Това се случва, когато обикновени хора се срещнат със Стив Джобс

| от |

Препоръки от хора, които съвсем случайно са се срещнали със Стив Джобс. Срещи на различни места от  кафетарията до решаване на проблеми от техническа поддръжка.

Човекът, който каза на Джобс, че той ще съсипе на Apple|

Това е историята на Майкъл Смит :

Преди завръщането си в Apple, беше ясно, че компанията има проблеми. Лари Елисън размишляваше за враждебно поглъщане на компанията, но някои от нас, които държахме на Apple, ни се струваше, че планът за възстановяване на тогавашния изпълнителен директор, Гил Амелия , може да успее.

Написах едно страстно писмо до Стив, молейки го да намери нещо друго да прави със собственото си време. „Моля те, не се връщай в Applе, ще я опропастиш“.

… и след това той отговори с с думи, които никога няма да забравя:

„Може би си прав. Въпреки това, ако успея, не забравяй, когато се погледнеш в огледалото да се наречеш „задник“ от мое име“

Приятел от детството на Джобс, който се преструвал, че не го познава.

Джак Харингер е приятел на Джобс още от детството им в началото на 60-те, но двамата се разделят след като започнали да учат в  различни гимназии. След това, през 1976 -та, те се срещат в някакъв магазин:

Той се появи от нищото, позна ме и ме извика. „Не си ли ти Джак Харингер от основното училище?“ И в тази милисекунда, направих нещо, за което съжалявам най-много в живота си. Аз отговорих: „Да, аз съм … а кой си ти?“ И през цялото време се правех, че не си спомян кой е той.

Денят в който Джобс се кара за рестото в магазина.

От Рой Перейра:

Натъкнах на Стив в супермаркет в Пало Алто, в близост до нашия дом. Той беше пред мен и плащаше за своите продукти. Бяхме на експресната каса, а той беше облечен с традиционния черен пуловер. Това се случи някъде около 2000-та.

Виждам как този богат и умен човек се разправя с касиер за това колко ресто трябва да му бъде върнато. Той настоя, че трябва да му дадат още 25 цента ресто.Заседанието продължи няколко минути и блокира цялата лента.

Денят, когато Джобс влезе в конкурентен магазин за електроника, срещу магазина на Apple

Става въпрос за магазина на Helio в Пало Алто, разположен срещу магазина не Apple. Джобс влязъл, но, но служителите в магазина не го разпознават. Две седмици по-късно, същият мениджър на магазин е бил на смяна и правил презентация на клиенти на новия Helio смартфон. Той внезапно бил прекъснат от някой, който е влязъл в магазина. Това е същият човек в черен пуловер и сини дънки. „Вие, момчета, все още не осъзнават, нали?“ повикал човека от входа на магазина. Преди мениджърът на успее да отговори, човекът си заминал.

Шефът видимо разстроен , казал на клиентите „Този, за кого се мисли?“
„Това е основателят на Apple“, отговорил един от клиентите.

Човекът, който получи техническа помощ по телефона от Джобс

Мат Маккой редовно имал проблеми с новия си MacBooк  и от време на време пише имейл на Джобс за проблема

На следващия ден получих обаждане от Пало Алто.

Аз: “ Ало? „

Подвикващия: „Хей Мат. Тук е Стив Джобс. Просто исках да ви кажа, че получих твоя  имейл и ще направим всичко, за да възстановим твърдия ти диск.“

Аз: “ Уау … благодаря ти!“

Подвикващия: „Сега ще ти дам моя помощник и той ще се погрижи за теб. Ще свършим работата . Изчакайте.“

След обаждането той ме прехвърли към един мъж, който се казваше Тим. Все още не съм сигурен как му беше фамилията … и дали не е възможно да е Тим Кук ?

И Джобс чака на опашка

Историята е на Андрю Гербер Даффи: Бях в магазина Sony Style в Stanford Mall…Не си спомням какво купувах.

Докато бях в опашката пред касата видях,`че Стив е двама човека пред мен. Беше облечен в черно поло и избелели дънки. Под ръка държеше проектор.

„Искам това да ми се опакова“ каза на касата, като беше доста отегчен

За моя изненада, човекът на касата въобще не обърна внимание кой стои пред него.

