Тежък, но не фатален удар по стремежа на Турция към ЕС

| от |

Отдавнашният стремеж на Турция да се присъедини към Европейския съюз понесе тежък удар на фона на ожесточения спор заради репресиите срещу опозиционни медии, но според анализатори все още остава надежда, че кандидатурата й все още не е погребана.

Извършени наскоро полицейски щурмове в офисите на медии, свързани с най-големия критик на президента Реджеп Тайип Ердоган – базирания в САЩ Фетхуллах Гюлен, стана причина за критики от Брюксел, според който арестите подкопават свободата на медиите.
Ердоган не се поколеба да нагнети спора с Брюксел и каза на 28-членния блок „да си гледа работата“ и „да не учи Турция на демокрация“.

Междувременно министърът по европейските въпроси Волкан Бозкир каза, че за него няма значение дали Турция ще бъде приета, а коментарът му стана повод за шеги в социалните медии, поставящи под въпрос смисъла на неговото министерство.

Отговорът на Анкара изуми върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, която по-рано този месец посети Турция заедно с двама еврокомисари веднага след като встъпи в длъжност, в знак на готовността на новия екип на Еврокомисията да даде тласък на кандидатурата на Анкара.

„Отношенията между Турция и ЕС не са погребани, но в момента преминават през сериозни трусове“, каза Феликс Шмидт от германския институт Friedrich Ebert Foundation.

По-проблематична от всякога

По думите на западен дипломат, въпреки остротата на настоящата риторика, във връзките между Турция и ЕС винаги ще има възходи и падения.
Усилията на Турция да се присъедини към ЕС са в застой през последните години заради някои спънки, включително състоянието на човешките права в страната и възраженията от някои страни-членки на принципното приемане на преобладаващо мюсюлманска страна.
Турция, която от 1963 г. има статут на асоцииран член на Европейската икономическа общност, за пръв път изяви желание за членство в ЕС през 1987 г., но преговорите за присъединяване започнаха едва през 2005 г. Тогава започнаха и преговорите с Хърватия, станала най-новата страна-членка през май 2013 г.

От 2010 г. насам в преговорите е отворена само една нова глава, четиринадесетата от 35-те, които трябва да бъдат завършени. 

Когато за пръв път дойде на власт през 2002 г., управляващата Партия на свободата и справедливостта се захвана с амбициозен план за реформи с цел по-близка интеграция с ЕС.
Но има все повече опасения, че Анкара се отдалечава от демокрацията в западен стил, върху която е базирана модерна Турция, а откакто зае президентската длъжност през август, Ердоган е обвиняван, че залита към авторитарно управление.

„Голата политическа реалност е, че присъединяването на Турция в ЕС днес е много по-проблематично, отколкото на всеки друг етап от началото на преговорите през октомври 2005 г.“, се казва в доклад на брюкселския институт Carnegie Europe.
„Сега Турция отговаря на по-малко от най-важните стандарти за кандидат-членка, отколкото през миналото“, се добавя в текста.

Без друга възможност

Някои коментатори гледат на цялата сага между Турция и ЕС като на цинична игра, а на турското членство като нереалистично в близкото бъдеще.

Подходът на Ердоган може да му помогне в подготовката за парламентарните избори през юни следващата година предвид все по-слабата подкрепа за членството сред населението и на фона на засилващия се скептицизъм в Европа да приеме толкова голяма мюсюлманска държава.
Проучване, извършено през декември от Евробарометър, разкри, че подкрепата сред турците за членство в ЕС тази година е достигнала най-ниското си ниво – 28%, в сравнение с 38% през 2013 г. и около 36% през 2012 г.

Но нито Турция, нито ЕС искат да бъдат страната, напуснала масата за преговори. Според анализатори ЕС остава най-добрата алтернатива за Анкара, въпреки засилените отношения с Русия.
„Няма друга реалистична възможност за Турция. Европейската опция е най-добрата“, каза Шмидт.
По думите на посланика на Турция в ЕС Селим Йенел, наблюдаващите се обтегнати отношения не възпират Анкара да поддържа отворен диалога си с ЕС. Той каза, че планираната визита на премиера Ахмед Давутоглу в Брюксел през януари ще се проведе по план.
„Тя не е отложена. Работим върху подходящата дата“, каза турският посланик, като добави, че преговорите за членство продължават по график.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.