shareit

Тереза Мей сяда на стола на Дейвид Камерън

| от chronicle.bg, по БТА |

Днес Тереза Мей ще наследи от Дейвид Камерън премиерския пост във Великобритания. Темата е водеща в чуждестранния печат.

Една жена с адски труден характер идва на власт, пише френският в. „Фигаро“. Изданието цитира думите на ветерана тори Кенет Кларк, изречени миналата седмица, докато си мислеше, че микрофонът на интервюиращ го журналист е изключен. Мей веднага съумя да обърне тази критика в комплимент, като обеща, че първият, който ще разбере колко трудна жена е тя, ще бъде Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия. Той ще бъде един от участниците в преговорите за Брекзита. Мей се очаква да бъде твърда, докато води тези преговори, допълва вестникът. Тя вече каза, че връщане назад няма, че Брекзитът си е Брекзит.

След 15 дни на политическа криза във Великобритания, в която всеки ден имаше неочаквани обрати, всичко се уреди много набързо в последните два дни, припомня още вестникът. Консервативната партия реши да повери съдбата на страната на една жена, известна с това, че е сериозна. Първият ефект от новината, че Мей ще стане премиер, е успокоението на пазарите. Защото за разлика от някои от привържениците на Брекзит, Мей, която води кампания за оставането на страната в ЕС, е привърженик след Брекзит Великобритания да остане част от единния пазар, към който са насочени 44 процента от британския износ. Но това няма да стане за сметка на британския контрол върху свободното движение, както намекна вече Мей. Точно това ще направи преговорите с ЕС по-трудни. Мей между впрочем възприе една доста твърда начална преговорна позиция, като направи от бъдещия статут на европейците, вече установили се във Великобритания, тема на преговорите в замяна на добри условия за британците, настанили се в страни от ЕС, допълва „Фигаро“.

Неясноти има около графика на началото на преговорите. Мей досега показа, че няма да бърза да задейства член 50. Според някои анализатори тя може дори да изчака края на 2017 г., когато ще се знае изходът от френските президентски избори и от германските парламентарни избори, коментира вестникът.

В кабинета на Мей се очертава да има министър за Брекзита. Постът може да бъде поверен на Крис Грейлинг, който сега заема поста лидер на Камарата на общините и лорд-председател на Тайния съвет. Той води кампания за излизане от ЕС, но подкрепяше твърдо Мей във вътрешнопартийната битка за поста на Камерън. Външният министър Филип Хамънд, умерен евроскептик, водил кампания за оставане в ЕС, може да стане министър на финансите. Той не бърза с развода с ЕС и дори намекна, че процесът може да се проточи 4 години. Джордж Озбърн може да стане министър на външните работи. Постове в кабинета ще има и за Андреа Ледсъм, Майкъл Гоув и може би за бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, водил кампанията за излизането от ЕС, коментира изданието.

Мей може да назначи свой съюзнички на ключови министерски постове и така в следващото правителство ще има по-голям баланс между мъжете и жените, пише британският в. „Гардиън“. Вестникът също поставя под съмнение варианта Мей да запази Майкъл Гоув в правителството си предвид разногласията помежду си. Изданието също прогнозира, че Озбърн пък ще бъде преместен от финансите във външните работи. Жена може да бъде назначена за министър на финансите за първи път, допълва изданието, но не посочва конкретно име. Вестникът припомня, че в миналото Мей имаше доста сблъсъци с лидера на либералните демократи Ник Клег, което вещае трудни отношения с тази партия по въпроса за имигрантите. Що се касае до Лейбъристите Мей не се притеснява от това кой ще е начело на тази партия, защото по думите й „когато лейбъристите просперират, страната страда“, допълва изданието.

Правителството на Мей може да се окаже с най-много жени в историята на правителствата на Консервативната партия пише британският в. „Индипендънт“. Въпросът е дали Тереза Мей ще задейства изобщо член 50 за Брекзит, пита коментаторът Шон О’Грейди в коментарна статия. Когато погледнете Мей в очите, виждате ли някой, който действително ще направи Брекзита, виждате ли някой, който действително ще рискува Шотландия и може би Северна Ирландия да напуснат Великобритания, виждате ли някой, който ще постави партията пред страната, пита анализаторът и допълва, че отговорът не е категорично „да“ на трите въпроса. През това време Борис Джонсън, който не се е отказал от политическите си амбиции, ще наблюдава какво се случва, ще изчаква и ще си прави изводите, прегрупирайки силите си. Авторът на коментар предупреждава, че когато Мей казва, че „Брекзит означава Брекзит“, това трябва по-скоро да бъде разчетено като „Брекзит означава Брекзит, което означава нищо“. Както показа нейната ограничена намеса по време на кампанията за референдума, Мей би искала да запази предимствата на единния пазар и тогава рано или късно тя ще трябва да склони да даде нещо в замяна. Тогава няма да бъде изненада, че във Великобритания пак ще има доста мигранти от ЕС и че страната ще има значителен принос към европейския бюджет, допълва авторът.

Тереза Мей наследява една страна с много предизвикателства, пише в. „Ню Йорк таймс“. Консерваториите спечелиха миналите избори, като обещаха дългосрочен план за икономиката на страната, но вотът за Брекзит води до изоставяне на целите в плана. След години на строги икономии, правителството се отказа от целта за бюджетен излишък до 2020 г. Но по-голям проблем е имиграцията. Начело на вътрешното министерство Мей подкрепяше идеята за миграционен таван в страната, но сега като премиер тя ще трябва да постигне баланс между нарастващата вълна на ксенофобия и действителността, която възприема свободата на движението като предварително условие за достъпа до единния пазар. Като премиер Мей ще трябва да предвиди и икономическото въздействие, което би имало намаляването на имиграцията. По този въпрос не й се налагаше да мисли, когато беше вътрешен министър.

 
 
Коментарите са изключени