„Тръскай на пода!“

| от |

Цяла Европа прогони цигарите от ресторантите. Австрия – доскоро оазис за пушачите, също втвърдява политиката си. Но уредбата е противоречива, а спазването – приблизително. Дойче веле ни предлага обзор по публикации в медиите.

 rauchen_apa20120113134903

52 процента от австрийците одобряват пълната забрана на цигарения дим в заведенията, показва скорошно проучване по поръчка на списание „Профил”. А коалиционният договор за ново правителство предвижда и още по-високи цени на тютюневите изделия. Независимо от това лобистите и собствениците на заведения не се отказват от борбата с аргумента, че забраната на тютюнопушенето ще струва много пари на ресторантьорския бранш.

И какво излиза? Цяла Европа прогони пушачите от ресторантите, само в Австрия над масите все още се стеле дим. Там в заведенията засега се пуши, и то не по изключение, а по-скоро по правило. Вярно, че и Австрия преди пет години прие закон за ограничаване на тютюнопушенето. Но уредбата представлява един типичен австрийски компромис – или по-скоро бъркотия.

Ако можеш му хвани края!

Според закона във всяко заведение главното помещение е определено за непушачи, а салонът за пушачи е стриктно отделен. Ако площта на заведението не надвишава 50 квадратни метра, тогава право на собственика е да реши дали в него се пуши или не. Дори ако площта е между 50 и 80 квадратни метра собственикът може да разреши пушенето, ако докаже пред властите, че няма как да отдели салон за пушачи. С други думи – не можеш да му хванеш края.

В изпълнение на закона днес повечето австрийски заведения отделят пушачи от непушачи с помощта на стъклена врата, която обаче през повечето време сякаш си стои отворена. С такова впечатление остават не само непушачите, но и авторите на едно проучване, проведено в Седми район на австрийската столица. На тест били подложени 314 заведения. В 93 от тях имало отделен салон за пушачи, но само в един случай били изпълнени законовите предписания, защитаващи непушачите.

Разгорещената дискусия за пушенето в заведенията още през лятото получи силен тласък от едно решение на Административния съд. Тогава съдиите постановиха, че непушачите не бива да бъдат принуждавани да прекосяват салона за пушачи – примерно на път за тоалетните. След това решение мнозина собственици на ресторанти се оплакаха, че то обезсмисля скъпите инвестиции в нови врати и прегради. Според Съюза на предприемачите, тези инвестиции възлизат на 90 милиона евро.

BTEuqL4CMAEzzlV

Забрана, която никой не спазва

Законодателният хаос около правата на непушачите се превърна и във важна тема по време на коалиционните преговори в Австрия. В крайна сметка социалдемократите и консерваторите решиха да стабилизират закона и приеха пълната забрана за пушене в заведенията. Все пак като жест към собствениците на заведения ще има преходни периоди и известни данъчни облекчения.

По този повод „Ной Цюрхер Цайтунг” иронично коментира типичните за Виена половинчати мерки: „Засега обаче остава валидно класическото австрийско решение, което в един виенски бар изглежда така: Посетител моли за пепелник. „Нямаме,” казва келнерът, „това е заведение за непушачи.” След което препоръчва на клиента просто да тръска на пода.”

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.