shareit

Триглавата ламя, предизвикваща външната политика на Обама

| от |

Дейвид Сангър, в. „Ню Йорк таймс“

След като обеща в сряда в Естония да защитава от Русия уязвимите държави в НАТО, „докато е необходимо“, президентът Обама вече пое три големи ангажимента, конкретизиращи силата на САЩ: „преориентиране“ към Азия, по-силно присъствие в Европа и нова битка срещу ислямски екстремисти, която изглежда има голяма вероятност да се ускори.

Представители на американското правителство признават, че тези три ангажимента са на път да преобърнат плановете на Обама да намали бюджета на Пентагона, преди да напусне президентския пост през 2017 г. Те също така отправят предизвикателство към една ключова доктрина от първия му мандат: че с помощта на високи технологии и минимално използване на военни сили с „лека стъпка“ може да бъдат възпрени амбициозни сили и да се противодейства на терористи. А е доста вероятно тези ангажименти да съборят един от критично важните стълбове на двете му кандидат-президентски кампании: че парите, похарчени някога за Ирак и Афганистан, ще бъдат вложени в „държавно изграждане у дома“.

Натрупването на нови отбранителни инициативи обаче оставя открит въпроса колко силно е решен Обама да разсее подозрението, ширещо се от Европа до Близкия изток и Азия, че САЩ се намират в епоха на ненамеса на нови места. Пътуванията му в Европа тази седмица и планираната за есента продължителна обиколка в Азия изправят президента пред двойно предизвикателство: да убеди американските съюзници и партньори, че няма намерение да остави вакуум във властта по света, който да бъде запълнен от противници, и в същото време да убеди американците, че може да посрещне всеки от тези назряващи конфликти, без да ги вкарва отново в още едно десетилетие на големи военни ангажименти и значителни жертви.

„Има нарастващо несъответствие между реториката и политиката“, каза президентът на Съвета за външни отношения Ричард Хаас, който заемаше висша длъжност в областта на националната сигурност на САЩ в навечерието на войната в Ирак преди 12 години. „Ако сметнете ресурсите, необходими за извършването на преориентирането към Азия, новото ангажиране с Близкия изток и увеличаването на нашето присъствие в Европа, ще видите, че това не може да се направи без допълнителни пари и капацитет. Светът се оказа място, изискващо доста повече усилия, отколкото изглеждаше на хората, които са сега в Белия дом, преди няколко години“, заяви той.

Това не е свят, който изисква – поне засега – такова разполагане на войски, с каквото беше белязана Студената война, когато САЩ поддържаха приблизително 100 000 войници в Европа и малко по-малко в Азия. Но перспективата за рязко свиване на армията в периода, последвал епохата след 11 септември, през която общите разходи за националната сигурност се увеличиха повече от двойно, сега изглежда доста малко вероятна. А в момент, когато Обама все още отговаря на критиците за изказването си миналата седмица, че „Още нямаме стратегия“ за борба с „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС), той вече трябва да борави с няколко стратегии, всяка от които приспособена към проблеми, придобили изненадваща сложност през последната година.

Що се отнася до борбата с над 10-те хиляди бойци на ИДИС, той трябва да намери начин за противодействие на различен вид терористична групировка, решена да използва най-жестоките методи, за да завзема територии, оставени на произвола на съдбата след събитията от Арабската пролет. Американските бомбардировки срещу цели на ИДИС в Ирак не струват толкова скъпо, колкото нахлуване и окупиране на страната, но служители от Пентагона казват, че оръжията, горивото и другите разходи за кампанията срещу ислямските екстремисти се увеличават, възлизайки на 225 милиона долара на месец – сума, която ще се повиши, ако Обама трябва да пренесе тази битка в Сирия.

ИДИС „не е непобедима“ и все още не представлява такава пряка заплаха за САЩ, каквато беше Ал Каида преди нападенията на 11 септември 2001 г., каза директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсън в дискусия в института „Брукингс“ в сряда. Но според него тя е „брутална и смъртоносна“ и за да бъде разгромена, ще е необходим дългосрочен ангажимент, какъвто Обама явно не е очаквал по-рано през годината.

В лицето на Русия, управлявана от президента Владимир Путин, Обама е изправен пред намираща се в упадък сила, измъчвана от намаляващо население, агресивен национализъм и икономика, която е уязвима заради извънредната й зависимост от износа на петрол. Вашингтон разчита на това, че макар сега санкциите да оказват слабо въздействие, с времето те ще сринат рейтинга на Путин. В краткосрочен план обаче нещата са по-сложни. От месеци в правителството се водят спорове за това колко директно и къде да бъде прокарана чертата. В естонската столица Талин в сряда Обама я прокара по самите граници на НАТО. Въпросът е дали Путин му вярва.

Китай представлява противоположното предизвикателство за президента: намираща се във възход сила с нарастващи ресурси и усещане, че това е моментът, в който Китай да затвърди влиянието си в Азия така, както не го е правил през последните сто години. Тук изненадата за Обама е настъпателността, която проявява китайският президент Си Цзинпин при предприемането на усилия за отстояване на териториални претенции към Япония, Южна Корея, Виетнам и Филипините, вместо да се съсредоточи върху икономиката на страната.

„Ние не предвидихме това и има доста разисквания как да противодействаме“, каза през лятото бивш член на екипа по националната сигурност на Обама.

Тези думи може да са верни за всяко от предизвикателствата, пред които е изправен Обама. Те обясняват защо правителството изпитва трудност да обясни как това съчетание ще се отрази върху бъдещите му планове.

Министърът на отбраната Чък Хейгъл беше назначен на този пост отчасти за да намери начини за свиване на въоръжените сили, при положение че ангажиментите на Америка в Ирак са приключили, а официалната бойна мисия в Афганистан свършва тази година. Но Хейгъл или не може, или не иска да каже ясно дългосрочните последици от новите ангажименти.

„Има хронична несвързаност между политиката, управлението на бюджета и поверителните стратегии – не само в това правителство“, каза ръководителят на изследванията в Центъра за нова американска сигурност Шон Бримли, работил като директор на стратегическото планиране в Съвета по национална сигурност през първия мандат на Обама. Именно това трябва да направи Обама, ако иска да остави „трайно наследство“ в преосмислянето на американската отбрана, но „ако то не бъде направено в следващите шест месеца, ще е твърде късно“, заяви Бримли.

Досега правителството два пъти отложи публикуването на доклада за втория си мандат „Стратегия за националната сигурност на Съединените щати“ – събитията го затрупват. Все още са в ход планове за пренасочване на американското присъствие към Пасифика през следващите шест години, чиято цел е да се достигне момента, когато 60 процента от американските сили в чужбина ще се намират в региона. Много азиатски ръководители обаче се питат дали Обама и неговият приемник ще направят това. Голям брой европейски и близкоизточни лидери изтръпват, като виждат тези усилия.

В речта си в Талин Обама спомена няколко предвождани от Америка действия за възпиране на Русия – от предстоящото създаване на сили за бързо реагиране на НАТО до увеличаването на мисиите за обучение и „инвестирането в капацитета (в области) като разузнаването, наблюдението, събирането на данни и противоракетната отбрана“. Последното беше интересен намек, защото в миналото той винаги се стремеше да уточнява, че противоракетната отбрана е предназначена за възпиране на отдалечени държави, като очевидно имаше предвид Иран, а не на ядрени сили като Русия. Този път той не направи подобно уточнение. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Триглавата ламя, предизвикваща външната политика на Обама