shareit

“Те избраха злото“

| от |

Преди 50 години във Франкфурт започва първият от поредицата процеси за Аушвиц. Именно покрай този процес световната общественост научава цялата истина за чудовищните престъпления на нацистите, припомня Дойче веле.

На подсъдимата скамейка седят общо 22-ма души – търговци, лекари, юристи. Обвинението гласи, че са убивали хора по особено жесток начин, водени от низки страсти и садизъм. Обвинителният акт обхваща общо 698 страници.

По време на съдебните заседания, продължили общо 183 дни, над 350 свидетели, сред които и 211 оцелели концлагеристи от Аушвиц, разкриват истината за ужасяващите престъпления на нацистите. Разказват как са били селектирани концлагеристите, разказват за газовите камери, за изтезания, разстрели и убийства чрез инжектиране на отрова в сърцето. Според последните проучвания, в Аушвиц са били умъртвени близо 1,1 млн. души.

auschwitz_trials1b

Показанията на жертвите

Херман Лангбайн е един от основните свидетели в този процес. Лангбайн изпълнявал задълженията на писар и като такъв трябвало да издава смъртните свидетелства: „Работехме на смени на общо седем пишещи машини. Денонощно издавахме смъртни свидетелства“, разказва Лангбайн, който навремето бил комунист от съпротивителното движение срещу Хитлер. Друг свидетел, чешкият концлагерист Филип Мюлер, който бил принуден да работи в крематориума, разказва следното: „Пред нас лежаха може би 700 облечени трупа – деца, жени, мъже. Нашата задача беше да събличаме труповете“, свидетелства Мюлер.

В рамките на процеса, заслугата за чието провеждане е най-вече на главния прокурор на Франкфурт Фриц Бауер (1903-1968), се прави опит да се разкрие и личностната характеристика на извършителите. „Едва 5 до 10 процента от хората на СС бяха садисти в клиничния смисъл. Всички останали можеха много ясно да разграничават между добро и зло. И те избраха злото“, казва по време на процеса свидетелката Ела Лингенс, политзатворничка в Аушвиц.

По време на процеса почти всички обвиняеми твърдят, че са невинни. И се опитват всячески да омаловажат извършеното от тях. Роберт Мулка, адютант на шефа на концентрационния лагер, е основният обвиняем в процеса. За него се знае, че е участвал в изграждането на газовите камери. Въпреки това по време на процеса той заявява следното: „Аз лично не съм чувал за екзекуции в лагера, нито пък съм издавал заповеди за подобно нещо“. Единствено Ханс Щарк, отговарял за приема на затворниците, показва разкаяние: „Сега знам, че идеите, в които съм вярвал навремето, са погрешни“, казва той в заключителните си думи и добавя: „Съжалявам много за всичко, но за жалост не мога да го променя“.

Auschwitz-SS_officers

Значението на франкфуртския процес

За разлика от Нюрнбергския процес и процеса срещу Айхман в Ерусалим, франкфуртският процес за Аушвиц завършва с относително леки присъди. Съдиите осъждат шестима от обвиняемите на доживотен затвор, единайсет души получават присъди между 3 и 14 години лишаване от свобода, а трима души са оправдани. И до ден днешен учените недоумяват как е възможно хора, участвали в умъртвяването на хиляди, да получат толкова леки присъди. Виктор Капезиус например, който като аптекар на концлагера участвал в „селектирането“ на затворниците, след което заграбвал цялата собственост на жертвите, получава едва 9 години лишаване от свобода.

И все пак: процесът във Франкфурт има огромно значение, тъй като фактът, че Аушвиц е бил лагер на смъртта, става обществено достояние именно покрай този процес, казва историкът Магнус Брехткен. А неговият колега Вернер Ренц добавя: „До този процес не се знаеше почти нищо за Аушвиц. Днес това име е синоним на чудовищните престъпления в нацистка Германия“.

 
 
Коментарите са изключени