shareit

Тест за ориентацията на мозъка

| от |

ВСИЧКО Е ЗАКОДИРАНО В МОЗЪКА

fig22

Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15–20% — мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомосексуалисти. 15–20% от всички мъже имат феминизиран мозък. около 10% от всички жени имат по-мъжки ориентиран мозък. Когато говорим за женския пол, това се отнася за приблизително 90% от всички момичета и жени, което означава, че при тях мозъкът е ориентиран към предимно женски модел на поведение. При 10% от всички жени мозъкът е надарен с повече или по-малко мъжки способности, защото е получил по-голяма доза мъжки полови хормони между шестата и осмата седмица от зачатието.Предлагаме ви един простичък и любопитен тест, посредством който можете сами да определите до каква степен собственият ви мозък е ориентиран към мъжки ИЛИ женски начин на мислене.

fig15_women brain

Въпросите са подбрани от голям брой научни изследвания относно половата определеност на човешкия мозък, а използваната точкова система за оценка е създадена от английската специалистка по генетика Ен Мойър. В теста няма правилни и грешни отговори. Той просто ви позволява да си направите някои интересни заключения защо през живота си избирате едно или друго, защо мислите по начина, по който го правите. След като отговорите на въпросите, можете да изчислите и разтълкувате резултата си според дадените след теста таблици и указания. Преснимайте въпросите и ги дайте на хората, с които живеете и работите — резултатът от техните отговори наистина ще ви позволи да прозрете съкровената същност на всеки.Тест за определяне ориентацията на мозъка.

fig1_men brain

Целта на този тест е да определи женската или мъжката насоченост на програмирания в мозъка ви модел на поведение и реакции. Няма правилни или грешни отговори — резултатът просто показва вероятното количество мъжки хормони, които вашият мозък е получил (или не е получил) между шестата и осмата седмица след зачеването ви. Количеството получени по това време мъжки хормони се отразява върху личните ви предпочитания на ценности, модели на поведение, стил, ориентация и избор.

Тест за определяне ориентацията на мозъка:

(Отбележете отговора, който в най-голяма степен е валиден за вас през повечето време)

1. Когато трябва да разчетете пътна карта или пътеуказател, Вие:
а) се затруднявате и често молите за помощ;

б) обръщате картата, така че да е насочена по посоката, в която се движите;

в) не изпитвате никакви затруднения.

2. Приготвяте ястие по сложна готварска рецепта, радиото свири и някой приятел ви се обажда по телефона. Тогава вие:
а) оставяте радиото да си свири, продължавате да готвите по рецептата, като същевременно бъбрите с приятеля по телефона;

б) изключвате радиото, разговаряте по телефона и продължавате да готвите;

в) казвате на приятеля си, че ще му позвъните веднага щом свършите с готвенето.

3. Поканили сте приятели на гости и те ви молят да ги упътите как да стигнат до новия ви адрес. Вие:
а) рисувате им карта с най-подробни указания и им я изпращате или пък намирате някой друг да им обясни какда стигнат до дома ви;

б) разпитвате ги подробно кои от по-забележителните сгради от вашия район познават и съобразно това им обяснявате как да стигнат до вас;

в) обяснявате им със словесни указания как да ви открият — „Караш по магистралата до Нюкасъл, после излизаш на отбивката, завиваш наляво, стигаш вторите светофари…“.

4. Когато обяснявате някоя идея или концепция, какво правите обикновено:
а) използвате молив, хартия и езика на тялото посредством жестове;

б) обяснявате я с думи, използвайки езика на тялото посредством жестове;

в) обяснявате я с думи, пределно ясно и конкретно.

5. Когато излизате от някой наистина хубав филм, предпочитате:
а) да си преигравате наум сцени от филма;

б) да коментирате някои сцени и реплики;

в) да цитирате най-вече реплики от филма.

6 В киносалона предпочитате да седите:

а) от дясната страна на пътеката;

б) където и да е, напълно ви е безразлично;

в) от лявата страна на пътеката.

