Трябва ли да пестим, питат се в Европа

| от |

Германия изисква от Франция и Италия да пестят и да реформират икономиките си, за да станат по-силно конкурентоспособни. Но с тази си позиция, Берлин все повече се оказва изолиран в Европа. Анализ на Кристоф Хаселбах.

Анемичният и без друго растеж в Европа започна да линее отново. Страхът от нова рецесия витае из въздуха. При това мнозина се надяваха, че кризата е окончателно преодоляна. Възроди се и старата дискусия за това коя политика е правилната. В тази дискусия мненията на Севера и Юга са почти диаметрално противоположни.

В единия лагер са страни като Франция и Италия. Те настояват да се прекрати политиката на строги икономии и чрез държавни инвестиции да се даде тласък на икономическия растеж. В другия лагер влизат държави като Германия, Великобритания, Холандия и Финландия. Те смятат, че единственият изход от кризата са балансираните бюджети и повишаването на конкурентоспособността.

Опасността от политически екстремизъм като средство за оказване на натиск

В сегашната ситуация Европа трябва да „инвестира в растежа, а не да се концентрира единствено върху строгите икономии“, твърди социалдемократът Матео Ренци, премиер на Италия. Следваната досега аскетична политика, според него, не е донесла очакваните решения на проблемите.

Френският президент Франсоа Оланд, също социалист, му приглася: „Несигурността е навсякъде. Икономиката на САЩ е парализирана, а Европа още не е открила път към растежа, за който аз се боря”. Френският министър на икономиката Еманюел Макрон дори предупреди, че евентуална рецесия може да има същите катастрофални политически последици като тази от 30-те години на миналия век. Намекът на министъра беше повече от ясен: той предупреждава за опасността от възраждане на крайни политически течения от сорта на националсоциализма. В самата Франция имат актуален проблем с подобни тенденции – например с възхода на „Националния Фронт“ на Марин льо Пен, която печели гласове с лозунги, призоваващи към изолация от външния свят и ксенофобия.

Френският проблем

Франция всъщност би трябвало да прави значително по-строги икономии, за да изпълни правилата на Европейския пакт за стабилност, според които бюджетният дефицит не бива да надминава нивото от три на сто. Френският дефицит обаче значително надскача дори и четирите процента. Теоретично погледнато, Европейската комисия би могла да принуди Франция да спазва тези правила, но още през 2013 година тя даде на страната две години отсрочка. Ето че сега френските власти търсят ново отлагане с още две години.

Доводите на Париж са както икономически, така и политически. Проблемът е в това, че на теория държавата трябва да пести в добри времена, за да може да се подсигури за лоши дни. Но Франция и Италия, както и много други страни, не натрупаха никакви резерви през силните години, а живееха нашироко, надхвърляйки реалните си възможности. Вместо да инвестират, те консумираха усилено. Германия също правеше това десетилетия наред. Но за разлика от останалите, сега Берлин иска да приключи с трупането на нови дългове. Финансовият министър Волфганг Шойбле има за цел Германия скоро да има бюджет, в който за първи път от около 45 години насам, да се мине без поемането на нови дългове.

Структурните реформи са по-важни от числата за дефицита

Политици от северните европейски държави, сред които канцлерката Ангела Меркел, британският премиер Камерън и бившият шведски премиер Фредрик Райнфелд, от години акцентират върху това, че цифровите данни за бюджетния дефицит не са най-важният показател. Според тях единствената тема трябва да е повишаването на конкурентоспособността. А тази цел не може да се постигне без нови инвестиции.

Директорът на Брюкселския тинк-танк „Брюгел“ Гунтрам Волф смята, че още по-важни от правилата за спазване на бюджетния дефицит са структурните реформи. Испания била пример за това, че структурните реформи действително могат да вдигнат една страна на крака, макар този път да е бавен и да изисква определена политическа цена.

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.