shareit

Тест за ориентацията на мозъка

| от |

ВСИЧКО Е ЗАКОДИРАНО В МОЗЪКА

fig22

Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15–20% — мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомосексуалисти. 15–20% от всички мъже имат феминизиран мозък. около 10% от всички жени имат по-мъжки ориентиран мозък. Когато говорим за женския пол, това се отнася за приблизително 90% от всички момичета и жени, което означава, че при тях мозъкът е ориентиран към предимно женски модел на поведение. При 10% от всички жени мозъкът е надарен с повече или по-малко мъжки способности, защото е получил по-голяма доза мъжки полови хормони между шестата и осмата седмица от зачатието.Предлагаме ви един простичък и любопитен тест, посредством който можете сами да определите до каква степен собственият ви мозък е ориентиран към мъжки ИЛИ женски начин на мислене.

fig15_women brain

Въпросите са подбрани от голям брой научни изследвания относно половата определеност на човешкия мозък, а използваната точкова система за оценка е създадена от английската специалистка по генетика Ен Мойър. В теста няма правилни и грешни отговори. Той просто ви позволява да си направите някои интересни заключения защо през живота си избирате едно или друго, защо мислите по начина, по който го правите. След като отговорите на въпросите, можете да изчислите и разтълкувате резултата си според дадените след теста таблици и указания. Преснимайте въпросите и ги дайте на хората, с които живеете и работите — резултатът от техните отговори наистина ще ви позволи да прозрете съкровената същност на всеки.Тест за определяне ориентацията на мозъка.

fig1_men brain

Целта на този тест е да определи женската или мъжката насоченост на програмирания в мозъка ви модел на поведение и реакции. Няма правилни или грешни отговори — резултатът просто показва вероятното количество мъжки хормони, които вашият мозък е получил (или не е получил) между шестата и осмата седмица след зачеването ви. Количеството получени по това време мъжки хормони се отразява върху личните ви предпочитания на ценности, модели на поведение, стил, ориентация и избор.

Тест за определяне ориентацията на мозъка:

(Отбележете отговора, който в най-голяма степен е валиден за вас през повечето време)

1. Когато трябва да разчетете пътна карта или пътеуказател, Вие:
а) се затруднявате и често молите за помощ;

б) обръщате картата, така че да е насочена по посоката, в която се движите;

в) не изпитвате никакви затруднения.

2. Приготвяте ястие по сложна готварска рецепта, радиото свири и някой приятел ви се обажда по телефона. Тогава вие:
а) оставяте радиото да си свири, продължавате да готвите по рецептата, като същевременно бъбрите с приятеля по телефона;

б) изключвате радиото, разговаряте по телефона и продължавате да готвите;

в) казвате на приятеля си, че ще му позвъните веднага щом свършите с готвенето.

3. Поканили сте приятели на гости и те ви молят да ги упътите как да стигнат до новия ви адрес. Вие:
а) рисувате им карта с най-подробни указания и им я изпращате или пък намирате някой друг да им обясни какда стигнат до дома ви;

б) разпитвате ги подробно кои от по-забележителните сгради от вашия район познават и съобразно това им обяснявате как да стигнат до вас;

в) обяснявате им със словесни указания как да ви открият — „Караш по магистралата до Нюкасъл, после излизаш на отбивката, завиваш наляво, стигаш вторите светофари…“.

4. Когато обяснявате някоя идея или концепция, какво правите обикновено:
а) използвате молив, хартия и езика на тялото посредством жестове;

б) обяснявате я с думи, използвайки езика на тялото посредством жестове;

в) обяснявате я с думи, пределно ясно и конкретно.

5. Когато излизате от някой наистина хубав филм, предпочитате:
а) да си преигравате наум сцени от филма;

б) да коментирате някои сцени и реплики;

в) да цитирате най-вече реплики от филма.

6 В киносалона предпочитате да седите:

а) от дясната страна на пътеката;

б) където и да е, напълно ви е безразлично;

в) от лявата страна на пътеката.

7Някакъв електроуред на ваш приятел не работи. Вие:

а) ще му съчувствате и ще обсъждате как го е накарала да се почувства повредата на уреда;

б) ще му препоръчате някой проверен специалист, който да поправи уреда;

в) ще се опитате да разберете как работи уредът и сами да го оправите.

8Намирате се на непознато място и някой ви моли да покажете накъде е север. Вие:

а) признавате си, че не знаете;

б) след кратък размисъл налучквате вярната посока;

в) напълно уверено посочвате на север.

9Откривате място за паркиране, но то е прекалено тясно и се налага да вмъквате колата на заден ход. Вие:

а) по-скоро ще се опитате да откриете друго място;

б) внимателно ще опитате да паркирате на заден ход;

в) леко и уверено паркирате на заден ход.