„Добре – отговори той –  на чие име да го запиша? „

„Пиши го на Стив“ отговори Джобс.

Денят в който Джобс обяснил защо е подобрил качеството на  храната в кафенето на Apple.

Гавин Кук е работил за един от най-големите клиенти на Apple. На официална среща, той попитал: „Стив, как промяната на храната във фирменото кафене повлия на културата на Apple?“

„Това няма нищо общо с културата на компанията. Храната, която ни даваха беше кофти!

И рядко някой яде там, а когато излизаха от офиса рядко ги нямаше само за един час, а излизаха за по час и половина или два, поради което работата не вървеше. А когато в ресторанта говорят за своите проекти, може да им хрумне нещо. Така че се обадих на един мой приятел, който е известен готвач и го попитах дали би искал да дойде да работи тук. Той каза, че иска да вземе пещ за пица на дърва, и аз му казах “ Готово! “ Така че сега персонала в кафенето са служители в компанията и когато инженерите трябва да работят до късно можем да държим кафенето отворена. Сега имаме и вегетариански кухня и повече възможности. С добра храна , хората остават в службата и заздравяват връзката по между си.“

 
 

Avicii: момчето на EDM музиката, което не обичаше славата, а сцената

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Avicii не беше просто продуцент, той беше новатор. Още с излизането си на голямата сцена през 2011 г. с хита Levels, шведският музикант Тим Берглинг стана символ на възхода и паденията на dance музиката в САЩ.

Когато пробива в шоубизнеса, е на 21 години и не прилича на останалите известни изпълнители. Високите скули и платинено русата коса никога не се чувстват удобно под светлината на прожекторите. Приятелите и колегите му го описват като срамежливо и тихо сладко дете със сърце на механик. В интервютата отговорите му понякога са уклончиви. Репортерите се опитват да измъкнат информация от един артист, който очевидно се чувства по-удобно пред компютъра, докато композира.

С музиката нещата стоят по различен начин. Avicii е пионер в развитието на EDM-а (electronic dance music), който изгрява точно в най-подходящия момент – когато жанрът тепърва става масово явление отвъд океана.

Открит е в платформата MySpace от холандския продуцент и „ветеран“ Лейдбек Люк. Артистичният псевдоним на Берглинг от будистки означава „ад“ (avici). Още в началото синглите му стават явления в популярната култура. В тази група са едни от първите му хитове – Levels, Fade Into Darkness и Silhouettes – с тях диджеят отдава почит на повлиялите му Swedish House Mafia и Daft Punk. Песните са страхотни интерпретации и създават шаблон, който се използва и до днес – почти десетилетие по-късно, от творците в EDM музиката.

Синглите стават химни за всички милениали, които се събират по фестивали и ги слушат в късните августовски нощи. Музиката на Avicii е любима на цяло едно поколение, чиято младост минава в ерата след 11 септември – времена  на постоянни военни и технически конфликти и икономическа несигурност. Ако за предишното поколение в култ са издигнати хип-хопа и грънджа, сега на мода е EDM – тази музика изкарва в младите духа на забавлението, като противовес на постоянния негативизъм, идващ от медиите. Тази електронна музика е колективен катарзис, а Avicii, за определено време, е най-яркият артист, който я развива. Той няма общо с политиката, творчеството му образува своеобразен сапунен мехур от шампанско и конфети, а песните са антидепресант.

Тази музикална революция не се нрави на някои ветерани, които се мъчат да пробият на сцената на електронната музика още от края на 70-те. Блясъкът и популизмът на новият стил е в разрез с музикалните традиции на миналия век. На феновете не им пука, нито на Avicii – той е навсякъде. Присъства на всички световни фестивали – Tomorrowland, Ultra Miami, EDC Las Vegas, Coachella. Лас Вегас го обиква и се превръща в средище на EDM музиката.

Чрез помощта на мениджъра му, Аш Пурнури, Авичи покачва стандартите за заплащане на диджеите  по света, настоявайки за шестцифрени хонорари за участие във фестивали. Образът му е по всички билбордове от Лос Анджелис до Вегат – той се превръща в емблема на EDM-a.

