Има и по-лошо от затвора

| от chronicle.bg по slate.com |

:

Транссексуалната Реджиналд Артис излежава 27-годишна присъда зад решетките и брои дните до свободата. Оказва се обаче, че след изтичането на присъдата я чака нещо още по-страшно.

Реджиналд е от Чесапийк, Вирджиния. Попада зад решетките през 1987 година за сексуално посегателство над 17-годишно момче. Престъплението е извършено, когато Реджиналд е на 23 години и все още е мъж.

Присъдата на Артис е да остане в затвора до 2012 година, освен ако не се замеси в ново престъпление. Реджиналд, която сега е на 52 години, брои дните до свободата, за да бъде отново със семейството си. Точно когато този момент наближава нещо неочкавано се случва: няколко месеца преди да бъде освободена, Артис е посетена от затворническия надзирател, който й обяснява, че тя е записана в група за гражданска ангажираност. Доктор ще я посещава в затвора, за да оцени състоянието и поведението на Реджиналд, за да се установи дали има риск да извърши друго сексуално престъпление. Ако докторът прецени, че Реджиналд е опасна за обществото,ще изготви експертиза, която ще представи пред съда. Тогава Артис най-вероятно ще бъде изпратена на място, където ще получи възможност да се лекува. Тя ще бъде държана в това място до моментът, в който щатът реши, че е безопасно тя да излезе на свобода.

Първоначално Артис не могла да повярва. Казва, че никога не е чувала за такава група „гражданска ангажираност”. . Също не разбира как след като е излежала присъдата си, без да е имало нито един инцидент, не я пускат да се прибере у дома. След като съдията разглежда делото и резултатите от въпросника на доктора, който я посещава в килията, най-големият кошмар на Артис се сбъдва и тя не излиза на свобода.

На 13 януари, 2013 година , след 27 години в затворническата институция, Артис е затворена в друга такава. Центърът за поведенческа рехабилитация във Вирджиния не е точно затвор: повече от 300 души пребивават там, но не са заключени в килии. Те имат възможност да ползват телефон и да комуникират с външния свят. Но нямат право да излязат навън и не могат да си тръгнат. Както и Артис, и останалите се смятат за сексуални хищници от щатските власти. И всичко това само след като са попълнили въпросниците на докторите, които имат за цел да обрисуват психическото им състояние и поведенческите им прояви, които дават сигнал, че е много вероятно те да извършат ново престъпление.

Докато обитават тази институция, хората преминават през различни лечения, групови терапии и упражнения, което може да продължи и с години; разликата със затвора е, че в това заведение няма дати за освобождаване, които държаните там да чакат с нетърпение. Те могат да излязат на свобода само когато съдиите решат, че не са заплаха за обществото.

Законът на щата Вирджиния позволява затворниците да бъдат държани в подобни следзатворнически режими неограничен период от време на основние, че има вероятност те да извършат друго сексуално престъпление. Подобни законови мерки се прилагат огледално в още 19 щата. Напоследък тези закони са подложени на атака от страна на федералните съдии в Мисури и Минесота. Основният аргумент е, че този похват за третиране на бивши затворници е противоконституционен. В същото време, според New York Times , има около 5000 души, които са държани затворени по този начин в САЩ.

„В затвора не бях щастлива, но бях удовлетворена от факта, че имам дата, на която знам, че ще ме пуснат”, споделя Реджиналд Артис. Тя е само една от тях. Тази седмица, с помощта на представителя на Фондация „Отворено общество” Галън Бюхман, който се занимава с реформите около законовите рамки на сексуални престъпления, Артис успява да разговаря с журналиста Леън Нейфах от slate.com. Двамата са обсъдили обстоятелствата, при които затворник се оказва в пределите на институцията за гражданска ангажираност. Артис разказва какво точно представляват тези сгради и как се чувства да не знае когато отново ще бъде свободна. Най-ужасната част от престоя на Артис в заведението е неприятностите, които има с хормоналното лечение за сексуална промяна, което трябва да провежда. Тя е на подобно лечение от 2009 година, когато последно е била млад мъж, израснал в Чесапийк.

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Итън Пек ще бъде новия Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77