10Гледате телевизия, телефонът звъни. Вие:

а) вдигате слушалката и отговаряте;

б) намалявате звука на телевизора и тогава отговаряте;

в) изключвате телевизора, казвате на останалите хора стаята да мълчат и чак тогава вдигате слушалката.

11. Току-що сте чули нова песен от любимия си изпълните. Обикновено вие:

а) без затруднение сте в състояние веднага да изтананикат част от песента;

б) може да изтананикате нещичко от песента, стига тя да наистина простичка;

в) трудно ви е да си спомните как точно звучи мелодията, I си припомняте някои думи.

12. Най-успешно можете да предвидите бъдещи резултати като:

а) използвате интуицията си;

б) вземате решение въз основа както на достъпната ви информация, така и на „вътрешното си чувство“;

в) се опирате на факти, статистически и други данни.

13. Сложили сте ключовете си не на обичайното им място и не можете да ги намерите. Вие:

а) ще се заемете с някаква друга дейност, докато ви „светне“ къде сте ги оставили;

б) ще се заемете с някаква друга дейност, но непрекъснато ще се опитвате да си спомните къде сте ги оставили;

в) стъпка по стъпка ще преповтаряте наум всичките си действия, докато се сетите къде сте оставили ключовете.

14. Намирате се в хотелска стая и чувате далечен вой на сирена. Вие:

а) веднага безпогрешно можете да определите посоката, от която идва;

б) вероятно бихте могли да определите откъде идва, ако се съсредоточите;

в) изобщо ви е невъзможно да определите от коя посока идва.

15. Отивате на светско събиране и ви запознават със седем — осем нови за вас хора. На следващия ден вие:

а) лесно можете да си представите лицата им;

б) ще си спомните отделни черти от лицата им;

в) по-скоро ще си спомняте имената, отколкото лицата им.

16. Искате да прекарате почивните дни в провинцията, но партньорът ви предпочита да посетите морски курорт. За да го убедите, че вашата идея е по-добра, Вие:

а) нежно му говорите за чувствата си по въпроса — обичате спокойствието на природата, пък и децата винаги така добре се забавляват там;

б) казвате, че ако този път отидете в провинцията, ще сте му много благодарна и следващия път ще сте щастлива да отидете на морски курорт;

в) служите си с факти: провинциалното курортно селище е по-близо, по-евтино и разполага с добре организирани спортни и развлекателни програми.

17. Когато изготвяте дневната си програма, вие обикновено:

а) правите списък, за да имате ясен поглед за това, какво трябва да свършите;

б) обмисляте всичко, което трябва да свършите;

в) представяте си хората, с които трябва да се срещнете, местата, където трябва да отидете, и дейностите, които трябва да извършите.

18. Ваш приятел има личен проблем и е дошъл да го обсъди с вас. Вие:

а) проявявате съчувствие и разбиране;

б) казвате, че проблемите никога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат и му обяснявате защо;

в) правите предложения и му давате разумен съвет как да реши проблема си.

19. Двама ваши приятели от различни семейни двойки имат любовни отношения. Кога най-вероятно ще го забележите?

а) още в съвсем ранен стадий;

б) посред разгара на връзката;

в) вероятно изобщо няма да забележите.

20. Смисълът на живота според вас е:

а) да имате приятели и да живеете в хармония с хората около Вас;

б) да имате приятелски отношения с останалите, като същевременно си запазвате и личната независимост;

в) да постигате значими цели, да си извоювате уважението на околните, да спечелите престиж и издигане.

21. Ако можете да избирате, бихте предпочели да работите:

а) в екип, със съвместими по характер и интереси хора;

б) заедно с други хора, но запазвайки своята независима територия;

в) самостоятелно.

22. Предпочитате да четете:

а) романи и фантастика;

б) вестници и списания;

в) историческа литература и автобиографии.

23. Когато отивате на пазар, вие по-скоро:

а) често купувате нещата импулсивно, особено по-рекламираните стоки;
б) имате си някакъв основен списък, но го спазвате както дойде;

в) внимателно четете етикетите и сравнявате цените.

24.  Предпочитате да си лягате, да се събуждате и да се храните:

а) когато имате желание за това;

б) в определени часове, но може да проявявате и гъвкавост;

в) по едно и също време всеки ден.

25. Започнали сте нова работа и се запознавате с много нови хора от колектива. Един от тях се обажда на домашния ви телефон. Вие:

а) лесно разпознавате на кого е гласът;

б) разпознавате на кого е гласът чак след като сте преполовили разговора;

в) трудно разпознавате кой ви се обажда.

