„The Newsroom“ гледан от петте ъгъла на „Петата власт“

| от |

Покрай дългото чакане на „Четвърта власт“, края на втория сезон на „The Newsroom“ по HBO и ситуацията у нас, решихме да направим един експеримент. Как феновете на „The Newsroom“ възприемат сериала, търсят ли аналог със ситуацията на медиите у нас? Дали го виждат като пример за това какви трябва да са българските медии и очакват от „Четвърта власт“ да покаже какви наистина са?

Факт е, че „Четвърта власт“ няма как да бъде като „The Newsroom“, така както БНТ не е HBO. Или може би не? Може би реакциите в САЩ по отношение на „The Newsroom“ и тези в България след първите два епизода на „Четвърта власт“ си приличат? А можем ли да вземем пример от „The Newsroom“ както в правенето на сериали, така и в реалния живот, в истинските медии. Да, България не е САЩ. Но винаги можем да следваме добрите примери, макар те да са на филм. Да, това може и да не е реалността на американската журналистика. Със сигурност картината е неточна, непълна, има нещо пропуснато, нещо измислено. Но… Такива са моите мисли. Кой какво вижда в „The Newsroom“ обаче ще разберете по-надолу. Ето първите 5 мнения. Още толкова след седмица. А после… После от друг ъгъл. От нюзрума. Да видим как изглежда реалността.

The-Newsroom-Sam-Waterston

Александрина Георгиева :

 „Sorkin’s shows are the type that people who never watch TV are always claiming are better than anything else on TV”, пишеше в ревюто на първия сезон на „The Newsroom“, публикувано от Ню Йоркър. Само едно от купищата негативни ревюта, с аргументи, вариращи от „Tова не се случва в истински нюзрум!” до „Никой не казва нищо, което да не е гарнирано с 20-минутна лекция за това колко важни са новините”.

Бивайки представител на хората, които не гледат телевизия, включително новини, обаче мислят, че новините са адски важни и се учат да ги правят, смятам категорично, че нереалистичността (да, добре) и любимите на Соркин епични-морални-вдъхновяващи-категорично верни-перфектно аргументирани-емоционални речи са едни най-важните неща в сериала. „The Newsroom“ трябва да бъде прожектиран по време на лекциите по журналистическа деонтология във ФЖМК. (Ако не знаете какво е деонтология, това е професионална етика. Силно неразвита в България практическа страна на медийната работа.)

При всичките му недостатъци, „The Newsroom“ показва отношението към журналистическата работа, която всеки новак-идеалист-стажант би трябвало да има, когато започва работа. Или поне средата, в която би трябвало да попадне. Една от най-големите скрити опасности на журналистиката е постепенното разтягане на моралните принципи на работещите в нея – заради гонитбата на рейтинг, заради търсенето на важна новина (или просто сензация), заради загубата на усет как изглеждат думите им отстрани. Докато те постепенно не се превърнат в създания, които пишат заглавия като „Петима станаха курбан в автомобилна катастрофа.” Няма нито една причина, която да ме убеди, че човек с всичкия си и с елементарно възпитание би могъл да пусне това изречение за публикуване. Противно на здравия разум обаче много от българските медии са такива и в много от тях стажантите са сбутани в ъгъла, необучавани или по-лошото – обучавани, че този тип работа е НОРМАЛЕН. Че това е истинска журналистика и на хората им е полезно да я четат. Сериозно? В „The Newsroom“ Уил Макавой разкарва стажантката си наляво-надясно да изравя никому ненужни факти и да потвърждава достоверността им просто за да се научи как и защо се прави това. На екипа, провалил се с „Генуа”, им отне 11 месеца разследване и заблуда с 3 фалшифицирани материала, за да обявяват скандал, който други биха пуснали на минутата. Колкото журналистите, толкова и публиката имат полза да си припомнят идеалистичната страна на тази професия. Дори и да е само от екрана.

The-Newsroom-Emily-Mortimer

Епичните, епохални, естетични речи са в действителност класически учебници по етика – онези елементарни правила, от които пренебрегваш едно, после друго и накрая не виждаш нищо лошо в публикуването на PR текстове, без да упоменеш, че те не са журналистически материали. Важно ли е това, което пиша? Дава ли на публиката информация за това как страната бива управлявана? Използвам ли най-добрите възможни аргументи? Колко често виждате отговорите на тези въпроси, в новините, които четем, гледаме и слушаме всеки ден?

Разбира се, на човек, невълнуващ се ежедневно от темата, е силно вероятно да му писне да слуша лекциите на Соркин по 40 минути на епизод. Което подлежи на промяна. Ако първият сезон бе дидактично преподаване на етика (изумително чаровно по мое мнение), то вторият е прилагането на всичко, което Макавой, Макхейл и Скинър изприказваха преди това, на практика. И пример как дори най-коравите принципи могат да те доведат до погрешен изход. Всичко това, гарнирано с неподражаеми светкавично бързи диалози, тънък хумор и поглед през рамо към близкото минало.

