Трябва ли да пестим, питат се в Европа

| от |

Германия изисква от Франция и Италия да пестят и да реформират икономиките си, за да станат по-силно конкурентоспособни. Но с тази си позиция, Берлин все повече се оказва изолиран в Европа. Анализ на Кристоф Хаселбах.

Анемичният и без друго растеж в Европа започна да линее отново. Страхът от нова рецесия витае из въздуха. При това мнозина се надяваха, че кризата е окончателно преодоляна. Възроди се и старата дискусия за това коя политика е правилната. В тази дискусия мненията на Севера и Юга са почти диаметрално противоположни.

В единия лагер са страни като Франция и Италия. Те настояват да се прекрати политиката на строги икономии и чрез държавни инвестиции да се даде тласък на икономическия растеж. В другия лагер влизат държави като Германия, Великобритания, Холандия и Финландия. Те смятат, че единственият изход от кризата са балансираните бюджети и повишаването на конкурентоспособността.

Опасността от политически екстремизъм като средство за оказване на натиск

В сегашната ситуация Европа трябва да „инвестира в растежа, а не да се концентрира единствено върху строгите икономии“, твърди социалдемократът Матео Ренци, премиер на Италия. Следваната досега аскетична политика, според него, не е донесла очакваните решения на проблемите.

Френският президент Франсоа Оланд, също социалист, му приглася: „Несигурността е навсякъде. Икономиката на САЩ е парализирана, а Европа още не е открила път към растежа, за който аз се боря”. Френският министър на икономиката Еманюел Макрон дори предупреди, че евентуална рецесия може да има същите катастрофални политически последици като тази от 30-те години на миналия век. Намекът на министъра беше повече от ясен: той предупреждава за опасността от възраждане на крайни политически течения от сорта на националсоциализма. В самата Франция имат актуален проблем с подобни тенденции – например с възхода на „Националния Фронт“ на Марин льо Пен, която печели гласове с лозунги, призоваващи към изолация от външния свят и ксенофобия.

Френският проблем

Франция всъщност би трябвало да прави значително по-строги икономии, за да изпълни правилата на Европейския пакт за стабилност, според които бюджетният дефицит не бива да надминава нивото от три на сто. Френският дефицит обаче значително надскача дори и четирите процента. Теоретично погледнато, Европейската комисия би могла да принуди Франция да спазва тези правила, но още през 2013 година тя даде на страната две години отсрочка. Ето че сега френските власти търсят ново отлагане с още две години.

Доводите на Париж са както икономически, така и политически. Проблемът е в това, че на теория държавата трябва да пести в добри времена, за да може да се подсигури за лоши дни. Но Франция и Италия, както и много други страни, не натрупаха никакви резерви през силните години, а живееха нашироко, надхвърляйки реалните си възможности. Вместо да инвестират, те консумираха усилено. Германия също правеше това десетилетия наред. Но за разлика от останалите, сега Берлин иска да приключи с трупането на нови дългове. Финансовият министър Волфганг Шойбле има за цел Германия скоро да има бюджет, в който за първи път от около 45 години насам, да се мине без поемането на нови дългове.

Структурните реформи са по-важни от числата за дефицита

Политици от северните европейски държави, сред които канцлерката Ангела Меркел, британският премиер Камерън и бившият шведски премиер Фредрик Райнфелд, от години акцентират върху това, че цифровите данни за бюджетния дефицит не са най-важният показател. Според тях единствената тема трябва да е повишаването на конкурентоспособността. А тази цел не може да се постигне без нови инвестиции.

Директорът на Брюкселския тинк-танк „Брюгел“ Гунтрам Волф смята, че още по-важни от правилата за спазване на бюджетния дефицит са структурните реформи. Испания била пример за това, че структурните реформи действително могат да вдигнат една страна на крака, макар този път да е бавен и да изисква определена политическа цена.

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.