26. Какво най-много ви дразни, когато се карате с някого?

а) неговото мълчание и липсата на отговор;

б) когато този човек не иска да разбере вашата гледна точка;

в) неговите изпитателни или предизвикателни въпроси и забележки.

27. Как възприемахте в училище правописните тестове и писането на съчинения  

а) справяхте се и с двете доста лесно;

б) обикновено добре се справяхте с едно от двете, но не и с двете;

в) не се справяхте особено добре нито с едното, нито с другото.

28. Когато става дума за танци и аеробика, вие:

а) веднъж щом сте научили стъпките, с лекота „усещате“ музиката;

б) справяте се с някои танци и упражнения, но при други сте напълно безпомощна;

в) трудно ви е да поддържате такта и ритъма.

29. Колко добре ви се отдава да различавате и подражавате на гласовете на различни животни?

а) не много добре;

б) сравнително добре;

в) много добре.

30. В края на дълъг ден обикновено предпочитате:

а) да разказвате на приятелите и близките си как е минал денят;

б) да слушате другите да ви разказват как е минал техният ден;

в) да четете вестник, да гледате телевизия и да не говорите.

 

Как да изчислим резултатите от теста

След като сте отговорили на въпросите, съберете отговорите с а), б) и в), а крайния резултат изчислете според дадените по-долу таблици.

 

За мъже:

Брой отговори (а) × 15 точки =

Брой отговори (б) × 5 точки =

Брой отговори (в) × (–5) точки =

Общо =

За жени:

Брой отговори (а) × 10 точки =

Брой отговори (б) × 5 точки =

Брой отговори (в) × (–5) точки =

Общо =

 

Към общия си резултат прибавете по пет точки за всеки въпрос, чиито отговори не отразяват точно вашето житейско поведение или на който не сте отговорили.

fig26_results

Повечето мъже ще съберат от 0 до 180 точки, а повечето жени — от 150 до 300 точки. Мозък, който има главно мъжка ориентация, обикновено събира под 150 точки. Колкото крайният резултат е по-близо до 0, толкова по-мъжки ориентиран е мозъкът и по всяка вероятност нивото на хормона тестостерон в организма е по-високо.

Хората с такъв резултат показват силно изявени логически и аналитични умения, както и способност за точно боравене с думите, и обикновено са дисциплинирани и добре организирани. Колкото по-близък е резултатът до 0, толкова съответните хора са по-добри в планирането на разходи и обработването на резултати от статистически данни, като остават напълно неподвластни на чувствата си. Резултатите от теста, които се изразяват в отрицателни числа, бележат силна мъжка ориентация на мозъка. Това означава, че в ранните стадии от развитието си зародишът е получил големи количества тестостерон. Колкото по-малка цифра е резултатът от теста, направен от жена, толкова по-голяма е вероятността, че при нея ще се забелязват лесбийски тенденции.

Мозък, който има предимно женска ориентация, ще покаже резултат от теста над 180 точки. Колкото по-голямо число е резултатът, толкова по-женска ще е ориентацията на мозъка и толкова по-голяма е вероятността съответният човек да има силно изразени творчески, артистични и музикални таланти. Такъв човек взема повечето си решения интуитивно, при определянето на проблемите са му необходими минимални данни. Освен това той е способен да решава проблемите творчески, ръководен от вътрешния си усет. В колкото по-голямо число над 180 се изразява резултатът от теста, направен от мъж, толкова по-голяма е вероятността той да бъде хомосексуалист.

Мъже с резултат под 0, и жени с резултат над 300 точки, имат мозъци, чиято ориентация е толкова противоположна, че вероятно единственото общо нещо между тях е това, че живеят на една и съща планета!

Зона на застъпване

Резултат между 150 и 180 точки означава, че при съответния човек мъжкият и женският начин на мислене се припокриват, тоест той е стъпил с единия крак в едното, а с другия — в другото поле на полова ориентация. При такива хора няма ясно изразено предпочитание към мъжкия или към женския начин на мислене и обикновено те проявяват гъвкавост, а това е значително предимство при участието им в колективно решаване на някакъв проблем. Такива хора са предразположени да завързват приятелства както с мъже, така и с жени.

В заключение…

От началото на осемдесетте години познанията ни за човешкия мозък надминаха и най-смелите ни очаквания. Американският президент Джордж Буш обяви деветдесетте години за „Декада на мозъка“, а ето че навлизаме и в XXI век — „Златния век на ума“.При представянето на свързаните с човешкия мозък теми, съзнателно говорихме с по-голяма лекота за откритията на неврологията, за да не стане четивото твърде технично, но същевременно се постарахме и да не опростяваме прекалено много нещата, защото всъщност мозъкът е твърде сложна структура — мрежа от неврони, свързващи се в заплетени образувания от мозъчни клетки, а те пък изграждат мозъчни области и центрове.

Но ти, читателю, сигурно не искаш да станеш невролог, а просто да разбереш най-основното относно мозъчната дейност и да се запознаеш с някои стратегии за по-успешно общуване с противоположния пол. Лесно е да посочим коя точно определена област от мозъка управлява пространствените умения при мъжа и да си определим ефективни стратегии за нейното развитие. Много по-трудно е да схванем откъде и по какъв именно начин мозъкът управлява чувствата, но дори в този случай пак е възможно да се изградят действени стратегии за тяхното овладяване.

 

А като бонус към този тест, можете да опитате „Теста с четката за зъби“:

Тестът с миенето на зъбите е забавен и показателен за дейността на мозъка. Повечето жени могат да търкат зъбите си с четката, като в същото време вървят и разговарят по различни въпроси. Способни са без затруднения да движат четката нагоре-надолу по зъбната повърхност, като в същото време почистват масата с кръгови движения на другата ръка. Но за повечето мъже това е много трудно, да не кажем непостижимо.

Когато мъжете си мият зъбите, техният еднофункционален мозък ги кара да се съсредоточат изцяло върху тази задача. Всички мъже застават точно пред мивката, двата крака раздалечени на около 30 см един от друг, накланят тялото си напред и движат главата си нагоре-надолу срещу четката за зъби, обикновено със скоростта на течащата от крана вода.

 
 
Коментарите са изключени

Непотопяемата Виолет Джесоп, която оцеля Титаник, Британик и Олимпик

| от |

Виолет Джесоп – жената, която оцеля при потъването на корабите Титаник и Британик, а също така е на борда на третия от триото кораби от олимпийски клас, Олимпик, когато претърпява голяма авария.

Виолет се радва на невероятен късмет от малка. Родена е през 1887 г. в Аржентина в семейство на ирландски имигранти и още като дете се разболява от туберкулоза, a докторите предвиждат само няколко месеца живот. По някакъв начин обаче успява да се пребори с болестта и всъщност живее дълъг, здрав живот.

Когато баща й почива, майка й се мести със семейството във Великобритания, където си намира работа като стюардеса на кораб, а докато тя работи, Виолет посещава монашеско училище. За съжаление, майка й се разболява и за да се грижи за своите братя и сестри, Виолет решава също да стане стюардеса на кораба.

Първата от дълга поредица неприятности за нея е въобще намирането на кораб, който да я вземе. По това време тя е само на 21 години, а повечето жени, работещи като стюардеси в началото на 20 век, са на средна възраст. Работодателите смятат, че младостта и добрия й външен вид ще бъдат в нейн недостатък, „създавайки проблеми“ на екипажа и пътниците. (По време на кариерата си тя получава поне три предложения за брак, докато работи на различни кораби, един от много богат пътник от първа класа.)

Olympic sea trials

Олимпик 

В крайна сметка Виолет решава проблема като се облича със стари дрехи и не носи грим. След кратко работи известно време на борда на парахода Ориноко през 1908 г., тя е наета от Уайт Стар Лайн.

За Уайт Стар започва първо на борда на Маджестик и след това на Олимпик през 1910 г. Въпреки дългите часове и минималното заплащане (2,10 британски лири всеки месец или около 200 лири днешни пари), тя харесва работата си на борда на огромния кораб. Първоначално има известни притеснения относно тежките метеорологични условия, докато пътува през Атлантика, но й харесва, че американците се отнасят към нея повече като към човек.

HMS Hawke

HMS Hawke

Една година по-късно проблемите започват. През 1911 г. Олимпик се удря в HMS Hawke (кораб, направен да потъва кораби като се блъска в тях). И двата кораба отнасят значителни щети като корпусът на Олимпик се чупи под нивото на водната, но като по чудо не потъна. Те успяват да го върнат на пристанището и Виолет се отървава без сериозни наранявания.

RMS Titanic 3

Титаник

Няколко години по-късно, Уайт Стар Лайн търси екипаж, който да се грижи за ВИП-овете на борда на непотопяемия кораб Титаник. Отнема малко време на приятелите и семейството й да я убедят, че ще бъде прекрасно изживяване и в крайна сметка Виолет решава да приеме работа на борда на кораба. Както знаете, Титаник ударя айсберг и потъва, убивайки над 1500 души.

Виолет успя да избяга от бедствието на спасителна лодка 16 и в мемоарите си пише:

Бях извикана на палубата. Пътниците се разхождаха спокойно наоколо. Стоях на преградата с другите стюардеси и гледах как жените се прегръщат със съпрузите си, преди да се качат в спасителните лодки с децата си. Някъде след това офицерът на кораба ни нареди да влезем в лодката, за да покаже на няколко жени, че е безопасно.

