Торта „Ривиера“

| от pudriera.bg |

Начин на приготвяне:

За блата: 190 г меко масло, 90 г пудра захар, 2 с.л. какао, 2 яйца, 5 жълтъка, 225 г стопен на водна баня или в микровълновата фурна натурален шоколад, 8 белтъка, разбити на сняг със 125 г захар, 1 ванилия

За лимоновия пласт: 90 г захар, 2 яйца, 60 мл прясно изцеден и прецеден лимонов сок, 120 г меко масло, настърганата кора от 1 лимон, 1 ванилия

За шоко муса: 70 г захар, 3 жълтъка, 1 яйце, 1 ванилия, 170 г стопен на водна баня или в микровълнова фурна натурален шоколад, 240 мл пълномаслена сладкарска течна сметана,

За украсата: 150 г орехи, 2 с.л. какао, 50 г бял шоколад за сърцата

Приготвяне:

1. Блат: Маслото и пудрата захар се разбиват с миксер на пухкав крем. Добавят се яйцата и жълтъците едно по едно. Разбива се. Добавя се какаото и разтопения шоколад и се разбърква. Белтъците се разбиват отделно със захарта и ванилията на твърд сняг. Захарта се добавя към белтъците малко по малко при непрекъснато разбиване с миксер. Двете смеси се разбиват заедно много внимателно като към шоколадовото тесто се прибавят първоначално 2-3 с.л. от белтъците и се разбърква много внимателно със шпатула. По този начин малко по малко всички белтъци трябва да се добавят към тестото. Фурната се загрява предварително на 180 градуса. Тестото се разпределя в 3 еднакви форми за печене, покрити с кухненска хартия. Пече се не повече от 15 минути! Блатовете са без брашно и трябва да останат сочни.

2. Лимонов пласт: Захарта и яйцата се разбиват на водна баня с миксер на пухкав гъст крем. Водата под съда не трябва да завира! Купата с яйчения крем се маха от печката и се оставя да се охлажда. През това време лимоновият сок се изцежда и прецежда. Яйчената смес се прехвърля в тесен и дълбок съд, добавя се лимоновия сок, маслото, лимоновата кора и ванилията. Съдът може да се покрие с кърпа при разбиването, защото пръска. Бърка се с миксер около 8 минути до получаването на кремообразна смес. Сместа се излива във форма, чийто диаметър е по-малък от този на блатовете с 1-2 см. За по-голямо удобство дъното на формата се покрива с хартия за печене. Формата се поставя във фризера за 3-4 часа.

3. Шоко мус: Жълтъците, яйцето и захарта се разбиват на водна баня на гъст крем с миксер. Маха се от котлона и се разбива до пълно охлаждане. При непрекъснато бъркане се добавя разтопения шоколад. Сметаната се разбива отделно на сняг до получаването на меки връхчета. Двата крема се съединяват внимателно като се бърка с шпатула.

Torta_Riviera

Сглобяване на тортата: Върху първият блат се намазва малко шоколадов мус. Върху него се слага замръзналия лимонов крем и се покрива отново с мус. Слага се втория блат, сипва се мус и се завършва с последния трети блат. Тортата се намазва от всички страни с мус.

Украса: Орехите се смилат заедно с какаото. Белият шоколад се разтапя на водна баня или в микровълнова фурна. Взимат се формички за сладки и се поставят върху лист кухненска хартия. Всяка формичка се пълни с разтопен бял шоколад и листът се поставя в хладилник за около 5 минути. Формичките се отстраняват и с така получената украса се декорира тортата.

Съвети: При разтапянето на шоколад в микровълнова фурна внимавайте той да не изгори. Намалете мощността, пускайте на кратки интервали, за да сте сигурни. Лимоновият крем може да се направи предварително от предната вечер и да стои една нощ във фризера. Така ще облекчите работата си. В никакъв случай не сиропирайте блатовете, защото ще ги разкашкате.

Torta_Riviera_parche2

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.