ТОП 10 любими музикални произведения на Елица Златева

| от |

Днешния гост на #МузикаленДекември в Chronicle e Елица Златева – журналист, работила за Дневник, БТА и в пресцентровете на Външно министерство и ЕК.

Ами, ретро съм и това си е. На когото не му понася, може да спре да чете още сега. Другите, които досега не сте се тествали за алергия към класическа музика, вадете най-качествените слушалки и се закрепете здраво на мястото, където сте седнали. Първото парче е специален поздрав за колегите – съмишленици.

Вагнер се ползва с незаслужено лоша слава като любим композитор на Хитлер и автор на съпровода, под който американските хеликоптери предпочитат да нападат във Виетнам. В действителност той е написал огромно количество сложна, светла, възвишена и прекрасна музика. Ларс фонТриер има огромна заслуга за реабилитирането му.

В началото обаче беше Моцарт. При майка-музикантка нямаше начин да не се срещнем с този композитор веднага, щом проходих и можех да се крепя на крайната седалка, първия ред, вляво. На един концерт майка ми се изпотила няколко десетки пъти за пет минути, докато горе от сцената ме наблюдавала как заспивам и се свличам от седалката. 20-години по-късно установих, че съм чула всички мелодии за джиесеми още преди да постъпя в първи клас. Моцарт е съвършената joie de vivre, истинска лъчезария бих казала, ако думата не беше политически компрометирана.  Чуйте обаче „Реквиема” и ще ви побият тръпки като пред „Страшния съд” на Микеланджело.

Последва период на бунт срещу класиката, през който изследвах какво ли не, включително българска естрада, руски романси и стари градски песни. Придобивките за цял живот от този етап в музикалното ми развитие се оказаха Нат Кинг Кол (глас с цвят и вкус на мед, припомня  кои са истински важните неща), Висоцки (величествена музикална хроника на едно не толкова отдавнашно време), Фреди Меркюри (необятен, съвършено овладян глас, присъствие с невероятен диапазон, истинска звезда).

Когато ме сполетяха сложни дилеми установих, че късните Pink Floyd чудесно хармонират с душевното ми състояние.

Влюбих се в мъжа си, докато по някаква уредба Лили Иванова драматично питаше „Далииии за теб съм пааак онази същатаа?” Слушам си я отвреме-навреме, когато ме налегне сантименталност – жанрът и дрешките настрана, но Лили е артист с вкус и класа. Препоръчвам най-новата й песен – по-добра е от повечето конвейерни „хитове” на съвременния БГ поп.

Симфоничната закваска обаче си каза думата. Напоследък настойчиво убеждавам всеки, който е готов да ме слуша, че Максим Венгеров е Господ, а цигулката е неговият глас.

Женският ипостас е Жаклин дю Пре с емоционалния до разкъсване на душата тон на нейното чело.

Наблюдавала съм как хора с подчертана непоносимост към опера се заслушват в изпълнения на Мария Калас. Поуката е същата като в историйката на един познат за негов познат американец, който за пръв път чул музика от Шопен и Бах, изказал се пренебрежително за първия, но поискал да научи повече за „Джей Ес Беч”, който дотогава не му бил известен.

Руските романси ще ви ги спестя засега, понеже те се нуждаят от предговор и послеслов, а музиките и без това станаха десет. В крайна сметка от това не се получи класация, а джаз вариация по зададена тема, макар че джазът продължава да ме изнервя.

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.