Турската армия – внушителна само на хартия

| от |

На хартия турската армия изглежда наистина впечатляващо. Но в борбата срещу „Ислямска държава“ може и да се стигне до неприятни изненади. Защото голяма част от турските въоръжения са от времето на Студената война.

Когато на 25 септември трийсетина танкове заемат позиции по хълмовете край сирийския град Кобане, посланието е ясно: турските въоръжени сили ще бъдат пуснати в действие само при нападение срещу Турция или ако войната обхване и самата страна. Възможен повод би било и нападение от страна на „Ислямска държава“ срещу мавзолея на Сюлейман Шах, дядото на основателя на Османската империя. Мавзолеят се намира на 30 км южно от границата и е обкръжен от бойци на „Ислямска държава“, пише Дойче Веле.

Фактът, че турската армия е насочила към опасния враг танкове от типа М60, е много показателен за нейното състояние. Този модел е разработен през 50-те години на миналия век. И докато американците, например, изобщо не го използват от войната в Залива през1991 насам, в Турция около една трета от наличните танкове са именно М60. Други 30 процента съставляват танковете М48 – още по-стара версия, която обаче е модернизирана.

50 години бездействие

Остарялата техника показва едно – втората по големина армия в НАТО е от същото това време, от което са и танковете ѝ. Както посочи през май 2014 тогавашният президент Абдуллах Гюл, Турция е сред малкото държави, които не са преструктурирали въоръжените си сили от 1960-а насам – годината, в която започва производството на танковете М60.

На 6 април 2012 година, по време на реч във Военната академия в Истанбул, Гюл настоява за преструктуриране и модернизация на армията. Той посочва, че заплахите вече са други и че много от натовските армии вече са се съобразили с тях. И припомня, че на всичко отгоре Турция се намира в непосредствена близост до един от най-конфликтните региони на планетата. Гюл се обявява за изграждането на професионална армия и подобряване на боеспособността. В отговор на указанията на президента е създадена и съответната работна група, която през август представи своя доклад. Само малка част от него обаче стана публично достояние – като например предложението да се повиши мобилността на въоръжените сили и да се увеличи делът на специалните части. Освен това се предвижда отмяна на наборната служба и подобряване на сътрудничеството между трите вида войски. Гюл отбелязва освен това, че през последните десетилетия Турция е осъществила реформи във всички основни сфери, но не и в отбраната.

Дори и само тази критика е достатъчна, за да се повдигне въпросът дали турските въоръжени сили биха били в състояние да победят „Ислямска държава“ в една открита война. Въпросът е напълно оправдан – още повече, че в последните 30 години турските части така и не успяха да надвият ПКК във военен план. Според експертите едно от обясненията за това е, че при тази война Турция е изпратила на фронта наборни, а не професионални войници.

Контрасти

На хартия турските въоръжени сили изглеждат наистина впечатляващо – над 510 хиляди въоръжени войници; 2,3 процента от брутния вътрешен продукт са предназначени за отбрана; танковете са общо 10 500, бойните самолети – 350; на разположение са и стотици бойни и транспортни хеликоптери. Освен това Турция вече е похарчила над 10 милиарда долара за разработката на собствен боен самолет. Неговото пускане в експлоатация е планирано за 2023 година. Правителството дори се надява, че ще може да изнася тези самолети. Но това е малко вероятно, като се имат предвид затрудненията, които среща Европа в търсенето на пазари за самолетите „Еврофайтър“.

Турция изразходва средства и за разработката на турска версия на южнокорейските бойни танкове К2. Много пари се харчат и за строителството на турски бойни хеликоптери – проект, който Турция осъществява съвместно с една италианска фирма. И докато правителството в Анкара не спира да хвали достиженията на турската оръжейна индустрия, въоръжените сили на страната си остават с имиджа на овехтяла армия – също като танковете М60, които са вече на повече от половин век.

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Расистка играчка в яйцата Kinder Surprise

| от chronicle.bg |

Производителите на шоколадовите яйца Kinder Surprise се извиниха на ужасени родители, чиито деца намериха играчки с надпис KKK. Трите букви се намират върху три балона, държани от фигурка на самото яйце.

KKK е характерно и емблематично съкращение на радикалната расистка група Ку Клукс Клан. 

Виктория от Австралия първоначално се „изсмяла в шок“ от играчката, но след това осъзнала колко тежки последствия може да има. За щастие 15-месечният й син Алекссандър още не познава азбуката. „Това е чудовищно недоглеждане от страна на производителите. Повдига въпроси дали компанията наистина подкрепя такива неща и дали това не е подсъзнателна реклама.“

Друга майка, Лиз Камерън, пък оприличи прическата на фигурката на тази на Доналд Тръмп – в миналото той е бил обвиняван в подкрепа на крайно десни идеологии.

 

 

Компанията Ferrero, собственик на Kinder, обясни, че е станала грешка с дизайна на играчка и се извини.

„Първоначално играчката имаше само 1 балон с буквата ‘К’. В следствие обаче бяха добавени още 2 балона, за да се подкрепи структурата й, защото безопасността и качеството на играчките ни е най-висок приоритет. Нямаме абсолютно никакво желание и намерение да се асоциираме с Ку Клукс Клан и искрено се извиняваме на клиентите си. Не подкрепяме тази организация по никакъв начин. Буквата ‘К’ върху балоните е логото на Kinder, а самата фигурка е произведена по повод 50-годишнината на компанията. Всеки, който е получил такава играчка в яйцето си, може да се свърже с отдела ни за обслужване на клиенти и играчката му ще бъде сменена.“