ТОП много любими песни на Орлин Николов

| от |

Представяме ви селекцията на Орлин Николов. Основната му страст е концертната фотография – за повече може да разгледате fb.com/orleffpix.

В рок и поп музиката всичко започва с The Beatles. При мен също всичко започна с тях. И ми е доста трудно да посоча най-любимо парче, но все пак: 1. The Beatles – Because

Floyd мнооого отдавна са предвидили тройната коалиция на Орешарски, посветили са му песента “Прасета (три различни вида)” 2. Pink Floyd – Pigs (Three different Ones)

Преставам с политическите закачки, за да се съсредоточа в музиката. Една от групите, оказала най-голямо влияние върху вкуса ми е U2 – най-голямата съвременна банда. Тук, преди 26 години все още се подготвят за култовия статус и огромните турнета от последните години. 3. U2 – Angel of Harlem

За Depeche нямам какво да кажа – музиката говори сама: 4. Depeche Mode – Policy Of Truth 

Париж ми е супер любим град, но не затова тази песен е тук. На този глас физиците са посветили цял раздел от учебниците по физика: магнетизъм! 5. Morrissey – I’m Throwing My Arms Around Paris 

Веселяците от RHCP, малко брас и събираме целия квартал на парти 6. Red Hot Chili Peppers – Hump de Bump

Имам особени пристрастия към Техни Величества Soundgarden. Chris Cornell отдавна е признат за най-големия глас в съвременния рокенрол. 7. Soundgarden – Fell On Black Days

“Мама каза” да включа и тези двамата рошавите – онзи, дето не изпускаше цигарата и бутилката Джак дори, когато спи и хипарят на 90-те, мокрия сън на цели поколения девойки, Мр. Кравиц 8. Lenny Kravitz & Slash – Always On The Run 

Когато бях тийнейджър, PJ баха изгряващи звезди, MTV се скъсаха да въртят Unplugged-а им. Никога не достигнаха висотите на дебютния “Ten”, но и само с него да бяха останали, пак щяха да имат запазено място в моя Rock’n’Roll Hall of Fame 8. Pearl Jam – State of Love & Trust

Класиците на прог-метъла Dream Theater с кратичко 13-минутно упражнение в музикално съвършенство: 8. Dream Theater – Home 

Ако не знаете кой е Ian Brown не искам да си играя с вас. Жокери: Манчестър. The Stone Roses. 9. Ian Brown – Time is my everything

Този пич е тотално неизвестен тук, чух го съвсем случайно в зала България преди 3-4 години, откриваше концерт на Anathema. А тази песен… тя е вълшебна: 10. Petter Carlsen – Pull The Brakes 

Австралия може да се похвали с много качествени банди, най-любима от които несъмнено ми е The Cat Empire. Джаз, реге, ска, латино, за тези веселяци няма граници в стиловете 11. The Cat Empire – Sly 

Немската реге-гордост Gentleman, само за да знаете, че реге има не само в Ямайка 12. Gentleman – Rainy Days

Мислех да пропусна #13, нали било фатално… Обаче забравих за Крис Робинсън и неговото ято черни блус-гарги: 13. The Black Crowes – Remedy

Винаги, когато се сещам за Jack White, в съзнанието ми изплуват думите “луд гений”. От великолепните The White Stripes, множеството странични проекти, до последния му солов албум. Много луд и много гениален. Както беше казал някой “Видях бъдещето на Рок-ен-рола и неговото име е… Jack White” 14. Jack White – I’m Shakin’ 

2014-та определено беше годината на Arctic Monkeys, AM ги изстреля на върха на всички класации, дано дойдат до България преди да станат на по 60. Не че ще затваряме Каварна 15. Arctic Monkeys – R U Mine 

И за да не пренебрегваме музиката “Made in BG” – едно от най-свежите имена на нашата сцена: 16. Миленита – Да ти го начули 

Има още толкова песни, толкова крайъгълни камъни в съвременната музика, които дори не докоснахме. @Chronicle, за следващата година помислете върху формат “500-те любими песни на …”

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Маргита Гошева в звездна компания в „И после светлина“

| от chronicle.bg |

Маргита Гошева е театрална и кино актриса, работила е с най- големите ни театрални режисьори като Галин Стоев и Маргарита Младенова. Превъплъщавала се е успешно в чехови и шекспирови героини.

Киното не остава равнодушно пред таланта й, и следват култовите роли в едни от най- добрите и познати не само у нас филми „Урок“ и „Слава“. В последния филм на режиьора Константин Божанов „И после светлина“ Маргита е редом до европейски и световни звезди като Ким Бодниа, Бари Кьоеган и Туре Линдхарт. Зададохме й три бързи въпроса.

1. Как се стигна до работата ти с Константин Божанов?

Този път стандартно, след кастинг.

Аз наистина много исках да бъда част от този проект, да работя с хора, които не познавам, в малка роля ( настройката е съвсем различна) и, разбира се, заради Ким Бодниа. Той ми е любим актьор, с когото, за съжаление, така и не се срещнах лично. Но и косвено пак е добре.

