ТОП 10 любими изпълнители на Иван Куцаров

| от |

Ето най-любимата десетка на Иван Куцаров, политолог, блогър, активист и доброволец. Завършил в НБУ последователно „Публични политики“ и „Международни отношения“. През годините създава и управлява няколко младежки организации и НПО-та. Убеден демократ, които се опитва да приема различното. Автор на блога „На изток от рая“.(http://kutzarov.org/):

Трудно ми е да избера само 10 песни, но ще опитам да се огранича до 10 изпълнители и групи, което пак е тежка задача за меломан като мен. Ще ми трябва поне топ 50 за да изброя всички, които са мои фаворити. Като почнем от Сачмо и Франк Синатра, минем през RHCP, Bon Jovi и U2 и стигнем до Адел и Джон Леджънд. Затова този списък е на първите асоциации с любими парчета от моето детство, в което нямаше Радка пиратка и Пирамиди фараони, а песни и изпълнители, които остават във времето. Със стойност.

1. Travis за мен е банда, която мога да слушам всеки ден и всеки час. По скромното ми мнение са изключително недооцени в България.

2. Списък без Metallica няма как да мине. Обожавам двойния албум от 1997 и се старая поне един вторник в месеца да се събуждам с Tuesday’s gone.

3. Coldplay са единствените в списъка, които продължават редовно да бълват нови албуми и то от качествени по-качествени. Група, която доказва че има още смислена музика.

4. Дебютният албум на Oasis е другото велико нещо за мен, освен успеха ни на Световното през 1994.

5. В зависимост от настроението минавам от Deep Purple на Blackmore’s Night, но Ричи Блекмор си е Ричи Блекмор.

6. Лиричността на Канзас е неописуема, а специално с тази песен обожавам да се будя.

7. Вечните бунтари, трудно е да не заобичаш AC/DC

8. The Doors определено са от групите, които можеш да си сипеш една чаша уиски и да се насладиш на вечерта. Първият ми спомен с тях е като 6 годишен, когато ми донесоха диск с live concet на The Doors.

9. Led Zeppelin са просто велики. Това е, което можеш да кажеш за тях. Нищо повече.

10. July morning е емблематична песен за хората, които винаги са вярвали, че Слънцето изгрява от Изток, но Запада е там, където принадлежи България. И съм благодарен за всички July като малък, на които баща ми ме учеше именно на този светоглед.

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.

 
 

България вече е ON ART в услуга на българските творци

| от chronicle.bg |

На теория всеки ще каже, че културата е водещ фактор за развитието на всяко общество. На практика обаче, за да има култура и тя да изпълнява мисията си, са необходими обединените усилия на нейните създатели, аудиторията и каналите, чрез които тези две страни ще стигнат една до друга. В нашия свят, разбирайте медиите.

В тази насока се случва новата кампания на телевизията Bulgaria ON AIR, която се заиграва с името си, за да започне Bulgaria ON ART – трибуна, която би трябвало да осъществява връзка между творците и аудиторията.

От 11 февруари телевизията ще приютява още повече култура и стойностни артистични проекти.

Водена от разбирането, че всеки качествен продукт трябва да намери своята трибуна и аудитория, медията стартира кампанията Bulgaria ON ART.

Главни действащи лица в нея ще бъдат онези нови български автори и проекти, които често незаслужено остават в сянката за сметка на по-популярните прояви.

След предварителна селекция избрани творби и автори ще получат безвъзмездно време и видимост в различните канали на Bulgaria ON AIR – онлайн, социални мрежи и рекламен блок. Така телевизията ще предостави възможност за промотиране на нови български културни продукти и ще насърчи развитието им.

Сред първите участници в Bulgaria ON ART е групата Парапланер. Съвсем скоро характерното й фюжън фънки звучене ще се чува и от ефира под формата на кратък клип, а във Facebook страницата на телевизията вече е публикувано и интервю с музикантите.  Предстоят още подобни дейности като част от кампанията. Но интервюто с Парапланер е доста прилично начало на Bulgaria ON ART.

Повече за кампанията и условията за участие може да прочетете ТУК.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“