shareit

Той не си пада по теб

| от |

„Нали знаете как, като сме малки възрастните все ни учат, че ако едно момче се държи лошо с нас – дърпа ни, закача ни – то значи той непременно ни харесва. Заради тези думи се завърта един омагьосан цикъл, в който жените твърдо вярват, че щом един мъж е тъпак или боклук или се държи просто лошо, то той непременно е лудо влюбен в тях. Без да могат, те или близките им, да приемат една много проста истина – ако той се държи зле или не ти обръща внимание, то той просто не си пада по теб.“

С тези свирепи, а според някои жени дори и коравосърдечни думи, започва една забавна романтична американска комедия, в която няколко двойки се опитват да намерят „ключа от бараката“ в женко-мъжките взаимоотношения. Те, разбира се, не успяват, а изводите, до които стигат евентуално на края на захаросанат лента са по-скоро идеализираната представа за тези отношения, но началото е ударно и забавно.

Именно на подобни принципи хиляди женски списания по света и у нас, развиват теории, хабят мастило и хартия, за да кажат на група нещастни и неориентирани жени, кои са признаците, че един мъж непременно си пада по тях. Признаците естествено са много и разговорите с интерес от неговата страна, са един от тях. Разбира се, въпросните четива преминават лесно в света на фантазното и освен тривиалните неща, като разговори, вкарват в своите теории и разни неща като „ако върховете на обувките му сочат към теб, то той те харесва“ и „когато пуска снимки с жени във фейсбука си иска да ги видиш, за да го ревнуваш“. О, да, именно заради това го прави.

Фантазията на тази група от заблудени жени преминава дори още по-далеч, като дава по-скоро странни, но според тях изключително работещи съвети, как да го свалиш – от „носи високи токчета“ до „поръчвай си „мъжки питиета“ – вариантите са много и понякога граничат с лош sci-fi филм с романтични елементи.

Но заблудата не е редно да трае прекалено дълго. Затова ние сме тук, за да ти кажем кои са признаците, според които той със сигурност не те харесва. За да не се притесняваш и да не го мислиш много, много. Просто не си заслужава…

Тривиалните „не ти звъни“, „не ти пише“ са общовалидни, макар и не винаги. Но в света на комуникация… стига. Не може да не ти звънне. Не, не е като да е много зает. Приеми, че просто не иска.

Не те кани на среща. Иначе много те харесва. Ти си „мило“, „зайче“, „сладко“, „секси“ си и прочие захаросани простотии, които хората дрънкат понякога, сякаш думите нямат смисъл, но когато му кажеш, че трябва да излезете на среща, да отидете някъде, където и да е, той ти казва, че няма време, не излиза по срещи, той е свободен дух и още други простотии, като изброените горе… Не бе, той просто не иска да излезе с теб. Но ако ти отидеш у тях, ей сега, за да се пипате, няма проблем. Разбира се, че има. Просто ти още не го знаеш.

Не плаща сметката. Благодаря ви, феминистки и простотии за женската независимост, но не. Един мъж трябва да плати сметката на първата и на втората среща. И не е, защото „ако иска да прави секс по-късно“, а просто защото така е редно. Както ти си се нагласила за него – направила си онези дребни ритуали, които иначе не се забелязват много, но за теб са важни – така и той трябва да се нагласи за теб. Това е един от начините. Мъжът, който харесва една жена, винаги иска да я почерпи. Че и ще почерпи и нейните приятелки, ако се налага.

Минаваме към малко по-фантазните и не чак толкова тривиални неща…

Не те поглежда. Погледът му блуждае. Или де да знам, концентриран е върху оная чаша уиски, телевизора, по който върви „Танго и Кеш“  или нещо, което негов приятел говори. По-важното е, че не е концентриран върху теб. Не бе, няма нужда да те гледа втренчено като психар, но когато обектът на желанието ти е близо до теб, то ти непременно поглеждаш. Случайни, тъпи погледи с полуотворена уста не се броят. Стига. Една жена знае, когато един мъж я гледа.

Не те доближава. Дали той просто спазва дистанция или „има голямо лично поле“, няма значение. Изводът е един – той не иска да е близо до теб. Иначе е мил, говорите си, че чак те слуша, но винаги пази дистанция между твоето тяло и неговото. Няма две тела в едно, няма докосвания. Едната му ръка е в джоба или нещо ръхомаха, докато другата здраво е стиснала питието, все едно е спасителен стълб или най-малкото стена за подпиране. Иначе ти се кефи, просто не е по начина, по който ти си мислиш.

Не говори за теб. Хората са любопитни по природа. Дори и да не започва темата пръв, то ако те харесва, ти си му интересна. Тоест, всяко нещо, което може да научи за теб е в сферата на неговите интереси. Не го интересува какво правиш, къде ходиш, с кого си излизала… Подминава подмятанията за теб с особен тип безразличие. Сори, намери си нов обект на желанията.

Не те ревнува. Няма човек, който да не е ревнив. Особено, когато си пада. Всеки е такъв в един момент от живота си. Слава Богу, тези периоди отминават, но ако той не проявява дори грам съчувствие или интерес, когато други мъже са около теб, когато някой те черпи, сваля, каквото и там да се случва, то той се интересува от теб толкова, колкото и от новата рокля, която твоята приятелка си е купила.

Не си говорите за теб, говорите си за него. Или е его маниак или е просто тъп, или ти не го интересуваш. Което и да е от трите не е в твоя полза сто процента. Неизбежно човек се интересува от другите, особено ако те са му важни. Да се хвали какво е правил оня ден може, но да те пита какво правиш ти в свободното си време не може…

Не помни никакви подробности. Ти си му казала, че любимият ти филм е „Безсъници в Сиатъл“ и че слушаш Риана по цял ден, или че любимият ти цвят е оранжево. Точно седмица по-късно тези неща са позорно забравени. Да, мъжете не забелязват, когато имаш нова прическа, рокля, обувки, но в началото на всяко захождане подробностите са важни… Те се помнят добре и ярко. То е евентуално, за да направят втория етап от въпросното захождане по-интересен и ох, дай боже, по-забавен. Детайлите са важни в началото и той ги помни. Може след това да изтлееят от тази кратуна, наречена мъжка глава, но не и на начален етап.

И за финал, но много важно…

Разговорите ви, чатовете, смс-ите ви се ограничават в пет до десет минути безмислено разменяне на реплики. Любими са „хахаха“, „хохохо“ и емотикони. Не, няма какво да си кажете или поне той няма какво да ти каже. Което или го прави неимоверно глупав или просто разговорът с теб му е скучен. Разменяте си тривиални реплики, шегички и не обсъждате нищо. Не просто нищо важно. А нищо. И най-големият ужас – да, получил е съобщението ти, да прочел го е, не, не е отговорил. Или пък отговорът е бил нещо от сорта на: „Айде да бягам, че имам работа“, „Знаеш как е, бачкане много“, „Да бе, виждаме се тия дни“ и прочие и вариации на такъв тип неща.

Накрая и много важно е да разбереш, че когато той не проявява интерес, значи няма интерес. Независимо какво ти казват баба ти и група ти приятелки. Не, не ти е загубил телефона, нито имейла, нито фейсбука… Просто не иска да ги ползва за тези неща. Разбира се, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, винаги можеш да вярваш, че е изпратен на мисия на друг континент или още по-добре – изял го е лъв. И да, затова не те търси. Споко.      

 
 
Коментарите са изключени