ТОП 10 любими музикални произведения на Елица Златева

| от |

Днешния гост на #МузикаленДекември в Chronicle e Елица Златева – журналист, работила за Дневник, БТА и в пресцентровете на Външно министерство и ЕК.

Ами, ретро съм и това си е. На когото не му понася, може да спре да чете още сега. Другите, които досега не сте се тествали за алергия към класическа музика, вадете най-качествените слушалки и се закрепете здраво на мястото, където сте седнали. Първото парче е специален поздрав за колегите – съмишленици.

Вагнер се ползва с незаслужено лоша слава като любим композитор на Хитлер и автор на съпровода, под който американските хеликоптери предпочитат да нападат във Виетнам. В действителност той е написал огромно количество сложна, светла, възвишена и прекрасна музика. Ларс фонТриер има огромна заслуга за реабилитирането му.

В началото обаче беше Моцарт. При майка-музикантка нямаше начин да не се срещнем с този композитор веднага, щом проходих и можех да се крепя на крайната седалка, първия ред, вляво. На един концерт майка ми се изпотила няколко десетки пъти за пет минути, докато горе от сцената ме наблюдавала как заспивам и се свличам от седалката. 20-години по-късно установих, че съм чула всички мелодии за джиесеми още преди да постъпя в първи клас. Моцарт е съвършената joie de vivre, истинска лъчезария бих казала, ако думата не беше политически компрометирана.  Чуйте обаче „Реквиема” и ще ви побият тръпки като пред „Страшния съд” на Микеланджело.

Последва период на бунт срещу класиката, през който изследвах какво ли не, включително българска естрада, руски романси и стари градски песни. Придобивките за цял живот от този етап в музикалното ми развитие се оказаха Нат Кинг Кол (глас с цвят и вкус на мед, припомня  кои са истински важните неща), Висоцки (величествена музикална хроника на едно не толкова отдавнашно време), Фреди Меркюри (необятен, съвършено овладян глас, присъствие с невероятен диапазон, истинска звезда).

Когато ме сполетяха сложни дилеми установих, че късните Pink Floyd чудесно хармонират с душевното ми състояние.

Влюбих се в мъжа си, докато по някаква уредба Лили Иванова драматично питаше „Далииии за теб съм пааак онази същатаа?” Слушам си я отвреме-навреме, когато ме налегне сантименталност – жанрът и дрешките настрана, но Лили е артист с вкус и класа. Препоръчвам най-новата й песен – по-добра е от повечето конвейерни „хитове” на съвременния БГ поп.

Симфоничната закваска обаче си каза думата. Напоследък настойчиво убеждавам всеки, който е готов да ме слуша, че Максим Венгеров е Господ, а цигулката е неговият глас.

Женският ипостас е Жаклин дю Пре с емоционалния до разкъсване на душата тон на нейното чело.

Наблюдавала съм как хора с подчертана непоносимост към опера се заслушват в изпълнения на Мария Калас. Поуката е същата като в историйката на един познат за негов познат американец, който за пръв път чул музика от Шопен и Бах, изказал се пренебрежително за първия, но поискал да научи повече за „Джей Ес Беч”, който дотогава не му бил известен.

Руските романси ще ви ги спестя засега, понеже те се нуждаят от предговор и послеслов, а музиките и без това станаха десет. В крайна сметка от това не се получи класация, а джаз вариация по зададена тема, макар че джазът продължава да ме изнервя.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора