Центъра на Вселената

| от |

Стара Загора – градът на липите, поетите и правите улици. Със сигурност има още десетки прекрасни неща, които да видите и почувствате там. По случай празника на града, 5-ти октомври, ви предлагаме кратка разходка из Центъра на Вселената. ;)

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.