Треска за „Оскар“-и

| от |

40598 Надпреварата за наградите „Оскар“ тази година е повече от оспорвана.

„Гравитация“ на режисьора Алфонсо Куарон, „12 години в робство“ на Стив Маккуин и „Американска схема“ на Дейвид О’Ръсел тази година са в изключително оспорвана надпревара за наградите „Оскар“ в най-престижната категория – за най-добър филм.

Победителят трудно може да бъде предсказан. „Американска схема“ бе предпочетена от Гилдията на филмовите актьори, която обединява 165 000 души. Тя отличи творческия колектив на лентата. Актьорите не връчват приз за най-добър филм и именно наградата им за актьорски състав е смятана за най-голямата. Филмът разказва за реална операция на ФБР за борба с корупцията в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Впрочем, О’Ръсел в самото начало на лентата съобщава на зрителите, че само част от събитията, отразени в „Американска схема“, са действителни. Имената са променени, в биографиите на главните герои са внесени корекции, сюжетът прави странни обрати там, където желае авторът. Освен това на О’Ръсел, като че ли му е по-интересно да разказва за взаимоотношенията на действащите лица, а не толкова за самата афера.

 

В крайна сметка се е получила лента, която е по-скоро романтична комедия, отколкото криминален трилър. Във филма е пълно с ексцентрични персонажи, чиито образи са пресъздадени от отлични актьори. По дългия път към „Оскар“-ите филмът на Дейвид О’Ръсел се оказа големият победител на наградите „Златен глобус“. Той бе отличен както в категорията за комедия или мюзикъл, така и за най-добра актриса /Ейми Адамс/ и най-добра актриса в поддържаща роля /Дженифър Лорънс/.

article-2540587-1AB6185800000578-25_634x344По принцип Дейвид О’Ръсел е един от любимците на Американската киноакадемия. Миналата година неговият „Наръчник на оптимиста“ бе с 8 номинации, а тази година „Американска схема“ е с 10 за наградите „Оскар“. На кинофестивала в Санта Барбара последната творба на Дейвид О’Ръсел бе отличена с наградата за режисура. „Ръсел съзря до един от най-значимите гласове в съвременното кино – каза директорът на фестивала Роджър Дърлинг. – Неговата трилогия „Боецът“, „Наръчник на оптимиста“ и „Американска схема“ достига дълбоко до сърцевината на американската мечта, според която всеки трябва да получи възможност за втори шанс, за преоткриване и триумф“.

Важен барометър при предсказването на носителя на „Оскар“ в категорията най-добър филм са наградите на Гилдията на американските продуценти. През последните 6 години назованите от продуцентите ленти печелят и отличието на Американската киноакадемия. Тази година обаче гилдията запази интригата, като присъди две награди – на историческата драма „12 години в робство“ на Стив Маккуин и на космическия трилър „Гравитация“ на Алфонсо Куарон. Дали това няма да се повтори и в нощта на „Оскар“-ите и да станем свидетели на прецедент в историята на Американската киноакадемия?

articlephotoId-9823-473-294„12 години в робство“, вторият филм – претендент за „Оскар“ с 9 номинации, заснет по действителен случай, описан в книгата на Соломон Нортъп, е със „Златен глобус“ за най-добра драма, а също с топ отличието на британските награди БАФТА. Приемайки глобуса, Стив Маккуин отправи благодарност към продуцента Брад Пит, който изпълнява и малка роля в лентата. „Без теб този проект нямаше да бъде осъществен“, каза Стив Маккуин. Самият спътник в живота на Анджелина Джоли, обаче бе заявил в интервю, че той лично е посочил „Гравитация“ в бюлетината си за „Оскар“-а. Дали това не бе проява на любезност, или признание за качествата на космическата лента, е трудно да се каже. Защото на церемонията на наградите БАФТА в лондонската кралска опера Пит призна, че се гордее с филма си.

zx450y250_2221388При връчване на наградите БАФТА Стив Маккуин от своя страна напомни, че робството все още съществува в някои части от света. „Докато ние седим тук, в света има 21 милиона хора в робство.

