Томислав Дончев: 2014 г. е нулева, но 2015 г. няма да е такава

| от |

2015-а година ще бъде по-добра от настоящата от гледна точка на усвояването на еврофондовете. Това заяви пред БНР вицепремиерът по икономическата политика и европейските фондове Томислав Дончев.

2014-а година е нулева от гледна точка на плащания в повечето държави-членки, подчерта Дончев и добави: „По-смелите държави използват отдавна един механизъм – те стартират част от схемите с финансиране от националния бюджет и в последствие търсят възстановяване на разходите от ЕК – нещо, което България за съжаление не можа да направи. 2014-а е нулева за България. Категорично твърдя, че 2015-а няма да бъде такава. Вече имаме одобрени две оперативни програми – „Човешки ресурси“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“

Той обясни, че по „Човешки ресурси“ имаме получен аванс. От информацията, с която разполага, програма „Добро управление“ е технически готова за одобрение, както и в много напреднала степен са и „Наука и образование за интелигентен растеж“, „Конкурентоспособност“.

„Очаквам в рамките на месец януари тези три програми да бъдат одобрени. Все още има няколко незатворени въпроса, които са обект на преговори с ЕК по „Региони в растеж“ и „Околна среда“. До март разчитам почти всички програми да са одобрени“, заяви Дончев.

Ако се забави одобрението на някоя важна ресурсна програма като примерно „Региони в растеж“ или „Околна среда“, имаме готовност да стартираме първите схеми в първото полугодие на 2015-а, използвайки заемообразни средства от бюджета, обяви Дончев. Той подчерта, че държавата е длъжна да обслужва всички плащания към бенефициентите, без значение за кой програмен период говорим и без значение дали на нея са й прекъснати или забавени плащанията.

„Факт е, че има перманентен дефицит в бюджета на ЕК и по тази или други причини често се налага да се забавят плащания, но едното теоретично не би следвало да има връзка с другото. Държавата не може да си позволи да прехвърли проблема на бенефициента“, заяви вицепремиерът.

Дончев отбеляза, че през 2014-а имаше няколко много силни шока в системата и ще бъде пресилено да твърди, че те са излекувани. „Имаме една оперативна програма, по която половината от годината не е плащано на бенефициентите – „Околна среда“. Въпреки всички опити да бъде засилено неимоверно темпото и да бъде минимизирана загубата, загуба на средства към края на 2014-а ще има. Разбира се, те ще са много по-малка от тази, която показваха прогнозите. Добрият сценарий по оперативните програми сведен е рискът от загуба на средства под 30 млн. за 2014-а, което е близо 5-6 пъти по-ниско от всякакви прогнози. Това ще бъде успех“, каза той.

Според него друг по-голям шок върху системата е сложните отношения между управляващи органи и бенефициенти, става дума за финансовите корекции. „Планът ни е до края на март да затворим всички проблемни случаи. До тогава, за да не спира хода на изпълнение на проектите, на всички бенефициенти трябва да бъде предоставена и ще бъде предоставена ликвидна подкрепа. До края на март ще сме в позицията да изчислим и да преценим в детайли кой колко е виновен и кой колко трябва да плати“, заяви Томислав Дончев.

Вицепремиерът смята, че газовата връзка с Гърция, която е приоритет към момента, трябва да бъде подадена за финансиране или от плана „Юнкер“, или от Фонда „Свързана Европа“.

Средствата за публичност са задължителна част от изпълнението на всеки проект, каза още Дончев и добави: „Самата ЕК държи когато се разходват европейски пари, за всички да е ясно откъде идва това финансиране, какво се е случило. Това се приема като мярка не само за българските граждани, които получават ползите от даден проект да знаят откъде идват парите, т.е. от европейските данъкоплатци, но се приема като мярка за повече прозрачност. Когато всички знаят какво е финансирането по даден проект, лесно ще могат да сравнят какво се е случило по този проект и дали това отговаря на финансирането. Въпросът не е дали да се дават такива пари, въпросът е да се харчат както трябва. Концентрирането в едни и същи медии обаче определено не е добра практика“.

Томислав Дончев не вижда причина конструкцията на управлението да бъде променяна. /БГНЕС

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.

 
 

Недоволство срещу кампанията „Вилнюс: G-точката на Европа“

| от chr.bg |

Туристическата рекламна кампания на Вилнюс, столицата на Литва, която е силно сексуализирана, беше разкритикувана от Католическата църква. Папа Франциск предстои да посети държавата следващия месец. Неговата прибалтийска обиколка започва с Литва, където католиците са религиозното мнозинство.

Местната преса изрази колебания дали подхода на рекламата няма да създаде грешни впечатления за града с население 540 000 души. По-рано правителството помоли Вилнюс да отложи кампанията за след папската визита. Въпреки че премиерът Саулиус Сквернелис не я намира за неподходяща, той призна, че пускането й в настоящия момент е „малко странно“.

Инга Романовскене, мениджърът на туристическата агенция Go Vilnius, която седи зад кампанията, определи визитата на Папата като „много важно събитие“, но допълни и че „гардът има нужда да привлече нови посетители“.

„Що се отнася до привличането на туристи в града, имаме сериозна конкуренция с останалите градове и държави в Европа, които инвестират силно в маркетинга си“, допълни тя.

 
 

Хоро на Седемте рилски езера? Това е само началото!

| от |

Най-голямото планинско хоро се изви днес край Бъбрека – петото от Седемте рилски езера. В него участваха над 400 танцьори, както и много граждани и с него ще кандидатстват за рекорд на Гинес. Ми много добре, но… защо да спираме дотук?

След като мозъците ни напуснаха държавата, ще трябва да крепим това БВП и бюджета с телата си! Най-голямото хоро в планина в историята на човешкия род вече е взет рекорд.

Имаме още няколко предложения за рекорди. С тях ще кандидатстваме по европейски програми и ще видим дали няма и някой лев в тая работа.

Прескачане на Дунава

Това е следващият и най-патриотичен рекорд! Събираме се най-отбраните мъже на родината в Русе, засилваме се хубаво и се опитваме да прескочим до Гюргево. Неуспелите се връщат по Дунав мост и пробват пак. Успелите да продължават нагоре по Германия, Великобритания, Испания…

Така ще продължим примера на Левски, който не е във всеотдаен труд в полза на другите в обществото, а е в скокове. То не може само с татуировки на Апостола, трябват и дела. И за да ни е максимална националната гордност, скачаме през Дунава а’ла Стефка Костадинова.

Варене на буркани в Марица

Събираме се в Пловдив и си носим чушкопеците. Kойто няма, да си купи от OLX или от сергиите отпред. Продават се и чушкопеци-магнитчета за хладилник, както и тениски с надпис „Аз съм много (чушко) печен“. По пладне всички палим чушкопеците и ги хвърляме в реката. Когато водата заври под тяхната мощ, слагаме бурканите и варим. Сварените буркани отиват за благотворителност към бедните студенти в столицата.

Игрите на глада

Събираме се на Националния стадион – трибуна и паметник на гордостта. Разделяме се на три отбора: мутри, жени и народ. Самите игри се състоят в това мутрите да бият жените, а народът да няма какво да яде. След като подобрим рекорда по най-дълго продължили 90-те години, всеки вади собственото си копие на Истанбулската конвенция и го пали. Или го изяжда. Или го сгъва на руло и допребива жена си. Доведете и децата!

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018