Туитни през телефона, ако си хейтър

| от chronicle.bg |

Както всеки, който туитва редовно, ще ви каже, има различни стилове туитване. На единия полюс стои внимателният, обмислен, „ще-се-опитам-да-направя-дълбоко-съждение“ туит. На другия се блещят „току що-видях-това-смешно-нещо-и-държа-да-го-споделя“ публикациите, които в повечето случаи са по-дразнещи и досадни за потребителите. Между тези две крайности се разполага и всичко по средата.

По време на скорошно проучване във факултета по комуникация в Лондонски университет са анализирани 235 милиона туита, които учените са събрали през лятото на 2013, за да тестват букет от хипотези относно начините, по които туитването от компютър се различава от туитването от телефон. Дали заради контекста на средата, в която туитваме, т.е. дома ни или извън него, или заради личностните характеристики на Туитващия, са открити някои значими разлики.

Ето ги и тях:

Лондонските social network специалисти са установили, че мобилните туитове са значително по-егоцентрични, по-насочени към човека, който поства. От „Вече 15 минути метрото закъснява“ до „Днес се чувствам тъжен от този дъжд навън“, мобилните потребители имат склонността да заливат другите в мрежата със собствените си проблеми и усещания повече от онези, които пишат от вкъщи.

Учените не са установили някакви статистически значими разлики в туитването що се отнася до пола. Но са хванали зависимост между мобилните и стационарните туитвания по отношение на тоналността на съобщенията.

Независимо от платформата, постовете с негативно съдържание са много по-изпoлзвани от мобилните потребители – откритие, което тепърва ще бъде развивано. Процентът негативни спрямо позитивни коментари също клони в полза на стационарните потребители, които, както става ясно, имат подчертана тенденция да пишат по-положителни и по-ведри туитове.

На фронта на егоцентризма, теорията на изследователите е, че „присъщата за мобилните устройва персонална природа“ кара хората да мислят по-тясно,  в рамките на егоцентризма, когато туитват през телефоните си. За разлика от тях, онези, които туитват от вкъщи, имат по-широк поглед върху света и не са толкова фиксирани в това какво мислят и как се чувстват.

Обяснението за това, че туитовете, постнати от мобилните телефони, съдържат по-често с отрицателно съдържание, вероятно е фактът, че човек често туитва от телефона си, когато му се случва нещо в движение, а то обикновено е по-скоро негативно. Шансът нахален шофьор да ни засече на улицата е доста по-голям от възможността да открием смисъла на живота си, докато пресичане. Туитванията от дома, обичайно са по-обмислени и хората по-рядко изливат какво усещат точно в момента.

 
 

Детектив се бори с мафията в Тилбург в нов сериал

| от chronicle.bg |

Нов криминален сериал стартира в ефира на Bulgaria ON AIR от 6 юни. Всеки делничен ден в 20,30 часа зрителите ще могат да следят обратите в криминалната серийна драма „Сила“. Тя разказва историята на амбициозен детектив, който се бори срещу организираната престъпност в Тилбург, Холандия, с цената на всичко.

Тео Камп (Йерон фон Конингсбрюхе) е най-добрият детектив в отдел „Убийства“, в холандския град Тилбург. От известно време той върви по следите на ловкия престъпник Фреди фон Нуне, а амбицията му да го залови става неговата цел номер едно. Когато за пореден път Тео нарушава правилата издирвайки издирва фон Нуне, началниците му го отстраняват от случая.

За наказание Камп е изпратен в отдел „Наркотици“, където трябва да си партнира с Уилям Нийсен (Денис фон де Вен) – най-невротичният детектив в управлението, който винаги спазва правилата. Двамата разследващи са пълна противоположност, но са принудени да загърбят различнията си, за да работят заедно.

Въпреки отстраняването си от случая, Тео е решен, че няма да се откаже от разследването и ще продължи издирването на престъпника Фреди фон Нуне.

Дали отговорният и невротичен детектив Уилям ще попречи на опърничавия си колега Тео да хване престъпника и да се върне на старата позиция, предстои да разберем.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

Кои сериали ще гледаме това лято

| от chronicle.bg |

Тазгодишният летен каталог със сериали може спокойно да бъде утеха на всички, в чийто график отсъстват честите и дълги пътувания и излизанията навън. Сериалите на лято 2018 г. са достатъчна причина да си останете вкъщи с чиста съвест и да оползотворите свободното време пред телевизора. Още повече, че дори при хубаво време, продукциите, които сме подбрали днес, са за предпочитане пред външния свят.

За да приключи подобаващо телевизионния 2017-2018 г. сезон Netflix е приготвил няколко дългоочаквани премиери за това лято. Но не всичко приключва  с Netflix. HBO, Hulu, Amazon, NBC, Paramount Network – всички тези разпространители пазят редица силни оръжия в коланите си, някои от които ще излязат на малкия екран и през ранната есен. С няколко думи – богат и неограничен избор през летния сезон.

И понеже лятото чука на вратата, и някои прекрасни сериали вече текат в ефира, подбрахме шест такива, които ще видим в следващите месеци. Вижте в галерията горе какво ще гледаме на малкия екран през лято 2018 г.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.