Когато се качва в спасителната лодка, й дават бебе, за което да се грижи. Когато бяха спасени от кораба Карпатия, майката на бебето (или поне Джесоп смята, че е тя) я намира, изтръгва го от ръцете й и бяга.

HMHS Britannic

Британик

Спокойно може да предположим, че след Титаник тя ще спре да работи по кораби или поне кораби от олимпийския клас, но не. В началото на Първата световна война тя решава да служи като медицинска сестра на борда на сестринския на Титаник, Британик, който плава в Егейско море. Вероятно знаете какво се случва с Британик. Карабът се натъкна на мина, която е пусната от немска подводница. В резултат получава значителни щети и бързо започва да потъва.

Този път Виолет няма късмета да се качи в спасителна лодка, тъй като корабът потъва твърде бързо. Вместо това тя скоча зад борда. По нейни думи:

Скочих във водата, но бях засмукан под кила на кораба, който ме удари в главата. Успях да се измъкна, но години по-късно, когато отидох при лекаря си заради чести главоболия, той откри, че съм получил фрактура на черепа!

Но дори тази трета катастрофа не е повод за Виолет да спре с корабите. След войната мореплаването стават все по-популярна форма на транспорт. Дори круизните кораби добиват популярност. Виолет напусна Уайт Стар Лайн и отива в Ред Стар Лайн, където работи по круизи няколко години.

За щастие, нито един корабите, на които работи вече, не е претърпявал значителни щети. Известно време след Втората световна война тя се заема с чиновническа дейност, но се връща към корабите няколко години по-късно и работи за Роял Мейл преди да се пенсионира на 61-годишна възраст. Останалата част от живота си прекара в градинарство и отглеждане на пилета. Почива през 1971 г. от сърдечна недостатъчност на 84-годишна възраст.

 
 
Коментарите са изключени

Дългата одисея на космическата тоалетна

| от |

През 1961 г. астронавт Алън Шепард се подготвя за своя първи невероятен подвиг – излизането в открития космос. Бъдещият герой е напрегнат от адреналина, възможността да бъде вторият човек в космоса след Гагарин. Проблемът е, че докато стои в ракетата, пикочният мехур не издържа пред емоциите. Шепард заявява, че трябва да отиде до тоалетната, но получава команда да не излиза от ракетата. Проблемът е, че докато всички инженери са създавали съвършените двигатели и конструкция, която да издържи на безумните натоварвания, никой не се е сетил да помисли за основната човешка нужда. Първоначално полетът е трябвало да бъде само 15 минути, но Шепард прекарва цяла вечност докато всички системи се проверяват.

Първият американски астронавт излита с мокри гащи и още тогава не прави добра реклама на космическите разходки. Добрата новина е, че космическите агенции като NASA са взели поука и след това са инвестирали повече от 19 милиона долара за създаването на торбички, памперси, тоалетни седалки с колани и още много други. Пилотите от мисията Аполо през 1975 г. споделят, че след всичко видяно и преживяно, тоалетната е била най-неприятният им момент. Проблемът от една страна е, че при нулева гравитация всичко е обречено да лети, а от друга застрашава драстично хигиената.

gettyimages-3202049-594x594

По-лошото е, че и до днес могат да се открият космонавти, които се опитват да забавят посещението до двете нули. И така от първия космически американски полет до този момент се оказва, че тоалетната е най-слабото технологично звено на кораба. Факт е, че в открития космос никой не може да чуе виковете, но в закрития летателен апарат може да се чуе всичко и евентуално да се забележи при полет. А нужда от иновация имало, при това сериозна. Историята на космическата тоалетна е пълна с куриози, за които човек дори не е подозирал.

При първата по-сериозна космическа мисия от 1984 година, екипажът рискува и използва специална система за облекчаване на природните нужди. Докато работи, екипажът успява да преживее всички мъки и се радва, че поне има вариант. При настъпване на повредата обаче, всички са принудени да изпускат течностите извън совалката. Драстичните отрицателни температури успяват да замразят жълтия поток и бавно и сигурно се оформя много сериозна ледена маса. Капитанът осъзнава, че при навлизане в атмосферата тази отломка може да причини сериозни главоболия. Единственото решение е да се използва механичната ръка, обикновено служеща за взимането на проби, за отчупването на масата. Последните 6 дни са изкарани без тоалетна и най-вероятно на помощ са дошли сертифицираните памперси на NASA. В космосът никой не може да чуе за тоалетните проблеми.

gettyimages-515450790-594x594

Надеждата за по-добро бъдеще беше японската идея за създаването на преносима тоалетна – индивидуална за всеки член от екипажа.  Учените от страната на изгряващото слънце предлагаха това технологично чудо да се инсталира и чрез сензори моментално да извлича всички отпадъци на отделителната система. Прекрасната идея е споделена за последно преди 11 години и доказва, че инженерите очевидно срещат затруднения.
Банята също не трябва да бъде пропускана. При липсата на гравитация и постоянно присъствие на вакум, нито един човек не може да отвори прозореца на совалката, за да вкара чист въздух. Космическата баня представлява намокрена гъба със сапунен разтвор, която да се прекара през цялото тяло, а след това с мокра кърпа се преминава втори път. Някои совалки използват обособени бани, където водата се задържа в полиетиленов цилиндър и позволява някаква форма на къпане.

През 2009 година Генади Падалка заявява пред руските вестници, че американските му колеги не позволявали употребата на тяхната тоалетна. Скандалът се развихрил доста сериозно, а поводът бил комичен – руското правителство започнало да начислява такси за използването на собствената си техника от чужди астронавти. И след като такива санкции били наложени от едната страна, американците решили да отговорят по същия начин, забранявайки достъп до собствените си блага, включително и до колелото за тренировки, което драстично намалява шанса от мускулна атрофия. Освен това се стига до там, че руската тоалетна се чупи и съответно мнозина трябва да стискат краката и да се молят на чудо. Водопроводчик от Земята не успял да дойде, но при наличието на достатъчно инженери не се стига до повече скандали и двете тоалетни установки започват да работят отново, докато Русия и САЩ договорят нови условия.

gettyimages-50612200-594x594

Модерните времена изглеждат по-обнадеждаващо, макар и повечето от персонала да не ги оценяват. Първите тоалетни са били толкова примитивни, че при отваряне на разтоварващия клапан след употреба, посетителят може да се размени с много жизненоважни органи в следствие на засмукването – по тази причина присъстват огромни надписи, които напомнят за този факт. В случай, че някога сте се чудили колко точно струва тоалетната, която рециклира урина и я превръща във вода – 250 милиона долара. Когато се появяват първите проекти, мнозина заявяват, че преработката на урина най-вероятно ще доведе до сериозни заболявания, докато американското правителство не напомни на критиците, че този процес гарантира получаването на 7 пъти по-чиста вода от тази в чешмите на американското население. А най-щастливи от всички тези процеси могат да бъдат звездобройците.

gettyimages-83459687-594x594

През 2009 година постъпват доста сигнали за наблюдаването на космически феномен и красиви форми в небето, които изобщо не приличат на облаци. NASA обаче много добре знае, че наблюдаваните аномалии не са нищо друго освен разтоварването на резервоарите с урина. Според Ръсел Швейцкарт нямало нищо по-красиво от замръзналата жълта течност в космоса, която се озарява от слънчевите лъчи. Явлението е много добре запомнено, защото в следващите 10 дни астронавтите имали гости и съответно не можели да разтоварят системата, преди да си тръгнат. В една ранна сутрин около 68 килограма чиста урина напуска совалката и замръзва. Резултатът е поетичен, красив и малко фалшив, особено след като всички разберат какво точно гледат. NASA доказва, че не всичко, което блести в открития космос може да е падаща звезда, понякога са комплименти от астронавтите.

 
 
Коментарите са изключени

Историята на метъра

| от |

Въпреки че днес я имаме за даденост, универсалната мерна единица метър всъщност е невероятно нещо. Тя позволява на учени, разделени по култура, език, раса и хиляди километри разстояние, да работят заедно по задачи и проблеми, все едно са един до друг. И така, как се появява метърът?

Преди да го обсъдим, важно е да разберем какво всъщност представлява той. Преди него, европейските стандартни (малко или много) единици за мерене е ярдът и инчът. Въпреки че днес има международно установена точна дължина за 1 инч, преди няколкостотин години тази дължина в известна степен варира.

Inch tape

Например, в продължение на стотици години официалното определение на инча е следното:

Три зрънца ечемик, изсушени и кръгли, поставени едно до друго, по дължина.

На някои места 1 инч пък е равен на комбинираната дължина на 12 макови семена… Както пише в книгата „Ръководство на Британия за числата и измерванията“, горното определение е въведено по време на управлението на крал Едуард II през 14 век. Известно е обаче, че ечемичните зърна са били стандартна мерна единица в продължение на стотици години.

Също така, още по-рано, през 1150 г., крал Дейвид от Шотландия обявява „широчината на палеца на човек“ за стандартна мерна единица, която като много от останалите мерки, макар и видимо практична, е и доста глупава, ако търсите каквато и да е точност. Но въпреки крал Дейвид, ечемикът остава предпочитаната из цяла Англия мерна единица в продължение на стотици години.