„The Newsroom“ е съвременна приказка. От онези, показващи света такъв, какъвто би трябвало да бъде. И какъвто много рядко го виждаме – особено у нас.

o-THE-NEWSROOM-PREMIERE-DATE-facebook

Жени Колева :

Млада жена седи пред монитор в нюзрума, вижда шокираща новина, трябват ѝ няколко секунди да осъзнае какво става, хуква към колегите си и им споделя. Още няколко секунди и без особена организация, всеки е по местата си, многобройни телефонни разговори, трескаво писане и прочитане на всичко налично. Хаос, но някак си организиран. Пълно мълчание в нюзрума на първата емисия новини и после пак всички по местата.

Това не се случи само на Маги Джордан. Това се случи и на мен няколко дни преди да гледам епизода със стрелбата срещу конгресмен Габи Гифърдс. Беше 18 юли 2012 г. И ми се случи описаното по-горе. Шокът още беше там, когато гледах (със закъснение) въпросния епизод и не можех да повярвам как ситуацията се повтаря почти изцяло.

„Нюзрумът“ ми хареса не в този момент, хареса ми още от първия епизод. Защото е толкова близък до мен и работата ми и в същото време е толкова, толкова далеч и то не само защото не работя в нюзрум към тв шоу. Не просто ме забавлява (Чарли Скинър е прекрасен), но ме кара и да се замисля за това, което правя, което правят колегите във и извън моята медия, колкото и да е дори утопичен на моменти.

А иначе любимата ми сцена е, когато Уил и Джим свирят на партито преди… По-добре вижте това кратко клипче :

Дарин Стойков :

„I am on a mission to civilize“, казва главният герой в сериала и в отговор получава поредица от кариерни крошета, шампанско в лицето или удари под кръста.

Има ли значение колко ъперкъта ще отнесеш докато реализираш мисията си? Трябва ли да спреш? Ще престанеш ли дори и когато си направил най-грандиозната грешка в работата си?

Три пъти не.

Защото мисията му е вярната, макар и да не изтръгва сърцето си, за да води хората през тъмната гора. Модерната версия на Данко, както искате го приемайте. Аз му вярвам, следвам го. През тъмната гора на медийната манипулация

The-Newsroom-Jeff-Daniels

Аспарух Калянджиев :

За „The Newsroom“ ми липсва подходящ български реален еквивалент, с който да го съпоставя, макар че вероятно най-близо до него би трябвало да е БНТ (ако не беше лесната сменяемост на ръководството там и конюнктурната зависимост от регулатори като СЕМ. Може би близо до това беше някогашният Ефир 2, в който имах редкия шанс да бъда за кратко – и където цареше такава свобода и съвестност, каквато виждам и в сериала. Като свобода и Канал 3 донякъде го докарваше преди, но като качество на реализацията, сори, не. Питам се дали Нова в началото, докато беше още сръбска, не можеше да еволюира до нещо такова, но в амбициите да става национална ударно изгуби този шанс, а гърците клекнаха и станаха подлизурковци на властта. Странно – всичките бг аналози, които намирам, все са в минало време. Съвпадение? Самият сериал е добър като сценарий, много правдоподобен като реализация (дори и за хора, които са били в истински тв нюзрум) и убедителен особено в конфликтните ситуации, но междуличностните отношения са кърпени на коляно. Особено последният епизод на втория сезон е… дай да съшием с бял конец всички възможни сюжетни нишки, че току-виж не ни дадат да снимаме трети сезон. Иначе представя ТВ журналистиката точно така, както съм си я представял, когато още учех във ФЖМК, и вероятно ще накара доста младежи да се замечтаят за ТВ кариера, без да съзнават, че това е позахаросана илюзия. Любим момент – от началото първия сезон, цялата тирада на Уил, която отприщва нещата за него и в която изрича всичко, което се е смятало за табу:

And with a straight face, you’re going to tell students that America is so starspangled awesome that we’re the only ones in the world who have freedom? Canada has freedom, Japan has freedom, the UK, France, Italy, Germany, Spain, Australia, Belgium has freedom! Two hundred and seven sovereign states in the world, like 180 of them have freedom.

Може би, де да знам, защото съзнавам, че сега почти нямаме реална свобода, макар да имаме формална такава? :) Иначе харесвам целия цитат – чак до We were able to be all these things and do all these things because we were informed. By great men, men who were revered. Въпреки че го сверих с IMDB – защото не го помня дословно :) Любими герои, странно, но – тези от старата гвардия: Чарли Скинър, Уил, Леона. Може би заради по-бомбастичните им изказвания и повечето харизма, идваща с възрастта :) От по-младите: Слоун, в някаква степен Дон. Просто са ми по-убедителни, не толкова картонени, колкото примерно са Маги или Джим. Макар че ако аз трябваше да се асоциирам с някого, очевидно би бил Нийл – може би заради туитър обсесията :D

Общо впечатление: качествено журналистическо моралите, което обаче заради заигравките си със стила на ромкомовете и сапунките и опитите да угоди на женската аудитория ме поразочарова от време на време. Но ако успее да създаде поне малко илюзии у младите, за да искат да учат и работят тв журналистика, само мога да му сваля шапка. Не вярвам обаче тук да се заснеме подобен сериал – и нямам илюзии за предстоящия „Четвърта власт“, който без съмнение се опитва да уцели същата ниша, но просто няма да успее, защото не слага до такава степен на първо място морала – и поне ако съдя по трейлъра, ще е доста циничен. С други думи – мисля, че ще е успешен в България, но с никакъв шанс да бъде продукт за глобална аудитория.  