7Някакъв електроуред на ваш приятел не работи. Вие:

а) ще му съчувствате и ще обсъждате как го е накарала да се почувства повредата на уреда;

б) ще му препоръчате някой проверен специалист, който да поправи уреда;

в) ще се опитате да разберете как работи уредът и сами да го оправите.

8Намирате се на непознато място и някой ви моли да покажете накъде е север. Вие:

а) признавате си, че не знаете;

б) след кратък размисъл налучквате вярната посока;

в) напълно уверено посочвате на север.

9Откривате място за паркиране, но то е прекалено тясно и се налага да вмъквате колата на заден ход. Вие:

а) по-скоро ще се опитате да откриете друго място;

б) внимателно ще опитате да паркирате на заден ход;

в) леко и уверено паркирате на заден ход.

10Гледате телевизия, телефонът звъни. Вие:

а) вдигате слушалката и отговаряте;

б) намалявате звука на телевизора и тогава отговаряте;

в) изключвате телевизора, казвате на останалите хора стаята да мълчат и чак тогава вдигате слушалката.

11. Току-що сте чули нова песен от любимия си изпълните. Обикновено вие:

а) без затруднение сте в състояние веднага да изтананикат част от песента;

б) може да изтананикате нещичко от песента, стига тя да наистина простичка;

в) трудно ви е да си спомните как точно звучи мелодията, I си припомняте някои думи.

12. Най-успешно можете да предвидите бъдещи резултати като:

а) използвате интуицията си;

б) вземате решение въз основа както на достъпната ви информация, така и на „вътрешното си чувство“;

в) се опирате на факти, статистически и други данни.

13. Сложили сте ключовете си не на обичайното им място и не можете да ги намерите. Вие:

а) ще се заемете с някаква друга дейност, докато ви „светне“ къде сте ги оставили;

б) ще се заемете с някаква друга дейност, но непрекъснато ще се опитвате да си спомните къде сте ги оставили;

в) стъпка по стъпка ще преповтаряте наум всичките си действия, докато се сетите къде сте оставили ключовете.

14. Намирате се в хотелска стая и чувате далечен вой на сирена. Вие:

а) веднага безпогрешно можете да определите посоката, от която идва;

б) вероятно бихте могли да определите откъде идва, ако се съсредоточите;

в) изобщо ви е невъзможно да определите от коя посока идва.

15. Отивате на светско събиране и ви запознават със седем — осем нови за вас хора. На следващия ден вие:

а) лесно можете да си представите лицата им;

б) ще си спомните отделни черти от лицата им;

в) по-скоро ще си спомняте имената, отколкото лицата им.

16. Искате да прекарате почивните дни в провинцията, но партньорът ви предпочита да посетите морски курорт. За да го убедите, че вашата идея е по-добра, Вие:

а) нежно му говорите за чувствата си по въпроса — обичате спокойствието на природата, пък и децата винаги така добре се забавляват там;

б) казвате, че ако този път отидете в провинцията, ще сте му много благодарна и следващия път ще сте щастлива да отидете на морски курорт;

в) служите си с факти: провинциалното курортно селище е по-близо, по-евтино и разполага с добре организирани спортни и развлекателни програми.

17. Когато изготвяте дневната си програма, вие обикновено:

а) правите списък, за да имате ясен поглед за това, какво трябва да свършите;

б) обмисляте всичко, което трябва да свършите;

в) представяте си хората, с които трябва да се срещнете, местата, където трябва да отидете, и дейностите, които трябва да извършите.

18. Ваш приятел има личен проблем и е дошъл да го обсъди с вас. Вие:

а) проявявате съчувствие и разбиране;

б) казвате, че проблемите никога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат и му обяснявате защо;

в) правите предложения и му давате разумен съвет как да реши проблема си.

19. Двама ваши приятели от различни семейни двойки имат любовни отношения. Кога най-вероятно ще го забележите?

