Тийнейджърка удари джакпота с първия фиш в живота си

| от chr.bg |

Канадска тийнейджърка спечели джакпот от лотарията от раз с първия фиш, който купува в живота си.

Момичето се казва Шарли Лагард и решава да си пробва тотото на 18 си рожден ден на 14 март тази година.

Момичето печели джакпота, а организаторите на лотарията от Loto Quebec й предоставят избор – да вземе 1 милион канадски долара (625 хиляди евро) наведнъж или да получава по 1000 долара всяка седмица до края на живота си.

След като се консултира с финансов специалист, пресметливата Шарли решава да избере втория вариант с анюитетните плащания, защото по този начин ще избегне плащането на данъци.

„Седмичната печалба не се облага с данъци, а сумата, която ще получава, се равнява на над 50 000 долара годишно, което е един много добър старт в живота за тази млада госпожица“, казва говорителят на Loto Quebec Патрис Лавоа.

Младата късметлийка казва, че ще използва парите за пътешествия, а част от тях ще инвестира в образованието си.

„Искам да уча фотография. Една от мечтите ми е да работя за National Geographic“, споделя Лагард.

 
 

Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?

| от chronicle.bg |

78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.

Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.

Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.

Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.

Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.