Escourgeon-Hordeum vulgare subsp. vulgare

Ечемик

Удивително, но общоприетата стойност за инча не се приема в световен мащаб чак до 1 юли 1959 г., след като по-рано, през февруари, няколко държави колективно не подписват Международното споразумение за ярда и паунда. В това споразумение страните, включително САЩ, Канада, Великобритания, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия, решават 1 инч официално да бъде дефиниран като 25,4 милиметра.

И така, какво направи метричните единици толкова точни, че да са за предпочитане да дефинират дължината на инча пред зърната ечемик? Това, което ги прави предпочитани, е че метърът е извлечен от нещо, което всеки по Земята може да използва за справка – самата Земя.

Идеята за въвеждането на метъра като мерна единица се появява за първи път по време на Френската революция. Като пример за това колко необходима е общоприетата единица, според Кен Адлер, автор на „Мярката на всички неща: Седемгодишната одисея, която промени света“, има около 250 000 различни мерки и теглилки в употреба във Франция по това време.

Prise de la Bastille

Превземане на Бастилията, 14 юли 1789 г., художник: Жан-Пиер Уе

Първоначално са предложени два метода за създаване на стандартизирана мерна единица: първият е с махало, което изминава половината си период за 1 секунда. Другата идея е да се намери дължината на един квадрант от земния меридиан и да се раздели на 10 милиона.

Френската академия на науките избра втората идея поради факта, че гравитацията може да варира макар и леко в зависимост от това къде се намирате на Земята, което би повлияло на люлеенето на махалото, което ще направи универсалността на  стандарта невъзможна.

Но въпреки че методът за получаване на единицата е договорен през 1791 г., точният размер на един квадрант от земния меридиан по това време не е бил известен. За да го открият, двама знаменити френски астрономи от онова време, Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф, тръгват от Париж в две противоположни посоки, за да определят дължината на земния меридиан между Дюнкерк и Барселона.

Работата на двамата мъже, която би трябвало да отнеме малко повече от година, всъщност приключва след 7 години –  откъдето идва и заглавието на споменатата по-горе книга на Кен Адлер. Защо отнема толкова много? Всъщност заради доста причини, най-малката от които беше, че те често са арестувани по време на пътуванията си – опитвайки се да вършат изследванията си, по презумпция изглеждат подозрителни за властите по време на Френската революция.

В крайна сметка двамата правят необходимите измервания, но възникна проблем – Мешен допуска малка, но въпреки това значителна грешка много рано в процеса на картографиране на меридиана, която е открита чак по-късно. Той не успява да вземе предвид, че въртенето на Земята я прави с нееднородна форма. В резултат това измерванията му са грешни, макар и със съвсем малко. Тази грешка обаче ще излезе скъпа на Мешен, защото докато пътува наново за нови измервания, за да я поправи няколко години по-късно, той се разболява от жълта треска и умра.

В крайна сметка грешката му довежда до това първият метър да е неточен с приблизително 1/5 от милиметъра.

Докато двойката обаче обикаля из цяла Европа, за да прави изчисленията си, французите все пак се нуждаеха от нещо, по което да клибрира метъра, и затова те правят няколко платинени пръти с дължина „1 метър“ на базата на по-ранни и по-малко точни изчисления. Когато двойката се връща и през 1799 г. вече се дефинира точната (почти) дължина за метъра, прътът, който е най-близо до този резултат, е поставен в трезор и става официалният стандарт за дължината на метъра. По-късно същата година, така наречената метрична система се разпространява в цяла Франция.

Този платинен прът, известен като mètre des Archives, всъщност беше използван буквална като линийка, към която всички други измервателни уреди са калибрирани в продължение на няколко години. Въпреки това, върху научната общност бързо се оказва натиск да намери по-ефективен, лесно възпроизведим метод за определяне дължината на метъра, тъй като все повече и повече страни започват да прилагат метричната система.

В края на краищата, метърните пръчки, който са изготвяни от метал по оригиналната платинена, са били податливи както към повреди, така към стандартно износване, което води, разбира се, до една несигурност тази метална мярка същата дължина ли е, не е ли, което пък забавя или напълно спира световния научен прогрес.

За да се разреши този проблем и за да може всеки да бъде уреден универсален стандарт за мерната единица, представители на над двадесет страни бяха поканени в Париж да се включат към Международната комисия за метъра. Тези представители се срещат няколко пъти от 1870 до 1872 г. и вземат решение за изливането на няколко нови „метрични прототипа“, изработени от 90% платина и 10% иридий, които ще се превърнат в новия стандарт, по който всички ще сее водят.