а) още в съвсем ранен стадий;

б) посред разгара на връзката;

в) вероятно изобщо няма да забележите.

20. Смисълът на живота според вас е:

а) да имате приятели и да живеете в хармония с хората около Вас;

б) да имате приятелски отношения с останалите, като същевременно си запазвате и личната независимост;

в) да постигате значими цели, да си извоювате уважението на околните, да спечелите престиж и издигане.

21. Ако можете да избирате, бихте предпочели да работите:

а) в екип, със съвместими по характер и интереси хора;

б) заедно с други хора, но запазвайки своята независима територия;

в) самостоятелно.

22. Предпочитате да четете:

а) романи и фантастика;

б) вестници и списания;

в) историческа литература и автобиографии.

23. Когато отивате на пазар, вие по-скоро:

а) често купувате нещата импулсивно, особено по-рекламираните стоки;
б) имате си някакъв основен списък, но го спазвате както дойде;

в) внимателно четете етикетите и сравнявате цените.

24.  Предпочитате да си лягате, да се събуждате и да се храните:

а) когато имате желание за това;

б) в определени часове, но може да проявявате и гъвкавост;

в) по едно и също време всеки ден.

25. Започнали сте нова работа и се запознавате с много нови хора от колектива. Един от тях се обажда на домашния ви телефон. Вие:

а) лесно разпознавате на кого е гласът;

б) разпознавате на кого е гласът чак след като сте преполовили разговора;

в) трудно разпознавате кой ви се обажда.

26. Какво най-много ви дразни, когато се карате с някого?

а) неговото мълчание и липсата на отговор;

б) когато този човек не иска да разбере вашата гледна точка;

в) неговите изпитателни или предизвикателни въпроси и забележки.

27. Как възприемахте в училище правописните тестове и писането на съчинения  

а) справяхте се и с двете доста лесно;

б) обикновено добре се справяхте с едно от двете, но не и с двете;

в) не се справяхте особено добре нито с едното, нито с другото.

28. Когато става дума за танци и аеробика, вие:

а) веднъж щом сте научили стъпките, с лекота „усещате“ музиката;

б) справяте се с някои танци и упражнения, но при други сте напълно безпомощна;

в) трудно ви е да поддържате такта и ритъма.

29. Колко добре ви се отдава да различавате и подражавате на гласовете на различни животни?

а) не много добре;

б) сравнително добре;

в) много добре.

30. В края на дълъг ден обикновено предпочитате:

а) да разказвате на приятелите и близките си как е минал денят;

б) да слушате другите да ви разказват как е минал техният ден;

в) да четете вестник, да гледате телевизия и да не говорите.

 

Как да изчислим резултатите от теста

След като сте отговорили на въпросите, съберете отговорите с а), б) и в), а крайния резултат изчислете според дадените по-долу таблици.

 

За мъже:

Брой отговори (а) × 15 точки =

Брой отговори (б) × 5 точки =

Брой отговори (в) × (–5) точки =

Общо =

За жени:

Брой отговори (а) × 10 точки =

Брой отговори (б) × 5 точки =

Брой отговори (в) × (–5) точки =

Общо =

 

Към общия си резултат прибавете по пет точки за всеки въпрос, чиито отговори не отразяват точно вашето житейско поведение или на който не сте отговорили.

fig26_results

Повечето мъже ще съберат от 0 до 180 точки, а повечето жени — от 150 до 300 точки. Мозък, който има главно мъжка ориентация, обикновено събира под 150 точки. Колкото крайният резултат е по-близо до 0, толкова по-мъжки ориентиран е мозъкът и по всяка вероятност нивото на хормона тестостерон в организма е по-високо.

