Туристическият бранш очаква добър зимен сезон

| от |

В планинските ни курорти се надяват на благоприятни условия за зимните спортове. Предварителните записвания дават основание за оптимизъм и очакване на добър сезон. Първоначалните прогнози са за около 45% увеличение на туристите. Голям интерес се очаква от съседните на България страни Сърбия, Македония, Турция и Гърция и от традиционните ни пазари като Великобритания, Холандия, Испания и Скандинавските страни, предава БНР.

Най-големите планински курорти Банско Боровец и Пампорово откриват ски сезона на 13-и декември, като въпреки мекото време са се постарали да създадат условия за скиорите.

В този ден ще има много други забавления, спортни игри с награди.

Какво ново очаква любителите на зимните спортове през този сезон, можете да научите от репортажа на Мила Младенова.

Повече можете да чуете тук.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

Седем медала за българските гимнастички на турнира Гран При

| от chr.bg, БТА |

Седем медала спечелиха български състезателки на турнира по художествена гимнастика от сериите Гран При в руската столица Москва и от съпътстващия международен турнир. Отличията завоюваха ансамбълът на България за жени, Боряна Калейн и Ерика Зафирова. Ансамбълът е състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Елена Бинева и Теодора Александрова, с треньор Весела Димитрова и помощник-треньор Михаела Маевска, завърши на второ място в многобоя, а на финалите днес взе златото на финала на пет обръча и сребро на три топки и две въжета.

На обръчи българките бяха оценени с 18.900 точки. На второ място се наредиха домакините от Русия с 18.500 точки, а на трето Узбекистан с 15.900 точки. На топки и въжета възпитаничките на Весела Димитров получиха за изпълнението си оценка 18.500 точки. Шампионки станаха домакините от Русия с 19.300 точки, а на трето място е Финландия с 14.950 точки.

В състезанието участваха само четири ансамбъла. 17-годишната Боряна Калейн завърши 10-а в многобоя, но днес взе пълен комплект отличия на финалите на отделните уреди. Българката стана шампионка на топка, взе сребро на обръч и бронз на лента. Калейн не игра само на финала на бухалки. За съчетанието си на топка Калейн получи оценка от 17.950 точки. Втора и трета са съответно Дина Аверина (Русия) със 17.350 точки и Катарина Халкина (Беларус) със 17.000 точки. Калейн взе сребро на обръч със 17.150 точки. Тя беше резерва в този финал, но в последния момент се наложи да играе и завоюва среброто. Първа е Дина Аверина (Русия) с 18.650 точки, а трета – Катарина Халкина (Беларус) с 15.950 точки. На лента Калейн е трета с 14.950 точки. Първа е Халкина с 16.450 точки, а втора Александра Солдатова (Русия) с 15.800 точки.

В съпътстващия международен турнир Ерика Зафирова се класира трета в многобоя. На този турнир нямаше финали на отделните уреди. Шампионка стана Карина Кузнецова (Русия) със сбор от 63.550 точки, следвана от Анастасия Салос от Беларус с 61.700 точки, а Зафирова събра сбор от 54.950 точки (15.500 точки на обръч, 13.150 точки на топка, 13.200 точки на бухалки и 13.100 точки на лента). Това беше първо състезание за националките за новия сезон. В края на март София е домакин на кръг от Световната купа, а през септември в България ще се проведе и световното първенство по художествена гимнастика.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.