Мисля, че в този филм Константин Божанов въплъщава себе си по-смело, отколкото в Аве. И после светлина е по-поетичен, свръхчувствителен и едновременно чувствен, болезнен и “пънкарски”. Константин добре знае за какво разказва в него, а това е голямо качество за един режисьор.

*Акторът Ким Бониа изпълнява главна роля в първите два сезона на добилия култова слава датско- шведски сериал Bron/Broen

LTA_HR_7V1A4113

2. Къде снимахте, трудно ли се работи в международен екип? Кажи нещо за снимките ти с Бари Кьоеган?

Моите две сцени снимахме в София. Иначе част от снимките са били в Белгия и Лондон. Когато настъпи време за истинската работа, в реални условия и в реално време, сцените започват да живеят собствен живот. Нямат много общо с изграденото на репетиция. Така и тук. Снимахме доста повече от заложеното в сценария.

С Бари се запознах на единствената ни репетиция, а с Ерсин от “Jeremy” директно на терен. С Бари и досега си пишем съобщения от време на време. Докато снимахме той беше в един протяжен кастинг за филм на Спилбърг, който така и не спечели, но пък после работи с Кристофър Нолан в „Дюнкерк“ и с Йоргос Лантимос, в „Убийството на свещения елен“, което е още по-завидно.

Вярвам, че му предстои голямо бъдеще.

3. В „Слава“ те видяхме в ролята на свръхамбициозна жена, която опитва да има дете. В „И после светлина“ си в ролята самотна майка на проблемен тийнейджър. Защо те двамата не се разбират, това вечения конфликт между родител и дете ли е?

Самотна майка, но все пак бивш вокал на рокбанда. Това е диагноза. Не намерила сили да се откаже от бурния си живот. Егоист. Хаотична и нетърпелива. Като ме облякоха в къса поличка и рокерия, някои от екипа се чудеха дали съм същата актриса от Урок.

Една от вълнуващите страни на нашата професия!

В случая, а и в много други случаи, те двамата не се чуват, нямат изградена и отглеждана връзка помежду си. Тя иска да остане вечно млада, той иска да порасне веднага. Тази майка няма време за сина си, и той съответно тръгва да търси любов и разбиране другаде. За съжаление нито едно от двете не се намира лесно.

LTA_HR_7V1A3670

„И после светлина“ e поглед в сложния вътрешен свят на един емоционално нестабилен и социално отчужден младеж, Павел, който тръгва през Европа с надеждата да открие идола си, енигматичния художник Арно, който живее в усамотение във Франция. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го отвежда към познание за самия себе си.

Филмът е заснет в България, Белгия и Великобритания през есента на 2015 г. Участват актьори от различни европейски държави, а освен Маргита, в него ще видим Елица Матева и Станислава Николова. В малка роля ще се появи и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?.

В главната роля на Павел – момче от български произход, израснало в Лондон, е ирландската изгряваща звезда Бари Кьоеган, който участва във филма на Кристофър Нолан “Дюнкерк”. В роля ще видим и Ким Бодниа и Туре Линдхард – звезди от хитовия датско-шведски сериал “Мостът”, френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм “Изпепелени” (“Incendies”) и “Раят сега” (“Paradise now”).

Екипът зад камерата е основно български. Оператор е Ненад Бороевич, художник е Сабина Христова, художник костюми Жасмина Василева, звук – Момчил Божков.

„ И после светлина“ вече е бил на кино фестивали в Ротердам, София филм фест, Тарковдки филм фестивал в Санкт Петербург, Русия. А на фестивала Златна роза наградата за операторско майсторство печели операторът на филма Ненад Бороевич.
Филмът е на екран от 13.04.2018. Можете да го гледате в избрани кина в София, Пловдив и Варна.

 
 

Барби „Фрида Кало“ в Мексико: когато изкуството е по-важно от рекламата

| от chronicle.bg |

 Фрида Кало е една от най-ярко светещите звезди в мексиканската култура. Днес доколко тя е позната на масовата аудитория, остава спорен въпрос. Нарастващата популярност, която би гарантирало лансирането на новата кукла „Барби“ с нейния образ обаче, не е по-важна за мексиканците от високата стойност на творчеството й.

Още преди време редица хора се обявиха против пускането на куклата „Барби-Фрида Кало“, заради изкривяването характерния образ на мексиканската художничка.

Сега вече и мексиканският съд забрани на американската компания „Мател“ да пусне на пазара в Мексико кукла Барби с лика на Фрида Кало (1907 – 1954), като по този начин удовлетвори иск на семейството на художничката, предаде Франс прес.

„Решението веднага влиза в сила, но „Мател“ може да го обжалва – поясни адвокатът на семейството на художничката Пабло Сангри.  „Очакваме семейството на Кало да заведе подобен иск в САЩ, за да може и там да бъде забранена продажбата на куклата.“

Заповедта към „Мател“ е да се въздържа от всякакви действия, свързани с имиджа и творчеството на Фрида Кало.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.