ТОП 15 любими песни на Димитър Илиев

| от |

Димитър Илиев преподава Старогръцки език и автори в специалност „Българска филология” в Софийския университет. Ето какво сподели пред Chronicle:

1. Johann Pachelbel – Kanon in D-Dur
Този гениален канон на германския бароков композитор Пахелбел е преоткрит през 20. в. и ляга в основата на безброй красиви поп парчета от Демис Русос през Оскар Бентън до „Трамвай № 5“. Списъкът наистина е неизчерпаем.

2. Wolfgang Amadeus Mozart – Requiem – Introitus: requiem aeternam
Лебедовата песен на един от ненадминатите гении в музиката, написал заупокойна служба за самия себе си. Целият „Реквием“ е епичен, но особено внушително е встъплението му. Допълнително навява спомени и за големия „Амадеус“ на Милош Форман.

3. The Beatles – A Day in the Life
Преди появата на тази песен, и въобще на албумa Sgt. Pepper’s, никой не се е осмелявал да мисли, че популярната музика може да отиде толкова дръзко надалеч в звученето и внушенията си.

4. The Rolling Stones – Sympathy for the Devil
„Стоунс“ са живото въплъщение на жизнерадостния и безпардонен, леко гневен шейсетарски хедонизъм, на самата идея за рокендрол. Особено с това парче.

5. The Stooges – I Wanna Be Your Dog
Дядо Иги Поп като току-що навършил пълнолетие младеж на фона на залеза на Лятото на любовта. За ценителите на по-грубоватата и ъндърграунд страна на рока тази песен е емблема.

6. Bob Marley – Redemption Song
Съвършен израз на емоциите на всеки човек, който се чувства потиснат и онеправдан, но намира упование в нещо по-голямо от самия себе си.

7. Sex Pistols – Friggin’ in the Riggin’
Момчетата, специално набрани като на кастинг да бъдат групата манифест на пънка, преоткриват една стара моряшка песен. С типичното за стила им хлапашко бунтарство. Красота!

8. Pink Floyd – Shine On Your Crazy Diamond pts. VI-IX
Толкова тъга и носталгия струи от албума Wish You Were Here! Особено от завършващата му част. Носталгия по загубен приятел. Загубен, защото е загубил сам себе си.

9. Lou Reed – Walk On the Wild Side
Поетът декадент на рока с една от най-сюрреалистичните си възхвали на… хм… нередовния живот.

10. Joy Division – She’s Lost Control
Трескав и напрегнат разказ за пропадането, воден от неповторимия хипнотичен глас на Йън Къртис. Особено любима от всички съществуващи версии на песента е изпълнението на живо в ВВС, представено тук.

11. Νirvana – On a Plain
Сред най-хубавите качества на тази легендарна група беше освежаващият им цинизъм. „Обичам себе си повече от теб, знам, кофти е, ма к’во да направя“

12. Radiohead – Subterranean Homesick Alien
Ефирно космическо парче за цепнатините в паважа, забравения мирис на свежо утро и ненадейната визита на извънземни. Сякаш създадено да се слуша на прибиране през зимна вечер в панелката на някой краен квартал. И от толкова потиснатост чак да почне да ти изсветлява на душата.

13. Portishead – Only You
Страстта в гласа на Бет Гибънс е толкова концентрирана, че пари в ушите. А Джеф Бароу и компания създават около ѝ една кабаретна черно-бяла атмосфера, каквато не е имало дори в истинските кабарета от 20-те на 20. в.

14. Aphex Twin – Polynomial-C
Тук доста бруталният понякога Ричард Джеймс е в по-лежерно и въздушно превъплъщение. И напомня какво ѝ е хубавото на електронната музика от този тип. А то е, че можеш да лежиш на планинска поляна и да гледаш облаците, докато слушаш това.

15. Нова Генерация – Градината на света
Текстът и музиката на това парче са програмни за няколко поколения български фенов. Както, впрочем, и повечето други неща на „Генерация“.

 
 

В годината на Кучето oптимизмът ще отстъпи пред консерватизма

| от chr.bg |

След като изминалата Година на Огнения Петел изпълни света с оптимизъм и желание за промяна, Годината на Земното Куче настъпва със своя консерватизъм и вероятно ще бъде белязана от конфликти, финансови проблеми и природни бедствия, вещаят астролози, цитирани от ДПА.

Китайците се готвят да посрещнат Новата година на 16 февруари. Според известния хонконгски астролог и специалист по фън шуй Реймънд Ло светът обаче трябва да се подготви за година, белязана от трудности във финансовата сфера и международните отношения. Ло не изключва „от сметката“ и природните бедствия.

