Тоталното ми влюбване в Тейлър Суифт

| от |

Тейлър Суифт, която навършва 26 години, е от онези изпълнители, които хората обичат да мразят. Не заради музиката й, а по принцип. Хората обичат да поставят етикети на другите, особено когато тези други са известни в публичното пространство, социални мрежи или поп културата.

Тейлър Суифт е точно такъв човек. Тя си плаче да бъде изхейтена, не само заради изключителната си активност в социалните мрежи, а заради музиката феновете си.

Повечето хора, които не харесват Тейлър Суифт нямат никаква идея за музиката й, а се отнасят към нея като към роман, който не са прочели, но знаейки сюжета, вече имат мнение по въпроса.

От типичното „girl next door“ и „American sweetheart“ до „13-годишните я харесват“ – чувала съм всичко.

Тейлър Суифт отдавна не е любимката само на тийнеджъри. Нейното рязко порастване започва през 2012 година, когато пуска албума си „Red“. Това е и първият път, в който тя си позволява да се отдели от кънтрито, което съпътства кариерата й до момента. Това е и първият път, в който решава да е порасналото момиче, което пише и пее за по-големите хора. „Red“ звучи като албум на зрял човек, който използва по-богат език и повече метафори.

Ако любовта те е намерила някъде между 2012-а и днешния ден то със сигурност музиката на Тейлър Суифт ти говори винаги верните неща. 

Хората обичат да я зачекват и на тази тема – че пее за мъжете, минали през живота й. Това, разбира се, са спекулации, тъй като никой не знае дали това е абсолютната истина, или е просто маркетинг стратегия. Ед Шийрън също пее за жените в живота си. Всеки изпълнител пее за нещата от живота и онова, което му се случва. Така работи този бизнес. Get real or go home – нямаш много опции.

„Red“ е албумът, който ме сблъска челно с творчеството на Тейлър. Оттогава съм на принципа, че „I want to listen Taylor Swift alone“, както казва героинята на Зоуи Дешанел в един епизод на “New Girl“. С годините се научих да не се срамувам от нещата, които харесвам. Още нещо, за което трябва да благодаря на госпожица Суифт.

През миналата година тя е сред музикантите, променили индустрията. Дали това се дължи на музиката й, или умелия маркетинг, е въпрос на гледна точка. Албумът „1989“ става най-продаваният албум на годината на физически носител – нещо, което мнозина смятаха за отмряло. Тейлър минава към поп музиката, чупи рекорди и надскача себе си. Все още е сред малкото изпълнители, които го правят.

Пътят на Тейлър Суифт към музиката започва много отдавна.

Певицата е закърмена с кънтри, типично по американски. Родена в Уайоми в Пенсилвания, но отгледана в Нашвил в Тексас, Тейлър се влюбва във звученето на Патси Клайн и Доли Партън. Още тогава е убедена, че иска да се занимава с музика. Тейлър се учи да свири на китара на 10 години, а няколко месеца по-късно, вече може да изпълнява и първото си парче – песента “Cowboy Take Me Away” на Dixie Chicks. Още тогава певицата разбира, че кънтрито е нейната музика. Използва Шаная Туейн за вдъхновение и на 17 години издава първия си албум – “Taylor Swift”. След това на всеки 2 години, Тейлър вади нова тава, а стилът й преминава от силно кънтри към кънтри с поп елементи до тотален поп, което й печели още по-голяма популярност.

Скоро след като кариерата й тръгва нагоре, Тейлър осъзнава, че може да използва провалените си връзки, за да пише песни. Много от злите езици на Запад твърдят, че Тейлър Суифт нарочно проваля връзките си, за да има вдъхновение за песни. Певицата не разказва нищо за личния си живот – тя пее за него.

След като изживява „феминисткия“ си период, Суифт отново е във варианта, в който повечето хора я виждат – с мъж до себе си, на турне и изживяваща звездните си моменти. Разбира се, сега тя е по-голяма и това си личи във всичко, което прави.

Дали ще спра да я харесвам? Не. Дали ме е срам от този факт? В никакъв случай. А вас поздравявам с любимото ми парче от „Red“.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра:

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.