Теленор призовава бизнеса в България да работи активно с хората с увреждания

| от chronicle.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“

 

 
 

Дрехите втора ръка – да, не или само понякога

| от chr.bg |

Наскоро медиите се чудеха откъде идват дрехите втора ръка. Нека не се лъжем – целият репортажен поглед е за да се разбере тези дрехи перат ли се, не се ли перат. Перат се, естествено. И освен това не идват от Марс да ни заразят с някакъв космически тетанус. Има един куп магазини за дрехи втора ръка – ако стоката беше вредна, нямаше да има нито един.

Нека ви разкажем за тази екзотични места – разберете от първа ръка за магазините втора ръка.

Влизате вътре и то си е като магазин. Първото, което прави впечатление, когато прокарате кунката си през закачалките, е разочарованието. Голяма част от дрехите са морално остарели и захабени. Внимание: Има много неща от 80-те и 90-те години – може да пуснете сълза. 

Ако сте момиче, винаги можете да намерите т.нар. mom jeans и някой прекалено голям пуловер, който да кропнете през кръста. За дамите, също така, има повече стоки, но това е естествено.

Ако сте мъж, има по-малко неща за вас, но шансът да си намерите нещо е по-голям, защото повечето дрехи са основните и вечни: дънки, спортни или есенни якета, пуловери.

Някои магазини предлагат бельо, но тази тема няма да засягаме. Ще засегнем обаче обувките. Те са сивата размита граница между горните дрехи и бельото, между „какво бихте облекли“ и „какво никога не трябва дори да приближавате“. Можете и да намерите чифт обувки, който си заслужава, но това е страхотна рядкост.

Понякога се налага да обиколите доста, докато си намерите нещо и в това е целият кеф. То е като със свалянето на хора в бар, когато си над 30 – цялото удоволствие е в самия лов.

Ако толква държите да разберете откъде идват дрехите в магазина, отидете при тениските и вижте на какъв език са надписите на тях. Най-често ще са на немски. 

 

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“