shareit

Теодор в Огледалния свят

| от |

Виждах и чувах само за новата Алиса. И отидох да я срещна в Сохо. Така попаднах в страната на чудесата на илюстратора Теодор Лозанов и неговата героиня.

Новата Алиса е неочаквана и нестандартна, а нейната екстравагантност със сигурност би била по вкуса на ексцентричния Луис Карол. Рижава е, леко рошава и сякаш изморена от пътуванията, кривозъба и ръбата, но и незабравима. Изглежда някак истинска, модерна, градска, като след тежка вечер в столичен локал, просната сред разпилени ключове, мускали, карти за игра и тефтерче с надпис „Love“, сякаш току-що е обърнала дамската си чанта с хастара навън.

Алиса на Теодор е толкова характерна, че физиономията й се набива в съзнанието и няма как да я сбъркаш. Тъжно-суровите лица, които гледат към мен от останалите картини също носят уникалния стил на Теодор. Изглежда като че новата Алиса тръгва по пътя на безсмъртието досущ като родената преди 150 години героиня на Луис Карол. И решавам да разбера откъде се пръкна този образ и кой стои зад фрапантния й, запомнящ се външен вид. И зад големите й очи. Всички тези въпроси ме водят право при Теодор Лозанов – създателят й.

„Две неща нямат недостатъци за мен – небето и слънцето. И затова я направих ръбата, сложих и криви зъбки като моите, защото за мен това е красивото. Нещата, които не са перфектни. Обичам различното“, разказва за интересния образ Теодор. Затова е и фен на Куентин Тарантино и дори си е позволил да създаде своя Ума Търман, която може да видите в галерията ни горе.

И макар да е привърженик на различното, в илюстрациите му има нещо общо – елементи, които се набиват на очи. Впечатление ми правят сърцата, които откривам навсякъде. И посланията за любов. Виждам ги и в илюстрациите на Малкия принц, който е седнал някак тъжно влюбен, стиснал червено сърце. Виждам татуировката на ръката му и тези големи очи, така характерни за всички образи на Теодор. И осъзнавам, че срещу мен стои един истински романтик.

„Сърцата са символ“, разказва ми той. Те са татуирани на ръцете на момчетата, които рисувам, а по края добавям пунктири – все едно са зашити за тялото. Сякаш сърцето им е пришито допълнително и носи посланието да закрепиш любовта за себе си. Да я предизвикаш“. Разбирам, че картините на Теодор не са просто част от работата му. Те водят право в сърцето му. Той не просто рисува симпатични герои от приказки, а излива емоциите си с помощта на тънкописец и цветове. „Не рисувам себе си, но образите носят нещо от мен – те разказват за моите неща“, уточнява той и се издава, че зад почти всяка картина стои любовна история. Нямам как подобен намек да не разбуди любопитството ми.

„Изливам си душата върху листа. Нещо като терапия ми е. Повечето картини са резултат от разделите в моя живот. Вчера, например, продадох на едно момиче картина, в която има скрити послания. Тя се роди след един скандал. Цялата е в букви и ако се вгледаш вътре има закодирани думи. Скрих думите, защото бях много ядосан. Някъде сред буквите пише „тук боли“, „думи без смисъл“… все неща, които ми казаха и от които бях засегнат. Момичето ме попита къде точно са думите в илюстрацията и аз се изгубих в картината. Изгубих думите, сякаш ги бях скрил от самия себе си“, споделя ми Теодор. И добавя, че може да се обясни в любов чрез илюстрация и го е правил. Но отново след раздяла. „Конкретният пример е една рисунка, на която съм аз с шапка на заек в чиния спагети. Върху чинията пише – „the time is right for you and I“ (бел. ред. – „Сега е правилното време за нас“). Създадох я, защото с човека, в който бях влюбен, си говорихме как всичко между нас би било приказка ако можеше да се състои.Но обстоятелствата не го позволяваха. Има и един часовник на картината, който показва един специален час. Дори спагетите са по истински случай – готвил съм ги на една от първите ни срещи“, спомня си Теодор. И споделя, че иска да падне в Заешката дупка по примера на Алиса, но в личен план. „Представям си нейното падане като моето влюбване. Все си мисля, че съм намерил любовта, а накрая прекратявам нещата и излизам лошия. Все има някакво разминаване“, разкрива още за себе си Теодор. От дума на дума се оказва, че пред своята Алиса той се чувства като пред огледало.

„Тя е малко разсеяна и хаотична като мен, любопитна, авантюристично настроена и същевременно наивна и смела едновременно. Идеята за илюстрацията идва от поведението и характера на дадения персонаж. Така нарисувах Алиса – на един дъх, без да я планирам. Знаех само, че ще е с големи очи, защото те са израз на душата. Но понякога лъжат и то съзнателно“, разкрива за раждането на образа илюстратора.

За него Алиса живее за мига, не мисли за последиците от действията си и това й поведение би било доста рисково в съвремието. „Ако съществуваше тук и сега, Алиса би била аутсайдер. Би била самотна, защото се впуска сляпо в глупостите, които прави. Не мога да си я представя да се впише в тази нашата реалност“, размишлява Теодор и въпреки всичко осъзнава, че рижата му героиня би стояла прекрасно в книга. „Според мен децата имат нужда от по-реалистични илюстрации. Алиса би се превърнала в страхотен комикс или анимация. По време на изложбата имаше много деца, които искаха да рисуваме заедно. Дори изрязвали всички публикации за моята Алиса, защото са истински фенове. Изкушавам се много да продължа приключенията на Алиса и от Огледалния свят. Децата искат различното, вече не ги впечатляват прилежните хубавици. Възрастните по-скоро имат проблем с моята Алиса, защото е различна. Но тя дава 50% от образа, който е представен в книгата“, смята още Теодор Лозанов. Изложбата в Сохо трябва да приключи на 31 май.

Къде ли ще отиде Алиса?

„Искам да я заведа в книжка и с тази идея започнах да я рисувам. Не бях рисувал момичета от дълго време“, разкрива още Теодор. Сред картините на изложбата има и по-стари негови творби на момчета, с характерните големи, тъжни очи, пришити сърца и остри нослета. Но те не ми стигат и искам да видя и още приказни герои от него.

Затова питам директно – ще има ли още?

„Все още нямам достатъчно смелост да се развихря върху Малкия принц, но пък бих се пробвал да създам един мой Питър Пан. Не съм фен на историята за него, но затова пък ще му създам собствен живот“, разкрива какво е замислил Теодор. И ме впечатлява с пореден амбициозен проект: „Искам да направя илюстрации и по „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Особено съм впечатлен от котарака Бегемот, който пуши цигара с финес. Но всичко с времето си. Все пак ние движим времето, а не то нас“, обобщава художника.

И се надява да бъде правилно разбран от почитателите си и да не бъде забравен, когато Алиса си тръгне от Сохо.

Алиса на Теодор и други негови герои може да разгледате в галерията ни горе.

 
 
Коментарите са изключени