Има и по-лошо от затвора

| от chronicle.bg по slate.com |

:

Транссексуалната Реджиналд Артис излежава 27-годишна присъда зад решетките и брои дните до свободата. Оказва се обаче, че след изтичането на присъдата я чака нещо още по-страшно.

Реджиналд е от Чесапийк, Вирджиния. Попада зад решетките през 1987 година за сексуално посегателство над 17-годишно момче. Престъплението е извършено, когато Реджиналд е на 23 години и все още е мъж.

Присъдата на Артис е да остане в затвора до 2012 година, освен ако не се замеси в ново престъпление. Реджиналд, която сега е на 52 години, брои дните до свободата, за да бъде отново със семейството си. Точно когато този момент наближава нещо неочкавано се случва: няколко месеца преди да бъде освободена, Артис е посетена от затворническия надзирател, който й обяснява, че тя е записана в група за гражданска ангажираност. Доктор ще я посещава в затвора, за да оцени състоянието и поведението на Реджиналд, за да се установи дали има риск да извърши друго сексуално престъпление. Ако докторът прецени, че Реджиналд е опасна за обществото,ще изготви експертиза, която ще представи пред съда. Тогава Артис най-вероятно ще бъде изпратена на място, където ще получи възможност да се лекува. Тя ще бъде държана в това място до моментът, в който щатът реши, че е безопасно тя да излезе на свобода.

Първоначално Артис не могла да повярва. Казва, че никога не е чувала за такава група „гражданска ангажираност”. . Също не разбира как след като е излежала присъдата си, без да е имало нито един инцидент, не я пускат да се прибере у дома. След като съдията разглежда делото и резултатите от въпросника на доктора, който я посещава в килията, най-големият кошмар на Артис се сбъдва и тя не излиза на свобода.

На 13 януари, 2013 година , след 27 години в затворническата институция, Артис е затворена в друга такава. Центърът за поведенческа рехабилитация във Вирджиния не е точно затвор: повече от 300 души пребивават там, но не са заключени в килии. Те имат възможност да ползват телефон и да комуникират с външния свят. Но нямат право да излязат навън и не могат да си тръгнат. Както и Артис, и останалите се смятат за сексуални хищници от щатските власти. И всичко това само след като са попълнили въпросниците на докторите, които имат за цел да обрисуват психическото им състояние и поведенческите им прояви, които дават сигнал, че е много вероятно те да извършат ново престъпление.

Докато обитават тази институция, хората преминават през различни лечения, групови терапии и упражнения, което може да продължи и с години; разликата със затвора е, че в това заведение няма дати за освобождаване, които държаните там да чакат с нетърпение. Те могат да излязат на свобода само когато съдиите решат, че не са заплаха за обществото.

Законът на щата Вирджиния позволява затворниците да бъдат държани в подобни следзатворнически режими неограничен период от време на основние, че има вероятност те да извършат друго сексуално престъпление. Подобни законови мерки се прилагат огледално в още 19 щата. Напоследък тези закони са подложени на атака от страна на федералните съдии в Мисури и Минесота. Основният аргумент е, че този похват за третиране на бивши затворници е противоконституционен. В същото време, според New York Times , има около 5000 души, които са държани затворени по този начин в САЩ.

„В затвора не бях щастлива, но бях удовлетворена от факта, че имам дата, на която знам, че ще ме пуснат”, споделя Реджиналд Артис. Тя е само една от тях. Тази седмица, с помощта на представителя на Фондация „Отворено общество” Галън Бюхман, който се занимава с реформите около законовите рамки на сексуални престъпления, Артис успява да разговаря с журналиста Леън Нейфах от slate.com. Двамата са обсъдили обстоятелствата, при които затворник се оказва в пределите на институцията за гражданска ангажираност. Артис разказва какво точно представляват тези сгради и как се чувства да не знае когато отново ще бъде свободна. Най-ужасната част от престоя на Артис в заведението е неприятностите, които има с хормоналното лечение за сексуална промяна, което трябва да провежда. Тя е на подобно лечение от 2009 година, когато последно е била млад мъж, израснал в Чесапийк.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Творческо писане за мечтатели

| от chronicle.bg |

Всеки четвъртък в уютната „Кафе-книжарница на мечтите“ собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.