последните години недоброжелатели също се възползваха силно от възможностите на Facebook. Въпреки взетите мерки е лесно да си представим как с петициите също може да се злоупотреби. Както и с мерките за безопасност, които могат да се използват пък за спирането или забавянето на положителна инициатива.

 
 

Netflix инвестира още повече милиарди за оригинално съдържание през 2019

| от chronicle.bg |

Netflix влага огромни усилия в развитието на портфолиото си с авторски проекти. „Fyre: The Greatest Party That Never Happened“, „Black Mirror: Bandersnatch“ и „Tidying Up with Marie Kondo“ са само част мастодонтите на платформата. Те имат едно общо нещо помежду си – струват много пари.

Миналата година компанията имаше бюджет от $12 милиарда долара за проекти. Тази година той ще е $15 милиарда.

„Вярваме, че [Netflix] може да инвестира повече тази година с цената да забави развитието си за момент, но да спечели в дългосрочен план“, казва Бен Суинбърн от Morgan Stanley. В същата графа бюджетът на Netflix през 2017 година е $8,9 милиарда. Някой маркетолози прогнозират през 2020 той да достигне $17,8 милиарда.

„Колкото повече пари вкарваш, толкова повече хора ще намерят нещо интересно за гледане на сайта ти“, сподели Рийд Хастингс изпълнителният директор на Netflix. „Както казват – трябва да похарчиш пари, за да изкараш пари, особено с конкуренти като Disney.“

„The Umbrella Academy“, „Velvet Buzzsaw“ и „High Flying Bird“ са някои от заглавията, които очакваме следващия месец. Сънданс започва другата седмица, така че Netflix може дa пусне и още нови филми преди фестивалът да приключи.

 
 

Франция глоби Google 50 милиона евро

| от chronicle.bg |

Френският регулатор по защита на личните данни издаде глоба на Google от 50 милиона евро за нарушаване на GDPR нормите. Това е най-голямата GDPR глоба от европейски регулатор и първата, която се издава на някой от технологичните гиганти.

Французите се мотивираха с аргумента, че Google не е показвал достатъчно информация на потребителите за политиките си относно съхранение и ползване на лични данни, с които те се съгласяват. Според регулаторът компанията все още не е поправила грешките си.

GDPR задължава получаването на изрично съгласие от страна на потребителите със събирането на информация за тях. Съгласие, от което те могат да се откажат по всяко време.

Въпреки че глобата изглежда голяма, тя е доста малка в сравнение с максимумът, който се допуска в тази област. Той е до 4% от годишния доход на компанията. Това може да означава милиарди.

Глобата не е прецедент. През декември болница в Португалия беше глобена 400 000 евро за подобни нарушения, германска социална мрежа получи глоба от 20 000 евро през ноември, а австрийска фирма – 4 800 евро.

Говорител на Google каза, че компанията е „силно посветена“ на посрещне „високите изисквания за прозрачност и контрол“, които хората очакват. Отделно от този прецедент, Google търпи критики по отношение на боравенето с лични данни от потребителски групи в 7 други европейски държави.