Хората с такъв резултат показват силно изявени логически и аналитични умения, както и способност за точно боравене с думите, и обикновено са дисциплинирани и добре организирани. Колкото по-близък е резултатът до 0, толкова съответните хора са по-добри в планирането на разходи и обработването на резултати от статистически данни, като остават напълно неподвластни на чувствата си. Резултатите от теста, които се изразяват в отрицателни числа, бележат силна мъжка ориентация на мозъка. Това означава, че в ранните стадии от развитието си зародишът е получил големи количества тестостерон. Колкото по-малка цифра е резултатът от теста, направен от жена, толкова по-голяма е вероятността, че при нея ще се забелязват лесбийски тенденции.

Мозък, който има предимно женска ориентация, ще покаже резултат от теста над 180 точки. Колкото по-голямо число е резултатът, толкова по-женска ще е ориентацията на мозъка и толкова по-голяма е вероятността съответният човек да има силно изразени творчески, артистични и музикални таланти. Такъв човек взема повечето си решения интуитивно, при определянето на проблемите са му необходими минимални данни. Освен това той е способен да решава проблемите творчески, ръководен от вътрешния си усет. В колкото по-голямо число над 180 се изразява резултатът от теста, направен от мъж, толкова по-голяма е вероятността той да бъде хомосексуалист.

Мъже с резултат под 0, и жени с резултат над 300 точки, имат мозъци, чиято ориентация е толкова противоположна, че вероятно единственото общо нещо между тях е това, че живеят на една и съща планета!

Зона на застъпване

Резултат между 150 и 180 точки означава, че при съответния човек мъжкият и женският начин на мислене се припокриват, тоест той е стъпил с единия крак в едното, а с другия — в другото поле на полова ориентация. При такива хора няма ясно изразено предпочитание към мъжкия или към женския начин на мислене и обикновено те проявяват гъвкавост, а това е значително предимство при участието им в колективно решаване на някакъв проблем. Такива хора са предразположени да завързват приятелства както с мъже, така и с жени.

В заключение…

От началото на осемдесетте години познанията ни за човешкия мозък надминаха и най-смелите ни очаквания. Американският президент Джордж Буш обяви деветдесетте години за „Декада на мозъка“, а ето че навлизаме и в XXI век — „Златния век на ума“.При представянето на свързаните с човешкия мозък теми, съзнателно говорихме с по-голяма лекота за откритията на неврологията, за да не стане четивото твърде технично, но същевременно се постарахме и да не опростяваме прекалено много нещата, защото всъщност мозъкът е твърде сложна структура — мрежа от неврони, свързващи се в заплетени образувания от мозъчни клетки, а те пък изграждат мозъчни области и центрове.

Но ти, читателю, сигурно не искаш да станеш невролог, а просто да разбереш най-основното относно мозъчната дейност и да се запознаеш с някои стратегии за по-успешно общуване с противоположния пол. Лесно е да посочим коя точно определена област от мозъка управлява пространствените умения при мъжа и да си определим ефективни стратегии за нейното развитие. Много по-трудно е да схванем откъде и по какъв именно начин мозъкът управлява чувствата, но дори в този случай пак е възможно да се изградят действени стратегии за тяхното овладяване.

 

А като бонус към този тест, можете да опитате „Теста с четката за зъби“:

Тестът с миенето на зъбите е забавен и показателен за дейността на мозъка. Повечето жени могат да търкат зъбите си с четката, като в същото време вървят и разговарят по различни въпроси. Способни са без затруднения да движат четката нагоре-надолу по зъбната повърхност, като в същото време почистват масата с кръгови движения на другата ръка. Но за повечето мъже това е много трудно, да не кажем непостижимо.

Когато мъжете си мият зъбите, техният еднофункционален мозък ги кара да се съсредоточат изцяло върху тази задача. Всички мъже застават точно пред мивката, двата крака раздалечени на около 30 см един от друг, накланят тялото си напред и движат главата си нагоре-надолу срещу четката за зъби, обикновено със скоростта на течащата от крана вода.