„Надявам се, че след 150 години друг режисьор няма да направи такъв филм“, сподели 44-годишният Маккуин. Продуцентът на „12 години в робство“ Брад Пит от своя страна изтъкна: „Тази история ни учи, че всички сме еднакви и че свободата и достойнството ни са всичко, за което се борим.“ Думите на двамата творци са най-добрата аргументация за това, защо именно тази лента трябва да получи и „Оскар“ в основната категория.

zx450y250_2221536

Все пак не бива да се забравя, че „Гравитация“ (с 10 номинации за наградите на Американската киноакадемия) спечели рекордните седем награди „Изборът на критиците“, макар лентата „12 години в робство“ да беше избрана за най-добър филм на церемония в Санта Моника, Калифорния. Космическата фантастика с участието на холивудските звезди Сандра Бълок и Джордж Клуни обра и лъвския пай от шест награди БАФТА. Въпреки „смесеното си потекло“ (Куарон е мексиканец), лентата грабна приза за най-добър британски филм и донесе режисьорското отличие на Куарон. „Гравитация“ спечели награди и в категориите за звук, музика, визуални ефекти и операторско майсторство. За лентата се изказа ласкаво и астронавтът Том Джоунс, който сподели, че два пъти е гледал филма. Е, призна, че има много измислици, но все пак оценката на ветерана с 4 космически мисии зад гърба си и 19 часа разходки в открития космос бе повече от положителна.

В „Гравитация“ астронавтите Райън Стоун (Сандра Бълок) и Мат Ковалски (Джордж Клуни) са с мисия на американската космическа совалка. Те са излезли в открития космос и ремонтират повреда на телескопа „Хъбъл“, когато ги „бомбардират“ отломки от взривен руски сателит. Совалката е унищожена, а Клуни и Бълок няма с какво да се приберат на Земята. Астронавтът на НАСА Марк Кели, също побързал да види със съпругата си филма на Куарон, заяви: „Прекарал съм в космоса 55 дни и затова разбирам на какво трябва да се обърне внимание. Куарон наистина успя да покаже обстановката в космическия кораб, а също извън него. Изключително трудно е да се прави филм, почти цялото действие в който се развива в условията на безтегловност“.

photo_verybig_64162Куарон е използвал интересен подход, той и снимачната му група се справят със задачата, като прибягват към нещо, наречено от екипа „Клетка“. Акцентът е поставен върху светлинните ефекти и емоциите на актьорите, а във филма те са само двама, като по този начин пред зрителя е представено реалистично подобие на космоса. Тези усилия на режисьора и екипа бяха оценени по достойнство от Гилдията на американските продуценти, отличила лентата на Куарон.

В крайна сметка кой филм ще победи – дали лентата за американската мечта и втория шанс в живота, дали тази за свободата и достойнството или за космоса и силата на човешкия дух? Само времето ще покаже. Все пак тази година в битката за „Оскар“-ите има и сигурни победители. Това е анимационният филм „Замръзналото кралство“, който обра всички възможни награди. Гилдията на американските продуценти посочи лентата, в екипа на създателите на която като асистент-аниматор участва и  българката Светла Радивоева, за най-добра анимация. Филмът е със „Златен глобус“, с наградата за анимация „Ани“ и с други отличия.

Сред имената, които ще чуем на церемонията за връчване на наградите „Оскар“ вечерта на 2-ри срещу 3-и март, ще е това на Кейт Бланшет. Тя неминуемо ще получи“Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в „Син жасмин“. А в началото на сезона на „Оскар“-ите почти всички бяха убедени, че с приза ще се окичи Сандра Бълок.

BLUE-JASMINE-ADVANCE-SCREENINGГоляма е вероятността със статуетката да си тръгне и Матю Макконахи, пресъздал един великолепен образ на болен от СПИН в „Клубът на купувачите от Далас“. За същата лента, но с награда за поддържащ актьор, може да бъде отличен и Джаред Лето. Не е изключено „Оскар“ за поддържаща актриса да получи и Лупита Нионго от „12 години в робство“. Ако това се случи, тя ще е първата кенийка, удостоявана с това високо отличие.

Много вероятно е в нощта на „Оскар“-ите и тази година да не чуем сред наградените името на Леонардо ди Каприо, макар да има шанса да отнесе две статуетки за „Вълкът от Уолстрийт“ – като актьор и като продуцент. Сигурно ще му присъдят един ден почетна статуетка за цялостно творчество.

Без внимание ще остане „У дома през август“, филм, който е добре да се гледа. Дори само заради играта на Мерил Стрийп и Джулия Робъртс. За това си изпълнение Стрийп получи рекордната 18-ата номинация, но четвърта статуетка няма да й дадат. Надали ще отличат и колежката й Робъртс, която се оказва достоен партньор на Стрийп.

Все пак кои ще получат „Оскари“-и тази година ще разберем със сигурност едва в ранните часове на 3 март.

