Третият „Хобит“ очаквано застана начело на най-гледаните филми у нас

| от |

„Хобит: Битката на петте армии“, създаден по едноименния роман на Дж. Толкин и режисьора Питър Джаксън, съвсем очаквано събра най-голям брой зрители и приходи за изминалия предпразничен уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Триизмерният филм за Билбо Бегинс, Гандалф Сивия, Торин Дъбощит и Дружината на джуджетата е гледан от 62 022 зрители и има 635 384 лева приходи, което е с близо 20 000 зрители повече и 200 000 лева повече от предния филм „Хобит: Пущинакът на Смог“ в първия му уикенд у нас.

На втора позиция в топ 10 е „Изход: Богове и Царе“. Триизмерният филм, създаден по библейския сюжет за Моисей, спасяването на еврейския народ и пътуването му от Египет към земите зад Червено море от режисьора Ридли Скот, е гледан от общо 59 557 зрители и има 610 673 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Трети е „Пингвините от Мадагаскар“. Приключенията на Скипър, Ковалски, Рико и Редник в различни точки на света са гледани в триизмерен формат от общо 108 668 зрители и има 969 403 лева приходи за месец на екраните у нас.

На четвърта позиция сред най-гледаните филми е „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1″. Борбата на Катнис Евърдийн от окръг 13 за спасяването на Пийта Меларк и народа й, е гледана от общо 115 288 зрители и има 888 871 лева приходи за месец на екраните у нас.

Космическата одисея „Интерстелар“ е на пета позиция. Историята за търсенето на нов свят за заселване на човечеството е вече месец и половина на екраните у нас, гледана е от 111 372 зрители и има 895 032 лева приходи.

Комедията „Шефове гадняри 2″ е на шеста позиция сред най-гледаните филми, като месец след премиерата на филма у нас е гледан от 25 855 зрители и има 195 344 лева от билетите им.

Друга комедия – „Шантава седмица“, е на седма позиция в топ 10. Създаденият по книгата на Джонатан Тропър филм за семейство, на което се налага да прекара седмица заедно след дълга раздяла, е гледан от 4 789 зрители и има 37 102 лева приходи.

Осми е „Българ: Филмът“. Триизмерната анимация е вече месец на екраните у нас с 30 252 зрители и 257 281 лева приходи.

Девета позиция заема „Пътят към Коста дел Маресме“. Филмът на Иван Ничев за първите любовни трепети между трима тинейджъри във времето на Втората световна война, вече е 17 дни на екраните у нас, гледан е от 10 446 зрители и има 78 930 лева приходи.

На десета позиция е „Измет“. Трилърът по книгата на Анди Мълиган за тримата приятели Рафаел, Гардо и Рат, които намират портфейл с шифрована информация и се въвличат в поредица от неприятности с корумпирани политици и полицаи в Рио де Жанейро, е гледана от 8 242 зрители и има 66 189 лева приходи от билетите им.

 
 

Две столични кина с пълна панорама на филмите по Йордан Радичков

| от chronicle.bg |

Почитателите на творчеството на Радичков ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите на българския писател. В първата по рода си панорама на Радичков в киното ще бъдат включени някои от по-малко известните филми, създадени по творчеството на автора, както и късометражни заглавия, и документални ленти. Прожекциите ще са в Одеон и Дом на киното.

Пътят на Йордан Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Сред режисьорите от няколко поколения, посегнали към творчеството на автора, се нареждат имената на Зако Хеския, Бинка Желязкова, Крикор Азарян, Доньо Донев, Наум Шопов, Христо Христов, Георги Дюлгеров и много други.

Във филмите, превърнали се в класика за българското кино, зрителите ще разпознаят цяла плеяда от любими актьори като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Руси Чанев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Васил Михайлов, Тодор Колев и още обичани таланти.

Още първият филм със сценарист Йордан Радичков – „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишното приятелството на Радичков с Григор Вачков.

kinopanorama radichkov1`
Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година.Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.

В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното – лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.

Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.

Заедно с безплатните прожекции в кино Одеон, за любителите на киното ще бъдат на разположение и няколко документални филма с вход от 5 лева, посветени на Радичков и приближени, важни за творческия му път културни дейци. Това са документалните филми „Черказки хроники“ за Радичков, „Това име го забравете“ за театралния режисьор Юлия Огнянова и „45 градуса по Азарян“ за Крикор Азарян.

Всички прожекции в кино Одеон ще започват в 17 часа и ще са с вход свободен. В Дом на киното билетите ще са на цена от 5 лева.

 

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Дъщерята на Джони Холидей ще оспорва завещанието му

| от chronicle.bg |

Дъщерята на френската рок легенда Джони Холидей ще оспорва написаното от него завещание, след като то предоставя всички богатства на починалия музикант на неговата четвърта жена.

Летисия, която е с 32 години по-млада от Холидей, ще получи всички активи на рок звездата, който почина през декември и прати цяла Франция в скръб . 34-годишната актриса Лаура Сме заяви, че е „дълбоко наранена“ от факта, че 2-те биологични деца на „Френския Елвис“ са оставени без наследство.

Вместо това, всичките му богатства и правата върху 110-те милиона албума, които Холидей е продал, ще отидат в Джейд и Джой, осиновените момичета от него и жена му Летисия във Виетнам. „Лаура Сме е изумена и наранена от това, че баща й ще остави цялото си богатство на жена му Летисия, използвайки Законът на щат Калифорния“, заяви адвокатът на актрисата.

Сме, която е дете на Холидей и актрисата Натали Бай, е била шокирана да научи, че името й не фигурира в завещанието, и че не й е оставен „дори сувенир – например някоя от неговите китари или мотоциклети, нито дори правата върху песента „Лаура“, която е посветена на нея.“

Нейният полубрат Дейвид Холидей, чиято майка е певицата Силви Вартан, също оспорва завещанието, написано в Калифорния – там, където Джони Холидей прекара последните си години.

Съгласно френския закон жената не придобива автоматично наследството на покойния си мъж, а трябва да го раздели с децата му. Въпреки че никога не доби значителна популярност по света, Холидей е със сигурност най-известната рок звезда в историята на френската музика.