 
 
Коментарите са изключени

Немска подводница , потопена от собствената си тоалетна

| от |

Втората Световна война е известна с развитието на подводните войни. Германските подводничари са известни с потапянето на редица американски конвои с боеприпаси и  хранителни провизии за Англия. Кой би подозирал, че Жул Верн е предсказал бъдещето с книгата „Капитан Немо“. Единственото не толкова добре описано там е тоалетната на подводницата. Защо точно тя? Ще разберете в следващите редове:

През 1942-а година, немският флот започва строежа на нова подводница U-1206. На 30-и декември, 1943-а година, подводната лодка напуска завода и след година и половина кръстосва водите около Норвегия на първата си патрулна мисия. 50 души, най-добрите от флота на Хитлер, трябвало да изпробват уникалната немска машина – най-новото поколение.
Освен най-модерните бойни технологии, подводницата разполагала и с нова поколение ВиК система.

За разлика от останалите кораби от този клас, използващи контейнер за събирането на фекални отпадъци, новата система позволявала директното пускане на „торпедото“ в океана. По този начин се елиминирала и нуждата от резервоар за вода. Това намалявало теглото, пестило пространство и позволявало на моряците да се радват на повече хигиена. Отрицателната страна е, че пускането на същите отпадъци изисква много сериозно налягане.

second-1131275_1920

Точно това означавало, че подводната лодка трябвало да бъде близо до повърхността или направо на повърхността, когато капитанът или друг член на екипажа изпитва тази природна нужда. До тук добре, но ако за всяко тоалетно посещение се налага изплуване, какъв е смисълът от използването на такава система?

И понеже нито един германец не премисля всички възможни сценарии, инженерите имали решение и за сериозните дълбини. Когато морякът трябва да отиде до тоалетна, използва специален контейнер. Същият се съхранява и след това натрупаният материал се пуска на прилична дълбочина. И докато на хартия всичко изглеждало добре, реалността била следната, около седмица плаване в дълбочините (горе-долу толкова може да прекарат подводничарите, докато се дебнат с друга подводница), ароматът бил достатъчно убийствен, че всички да предпочетат да се взривят, отколкото да останат на борда на кораба.

На много по-късен етап, немските инженери ще стигнат до заключението, че могат да използват системата за високо налягане, която буквално да вакуумира тоалетната, да затваря тръбите и след това да пуска материала в океана. За жалост, точно такава липсвала в подводната лодка U-1206.

Историческите архиви се водят до 14 април, 1945-а година. Това е фаталната дата, отбелязваща един преломен момент и тежка необходимост за реновиране на тоалетната система в подводниците.
По данни на екипажа, U-1206 се движела на дълбочина от 70 метра, близо до бреговете на Шотландия. В този момент, Капитан Шлит изпитал нужда да посети мястото с двете нули и като всеки капитан, преценил, че тази дълбочина е напълно достатъчна за разтоварването на тоалетните.

 

U-bootVIIc0001

Снимка: Wikipedia

Изненадващо, но капитанът така и не успял да се справи и потърсил за помощ единственият човек от поддръжката, подготвен за тези проблеми – тоалетният отговорник. Колкото и комично да звучи, имало един такъв човек, който трябвало да отговаря за инсталацията и бил специално подготвен за всякакви ситуации. По-добрият вариант за всички е бил капитанът да излезе от тоалетната и да остави някой друг да се бори с възникналия казус. По данни на същия, човекът-поддръжка е объркал крановете за разтоварване и използвал възможно най-грешните. По технически  предписания, тоалетната не би трябвало да се ремонтира на подобна дълбочина по няколко причини:

1. Точно под тръбите на тоалетната се намират батериите, които захранват мощните електромотори. Каква е логиката да са позиционира точно там, не можем да кажем. Подозираме, че немските инженери понякога правят грешки или просто били захласнати от гениалната ВиК технология.
2. Самата система била напълно непозната и по-добрият вариант е да се преминат вражеските води, преди да започне ремонта, останалите моряци просто трябвало да издържат на напрежението или да използват старата система за събиране.
3. След като не успял да установи проблемът, водопроводчикът по-скоро е доразвалил системата, отколкото да ѝ помогне. Водата започнала да кръщава батериите, хлорните изпарения изпълнили лодката. Дадена е команда за моментално изплуване. Ала след като липсвало захранване към електромоторите, U-1206 била напълно обездвижена.