 

 
 

Закрилницата на Париж с 8-вековна история

| от chronicle.bg |

Катедралата „Парижката света Богородица“, „Нотр Дам“, е един от най-устойчивите и значими паметници на френската столица. Една от най-важните катедрали на територията на Европа, символ на католическата вяра и ярък символ на готическата архитектура.

Историята на катедралата беше завинаги променена вчера, след като пожар унищожи голяма част от нея. За милиони парижани 850-годишният паметник с двете фронтални кули, издигащи се на брега на Сена, е символ на града.

„Нотр Дам“ условно може да бъде определена за катедралата на френските катедрали. Тя притежава една от най-дългите и най-богати истории. Това е мястото на редица кралски сватби, коронацията на Наполеон Бонапарт и канонизирането на Жана д’Арк за светица.

Tribute To Cardinal Lustiger At Notre Dame Cathedral
Getty Images

Именно в „Нотр Дам“ през 1431 г. Хенри VI е коронован за крал на Франция, а Джеймс V, крал на Шотландия, се жени за Мадлен дьо Валоа през 1537 г. На същото място са се пеели и песни в чест на президенти като Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран.

Несъмнено един от най-важние приноси за популяризирането на катедралата има френският писател Виктор Юго, който я увековечава в романа си „Парижката Света Богородица“. В по-късни времена мястото ще стане обект и на редица популярни филми, сред които класиката на Disney, „Гърбушкото от Нотр Дам“.

Строежът на катедралата „Нотр Дам“ е поръчан от крал Луи VII, който е искал да построи символ на парижката политическа, икономическа и интелектуална мощ. По това време градът е център на властта във Франция и се нуждае от религиозен монумент, който да отразява и олицетворява тази мощ на редица нива.

Мястото, което кралят избира е в източния край на Ile de la Cité (от фр. Островът на града). Там има базилика, която бързо е съборена до основи и на нейно място се предвижда да застане внушителната катедрала. По това време Сена е основният път на търговията и всеки, който идва, минава или си отива от града става свидетел на внушителната гледка, която по онова време е била сред най-високите сгради на това място.

Заедно с краля, зад проекта застава и епископът на Париж, Морис дьо Сюли. Той се свързва с архитект, чиято самоличност и до днес е неизвестна и така се слага началото на дългия процес по построяването.

Love Padlocks On Paris Bridges
Getty Images

Основите са положени през 1163 г. в присъствието на папа Александър III, но до завършването на строителството минават близо 200 години. Катедралата е проектирана да бъде дълга 130 метра и широка 48 метра. Двете кули на западната фасада възлизат на 69 метра височина и са издигнати в началото на XIII век. Олтарът на катедралата е осветен през 1182 г., а дьо Сюли умира през 1196 г., почти 150 години след окончателното завършване на мястото. Строежът на катедралата е каузата, на която той посвещава живота си.

Според първоначалния проект, поради тежката покривна конструкция, е трябвало носещите стени на катедралата да бъдат много стабилни. Това изискване намалява допустимия брой на прозорците, а оттам и степента на естествено осветляване на вътрешността. През 1220 г. обаче, се прави промяна. В архитектурата на катедралата е вкарано едно от най-значимите архитектурни въведения на готическата архитектура – сводестият покрив с кръстосващи се ребра, които да държат покривната конструкция. Това съответно намалява натиска върху външните стени и позволява направата на много повече отвори.

Първият архитект на „Нотр Дам“, за когото знаем, е Жан дьо Шел, който приключва строежа на основната зала и двете кули на северната фасада. Следващият архитект, Пиер дьо Монтрьой надзирава монтажа на трите известни розовидни прозореца на южната, северната и западната фасада.

Последните щрихи са положени през първото десетилетие на XIV век. Това са страничните опори на сградата, друг важен елемент на готическата архитектура. Тяхната функция е да поемат натиска на стените и покрива на катедралата.

Към XIX век, по време на Френската революция, катедралата запада и е била наполовина разрушена отвътре. По това време новите революционни движения виждат този огромен монумент като символ на монархията, затова унищожават редица от скулптурите, които са част от интериора и екстериора.

notre-dame-3672868_1920
Pixabay

Короноването на Наполеон за император и успехът на романът на Юго (публикуван през 1831 г.) обаче насочват вниманието към паметника и към средата на века започва мащабната му реставрация. Парижани се струпват около катедралата, повлияни от романа на Юго и осъзнават значението на този паметник. Реставрацията отнема около 25 години. По това време е издигната на ново и централната кула, разрушена по време на френската революция. Малко по-късно същия век, по време на изграждането на новия градоустройствен план на Париж, къщите около катедралата са съборени и на тяхно място е направен площад отпред.

