Треска за „Оскар“-и

| от |

40598 Надпреварата за наградите „Оскар“ тази година е повече от оспорвана.

„Гравитация“ на режисьора Алфонсо Куарон, „12 години в робство“ на Стив Маккуин и „Американска схема“ на Дейвид О’Ръсел тази година са в изключително оспорвана надпревара за наградите „Оскар“ в най-престижната категория – за най-добър филм.

Победителят трудно може да бъде предсказан. „Американска схема“ бе предпочетена от Гилдията на филмовите актьори, която обединява 165 000 души. Тя отличи творческия колектив на лентата. Актьорите не връчват приз за най-добър филм и именно наградата им за актьорски състав е смятана за най-голямата. Филмът разказва за реална операция на ФБР за борба с корупцията в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Впрочем, О’Ръсел в самото начало на лентата съобщава на зрителите, че само част от събитията, отразени в „Американска схема“, са действителни. Имената са променени, в биографиите на главните герои са внесени корекции, сюжетът прави странни обрати там, където желае авторът. Освен това на О’Ръсел, като че ли му е по-интересно да разказва за взаимоотношенията на действащите лица, а не толкова за самата афера.

 

В крайна сметка се е получила лента, която е по-скоро романтична комедия, отколкото криминален трилър. Във филма е пълно с ексцентрични персонажи, чиито образи са пресъздадени от отлични актьори. По дългия път към „Оскар“-ите филмът на Дейвид О’Ръсел се оказа големият победител на наградите „Златен глобус“. Той бе отличен както в категорията за комедия или мюзикъл, така и за най-добра актриса /Ейми Адамс/ и най-добра актриса в поддържаща роля /Дженифър Лорънс/.

article-2540587-1AB6185800000578-25_634x344По принцип Дейвид О’Ръсел е един от любимците на Американската киноакадемия. Миналата година неговият „Наръчник на оптимиста“ бе с 8 номинации, а тази година „Американска схема“ е с 10 за наградите „Оскар“. На кинофестивала в Санта Барбара последната творба на Дейвид О’Ръсел бе отличена с наградата за режисура. „Ръсел съзря до един от най-значимите гласове в съвременното кино – каза директорът на фестивала Роджър Дърлинг. – Неговата трилогия „Боецът“, „Наръчник на оптимиста“ и „Американска схема“ достига дълбоко до сърцевината на американската мечта, според която всеки трябва да получи възможност за втори шанс, за преоткриване и триумф“.

Важен барометър при предсказването на носителя на „Оскар“ в категорията най-добър филм са наградите на Гилдията на американските продуценти. През последните 6 години назованите от продуцентите ленти печелят и отличието на Американската киноакадемия. Тази година обаче гилдията запази интригата, като присъди две награди – на историческата драма „12 години в робство“ на Стив Маккуин и на космическия трилър „Гравитация“ на Алфонсо Куарон. Дали това няма да се повтори и в нощта на „Оскар“-ите и да станем свидетели на прецедент в историята на Американската киноакадемия?

articlephotoId-9823-473-294„12 години в робство“, вторият филм – претендент за „Оскар“ с 9 номинации, заснет по действителен случай, описан в книгата на Соломон Нортъп, е със „Златен глобус“ за най-добра драма, а също с топ отличието на британските награди БАФТА. Приемайки глобуса, Стив Маккуин отправи благодарност към продуцента Брад Пит, който изпълнява и малка роля в лентата. „Без теб този проект нямаше да бъде осъществен“, каза Стив Маккуин. Самият спътник в живота на Анджелина Джоли, обаче бе заявил в интервю, че той лично е посочил „Гравитация“ в бюлетината си за „Оскар“-а. Дали това не бе проява на любезност, или признание за качествата на космическата лента, е трудно да се каже. Защото на церемонията на наградите БАФТА в лондонската кралска опера Пит призна, че се гордее с филма си.

zx450y250_2221388При връчване на наградите БАФТА Стив Маккуин от своя страна напомни, че робството все още съществува в някои части от света. „Докато ние седим тук, в света има 21 милиона хора в робство.

