Има и по-лошо от затвора

| от chronicle.bg по slate.com |

:

Транссексуалната Реджиналд Артис излежава 27-годишна присъда зад решетките и брои дните до свободата. Оказва се обаче, че след изтичането на присъдата я чака нещо още по-страшно.

Реджиналд е от Чесапийк, Вирджиния. Попада зад решетките през 1987 година за сексуално посегателство над 17-годишно момче. Престъплението е извършено, когато Реджиналд е на 23 години и все още е мъж.

Присъдата на Артис е да остане в затвора до 2012 година, освен ако не се замеси в ново престъпление. Реджиналд, която сега е на 52 години, брои дните до свободата, за да бъде отново със семейството си. Точно когато този момент наближава нещо неочкавано се случва: няколко месеца преди да бъде освободена, Артис е посетена от затворническия надзирател, който й обяснява, че тя е записана в група за гражданска ангажираност. Доктор ще я посещава в затвора, за да оцени състоянието и поведението на Реджиналд, за да се установи дали има риск да извърши друго сексуално престъпление. Ако докторът прецени, че Реджиналд е опасна за обществото,ще изготви експертиза, която ще представи пред съда. Тогава Артис най-вероятно ще бъде изпратена на място, където ще получи възможност да се лекува. Тя ще бъде държана в това място до моментът, в който щатът реши, че е безопасно тя да излезе на свобода.

Първоначално Артис не могла да повярва. Казва, че никога не е чувала за такава група „гражданска ангажираност”. . Също не разбира как след като е излежала присъдата си, без да е имало нито един инцидент, не я пускат да се прибере у дома. След като съдията разглежда делото и резултатите от въпросника на доктора, който я посещава в килията, най-големият кошмар на Артис се сбъдва и тя не излиза на свобода.

На 13 януари, 2013 година , след 27 години в затворническата институция, Артис е затворена в друга такава. Центърът за поведенческа рехабилитация във Вирджиния не е точно затвор: повече от 300 души пребивават там, но не са заключени в килии. Те имат възможност да ползват телефон и да комуникират с външния свят. Но нямат право да излязат навън и не могат да си тръгнат. Както и Артис, и останалите се смятат за сексуални хищници от щатските власти. И всичко това само след като са попълнили въпросниците на докторите, които имат за цел да обрисуват психическото им състояние и поведенческите им прояви, които дават сигнал, че е много вероятно те да извършат ново престъпление.

Докато обитават тази институция, хората преминават през различни лечения, групови терапии и упражнения, което може да продължи и с години; разликата със затвора е, че в това заведение няма дати за освобождаване, които държаните там да чакат с нетърпение. Те могат да излязат на свобода само когато съдиите решат, че не са заплаха за обществото.

Законът на щата Вирджиния позволява затворниците да бъдат държани в подобни следзатворнически режими неограничен период от време на основние, че има вероятност те да извършат друго сексуално престъпление. Подобни законови мерки се прилагат огледално в още 19 щата. Напоследък тези закони са подложени на атака от страна на федералните съдии в Мисури и Минесота. Основният аргумент е, че този похват за третиране на бивши затворници е противоконституционен. В същото време, според New York Times , има около 5000 души, които са държани затворени по този начин в САЩ.

„В затвора не бях щастлива, но бях удовлетворена от факта, че имам дата, на която знам, че ще ме пуснат”, споделя Реджиналд Артис. Тя е само една от тях. Тази седмица, с помощта на представителя на Фондация „Отворено общество” Галън Бюхман, който се занимава с реформите около законовите рамки на сексуални престъпления, Артис успява да разговаря с журналиста Леън Нейфах от slate.com. Двамата са обсъдили обстоятелствата, при които затворник се оказва в пределите на институцията за гражданска ангажираност. Артис разказва какво точно представляват тези сгради и как се чувства да не знае когато отново ще бъде свободна. Най-ужасната част от престоя на Артис в заведението е неприятностите, които има с хормоналното лечение за сексуална промяна, което трябва да провежда. Тя е на подобно лечение от 2009 година, когато последно е била млад мъж, израснал в Чесапийк.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.