Като туристическа атракция северната кула е отворена за посетители, които трябва да изкачат 387-те стъпала, а в южната са разположени 10-те камбани на катедралата. Най-известната и най-тежка от тях, носеща името „Еманюел“, е била на най-важните събития за Франция, като коронацията на крале, посещения на папи и краят на двете световни войни. Камбаните бият и по повод срутването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Fire Breaks Out At Iconic Notre-Dame Cathedral In Paris
Getty Images

До вчера „Нотр Дам“ беше туристическия и национален паметник, привличащ 13 млн. туристи ежегодно. Днес единствено знаем, че тя ще бъде реставрирана. „Не могат да бъдат оценени щетите на тази загуба…. „Нотр Дам“ трябва да живее. Не трябва да абдикираме в това наше задължение…. това е наследство на цялото човечество.“ каза снощи бившият кмет на Париж, Бертран Деланое. Защото в случая става въпрос за Закрилницата на Париж с 8-вековна история.

 
 

„Ротативката“ от миналия век, която е „засичала“ сексуалността ви

| от chronicle.bg |

През 50-те и 60-те години много иначе свободолюбиви държави провеждат скрита война срещу предполагаемите хомосексуалисти в границите си. В този период Канада прави кампания с която да се отърве от всички гей хора в полицията, войската и на всяка държавна позиция като в крайна сметка събира имената на около 9 000 души, за които се смята, че са привлечени сексуално от своя пол. Кралската полиция дори създава специално звено, А-3, което да се занимава единствено с разкриване и уволняване на гейове.

Може би най-съмнителното устройство, с което разполага това звено, е известно единствено под името „Ротативката“. Тя е създадена от доктор Робърт Уейк, професор по психология в Университета Карлтън. За съжаление нямаме снимки, но машината прилича на зъболекарски стол с редица скрити сензори, камера, която наблюдава зениците на седящия, и една черна кутия пред него, на която се появяват различни изображения. На тестваните е казвано, че машината измерва стрес, но всъщност целта й е съвсем друга – да определя сексуалната ориентация.

Изображенията на екрана на черната кутия се сменят и при всяка се измерват големината на зениците, честотата на дишане и сърцебиене, за да се засече несъзнателна „сексуална реакция“. Някои картини са съвсем обикновени, но други имат еротичен характер – те показват мъж или жена в оскъдно или никакво облекло. Ако машината засече реакция на някоя от тях, то тествания е поставен под съмнение.

Един от най-глупавите й проблеми обаче е че всяко изображение, бидейки различно, дава различно количество светлина на очите, което от своя страна съвсем нормално предизвиква свиване и разширяване на зениците. 

Във Великобритания също използват техен еквивалент на канадската машина. Въпреки неоправданите от научна гледна точка резултати и ненадежността на апарата, той е използван като причина за уволнението на хиляди хора през годините.

Pletismograph

Плетизмограф

Тази нелепа електроника се използва до 60-те години, когато правителството спира финансирането на проекта основно заради техническата й нестабилност. Това обаче не бележи края на действията по уволняване на хомосексуалисти. Устройство подобно на Ротативката продължава да се ползва от властите със същата цел. То се казва плетизмограф и се закача директно за гениталиите.

 
 

Възможно ли е Хитлер да е избягал от Берлин през април 1945 г.

| от Радослав Тодоров |

През месец април, преди 74 години, се води решителната битка за Берлин, с която е сложен край на Втората световна война в Европа. Както е известно, тялото на мъртвия фюрер на Третия райх – Адолф Хитлер, впоследствие така и не е идентифицирано.

За неговото тяло се счита един силно обгорял и напълно неразпознаваем труп, изровен от градината на Райхсканцеларията. Това дава повод за съмнения дали официалната теория за самоубийството му на 30 април 1945 г. отговаря на истината. От там се развихря въображението на конспираторите за това как той може би се е измъкнал жив от Берлин и живял някъде тайно в изгнание. Създадени са редица, както художествени така и документални, произведения около тази история, разпростиращи се върху доста широк жанров диапазон.

Като се започне от комедии и се мине през мистерии, хроники, дори и sci-fi (как нацистите бягат в тайна база на Луната), та се стигне и до уж сериозни изследвания как Хитлер е успял да избяга с подводница за Южна Америка. База на последната теза е, че Аржентина и Парагвай тогава били с авторитарни правителства, чиито лидери симпатизирали на Хитлер и биха го приели, а дори и да не биха, не било проблем с подводница да акостира на пуст бряг в Патагония без никой да забележи и с променен външен вид да започне нов живот някъде там. Спрягат се и всевъзможни други версии започващи с хипотетичното му бягство.

Истината обаче е, че това е нямало как да се случи.

der-untergang-2-4696479
Кадър от филма „The Downfall“

Преди април 1945 г. няма как да е станало, тъй като в началото на месеца той се среща лично със защитниците на Берлин (сред които и 12-13 годишни момчета) за да ги насърчи преди предстоящата битка, а от тогава има доста снимки, както и хиляди свидетели. После има неопровержими доказателства, че той се намира във фюрербункера по време на щурма и бомбардировките, чак до 30 април, денят на смъртта му. Дотогава той ръководи отбраната и лично издава заповеди, някои от които не са в правомощията на никой друг освен него, като например заповедта за уволнението и ареста на Херман Гьоринг или назначаването на Карл Дьониц за наследник на властта. През това време един куп свидетели разговарят лично с него в бункера до деня на смъртта. Това са хора от фелдмаршали до обикновени прислужници. С други думи лица, които нямат нищо общо помежду си и няма как да са се наговорили да дадат еднакви лъжливи указания на разпита пред съветските агенти, за хипотетичната лъжлива версия относно смъртта му.

Battle_of_Berlin_1945-a

Разбира се, има някои незначителни детайли, които се разминават в показанията им, като например в колко точно часа фюрера е продиктувал последната си воля и завещанието си. Някои свидетелстват, че това е станало преди символичната брачна церемония с Ева Браун, а други, че е било след нея. Но това е нормално и говори именно в полза на факта, че не са се наговорили да изрецитират предварително заучена еднаква версия. Различните детайли правят различно впечатление на различните хора, а и те имат различно силна памет, поради което на някои от тях изглежда спомените са поизбледнели до времето на разпита и въображението им ги е описало по малко по-различен начин от действителния, по който са ги видели. По всички най-важни точки обаче: за чутия пистолетен изстрел, за кръвта по дивана, за мъртвото тяло и за изгарянето и погребването на двора, всичките очевидци са единодушни.

Но дори и хипотетично той да се беше пробвал да избяга, на 30 април това вече е било практически напълно невъзможно. По това време руснаците са вече на Потсдамер плац, само на 500 метра от Фюрербункера. Градът е плътно обкръжен от всички страни от 2.5 милиона руснаци с 6 000 танка и дори муха не е можело да прехвръкне през обръча им. Всичко е под прицела на съветската артилерия и авиация. Няма как от Берлин да се избяга с подводница, както най-често се твърди, тъй като градът няма излаз на морето, а цялата територия до Балтика вече е под контрола на руснаците, така че дори и да успее през някакъв предполагаем подземен тунел да излезе от града пак няма как да стигне незабелязан до морето където да го чака предполагаема подводница.

Waiting_Party_watches_the_argument
Кадър от филма „The Downfall“

Не може и да се уговори с някой екипаж на подводница къде и кога да го чакат, защото руснаците са прекъснали всичките комуникационни връзки на Берлин с останалия свят, така че Хитлер вече дори не е можел да използва телефоните в бункера. Нито пък горивото и запасите на една тогавашна подводница могат да стигнат за директен пробег без презареждане от Балтийско море до Патагония. Със самолет също е било невъзможно да се избяга. Какъвто и летателен апарат да се пробва да прелети през обръча е щяло на мига да бъде свален от съветските изтребители или от огъня на зенитната артилерия. Освен всичко това, райхът вече се намира в пълен колапс и буквално няма повече никакво гориво за самолетите и танковете.

Всяка една от конспиративните теории не издържа на елементарната критика, ако се разгледа малко по-задълбочено. 

Stars_&_Stripes_&_Hitler_Dead2

И накрая, но не на последно място, от психологическа гледна точка Адолф Хитлер е фанатичен идеалист, който едва ли би тръгнал да бяга. Историята показва, че през Първата световна война, когато е ефрейтор, преживява стоически ужасите на окопната война на Западния фронт, ранен е тежко и въпреки всичко не пробва да бяга пред лицето на смъртта. Освен това и егото не би му позволило да приеме падението от фюрер на Германия до живот в нищета и укриване. Можем да предположим, че ако е имал намерение да бяга, е щял да го направи докато е време, когато Берлин все още не е обкръжен и има достъп до морето, а не да чака докато и последните му „мостове” за бягство изгорят пред очите му.

В крайна сметка Хитлер среща своя край, макар и не по начина, по който съюзниците са си го представяли. Но дори и да беше заловен жив, едва ли има с какво да бъде платена загубата на 50 милиона човешки живота. Както е казал един негов колега от изток: „Смъртта на един е трагедия, а смъртта на милиони – статистика”. Въпреки Нюрнбергския процес, не всички виновници за войната получават наказание.

Но въпреки това, не е необходимо да се търсят и съчиняват гръмки конспирации, за да разкрасяваме историите от миналото. 

 
 

Приключенията на добрия мечок Войтек

| от chronicle.bg |

През пролетта на 1942 година „Армията на Андерс“ (не цялата) е евакуирана от СССР в Иран заради по-топлия климат. Владислав Андерс е полски генерал, участвал във Втората световна война, който при евакуирането успява да изведе заедно с войниците си от пределите на СССР и около 20 000 цивилни поляци, депортирани в Съюза след нападението над Полша (1939), част от които откриват в армията свои близки. На 8 април, вече в Иран, на железопътна спирка в Хамадан полски войници срещат младеж, който води със себе си простреляно от ловци малко мече.

Момиче от цивилните бежанци на име Ирена Бокевич, роднина на генерал Болеслав Венява-Дългошевски, много харесва мечето и убеждава лейтенант Анатол Тарновски да го откупи. То прекарва следващите три месеца в полския лагер и се радва на грижите на Ирена. През август то е подарено на Втора транспортна артилерия, по-късно преименувана в 22-ра транспортна артилерия, където получава името Войтек.

Войтек е умалителната форма на името Вуйчич, което означава „Щастлив Войник“.

Wojtek_the_bear

Войтек първоначално има здравословен проблем и не може да преглъща, затова е хранен с кондензирано мляко от стара бутилка от водка. След това хапва предимно плодове, сладко, мед, а често пие и бира, която става любимото му питие. Постепенно мечето се научава да пуши (яде) цигари, да пие кафе сутрин и да козирува, когато го поздравяват. Войтек бързо става талисман на военните в областта. С 22-ра артилерия той пътува в Ирак, Сирия, Палестина и Египет.

Мечето копира другите войници като пие бира, пуши и дори марширува заедно с тях като се изправя на задните си лапи.

5baa9402be201251618b456b-750-375

Снимка: imgur/coveredinksauce

 

До битката в Монте Касино (Италия, януари-май, 1944) мечокът вече тежи около 90 килограма. За да може да се качи на кораб и да отплава заедно с полския втори корпус от Египет и да се присъедини към осма британска армия в битките в Италия, Войтек официално е привлечен в полската армия и получава чин редник, тъй като талисманите и домашните любимци са забранени. Хенрик Зачеревич и Димитр Завлуго са назначени да се грижат за новия си колега.

Мечката, вече член на армията със собствен ранг и сериен номер, живее заедно с войниците. В битката при Монте Касино тя помага като носи щайги (по 45 килограма всяка) с муниции без да изпусне нито една. Войтек се учи на това, отново когато гледа другите войници. В пренасянето на една щайга участват обикновено 4 човека – мечокът се справя сам и дори успява да ги подреди правилно. Заради работата си е повишен в чин ефрейтор, а главнокомандването разрешава емблемата на 22-ра артилерия да бъде мечка, носеща снаряд.

800px-Wojtek_soldier_bear.svg

Емблемата на 22-ра артилерия

След края на войната, Войтек заминава за Бъруикшир, Шотландия, с останалите от 22-ра артилерия. Те са позиционирани на летище близо до Хътън и разбира се, мечката бързо привлича вниманието на местните хора и преса. В резултат Полско-шотландската асоциация я прави почетен член.

Демобилизация на 15 ноември 1947 година изпраща Войтек в зоопарка в Единбург, където прекарва остатъка от живота си. Не липсват посетители – често журналисти и бивши полски войници, някои от които му хвърлят цигари, които мечето да „изпуши“, изяждайки. Известността му продължава и той става редовен гост в детско предаване по BBC.

Wojtek_(bear)_statue_in_Princes_Street_Gardens

Един от многото паметници на „Щастливият Войник“, Единбург. Снимка: Taras Young 

Войтек почива през декември 1963, на 21-годишна възраст. В деня на смъртта си той вече тежи 220 килограма и е висок над 1,80 метра.