ТОП 10 любими музикални произведения на Елица Златева
Днешния гост на #МузикаленДекември в Chronicle e Елица Златева – журналист, работила за Дневник, БТА и в пресцентровете на Външно министерство и ЕК.
Ами, ретро съм и това си е. На когото не му понася, може да спре да чете още сега. Другите, които досега не сте се тествали за алергия към класическа музика, вадете най-качествените слушалки и се закрепете здраво на мястото, където сте седнали. Първото парче е специален поздрав за колегите – съмишленици.
Вагнер се ползва с незаслужено лоша слава като любим композитор на Хитлер и автор на съпровода, под който американските хеликоптери предпочитат да нападат във Виетнам. В действителност той е написал огромно количество сложна, светла, възвишена и прекрасна музика. Ларс фонТриер има огромна заслуга за реабилитирането му.
В началото обаче беше Моцарт. При майка-музикантка нямаше начин да не се срещнем с този композитор веднага, щом проходих и можех да се крепя на крайната седалка, първия ред, вляво. На един концерт майка ми се изпотила няколко десетки пъти за пет минути, докато горе от сцената ме наблюдавала как заспивам и се свличам от седалката. 20-години по-късно установих, че съм чула всички мелодии за джиесеми още преди да постъпя в първи клас. Моцарт е съвършената joie de vivre, истинска лъчезария бих казала, ако думата не беше политически компрометирана. Чуйте обаче „Реквиема” и ще ви побият тръпки като пред „Страшния съд” на Микеланджело.
Последва период на бунт срещу класиката, през който изследвах какво ли не, включително българска естрада, руски романси и стари градски песни. Придобивките за цял живот от този етап в музикалното ми развитие се оказаха Нат Кинг Кол (глас с цвят и вкус на мед, припомня кои са истински важните неща), Висоцки (величествена музикална хроника на едно не толкова отдавнашно време), Фреди Меркюри (необятен, съвършено овладян глас, присъствие с невероятен диапазон, истинска звезда).
Когато ме сполетяха сложни дилеми установих, че късните Pink Floyd чудесно хармонират с душевното ми състояние.
Влюбих се в мъжа си, докато по някаква уредба Лили Иванова драматично питаше „Далииии за теб съм пааак онази същатаа?” Слушам си я отвреме-навреме, когато ме налегне сантименталност – жанрът и дрешките настрана, но Лили е артист с вкус и класа. Препоръчвам най-новата й песен – по-добра е от повечето конвейерни „хитове” на съвременния БГ поп.
Симфоничната закваска обаче си каза думата. Напоследък настойчиво убеждавам всеки, който е готов да ме слуша, че Максим Венгеров е Господ, а цигулката е неговият глас.
Женският ипостас е Жаклин дю Пре с емоционалния до разкъсване на душата тон на нейното чело.
Наблюдавала съм как хора с подчертана непоносимост към опера се заслушват в изпълнения на Мария Калас. Поуката е същата като в историйката на един познат за негов познат американец, който за пръв път чул музика от Шопен и Бах, изказал се пренебрежително за първия, но поискал да научи повече за „Джей Ес Беч”, който дотогава не му бил известен.
Руските романси ще ви ги спестя засега, понеже те се нуждаят от предговор и послеслов, а музиките и без това станаха десет. В крайна сметка от това не се получи класация, а джаз вариация по зададена тема, макар че джазът продължава да ме изнервя.