Предишните две години – на Петела и Маймуната, преминаха под знака на оптимистичния огнен елемент. Следващите две години – на Кучето и Свинята (Глигана), ще бъдат подвластни на консервативния земен елемент, способен да потуши огъня.

Реймънд Ло предупреждава, че човечеството трябва да има нагласата за нови природни бедствия, особено свързани с почвата – земетресения, свлачища.

Астрологът припомня, че Земното Куче идва веднъж на 60 години. При предишната му поява през 1958 г. земетресения в Иран, Еквадор, Русия и Япония отнемат живота на стотици хора. Същата година бележи началото на Големия глад в Китай.

В международните отношения специалистът очаква конфликти, религиозно напрежение и противопоставяне на „консервативните елементи“ срещу прогреса и промяната.

Световните лидери, сред които президентът на САЩ Доналд Тръмп, британската министър-председателка Тереза Мей и японският премиер Шиндзо Абе, също трябва да се настроят за трудна година.

Добър късмет може да споходи руския президент Владимир Путин и китайския му колега СиЦзинпин.

Родените в Година на Кучето като Доналд Тръмп и съпругата му Мелания, също могат очакват предизвикателства. Реймънд Ло отбелязва, че те могат да се предпазят, носейки висящи украшения с изображение на заек, които да „разсейват“ кучето.Негативни вибрации вероятно ще почувстват и родените в Годината на Дракона. Защитени ще бъдат родените под знака на Заека, Тигъра и Коня.

Освен президентската двойка на САЩ в Година на Кучето са родени бившият държавен глава Джордж Уокър Буш, холивудският актьор Силвестър Сталоун, певците Мадона, Майкъл Джексън и Дженифър Лопес, и манекенките Клаудия Шифър и Наоми Кембъл.

 
 

Бивша плеймейтка разказва за любовната си афера с Тръмп в 8 страници

| от chronicle.bg |

Доналд Тръмп е имал деветмесечна извънбрачна връзка с плеймейтката Карън Макдугъл през 2009 г. Това свидетелства самата тя в собственоръчно написана изповед от осем страници, с която се е сдобило списание „Ню Йоркър“ с посредничество на неин познат.

Макдугъл потвърждава, че е автор на историята, публикувана в онлайн изданието на списанието, но отбелязва, че не желае да казва нищо публично за Тръмп, защото била подписала споразумение за поверителност.

Макдугъл твърди, че Тръмп й показал спалнята на съпругата си в „Тръмп тауър“ и я водел в частното си бунгало в хотел „Бевърли хилс“.

Любовният роман приключил, когато тя започнала да изпитва угризения и след като Тръмп направил обиден коментар за възрастта на майка й и вулгарна забележка за анатомията на чернокожите мъже.

В публикацията на „Ню Йоркър“ пише, че по време на президентската кампания през 2016 г. бившата плеймейтка получила 150 000 долара от таблоида „Нешънъл инкуайърър“ за правата върху нейната история за любовна връзка с който и да е „женен мъж“.

Разпространяваният по супермаркетите таблоид не е публикувал историята.

В навечерието на изборния ден през ноември 2016 г. „Уолстрийт джърнал“ писа, че таблоидът, чийто издател Дейвид Пекър е отдавнашен приятел на Тръмп, платил за историята на Карън Макдугъл, но не я отпечатал – практика в таблоидния бранш, известна като „хвани и убий“.

„Ню Йорк“ посочва, че според коментар на Белия дом Тръмп никога не е имал връзка с тази жена. Предполагаемият му романс се е случил малко след като той сключва третия си брак с Мелания, която му е настоящата съпруга.

Вижте повече в галерията.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Сайтът на „Black Mirror“ показва колко време ще сте заедно с гаджето

| от |

В 4 епизод „Hang the DJ“ от новия сезон на „Black Mirror“ специално устройство определя колко време остава до края на връзката ви. Сега от хитовия сериал са направили сайта coach.dating, където може да направите същото.

За да използвате сайта, трябва да пратите специален линк на гаджето, за да кажете на системата, че сте заедно. Ние го изпробвахме и ни даде 26 минути, което беше малко неловко.

Наши колеги получиха най-различни отговори – между 26 минути и 17 години. Една от редакторките ни изпрати линка на себе си и се оказа, че връзката й със самата нея ще приключи след 10 години…

Сайтът позволява да свалиш картинка с резултата, ако това ти харесва.

Това е един прекрасен оригинален начин да напомниш на себе си, че всичко е временно.