Тони Паркър се извини за изпусната реплика

| от |

Звездата на френския национален отбор по баскетбол Тони Паркър се извини за изречението казано пред камерата на Canal + след победата на Франция над Испания на полуфиналите на Европейското първенство, с която Франция детронира настоящия европейски шампион.

„Бях много изнервен първото полувреме, играехме като педали“ е фразата, която запали социалните мрежи.

„Бих искал да се извиня на гей общността. Не съм искал да засегна никого. Съжалявам за това, което казах. Знам, че не е добре. Нямах намерение да обиждам, когото и да било.“ заяви Паркър на специална пресконференция, уточнявайки, че един от най-близките му хора е със хомосексуална ориентация.

 201309201509545800869

Изречението, казано в изнервено-радостната обстановка след инфарктния мач в петък вечер раздели Интернет потребителите. В Twitter някои обвиниха баскетболиста в хомофобия и дори обявиха, че радостта от победата е помрачена. Други защитиха Паркър, смятайки, че става въпрос за използване на израз, за съжаление дълбоко проникнал в говоримия език, а не за  обида насочена към хомосексуалистите.

За статистиката : Тони Паркър отбеляза 32 точки, в мач, в който напрежението и обратите продължиха от първата до последната секунда и завършил с победа 75 на 72 за петлите.

 
 

Защо ни боли толкова, когато се порежем на хартия

| от chr.bg, БТА |

Учени установиха причината, поради която порязването на пръст на ръката с лист хартия е съпроводено със силна болка, макар че нараняването е незначително, съобщи Лайф, като цитира СайънсАлърт.

Причината се крие в ноцирецепторите – първични неврони, които се активират единствено при болка. Концентрацията им в краищата на пръстите на ръцете превишава средното им количество в човешкото тяло. В това човек може да се убеди, като допре лист хартия до пръстите на ръцете, нозете, гръбнака или лицето си – усещанията са съвсем различни, предаде БТА.

„Това е защитен механизъм – заяви дерматоложката Хейли Голдбак от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Чрез върховете на пръстите опознаваме света и извършваме деликатни задачи.“

Друга причина е свързана със самия лист хартия. Тъй като краищата му не са абсолютно гладки, той може да причини нараняване. Освен това порязванията с лист хартия не са достатъчно дълбоки, за да активират естествените защитни механизми на организма, като съсирване на кръвта и образуване на белег от заздравяла рана. В резултат увредените нервни окончания на пръстите остават открити.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

Химикалите в сапуна и боите замърсяват въздуха

| от |

Химикалите в потребителски продукти, които се използват в ежедневието, като сапун и бои, са основен източник на замърсяване на въздуха, сравним с изгорелите автомобилни газове, съобщи в. „Индипендънт“.

Сапуните и боите изпускат значителни количества нефтохимикали и съперничат на транспорта като водещ замърсител на въздуха в градовете, предаде БТА.

Замърсяването на въздуха е на пето място в света сред рисковете за здравето. Властите в много държави са под натиск да осигурят по-чист възух. Изследването на учени от американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата показва, че токсичните химикали в градска среда не са само от транспорта.

Учените са разгледали приноса на летливите органични съединения към замърсяването на въздуха. Това са химикали, които могат да произвеждат както фини прахови частици, така и озон. Съдържат се в много често използвани продукти, като мастила, лепила, почистващи средства, продукти за лична хигиена, разтворители, парфюми, пестициди, произведени с нефтопродукти. Според американските учени тези ежедневни продукти са виновни за половината от летливите органични съединения в промишлените градове.

Резултатът е изненадващ, защото само около пет процента от суровия нефт се рафинира до химикали за потребителски продукти, а от 95 процента се произвеждат горива.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.