„Надявам се, че след 150 години друг режисьор няма да направи такъв филм“, сподели 44-годишният Маккуин. Продуцентът на „12 години в робство“ Брад Пит от своя страна изтъкна: „Тази история ни учи, че всички сме еднакви и че свободата и достойнството ни са всичко, за което се борим.“ Думите на двамата творци са най-добрата аргументация за това, защо именно тази лента трябва да получи и „Оскар“ в основната категория.

zx450y250_2221536

Все пак не бива да се забравя, че „Гравитация“ (с 10 номинации за наградите на Американската киноакадемия) спечели рекордните седем награди „Изборът на критиците“, макар лентата „12 години в робство“ да беше избрана за най-добър филм на церемония в Санта Моника, Калифорния. Космическата фантастика с участието на холивудските звезди Сандра Бълок и Джордж Клуни обра и лъвския пай от шест награди БАФТА. Въпреки „смесеното си потекло“ (Куарон е мексиканец), лентата грабна приза за най-добър британски филм и донесе режисьорското отличие на Куарон. „Гравитация“ спечели награди и в категориите за звук, музика, визуални ефекти и операторско майсторство. За лентата се изказа ласкаво и астронавтът Том Джоунс, който сподели, че два пъти е гледал филма. Е, призна, че има много измислици, но все пак оценката на ветерана с 4 космически мисии зад гърба си и 19 часа разходки в открития космос бе повече от положителна.

В „Гравитация“ астронавтите Райън Стоун (Сандра Бълок) и Мат Ковалски (Джордж Клуни) са с мисия на американската космическа совалка. Те са излезли в открития космос и ремонтират повреда на телескопа „Хъбъл“, когато ги „бомбардират“ отломки от взривен руски сателит. Совалката е унищожена, а Клуни и Бълок няма с какво да се приберат на Земята. Астронавтът на НАСА Марк Кели, също побързал да види със съпругата си филма на Куарон, заяви: „Прекарал съм в космоса 55 дни и затова разбирам на какво трябва да се обърне внимание. Куарон наистина успя да покаже обстановката в космическия кораб, а също извън него. Изключително трудно е да се прави филм, почти цялото действие в който се развива в условията на безтегловност“.

photo_verybig_64162Куарон е използвал интересен подход, той и снимачната му група се справят със задачата, като прибягват към нещо, наречено от екипа „Клетка“. Акцентът е поставен върху светлинните ефекти и емоциите на актьорите, а във филма те са само двама, като по този начин пред зрителя е представено реалистично подобие на космоса. Тези усилия на режисьора и екипа бяха оценени по достойнство от Гилдията на американските продуценти, отличила лентата на Куарон.

В крайна сметка кой филм ще победи – дали лентата за американската мечта и втория шанс в живота, дали тази за свободата и достойнството или за космоса и силата на човешкия дух? Само времето ще покаже. Все пак тази година в битката за „Оскар“-ите има и сигурни победители. Това е анимационният филм „Замръзналото кралство“, който обра всички възможни награди. Гилдията на американските продуценти посочи лентата, в екипа на създателите на която като асистент-аниматор участва и  българката Светла Радивоева, за най-добра анимация. Филмът е със „Златен глобус“, с наградата за анимация „Ани“ и с други отличия.

Сред имената, които ще чуем на церемонията за връчване на наградите „Оскар“ вечерта на 2-ри срещу 3-и март, ще е това на Кейт Бланшет. Тя неминуемо ще получи“Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в „Син жасмин“. А в началото на сезона на „Оскар“-ите почти всички бяха убедени, че с приза ще се окичи Сандра Бълок.

BLUE-JASMINE-ADVANCE-SCREENINGГоляма е вероятността със статуетката да си тръгне и Матю Макконахи, пресъздал един великолепен образ на болен от СПИН в „Клубът на купувачите от Далас“. За същата лента, но с награда за поддържащ актьор, може да бъде отличен и Джаред Лето. Не е изключено „Оскар“ за поддържаща актриса да получи и Лупита Нионго от „12 години в робство“. Ако това се случи, тя ще е първата кенийка, удостоявана с това високо отличие.

Много вероятно е в нощта на „Оскар“-ите и тази година да не чуем сред наградените името на Леонардо ди Каприо, макар да има шанса да отнесе две статуетки за „Вълкът от Уолстрийт“ – като актьор и като продуцент. Сигурно ще му присъдят един ден почетна статуетка за цялостно творчество.

Без внимание ще остане „У дома през август“, филм, който е добре да се гледа. Дори само заради играта на Мерил Стрийп и Джулия Робъртс. За това си изпълнение Стрийп получи рекордната 18-ата номинация, но четвърта статуетка няма да й дадат. Надали ще отличат и колежката й Робъртс, която се оказва достоен партньор на Стрийп.

Все пак кои ще получат „Оскари“-и тази година ще разберем със сигурност едва в ранните часове на 3 март.

 

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.