submarine-696101_1920

Основният проблем е, че подводницата се намира във вражески води и веднага е открита от патрулни самолети. Единственият вариант за екипажа, който не иска да остави модерната бойна машина в ръцете на противника – в това описание не включваме тоалетната – е да отвори различни клапани и да я остави да потъне отново. Мнозина са задържани, трима души умират при опит да се спасят. По-голямата част от екипажа стига до шотландските брегове на гумени лодки.

В историята на морския флот има само една подводница, която е потопена от дефектна тоалетна – тази. Капитанът обаче оцелява до 90-годишна възраст. Неговите записки разказват, че не е ясно кой е счупил тоалетната, но неофициални източници твърдят, че именно капитанското посещение е потопило най-модерната подводна лодка за времето си. Еволюцията на тази система в последствие е била променена, но пък е важно да знаем, че историята познава онази, която дефектира във вражески води. 

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Лошите момичета на историята: Лидия Литвяк – Бялата Лилия на Сталинград

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински машини.

Желан стратегически пункт от тевтонци, руснаци, латвийци и шведи, самостоятелна република през XIV в., индустриален и културен център през Новото време, разположения на брега на р. Великая град Псков е сцена на важни исторически събития, сред които и абдикацията на руския цар Николай II през март 1917 г. Това събитие не само прекратява една от най-дълго управлявалите династии в Европа – тази на Романови (над 300 години), но и бележи края на самата руска империя.

Николай II е от тези владетели,  които се случва да управляват в едни от най-тежките моменти на държавите им. Какви ли не превратности и проблеми не се случват, докато той е на власт – анти-еврейски погроми (1903-1906), война с Япония (1904-1905), две революции (1905/1917), Първата световна война (1914-1918). Неговият подпис може и да слага край на Февруарската революция, но Гражданската война (1917-1922) ще потопи Русия в още по-бедствено положение.

В тези смутни времена, когато в Поволжието върлува глад (1921-1922), който взима над 5 млн. жертви, а Йосиф Сталин се издига като вожд на тоталитарния режим в страната (1922), в дома на Анна и Владимир Литвяк се ражда малката Лидия. Тя е толкова бяла, крехка и прекрасна, че още от самото начало започват да я наричат Лилия или Лилка. Докато гордите й родители я държат в ръце и й се радват, те дори не подозират изпитанията, пред които предстои да се изправи тяхната родина, нито, че малкото им русоляво момиченце ще стане първата жена-ас в историята на Втората световна война.

Lydia_Litvyak

Снимка: Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=397048

 

Терминът „ас“ се появява през 1915 г. по време на Първата световна война, когато поради пропагандни цели така започват да наричат отличилите се пилоти, които влизали самостоятелно във въздушни боеве. Редица френски, германски, английски, американски и руски авиатори като „Червения барон“ и Еди Рикенбакер се гордеят с тази титла, но до 1941 г. няма отличили се жени, които да застанат наравно с техните подвизи. Първата е Лилия, която със своя Як-1 има 13 самостоятелни и 7 споделени победи над вражески самолети, в това число и над един балон.

Преди да се носи на крилете на победата и да наказва враговете на СССР, Лилия е едно обикновено момиченце, което израства в скромно жилище в Москва, отдалечено на повече от километър от центъра на града, а въображението й е завладяно от руските приказки, които майка й разказва всяка вечер. Баща й е чиновник в железницата, а майка й е продавачка в магазин. Лилия е от първото поколение, което получава строго комунистическо образование. Нейна съученичка я описва като момиче, което привлича вниманието на момчетата и обожава да танцува. Един от най-забавните й спомени е как се вози за първи път на Московското метро.

