Това са новите американски стереотипи според френска реклама

| от |

Тази френска серия от реклами на McDonald’s за три нови сандвича доказва, че за добро или за лошо, европейските стереотипи за американците са се променили малко през годините.
1

Вместо да бъдат мазнини туристи или тъпи селяндури, американците сега са хокеистите, ченгета и секси спасители. Хокеистите минават за канадски икони, но американците, така или иначе си ги броят за свои.

Американците се оплакват, че са си спечелили репутацията на хулигани, които винаги искат това, което другите имат.


 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.

 
 

Сайтът на „Black Mirror“ показва колко време ще сте заедно с гаджето

| от |

В 4 епизод „Hang the DJ“ от новия сезон на „Black Mirror“ специално устройство определя колко време остава до края на връзката ви. Сега от хитовия сериал са направили сайта coach.dating, където може да направите същото.

За да използвате сайта, трябва да пратите специален линк на гаджето, за да кажете на системата, че сте заедно. Ние го изпробвахме и ни даде 26 минути, което беше малко неловко.

Наши колеги получиха най-различни отговори – между 26 минути и 17 години. Една от редакторките ни изпрати линка на себе си и се оказа, че връзката й със самата нея ще приключи след 10 години…

Сайтът позволява да свалиш картинка с резултата, ако това ти харесва.

Това е един прекрасен оригинален начин да напомниш на себе си, че всичко е временно.

 
 

Две гледни точки: „Черешката на простотията“

| от chronicle.bg |

Гледна точка 1: „Всяка жаба да си знае гьола“. 

От предаването „Черешката на тортата“, в което участваха плеймейтката Нора Недкова, гримьорът Валентин Кулагин, Люси Иларионов, Алфредо Торес и Борислава Стратиева стана ясно едно: че то бива бива простотия, ама пък чак пък толкова не бива. В лицето на една плеймейтка и един гримьор видяхме най-гнусното, противно, животинско, блатясало лице на представата за българския VIP.

Много е тъжно, когато хората не са хора, а клишета. Нора Недкова е всичко, заради което се поидграват на плеймейтките. Тя има надути устни, надути гърди и надуто поведение. Изглежда проста, амбициозна, претенциозна, глуповата и комплексирана . Повтаряйки непрекъснато, че е жена, съответно не може да чака/да яде макарони/да студува т.н., тя е олицетворение на онази жена, заради която цялото ни общество мрънка, че мъжете вече не са мъже. Преди време в предаването „На кафе“ Недкова направи велик лапсус, казвайки за хората около нея, че е видяла техните „ерекции“, пардон, „реакции“, относно спечелването на конкурс.

Няма нищо лошо в плеймейтките сами по себе си. Да бъдеш обект на мъжките желания и на техните ерекции, извинете, реакции, не е гадно. Гадно е, когато си само това, а имаш кухи претенции да си нещо повече от другите.

Валентин Кулагин, от своя страна, въплъщава всичко онова, заради което двойка родители биха си срязали вените, ако разберат, че синът им е гей. Той е абсолютната еманация на гейщината в негативния социален смисъл на думата. Докато такъв е публичният образ на хомосексуалните, хората в България няма да спрат да мислят, че любовта между двама мъже е гнусно извращение, което се състои от разврат по потни гей барове и перверзни отношения, в които единият любовник дава вечеря, а другият стои прав и полугол, с лампа на главата.

Гледна точка 2: Можем ли да ги оправдаем?

От друга страна, да си плеймейтка не е толкова лесно, колкото „простащината“ на конкурса ни кара да предполагаме. Плеймейтките са желан обект от средната и горната класа в България. Нора Недкова, а и Валентин Кулагин, са част от средната класа, част от която не се става лесно и затова веднъж попаднали там вече има преграда между ежедневието на хората, които чакат по автобусните спирки или карат коли под еди-колко си лева, или имат месечна заплата под еди-колко си лева – и тях. Тази преграда те не искат да прекрачват в обратна посока и когато това стане, е нормално да мислят критично.

В ястията Алфредо заложи на традицията, с което залага и на това, че гостите му ще са достатъчно възпитани, за да я приемат. Трябваше да има предвид, че това може и да не е случаят. Не казваме, че той е виновен за цирка – казваме, че макарони с майонеза и царевица са очевидно по-скромни продукти сами по себе си.

На 14 февруари не водите приятелката си на боб, защо? Именно.

Алфредо изглежда като неизмерим пич за разлика от Валентин, който е наистина забележително противен. Не защото е гей или защото се гримира, или прочие, а защото… просто така лъха от него. Нора също е фръцла, но това не ги прави по-малко хора с мнение.

Държането на Нора и розовия миндил е невъзпитано, спор няма. Най-малкото можеха да се изразят по-завоалирано и пак да кажат същото. Но и двамата са честни, а честността е малко гадна. Ако ние с вас бяхме на тяхно място, със сигурност щяхме да си помислим поне за секунда „Макарони, царевица… Алфредо да не го е закъсал нещо?!“ Пред камера обаче със сигурност малцина от нас биха били толкова откровени.