Това са първите мнения за „The Newsroom“. Скоро очаквайте още, а ако желаете да споделите вашето, пишете ни. А ако някой не го е гледал, може да поправи този пропуск. Двата сезона ви очакват в #HBOGO на hbogo.bg.

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Речник на онлайн запознанствата

| от chronicle.bg |

Знаете, че сте прекарали повече време в онлайн запознанства, когато знаете какво седи зад фразите по-долу, взети директно от описанието в профилите на доста реални хора. Но ако не сте, този текст е за вас, защото много от тези изрази имат малко (или много) по-различно значение онлайн, отколкото в реалния свят.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък, но е едно добро начало, за да разберете начина, по който се говори в различната интернет среда. Трябва да подчертаем също, че има и заключения. Следете за допълнителни сигнали, който да потвърждават теорията ни и ако не ги намерите, приемете описанието за сериозно.

Обичам да се забавлявам, широко скроен/а съм 

Обикновено тези неща се отнасят до секс. Защо човек би казвал изрично, че обича да се забавлява – това се подразбира. Освен ако наистина не обича да се забавлява…

Сепиосексуален

Това е горе-долу новата сексуална мания у хората. По принцип сепиосексуален е човек, който e привлечен от интелекта и/или мъдростта у човека срещу него.

Може обаче грешно да се приеме, че сепиосексуалните хора не обръщат внимание на външността. Това не е вярно.

Активен начин на живот

От една страна активният човек може да спортува много, да ходи на планина и т.н. Но много често под „активен начин на живот“ се има предвид ходене по баровете всяка вечер до рано. Имайте това предвид – или ще трябва да ходите на планина с този човек, или ще трябва да излизате много. Всеки случай няма да си седите вкъщи много.

Ако човекът е спортист „активен начин на живот“ може също така да означава, че иска партньорът му да не е с наднормено тегло.

Разведен/а

Има шанс да срещнете и това, разбира се. Имайте предвид обаче, че нещата все още може да са на ниво уговорки и да няма нищо подписано. Разводите отнемат дълго време, така че може да са разделени.

Търся забавление

Този човек ще се отнася с вас като с предмет и ще ви зареже в момента, в който не сте му забавни, или в момента, в който се появи по-забавен предмет.

Окей е, ако искате нещо за една (две?) нощи, но не и друго.

Търся си FWB (friend with benefits – другарче за секс)

Това е абсолютно така. Няма никакви скрити мисли в този случай.

Търся постоянна връзка 

Ако си признава, че търси постоянна връзка, най-вероятно скоро след като я получи ще иска деца. Ако и вие се замисляте за деца, моля. Но имайте предвид, че това се има предвид – деца. Може и брак, може и без.

 
 

Най-популярните кучешки имена за 2018 година

| от chronicle.bg |

Домашните любимци се различават от останалите животни по това, че са част от семейството (и че не се ядат). Като такива имат нужда от име, което в идеалния вариант описва много добре характера им.

Да избереш съвършеното название за кучето си обаче е изкуство и изисква интелектуален и духовен труд. 

Сега компания за разхождане на кучета Rover (да, във Великобритания има и такова нещо) представи списък с най- често използваните кучешки имена през тази година – мъжки и женски. Въпреки че не влизат в топ 10, и добре че, имената на популярни негативни персонажи от поп културата се радват на широка популярност. Такива са, например, Пениуайз и Танос… Ето и топа при момченцата:

1. Макс

2. Чарли

3. Купър

4. Бъди

5. Джак

6. Роки

7. Дюк

8. Мечо…

9. Тъкър

10. Оливър

Преди да отделим заслужено внимание и на момиченцата, трябва да отбележим, че освен злодеи, през тази година са се ползвали често и имена на известни личности. Дрейк е едно от тях, а името Карди (от изпълнителката Cardi B) е скочило с 1250%. Фреди Меркюри е малко дългичко за име на кутре и затова количеството е нараснало едва с 67% от предходната година. Подозираме заради филма за Queen… Пениуайз, когото вече споменахме – 500%, а Танос бележи скок с 215%. Представете си дома на човек, чието куче носи името на злодея, унищожил половината свят. Какво друго голямо събитие се случи през тази годин? Кралската сватба между Хари и Меган – съответно 133% и 29%.

Rover откриват, че 33% от стопаните кръщават любимците си на телевизионен/филмов/книжен герой или такъв от видео игра, а 12% се вдъхновяват от историческа личност. Въпреки това най-популярните имена за годината си остават класическите. Ето и топ 10 при женските кучета:

1. Бела

2. Люси

3. Луна

4. Дейзи

5. Лола

6. Сади

7. Моли

8. Бейли

9. Маги

10. Стела

Догодина при котешките имена очакваме възход на Симба. Дъмбо също е симпатично име, ако някой си гледа слонче вкъщи.