Когато на 18 август 1933 г. тя отпразнува дванадесетият си рожден ден, държавата обявява тази дата за „Ден на Съветската Авиация“. Вероятно това е един от първите пъти, когато вниманието й е силно привлечено от самолетите. Този ден е отбелязан с голямо авио-шоу, което прилича на военен парад и се провежда на Ходинския Аеродром в Москва. Шумът на моторите, напрежението във въздуха и невероятната скорост, с която красиво се носят из въздуха металните птици пленяват сърцето на Лилия завинаги и само две години по-късно тя прави първата крачка към осъществяване на мечтата си да стане пилот.

За съжаление, по времето, когато се засилва интересът на Лилия към самолетите, вътрешното положение в държавата е разклатено за пореден път. През 30-те години се извършва т.нар „Голяма чистка“ на Сталин. В продължение на 2 години сподвижниците на Джугашвили подлагат на политически репресии всеки, който е дори и най-малко заподозрян в действия срещу управляващите и срещу сталинизма. Терорът обхваща огромен брой от населението – от военни лидери през хора на изкуството и учени до обикновени граждани, които или са изпращани в трудови лагери като ГУЛАГ, или са екзекутирани без съд и присъда. Това е време, когато изразът „обади другарчето“ се изкачва на едно по-горно ниво и макар да не се знае точният брой на жертвите на тези чистки се смята, че той е бил между половин и един милион души.

Един от този милион е Владимир, бащата на Лилия. Една вечер идват в дома им и го арестуват като „враг на народа“, скоро след това той е екзекутиран. Тази лична трагедия не убива вярата на Лилия в комунизма. Никъде в спомените на нейните приятели и роднини няма и намек за възгледи, различни от господстващата доктрина. Даже напротив, винаги се споменава нейният патриотизъм и желание да бъде от полза на родината си.

На 14 години Лилия знае с какво иска да се занимава и не губи време да приведе мечтите си в реалност. Тя започва да се обучава в авиационен клуб, а на 15 години извършва първия си самостоятелен полет. Самороден талант, не е за учудване, че Лилия успешно се дипломира в Херсонското военно училище за пилоти. След това тя започва работа като авио инструктор в Калинин (дн. Твер). На тази позиция я заварва началото на Втората световна война, когато Съветският съюз е съюзник с Германия. Когато вятърът на политическата промяна се обръща и двете държави започват да воюват помежду си, Лилия се записва доброволец в армията. Първоначално тя е отхвърлена, но след подправяне на документите й и завишаване на авиационния й опит, при второто кандидатстване тя е одобрена.

СССР може да се гордее, че е една от малкото държави, в които жените не само се записват в редиците на армията, за да извършват главно спомагателни функции, а реално участват в бойни действия. Това да се случи във военновъздушните сили до голяма степен се дължи на една интересна и смела дама – Марина Раскова. От оперна певица тя се преквалифицира в химик, а впоследствие става известен авиатор. Като навигатор от Съветските военновъздушни сили тя предлага една мини революция в редиците на пилотите – да бъдат създадени изцяло женски бойни полкова. С подкрепата на Сталин, тя успява да учреди 3 такива и в единия от тях е записана и Лилия.

I-26

Снимка: By Неизвестен – http://ram-home.com/ram-old/i-26-2-andreev.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18482924

От това време има най-много сведения за характера и личността на първата жена-ас. Описват я като много малка и ниска и механиците обикновено трябвало да нагласяват всеки път за нуждите й педалите и седалката, когато тя използвала даден самолет. Тя е едновременно силен характер, но и романтична натура, която вярва в суеверия. Не са й чужди типично женски привички като това да си направи шалче от плата на някой скъсан парашут, или да сложи малко букетче цветя в самолета.