На сцената той напълно е в стихията си – носи спортни дънки, тениска, бейзболна шапка и владее сцената с вдигната дясна рака. Самият той казва: „Обичам това, което правя, но никога не ми е харесвало да ме разпознават или да съм под наблюдение.“

Творчеството му е удостоено с две номинации за награда „Грами“ – една за работата му по сингъла на Давид Гета Sunshine и една за Levels. По-късно казва в интервюта, че тези номинации са го карали да се чувства най-горд в цялата си  кариера. Най-големият му хит е Wake Me Up , която излиза на фестивала Ultra през 2013 г. Заедно с Алое Блак, песента стига до върха на класациите в повече от 40 страни и пазарен хит. Парчето смесица от EDM и кънтри е многократно интерпретирано от редица артисти. Песента е включена в соловия албум на Avicii True, който стига до топ 10 в повече от 15 страни.

Въпреки успеха, не липсват и сълзи. Графикът на турнетата е напрегнат, като диджеят присъства на фестивали и по клубове навсякъде по света. През 2014 г. отменя участието си на фестивала Ultra,  защото му предстои операция. Фийчър за него в списанието GQ показва хедонистичния му начин на живот и обрисува едно  ежедневие с диета от „RedBull, никотин и храна от летищата“. Феновете му заклеймяват статията, а самият Тим я определя като „нечестна и неточна“. Слуховете за някакъв вид зависимост се засилват, когато през 2014 г. той отменя всичките си насрочени концерти, заради проблеми със здравето.

„В  началото купонясвах много… всяка нощ беше купон.“ казва той през 2013 г. „Но след време осъзнах, че тялото и ума ми не могат да поемат повече.“ Официално се оттегля от изпълненията на живо през 2016 г., когато е на 26.

Две години по-късно говорителят на Авичи известява, че диджеят  е намерен мъртъв на Арабския полуостров, на хиляди километри от дома си в Стокхолм. „Той беше намерен мъртъв в Маскат, Оман този следобед. Семейството му е съсипано и всички ние искаме да уважим тяхната нужда от лично пространство в този труден момент“, пишат представителите на звездата.“ каза Даяна Барън.

Голямата популярност често е прилича на ритуална саможертва, при която публиката издигаме личности до върха, които е предопределено да паднат. А после гледаме вцепенени, когато това стане. Историята на Тим Берглинг е с трагичен край, наред с прекрасните му парчета и краткото му царуване на върха на музиката. Трудно е да тъгуваме на песни като Levels, която толкова еднозначно отрича тъмнината като душевно усещане. EDM е радост, празнуване, надежда, изсмиване в лицето на конфликтите. Точно това, което може би Берглинг е искал да постигне в живота. Това ще бъде неговото послание и наследство.

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.

 
 

Почина най-възрастният човек на света на 117 г.

| от chr.bg |

Японката Наби Таджима, смятана за най-възрастният човек на света, е починала в събота вечерта на 117 години на родния си остров Кикай, съобщи представител на местните власти.

Таджима е родена на 4 август 1900 г. Тя е починала към 20:00 часа местно време от естествена смърт в болница на о-в Кикай, префектура Кагошима, каза Сусуми Йошиюки от управлението по здравеопазване.

„Г-жа Таджима живееше в дом за възрастни хора. През януари тя се обезсили и беше приета в болница. Почина в резултат на напредналата си възраст“, каза Йошиюки.

През септември 2015 г. Таджима стана най-възрастният човек в Япония, а според японски медии след смъртта на 117-годишната Вайълет Браун от Ямайка през септември 2017 г., тя е станала и най-възрастният човек на света.

Годишният справочник Световните рекорди на „Гинес“, който проучваше въпроса след кончината на Браун, обаче не бе признал до момента Таджима като най-възрастният жител на планетата. Вместо това, на 10 април обяви 112-годишният японец Масадзо Нонака за най-възрастния мъж на света.

Япония е известна с дълголетието на жителите си. Официална статистика от 2017 година сочи, че в страната живеят близо 68 000 столетници. За сравнение, през 1963-та те са били 153-ма.

Според „Гинес“ абсолютният рекорд по дълголетие, доказан официално, държи французойка – Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни.

По данни на американската Група за геронтологични изследвания сега най-възрастният човек на планетата отново е японка – жителката на Йокохама (южно от Токио) Чийо Мияко, която след десет дни ще навърши 117 години.