ТОП 10 на мускулестите мъже в Hollywood

| от |

На големите екшъни им е необходима голяма екшън звезда, но Hollywood е имал недостиг на „актьори“, които да си скъсат гъза от работа, за да станат огромни билдъри и все пак да могат да кажат две реплики пред камерата и да не изглеждат абсурдно. Откакто Арнолд Шварценегер направи кариера от бодибилдър до мултимилионен актьор нуждите на студията стават все по-големи…ъъъ буквално. Необходими са повече мускули и повече и много повече релеф.

Излизането в края на месеца документален филм за света на бодибилдърите Generation Iron – който е подобие на първият филм, който изстрелва Арнолд на върха Pumping Iron от 1977 – ви представяме най-напомпаните момчета на Hollywood, естествено, когато са били най-напомпани.

АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР В „КОМАНДО“


Единственият и неподражаем Арнолд, царят на безумната актьорска физика. Австрийският Голиат, който стана стандарт за всички wannabe екшън герои. Арни никога не е бил по голям от ролята си в Командо. Широки рамене и нечовешки бицепс, които нежно сякаш нашепват „Ще ви избия всичките“

СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН В „КУРШУМ В ГЛАВАТА“

Сталоун може да стана известен с Роки, но беше направо хилав през 1976 в сравнение с това как изглеждаше в Роки 4 от 1985. Сега като доказателство, че Сталоун не само може да поддържа форма, а дори да подобри формата си идва Bullet to the Head, въпреки, че през 2007 претърпя инцидент на австрийско летище, когато митничарите намериха хормон на растежа в багажа му, а може това да е подобрило състоянието му.

СКАЛАТА В “КРЪВ И ПОТ“

Кариерата на кечист му създаде образа на лошо момче, но откакто стана актьор той започна да става  по-голям и все по-голмя. В Кръв и пот от миналото лято Марк Уолбър изглежда като невинен хлапак до чудовището Дуейн Джонс. Той е истинският Хълк и ако го видите да се разхожда със зелен тен, помислете дали ще му поискате автограф.

МАЙКЪЛ КЛАРК ДЪНКЪН В „АРМАГЕДОН“

Накрая, вече покойният, Майкъл Кларк беше известен и с добро сърце гигант, спомняте си Зеленият път, да него го помните по-добре от Daredevil, където играе злодеят Кингпин. Но неговият велик момент на истинско напомпано чудовище беше в Армагедон на Майкъл Бей. Захаросан филм с безумен сюжет, подходящото място за забавен и чаровен герой

ТОМИ “ТИНИ“ ЛИСТЕР В “БЕЗ ЗАБРАНЕНИ ХВАТКИ“

Тини Листер, стартира като, след като участва в No Holds Barred, кеч филм, чиято цел е да стартира кариерата на иконата Хълк Хоган. Е не помага на кариерата на Хълк, но слабичкия Листър е забелязан, в този филм физиката му е наистина впечатляваща, а Листър може само да ви изплаши.


ТЕРИ КРЮ В „БЕЛИ МАДАМИ“


Той е причината заради която се появи напомпания мачо в рекламата на Old Spice. Комбинацията от напомпан и чувствителен младеж с шантаво чувство за хумор. Объркана сексуална ориентация и страхотен секси танц в White Chicks.

ДЕЙВ БАУТИСТА В “МЪЖЪТ С ЖЕЛЕЗНИТЕ ЮМРУЦИ 

Последният кечист, появил се в на големия екран е Дейв Баутиста. Той е толкова огромен и напомпан, че ни е трудно да си помислим, че не е направен в някоя лаборатория за големи грозни злодеи. Неговото нелепо напомпано тяло в The Man with the Iron Fiss е наслада за очите.

ТОМ ХАРДИ В “БОЕЦ“


Най-добре го познаваме от злодея Бейн в Батман The Dark Knight Rises, Пикът на мускулите на Том Харди е в недооценената ММА драма (колко нелепо звучи) Warrior. Перфектното му тяло изглежда великолепно докато се бори с брат си във филма. Това впечатлява много повече от гласа на злосторника Бейн с маска на лицето в Батман.

ЖАН-КЛОД ВАН ДАМ В “КЪРВАВ СПОРТ“

Жан-Клод Ван Дам може да е най-известен със своите ритници със скок, както и смешните си прически. За акцент не можем да говорим защото по това време всичко беше дублирано в мазето на Генади от съседния блок, но, няма съмнение във физическата му форма, особено в Кървав Спорт. Не го наричат Мускулите от Брюксел за нищо.

ЕДУАРД НОРТЪН В “АМЕРИКА ИСТОРИЯ Х“

Въпреки, че много актьори са компютърно напомпани за някои роли (Джерард Бътлър в 300) никой не го прави толкова впечатляващо, като любимото ни психо Едуард Нортън в Американска история X. Като нацист със изрисувана свастика и ужасяващи сцени… всъщност вижте видеото и ще разберете за какво говорим.

 
 

Уил Феръл снима филм, вдъхновен от „Евровизия“

| от chr.bg |

Комедийният актьор от САЩ Уил Феръл ще режисира и ще се снима във филм за стрийминг платформата Нетфликс, вдъхновен от песенния конкурс „Евровизия“, предаде АФП.

Феръл ще бъде и съавтор на сценария заедно с Андрю Стийл. Стийл е бивш главен сценарист на скечовото шоу „На живо в събота вечер“, една от звездите на което години наред е 50-годишният комик.

Филмът, за излизането на който все още няма посочена дата, се възприема като опит на Нетфликс да „съблазни“ чуждестранни клиенти. Уил Феръл е поредната комедийна звезда след Майк Майърс, Адам Сандлър, Крис Рок и Роб Шнайдър – също бивши звезди на шоуто „На живо в събота вечер“, спроект за Нетфликс.

Според редица медии Уил Феръл е бил осенен от идеята за филм за „Евровизия“, след като еприсъствал на тазгодишното издание на песенния конкурс в Лисабон. Комикът се е „запалил“ по съревнованието, което не се радва на популярност в САЩ, покрай съпругата си, шведската актриса, певица и продуцентка Вивека Полин.

Представители на Уил Феръл и Нетфликс не са отговорили на молбите на агенцията за коментар относно планирания филм, вдъхновен от „Евровизия“.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Емилия Кларк се сбогува с „Game of Thrones“

| от chr.bg |

Майката на драконите официално си тръгна от сериала.

Всички знаят, че „Game of Thrones“ е към края си след сезон 8, но тепърва започваме да осъзнаваме, че актьорите вече снимат финалните си сцени. Емилия Кларк се сбогува със сериала и ролята си на Денерис Таргариен с трогателен пост в Instagram. Тя не разкри нищо от сета или костюма си. Вместо това снимката изглежда искрена и смирена.

Кларк е първата от актьорите да каже чао и затова самият й е пост ни подготвя за лавината подобни, които ще дойдат скоро:

„Качих се на лодка към остров, за да кажа сбогом на земята, която беше мой дом далеч от вкъщи за почти цяло едно десетилетие.

Беше си приключение, @gameofthrones , благодаря ви за живота, за който никога не съм мечтала, че ще живея и за семейството, което никога няма да спре да ми липсва“

„Game of Thrones“ се завръща през 2019 година

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“