Едно от неподчиненията в досието й е, когато отказва да си подстриже косата, когато я приемат в армията, но впоследствие се подчинява. Лилия е жизнерадостна по душа и често празнува победите си като прави леки лупинги преди да приземи самолета. Романтичното име, с което остава в историята е „бялата лилия“ (съветски източници) или „бялата роза“ (англоезичната литература) на Сталинград. Името произхожда от нарисуваната от самата нея бяла лилия върху нейният самолет Як-1, с който извършва редица мисии, като едни от най-опасните й са над Сталинград. Най-близката й приятелка е Екатерина Буданова – втората жена-ас, с която първоначално Лилия съвместно управлява самолета си.

Първите мисии на Лилия са да пази въздушното пространство над Сталинград. През септември 1942 г. тя става първата жена боен пилот, която сваля вражески самолет – „Юнкерс Ю-88“. Ранявана е два пъти, единият от тях – тежко в крака, но продължава своята служба. На следващата година тя получава Орден „Червена звезда“ за големи заслуги към отбраната на Съветския съюз и й е даден чин младши лейтенант. Скоро след това Лилия е приета в едно елитно формирование, т.нар „охотники“/ „свободни ловци“. Това е група от селектирани пилоти, които имат правото по своя инициатива и самостоятелно да преследват и нападат вражески самолети. Докато е част от тази група, Лилия извършва и един от големите си подвизи.

Един германски балон за наблюдение се изплъзвал от многобройните опити да бъде свален от съветските въздушни сили. Тогава Лилия, все още възстановяваща се от травма, отива при командира си и му казва, че тя поема мисията. Когато той я отпраща, тя му съобщава, че със или без негово позволение ще го направи и той склонява пред нейната решителност. Простият й, но успешен план е да нападне врагът откъм слънцето и благодарение на заслепяващата светлина, успява да изненада германците и да ги свали.

През 1941 г. Лилия започва своята военна кариера в 58-ият боен авиационен полк, съставен изцяло от жени, но през следващите години участва и в други формирования, включително такива, които са със смесен състав. В 9-ти полк тя се среща с Алексей Соломатин, ас и командир на ескадрона. Той е първата голяма любов на Лилия. Алексей е настоятелен в ухажването си, но тя не му е отвръща със същото. Едва когато умира при учение, Лилия осъзнава какви чувства е изпитвала към него и в писмо до майка си отбелязва: „никога няма да срещна втори като него“.

През 1943 г. Лилия има множество телесни и душевни рани. Загубила е любимият си и най-добрата си приятелка. Нейни съвременници си спомнят, че тя просто е искала да влиза отново и отново в бой. На 1 август тя излиза със своя Як-1 и не се завръща. Друг член на формированието помни как самолетът й е бил преследван от германците и в един момент изчезва зад облаците. Така едва на 21 години приключва славната военна кариера на първата жена-ас от Втората световна война.

За съжаление нейните успехи не са признати от командването. Точно обратното, нейните началници смятат, че тя е хваната в плен и отказват да я наградят посмъртно. В продължение на над 35 години търсят останките на известния Як-1. През 1979 г. тези усилия най-после се увенчават с успех – намерени са останки от жена-пилот край село Димитриевка, район Шахтерск. След изследвания се установява, че това е Лилия. Факт, който макар и спорен има важно значение, тъй като през 1990 г. носи на Литвяк посмъртно присъденото отличие „Герой на Съветския Съюз“.

Герой_Советского_Союза_Лидия_Литвяк

Снимка: Автор: Tov sergeant – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25229393

Животът на Лилия вдъхновява не малко хора на изкуството. Тя е герой в романи, в театрална постановка и дори в комикси. Преди да стане известната Бяла Вещица от Нарния, Тилда Суинтън я изиграва в постановката „Бялата роза“. Лилия се ражда в тежките години след Гражданската война, прави първите си крачки в новосъздадения СССР, пораства по време на Голямата чистка, намира своето призвание във въздуха в навечерието на Втората световна война и разцъфва по време на този конфликт, за да се превърне в първата жена-ас – герой на своята родина и вдъхновение за поколения пилоти след нея.

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени