Цената за Турция за подкрепата на войната срещу ИД

| от |

 Шашанк Джоши, изследовател в Кралския обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността,  вестник „Телеграф“

Последният път, когато посети Турция преди 4 години, британският премиер Дейвид Камерън каза: „Аз съм тук, за да дам началото на членството на Турция в Европейския съюз“. Дните преди Арабската пролет изглеждат толкова далечни.

Когато Камерън ще се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган днес в Анкара, основата тема за разговор между тях ще бъде гражданската война в съседна Сирия и борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД).

Има обаче нещо интересно относно тази втора визита. Макар че САЩ понасят най-голямата тежест, голям брой европейци и араби също бомбардират джихадистите ежедневно. Въпреки че дребни военни рибки като Бахрейн и Белгия изпратиха самолети, единствената мюсюлманска държава – членка на НАТО, разположена на ръба на действията, липсва. Защо Турция стои извън тази битка?

Турците предлагат два отговора. Първо се оплакват, че нападението на ИД е безполезно, освен ако не е насочено към турската цел: режима на Асад. Имат право. В продължение на повече от едно десетилетие сирийското правителство сътрудничи с джихадисти, за да засили интересите си. Например изпраща бойци в Ирак, които да атакуват британски и американски войници след инвазията през 2003 г. През последните години режимът умишлено позволи появата на ИД в Северна и Източна Сирия, осъзнавайки, че това ще отслаби основната опозиция.

Турция твърди, че тясната насоченост на Запада върху ИД е в полза на Асад на терен, като се създава впечатлението, че САЩ тактически си сътруднича с режима, като по този начин тласкат все по-голяма част от опозицията в ръцете на джихадистите. Не само Турция е на това мнение. Отиващият си американски министър на отбраната Чък Хейгъл се противопостави на Белия дом именно по този въпрос. Той предупреди, че Америка има спешна нужда от „по-остър поглед относно това, което върши режимът на Асад“.

Другото притеснение на Турция е свързано със сирийските кюрди, които с течение на войната образуваха своя автономна територия в Северна Сирия, наречена Роджава (или Сирийски Кюрдистан). Въпреки че отношенията на Турция с кюрдите в Ирак са изненадващо приятелски, предвид факта, че Анкара провежда военни обучения на техните милиции, пешмергите, турската столица гледа на водещата сирийска кюрдска група като на клон на сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) и се притеснява, че отърваването от ИД може да даде сили на кюрдския блок.

На фона на тези притеснения Турция заяви участието си във войната при условие за цялостна промяна на стратегията. Най-специфичното й изискване е създаването на буферна зона по турско-сирийската граница, пазена от войските и самолетите на Асад. Ердоган със сигурност ще представи тази идея, когато се срещне с Камерън.

Заявената цел на буферната зона е да защитава цивилните граждани. Нейните минуси обаче са три на брой. Първо това ще доведе до сериозна ескалация. Коалицията досега не зачита въздушната отбрана на Асад, но установяването на зона, забранена за полети, може да доведе до нейното частично унищожаване чрез удари с крилати ракети и бомбардировки. Присъствието на руски „съветници“ във вероятните цели допълнително усложнява ситуацията. Накрая, артилерията в територията на буферната зона също може да бъде обект на нападение, което ще означава огромен скок в броя на полетите.

Второ, въпреки тази цена, безопасната зона може да не постигне много. Ако тя се простира само на 30 км в сирийска територия, то тя ще обхваща области, където влиянието на Асад е минимално, и няма да се приближи до обсадени градове като Алепо или Рака. Това със сигурност няма да промени баланса на силите в Сирия.

Трето, ядрените преговори с Техеран са в изключително деликатна фаза, а САЩ очевидно искат да си осигурят подкрепата на Иран за управляван политически преход, който да премахне Асад, но да запази голяма част от сирийската държава. Създаването на буферна зона според Иран ще бъде инвазия на ключов съюзник и ще последва съответната реакция.

Въпреки всичко това, може би си струва риска. Главната полза ще бъде влизането на Турция във войната и отчасти достъпа до въздушната база Инджирлик. Пилотите от коалицията в момента летят по по-дълги и по-опасни маршрути от заливните държави, които са на 1600 км. Това отнема 6 часа, които биха могли да прекарат над целите.

Турция изглежда е обещала разполагането на свои специални части на терен, което ще засили точността на въздушните удари срещу ИД и ще даде силно необходимия тласък на бунтовниците. Противно на общоприетото схващане и на нарастващото западно разочарование, неджихадистките бунтовници съществуват и представляват единствената национална сила, освен Асад и джихадистите.

Дали си струва Турция да заплати тази цена ще бъде решено от един човек: Барак Обама. Но Великобритания също трябва да вземе едно трудно решение. Франция от дълго време подкрепя буферната зона и може да стане първата европейска държава, която да извършва бойни операции в Сирия и Ирак. Има ли Камерън вътрешната политическа подкрепа да последва тази стъпка? Желанието му за подобна ескалация само месеци преди парламентарните избори ще изиграе огромна роля в това дали той и президентът Ердоган ще се разберат днес./БГНЕС

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Apple също планира сгъваем телефон

| от chronicle.bg |

Apple подаде документи за патент на сгъваемо устройство, от което предполагаме, че компанията иска да направи iPhone подобен на Samsung Galaxy X Fold.

В документите можем да видим дизайн на сгъваем на две телефон. Или може би таблет?

screenshot-2019-02-19-at-12.32.54-5972

Дизайнът се казва „мидена черупка“ и е значителна стъпка спрямо предните телефони на Apple. Самият документ обаче сам по себе си не означава, че можем да очакваме подобна технология през октомври, когато компанията традиционно представя новите си продукти.

При Samsung обаче нещата са ясни – очакваме сгъваем телефон и то съвсем скоро.

Имаше всякакви слухове около смартфона на Samsung (както винаги), но компанията още миналата година ни показа как би изглеждал, а след това го видяхме и в рекламно видео. Но все още нямаме официална информация за капацитетите на устройството.

Знаем само, че разгънат дисплеят, който се казва Infinity Flex, ще е 7,3 инча (18,5 сантиметра).

През 2018 година стартъпът Royole пусна FlexPai, който има сгъваем 7,8-инчов екран.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“