С течение на времето ние ставаме малко по-взискателни към процеса на дефиниране на метъра. От 1960 г. официалното определение се променя на:

… Дължината на метъра е равна на 1650 763,73 дължини на вълната във вакуум на излъчването при прехода между нивата 2p10 и 5d5 на криптон 86 атом.

То остава само до 1983 г., когато дефиницията за метър отново се променя, тъй като технологията за измерване продължава да се усъвършенства.

Днес измерването на метър вече е стигнало пълен кръг като се връща към първоначалната предложение за дефинирането му да се използване време, макар че този път се ползва малко по-сложна технология от махалото. По-конкретно, метърът е определен като точно:

Дължината на пътя, изминат от светлина във вакуум, във времевия интервал от 1/299 792 458 от секундата.

Това е цифрата, за която е постигнато всеобщо съгласие, след като учените я измерват, използвайки нещо, което всеки добър учен трябва да включи в опитите си за максимум ефект – лазери.

Каква е разликата между съвременната дължина и тази от измервания на Мешен и Жозеф? Оказва се, че техният метър се различава от модерния само с половин милиметър.

 
 
Коментарите са изключени

Кратка история на „защитниците на църквата“ – швейцарската гвардия

| от |

На 21 януари 1506 г. по нареждането на папа Юлий II се сформира така познатата швейцарска гвардия. До днес това се смята за една от най-старите военни бригади, които работят и до днес. След като Ватикана призовал тази гвардия да предпазва папата, униформата трябвало да се промени. Ренесансът бил доста по-дръзко преживяване и съответно трябвали известни промени.

До 1981 г. това била единствената група, която да предпазва папата, докато през 1981 г. не се прави неуспешен опит за покушението на папа Йоан Павел II. Тогава вече се поставят доста по-тежко въоръжени гвардейци, които да се справят с по-сложните ситуации. Изискванията са сурови: армията призовава мъже на възраст между 19-30 години, които не трябва да бъдат женени, всички трябва да преминат суровите тренировки и обучение и след това трябва да чакат повикване от папата. Папа Юлий II първи ги нарича „защитници на църквата“.

Първото им бойно кръщене е на 6 май 1527 година и до днес се смята за основния подвиг, който никога няма да ги замени. Повече от 147 гвардейци успяват да задържат атаката на римския император Чарлз V, докато се води битката за Рим. Папа Климент VII успява да избяга със скромен ескорт от 42-ма гвардейци. Междувременно всички останали умират в изпълнение на своя дълг. Последната битка е водена близо до базиликата на Свети Петър. Едва там се налага на Климент VII да използва и немски наемници, за да успее да се спаси.

Magius_Voyages_et_aventures_detail_09_03

Снимка: By Anonymous – http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8496581k, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21656063

Папа Пол III ще възобнови службата на швейцарската гвардия само 10 години по-късно (1537 г.). Швейцарската гвардия има само възможности за защитаването на доброто си реноме и е последната линия на защита на крал Луи XVI. И дори тогава показват геройски опити да се справят с побеснялата тълпа. Историята показва, че гвардията е назначавана няколко пъти и след това разпускана в зависимост от ситуацията.

Когато папа Пий IX напуска Рим е освободил и своите гвардейци, но на следващата година се завръща отново и ги назначава. В края на XIX век вече няма особена нужда от гвардейци, които да охраняват толкова ревностно папата, но изпълняват традиционната роля на охрана по време на някои церемонии. Броят им се намалява до 133 души. През 1929 г. на услугите на папата идва и жандармерията, докато гвардията продължава да присъства на церемонии. През 1978 г. следва поредното редуциране, което в този случай е 90 човека. Папа Йоан Павел II ги увеличава до 100 човека, а през 2010 г. стават 107 души. Огнестрелното оръжие се въвежда след прословутия опит за убийство, освен това униформите се сменят и повечето гвардейци приемат официалния гардероб, придружавайки папата в чужбина.

Самата гвардия се обновява всяка година на 6-и май и освен възрастово изискване, височината на кандидата трябва да отговаря на определен стандарт – в този случай говорим за 174 сантиметра минимум. На този етап жените не се допускат в гвардията и това може да бъде план за много далечното бъдеще. Всеки гвардеец трябва да служи минимум 2 години и заплатата е 1300 евро на месец със заплащането на допълнителните разходи и извънредни часове. Гвардейците, които служат повече от три години получават и Бенемеренти медалът за вярност към папата. И до този момент се смята, че това остава най-лоялната наемна армия (поне за папата). Подвизите на тези джентълмени са записани в световната история и подпечатани с огромната им жертвоготовност.

 
 
Коментарите са изключени