Цветан Василев от ареста: Вземете ми паспорта, но ми върнете ролекса

| от |

„Вземете ми паспорта, защото аз нямам намерение да напускам Сърбия, най-малкото да отида в България, но ми върнете златния „Rolex“.
С тези думи е бил пуснат под домашен арест българският банкер Цветан Василев, който беше задържан преди два дни в сръбската столица, пише в днешния си брой белградския вестник „Курир“, като се позовава на неофициални източници от полицията.
След кратко предварително изслушване пред съдия, Василев е бил освободен с мярка подписка, като процедурата по събиране на данни за евентуална екстрадиция продължава. / Агенция Фокус

 
 

„Формата на водата“ най-сетне с премиера у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

 

„Формата на водата“ – със седем номинации за „Златен глобус“, е на Киномания три дни след американската си премиера. Новият филм на Гийермо дел Торо („Лабиринтът на Фавна“, „Огненият пръстен“, „Хелбой“) ще има ексклузивна прожекция тази вечер(17.12) от 20.30 часа в зала 1 на НДК, съобщават организаторите.

„Формата на водата“ е номиниран за най-добър филм (драма), режисура, драматична актриса – Сали Хоукинс, поддържащ актьор – Ричард Дженкинс, поддържаща актриса – Октавия Спенсър, сценарий и музика. Сред актьорите са също Майкъл Шанън, Дъг Джоунс и други.
Сред номинираните са още два филма, които бяха в селекцията на кинопанорамата – „Три билборда извън града“ (с шест номинации) и „Да обичаш Винсент“ (номиниран за най-добра анимация), отбелязват от НДК.

Във „Формата на водата“ Дел Торо „рисува“ фантастична любовна история с елементи на шпионски трилър в разгара на Студената война в Америка през 1963 г. В тайна правителствена лаборатория работят глухонямата Илайза и колежката й Зелда, които неволно разкриват секретен експеримент.

Филмът вече беше оценен високо на фестивала във Венеция през септември, където грабна голямата награда „Златен лъв“, припомнят от екипа. Останалите прожекции са на 18 декември в Euro Cinema, 19 декември – в Дома на киното, 20 декември – G 8, 21 декември – „Одеон“.

 
 

Най-старият човек в Европа почина на 116-годишна възраст в Испания

| от chronicle.bg по БТА |

Испанката Ана Вела Рубио, която през април бе обявена за най-възрастния човек в Европа, почина на 116-годишна възраст в приют за възрастни в Барселона.

Тя е родена на 29 октомври 1901 г. в Андалусия и бе третият най-възрастен човек на планетата, според Геронтоложката изследователка група, която издирва хората на възраст над 110 г. и подава данните на Книгата на рекордите Гинес.

Рубио, която е бивша шивачка, живееше в областта Каталуния от 40-те години на миналия век, пише в. „Паис“. 90-годишната й дъщеря живееше заедно с нея в същия приют през последните 4 месеца. Ана е родила и отгледала 4 деца.

През април си отиде от този свят родената през 19-и век италианка Ема Морано, тогавашният рекордьор по дълголетие в Европа.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…

 
 

Малко известни факти за „Star Wars“

| от chr.bg |

„Star Wars: The Last Jedi“ излиза по кината!

Оригиналният филм „Star Wars“, по-късно преименуван на „Star Wars: Episode IV—A New Hope“ по необходимост, остава една от иконите на световната поп култура дори 40 години след премиерата си.

А това, че новият филм се казва „Последните джедаи“, не означава, че филмът е последен. „Solo: A Star Wars Story“ идва следващата пролет.

По повод премиерата събрахме малко известни факти за любимата на поколения сага!