ТОП 10 на мускулестите мъже в Hollywood

| от |

На големите екшъни им е необходима голяма екшън звезда, но Hollywood е имал недостиг на „актьори“, които да си скъсат гъза от работа, за да станат огромни билдъри и все пак да могат да кажат две реплики пред камерата и да не изглеждат абсурдно. Откакто Арнолд Шварценегер направи кариера от бодибилдър до мултимилионен актьор нуждите на студията стават все по-големи…ъъъ буквално. Необходими са повече мускули и повече и много повече релеф.

Излизането в края на месеца документален филм за света на бодибилдърите Generation Iron – който е подобие на първият филм, който изстрелва Арнолд на върха Pumping Iron от 1977 – ви представяме най-напомпаните момчета на Hollywood, естествено, когато са били най-напомпани.

АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР В „КОМАНДО“


Единственият и неподражаем Арнолд, царят на безумната актьорска физика. Австрийският Голиат, който стана стандарт за всички wannabe екшън герои. Арни никога не е бил по голям от ролята си в Командо. Широки рамене и нечовешки бицепс, които нежно сякаш нашепват „Ще ви избия всичките“

СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН В „КУРШУМ В ГЛАВАТА“

Сталоун може да стана известен с Роки, но беше направо хилав през 1976 в сравнение с това как изглеждаше в Роки 4 от 1985. Сега като доказателство, че Сталоун не само може да поддържа форма, а дори да подобри формата си идва Bullet to the Head, въпреки, че през 2007 претърпя инцидент на австрийско летище, когато митничарите намериха хормон на растежа в багажа му, а може това да е подобрило състоянието му.

СКАЛАТА В “КРЪВ И ПОТ“

Кариерата на кечист му създаде образа на лошо момче, но откакто стана актьор той започна да става  по-голям и все по-голмя. В Кръв и пот от миналото лято Марк Уолбър изглежда като невинен хлапак до чудовището Дуейн Джонс. Той е истинският Хълк и ако го видите да се разхожда със зелен тен, помислете дали ще му поискате автограф.

МАЙКЪЛ КЛАРК ДЪНКЪН В „АРМАГЕДОН“

Накрая, вече покойният, Майкъл Кларк беше известен и с добро сърце гигант, спомняте си Зеленият път, да него го помните по-добре от Daredevil, където играе злодеят Кингпин. Но неговият велик момент на истинско напомпано чудовище беше в Армагедон на Майкъл Бей. Захаросан филм с безумен сюжет, подходящото място за забавен и чаровен герой

ТОМИ “ТИНИ“ ЛИСТЕР В “БЕЗ ЗАБРАНЕНИ ХВАТКИ“

Тини Листер, стартира като, след като участва в No Holds Barred, кеч филм, чиято цел е да стартира кариерата на иконата Хълк Хоган. Е не помага на кариерата на Хълк, но слабичкия Листър е забелязан, в този филм физиката му е наистина впечатляваща, а Листър може само да ви изплаши.


ТЕРИ КРЮ В „БЕЛИ МАДАМИ“


Той е причината заради която се появи напомпания мачо в рекламата на Old Spice. Комбинацията от напомпан и чувствителен младеж с шантаво чувство за хумор. Объркана сексуална ориентация и страхотен секси танц в White Chicks.

ДЕЙВ БАУТИСТА В “МЪЖЪТ С ЖЕЛЕЗНИТЕ ЮМРУЦИ 

Последният кечист, появил се в на големия екран е Дейв Баутиста. Той е толкова огромен и напомпан, че ни е трудно да си помислим, че не е направен в някоя лаборатория за големи грозни злодеи. Неговото нелепо напомпано тяло в The Man with the Iron Fiss е наслада за очите.

ТОМ ХАРДИ В “БОЕЦ“


Най-добре го познаваме от злодея Бейн в Батман The Dark Knight Rises, Пикът на мускулите на Том Харди е в недооценената ММА драма (колко нелепо звучи) Warrior. Перфектното му тяло изглежда великолепно докато се бори с брат си във филма. Това впечатлява много повече от гласа на злосторника Бейн с маска на лицето в Батман.

ЖАН-КЛОД ВАН ДАМ В “КЪРВАВ СПОРТ“

Жан-Клод Ван Дам може да е най-известен със своите ритници със скок, както и смешните си прически. За акцент не можем да говорим защото по това време всичко беше дублирано в мазето на Генади от съседния блок, но, няма съмнение във физическата му форма, особено в Кървав Спорт. Не го наричат Мускулите от Брюксел за нищо.

ЕДУАРД НОРТЪН В “АМЕРИКА ИСТОРИЯ Х“

Въпреки, че много актьори са компютърно напомпани за някои роли (Джерард Бътлър в 300) никой не го прави толкова впечатляващо, като любимото ни психо Едуард Нортън в Американска история X. Като нацист със изрисувана свастика и ужасяващи сцени… всъщност вижте видеото и ще разберете за какво говорим.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който апликациите й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друга апликация на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им апликация „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни апликации в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!