Тома Томов: Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време

| от |

Индира Ганди имаше специално отношение към България, защото още когато тя е била млад политик, българските дипломати са се отнасяли много специално към нея. Имали са специални отношения. Тази смела жена е сред великите лидери на своето време.

Когато тя идва в България, в страната си е подгонена от опозицията, а тук Тодор Живков я приема като царица, като държавен глава. Тя имаше към България определени лични отношения. Затова разреши български екип да снима живота й.

Придружавах Людмила Живкова на едно нейно пътуване в Индия. Тя беше говорила с Индира Ганди, че искам да правя филм за нея. Когато Людмила си тръгна, на другия ден аз останах в Индия и още на сутринта получих покана от Индира Ганди и в 8 часа вече бях в нейната къща. Индира Ганди по начало беше много религиозна жена. В това отношение имаха много общо с Людмила Живкова.

Там отидохме аз и посланикът, казах й за моята идея да направя филм за Индия и за нея, а тя каза: „Напишете ми сценарий и аз ще го прегледам“. Сценарият беше 14 страници. Тя дойде 5-6 месеца след това в България. Беше пратила сценария, като го беше редактирала. „Ще бъдете мой гост“, каза тя и ни покани. Бяхме една голяма група – Рангел Вълчанов, Миряна Башева, Радослав Спасов беше оператор. Бяхме близо 3 месеца и половина в Индия като обиколихме цялата страна. Направихме няколко големи интервюта. Летяхме на нейния хеликоптер, снимахме в нейната къща, снимахме сутрин като става, как говори с неколкостотин човека, които тя приемаше в дома си, снимахме в хеликоптера, в самолета, на митинги по цяла Индия. Един път останахме на един митинг в Калкута. Тогава Индира Ганди тръгна към самолета си, а ние останахме, понеже там бяха 1 милион души и шофьорът не може да подкара колата. Ние останахме в тая гигантска тълпа от 1 милион души, а самолетът ни чака час и половина докато се приберем.

При подготовката на филма беше много интересно, защото тя говореше с нас за детството си, за младостта си – за това как преди време лично за нея Рабиндранат Тагор пише стихотворението „Джана Гана Мана“, а след това то става химн на страната. И как тя като съвсем малко дете е пусната да пътува из страната – нещо, което е уникално за Индия. Аз бях подготвен страхотно – бях изчел всичко, което може да се прочете за Индия. Имаше много интересни неща. Индира Ганди работеше с нас по един уникален начин – дотогава не беше допускала никога европейски екип. Индийската преса следеше внимателно какво става с филма. Беше голямо събитие.

Аз знаех всичко за бащата на Индира Ганди Джавахарлал Неру. Той беше идвал в България. Ние посетихме любимите му места, ходихме до техния дом в Алахабад. Знаех всичко и за дядо й – Мотилал Неру, бях изчел голямо количество книги, тя виждаше и даваше при всяко положение максимума от себе си.

Ганди за Индия са клан. Дядото на Индира Ганди, когато е бил млад, е бил най-богатият адвокат на Индия. Когато си слага английската риза, а след това я хвърля и след 6 месеца я праща в Англия да му я изперат и след 6 месеца се връща. Той е имал стотици декари земя, имал е 30 слонове, които са били негови. Когато синът му става ръководител на партията на независимостта, той спи на цимента, за да види какво ще стане със сина му, когато отиде в затвора. Нейният татко Джавахарлал Неру отива в Англия, а англичаните имат политика местните елити да ги правят проанглийски и да ги приемат в най-скъпите училища. Той завършва престижното училище Хароу. Бил е един завършен европеец. Всички индийци, които завършват в Англия, след това стават големи националисти. Същото става и с Ганди. Фактически реалният ръководител на съпротивата е Ганди. Но големият лидер е Джавахарлал Неру, нейният татко. Той подготвя дъщеря си за този пост, след което тя поема властта. След това планът продължава – това си е класическа индийска схема. Идва Сейнт-Джеймс – когато синът й Санджая Ганди лети със самолет, за да покаже на майка си как лети, пада със самолета и загива – това се случва пред очите й. Тогава тя извиква другия си син Раджив Ганди, пилот, който няма такива амбиции да кара самолет. И му казва: „Връщай се, ще ставаш ръководител на страната“.

След това дойде жената на Раджив – Соня Ганди, която е италианка, нейният син Рахул, който в момента пробива. Така, че там са като клановете в Америка – кланът Уотч, кланът Кенеди, клановете на Буш. В Индия е такава традицията – обикновено това е царската фамилия. Фактически когато отидеш в една страна като Индия, тази фамилия я знаеш като богове – те са брамини и се женят само за брамини. По начало индийското ръководство е 90% брамини.

Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време. Тя беше един велик лидер като жена, която може да води войни и да побеждава. Второ – тя беше жена, която беше глобален лидер. Тя беше част от антиколониалното движение в света, от антиимпериалистичното. Тя беше със сигурност враг на британския колониализъм, въпреки, че се знае, че баща й е бил любовник на жената на последния вицекрал на Индия. Индира Ганди участваше в глобалните политически въпроси. Тя по-скоро беше на страната на Русия и на социализма. Баща й е бил анти-Кенеди настроен, той е бил левичар. Тя като става на 10 години, баща й я завежда в Москва да се поклонят в мавзолея на Ленин. Левицата играе голяма роля в живота на Индия, още повече като се има предвид, че между двете войни левите идеи са били основен двигател.

Индира Ганди беше глобален лидер и аз я представих и във филма такъв. Тя е лидер, който търси справедливост в обществото. Беше изключително смела жена. Когато в Индия се разделят и половин Индия стана Пакистан, тогава в страната умират милион и нещо и тя излиза и спасява хората. Те просто са се избивали като животни – индийците избиват мюсюлманите, мюсюлманите избиват индийците. И тя се опитва да спасява хора и все пак го прави. А е обикновена жена, нисичка жена, но много красива и изящна. Имах огромен късмет. Това може би е един от големите шансове на живота ми – да видя глобалните лидери и то на командния мостик на епохата. Защото Индира Ганди беше точно такъв човек. /БГНЕС

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.