Цената за Турция за подкрепата на войната срещу ИД

| от |

 Шашанк Джоши, изследовател в Кралския обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността,  вестник „Телеграф“

Последният път, когато посети Турция преди 4 години, британският премиер Дейвид Камерън каза: „Аз съм тук, за да дам началото на членството на Турция в Европейския съюз“. Дните преди Арабската пролет изглеждат толкова далечни.

Когато Камерън ще се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган днес в Анкара, основата тема за разговор между тях ще бъде гражданската война в съседна Сирия и борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД).

Има обаче нещо интересно относно тази втора визита. Макар че САЩ понасят най-голямата тежест, голям брой европейци и араби също бомбардират джихадистите ежедневно. Въпреки че дребни военни рибки като Бахрейн и Белгия изпратиха самолети, единствената мюсюлманска държава – членка на НАТО, разположена на ръба на действията, липсва. Защо Турция стои извън тази битка?

Турците предлагат два отговора. Първо се оплакват, че нападението на ИД е безполезно, освен ако не е насочено към турската цел: режима на Асад. Имат право. В продължение на повече от едно десетилетие сирийското правителство сътрудничи с джихадисти, за да засили интересите си. Например изпраща бойци в Ирак, които да атакуват британски и американски войници след инвазията през 2003 г. През последните години режимът умишлено позволи появата на ИД в Северна и Източна Сирия, осъзнавайки, че това ще отслаби основната опозиция.

Турция твърди, че тясната насоченост на Запада върху ИД е в полза на Асад на терен, като се създава впечатлението, че САЩ тактически си сътруднича с режима, като по този начин тласкат все по-голяма част от опозицията в ръцете на джихадистите. Не само Турция е на това мнение. Отиващият си американски министър на отбраната Чък Хейгъл се противопостави на Белия дом именно по този въпрос. Той предупреди, че Америка има спешна нужда от „по-остър поглед относно това, което върши режимът на Асад“.

Другото притеснение на Турция е свързано със сирийските кюрди, които с течение на войната образуваха своя автономна територия в Северна Сирия, наречена Роджава (или Сирийски Кюрдистан). Въпреки че отношенията на Турция с кюрдите в Ирак са изненадващо приятелски, предвид факта, че Анкара провежда военни обучения на техните милиции, пешмергите, турската столица гледа на водещата сирийска кюрдска група като на клон на сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) и се притеснява, че отърваването от ИД може да даде сили на кюрдския блок.

На фона на тези притеснения Турция заяви участието си във войната при условие за цялостна промяна на стратегията. Най-специфичното й изискване е създаването на буферна зона по турско-сирийската граница, пазена от войските и самолетите на Асад. Ердоган със сигурност ще представи тази идея, когато се срещне с Камерън.

Заявената цел на буферната зона е да защитава цивилните граждани. Нейните минуси обаче са три на брой. Първо това ще доведе до сериозна ескалация. Коалицията досега не зачита въздушната отбрана на Асад, но установяването на зона, забранена за полети, може да доведе до нейното частично унищожаване чрез удари с крилати ракети и бомбардировки. Присъствието на руски „съветници“ във вероятните цели допълнително усложнява ситуацията. Накрая, артилерията в територията на буферната зона също може да бъде обект на нападение, което ще означава огромен скок в броя на полетите.

Второ, въпреки тази цена, безопасната зона може да не постигне много. Ако тя се простира само на 30 км в сирийска територия, то тя ще обхваща области, където влиянието на Асад е минимално, и няма да се приближи до обсадени градове като Алепо или Рака. Това със сигурност няма да промени баланса на силите в Сирия.

Трето, ядрените преговори с Техеран са в изключително деликатна фаза, а САЩ очевидно искат да си осигурят подкрепата на Иран за управляван политически преход, който да премахне Асад, но да запази голяма част от сирийската държава. Създаването на буферна зона според Иран ще бъде инвазия на ключов съюзник и ще последва съответната реакция.

Въпреки всичко това, може би си струва риска. Главната полза ще бъде влизането на Турция във войната и отчасти достъпа до въздушната база Инджирлик. Пилотите от коалицията в момента летят по по-дълги и по-опасни маршрути от заливните държави, които са на 1600 км. Това отнема 6 часа, които биха могли да прекарат над целите.

Турция изглежда е обещала разполагането на свои специални части на терен, което ще засили точността на въздушните удари срещу ИД и ще даде силно необходимия тласък на бунтовниците. Противно на общоприетото схващане и на нарастващото западно разочарование, неджихадистките бунтовници съществуват и представляват единствената национална сила, освен Асад и джихадистите.

Дали си струва Турция да заплати тази цена ще бъде решено от един човек: Барак Обама. Но Великобритания също трябва да вземе едно трудно решение. Франция от дълго време подкрепя буферната зона и може да стане първата европейска държава, която да извършва бойни операции в Сирия и Ирак. Има ли Камерън вътрешната политическа подкрепа да последва тази стъпка? Желанието му за подобна ескалация само месеци преди парламентарните избори ще изиграе огромна роля в това дали той и президентът Ердоган ще се разберат днес./БГНЕС

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“