shareit

“Те избраха злото“

| от |

Преди 50 години във Франкфурт започва първият от поредицата процеси за Аушвиц. Именно покрай този процес световната общественост научава цялата истина за чудовищните престъпления на нацистите, припомня Дойче веле.

На подсъдимата скамейка седят общо 22-ма души – търговци, лекари, юристи. Обвинението гласи, че са убивали хора по особено жесток начин, водени от низки страсти и садизъм. Обвинителният акт обхваща общо 698 страници.

По време на съдебните заседания, продължили общо 183 дни, над 350 свидетели, сред които и 211 оцелели концлагеристи от Аушвиц, разкриват истината за ужасяващите престъпления на нацистите. Разказват как са били селектирани концлагеристите, разказват за газовите камери, за изтезания, разстрели и убийства чрез инжектиране на отрова в сърцето. Според последните проучвания, в Аушвиц са били умъртвени близо 1,1 млн. души.

auschwitz_trials1b

Показанията на жертвите

Херман Лангбайн е един от основните свидетели в този процес. Лангбайн изпълнявал задълженията на писар и като такъв трябвало да издава смъртните свидетелства: „Работехме на смени на общо седем пишещи машини. Денонощно издавахме смъртни свидетелства“, разказва Лангбайн, който навремето бил комунист от съпротивителното движение срещу Хитлер. Друг свидетел, чешкият концлагерист Филип Мюлер, който бил принуден да работи в крематориума, разказва следното: „Пред нас лежаха може би 700 облечени трупа – деца, жени, мъже. Нашата задача беше да събличаме труповете“, свидетелства Мюлер.

В рамките на процеса, заслугата за чието провеждане е най-вече на главния прокурор на Франкфурт Фриц Бауер (1903-1968), се прави опит да се разкрие и личностната характеристика на извършителите. „Едва 5 до 10 процента от хората на СС бяха садисти в клиничния смисъл. Всички останали можеха много ясно да разграничават между добро и зло. И те избраха злото“, казва по време на процеса свидетелката Ела Лингенс, политзатворничка в Аушвиц.

По време на процеса почти всички обвиняеми твърдят, че са невинни. И се опитват всячески да омаловажат извършеното от тях. Роберт Мулка, адютант на шефа на концентрационния лагер, е основният обвиняем в процеса. За него се знае, че е участвал в изграждането на газовите камери. Въпреки това по време на процеса той заявява следното: „Аз лично не съм чувал за екзекуции в лагера, нито пък съм издавал заповеди за подобно нещо“. Единствено Ханс Щарк, отговарял за приема на затворниците, показва разкаяние: „Сега знам, че идеите, в които съм вярвал навремето, са погрешни“, казва той в заключителните си думи и добавя: „Съжалявам много за всичко, но за жалост не мога да го променя“.

Auschwitz-SS_officers

Значението на франкфуртския процес

За разлика от Нюрнбергския процес и процеса срещу Айхман в Ерусалим, франкфуртският процес за Аушвиц завършва с относително леки присъди. Съдиите осъждат шестима от обвиняемите на доживотен затвор, единайсет души получават присъди между 3 и 14 години лишаване от свобода, а трима души са оправдани. И до ден днешен учените недоумяват как е възможно хора, участвали в умъртвяването на хиляди, да получат толкова леки присъди. Виктор Капезиус например, който като аптекар на концлагера участвал в „селектирането“ на затворниците, след което заграбвал цялата собственост на жертвите, получава едва 9 години лишаване от свобода.

И все пак: процесът във Франкфурт има огромно значение, тъй като фактът, че Аушвиц е бил лагер на смъртта, става обществено достояние именно покрай този процес, казва историкът Магнус Брехткен. А неговият колега Вернер Ренц добавя: „До този процес не се знаеше почти нищо за Аушвиц. Днес това име е синоним на чудовищните престъпления в нацистка Германия“.

 
 
Коментарите са изключени

Патерностерът – най-якият асансьор на света

| от |

На Патерностерът му липсват повечето основни части, които стандартният асансьор има. Той, например, никога не спира да се движи и не разполага с врати или копчета. Всъщност кабинките му дори не се забавят, за да дадат възможност на пътниците да се качват и да слизат. Въпреки ексцентричните си характеристики, Патерностерите имат голяма фенска база, което до голяма степен обяснява защо тези необичайни асансьори продължават да съществуват.

Како виждате, този вид асансьори не е сложен по конструкция. Две ленти с кабинки, които постоянно са в ход – едната нагоре, другата надолу. И хората си се качват и слизат без чакане, без врати, без нищо…

Paternoster animated

Тези асансьори обаче са по-бавни от нормалните асансьори. Те обикновено се движат с между 30 до 40 сантиметра в секунда, за да имат възможност хората да се качват и слизат по-безопасно.

Тяхното бавно, но непрекъснато движение е основната съставка за ефективноста им: с толкова много кабинки и без нужда от спиране пътниците никога не трябва да чакат за нищо. Освен това, заедно, всичките по-малки кабинки на патерностера могат да поберат повече хора, отколкото по-голямата, но пък една кабина на обикновените асансьори.

Идеята за дизайна на този асансьор се реализира за първи път в Ливърпул от Питър Елис през 1868 г. (само пет години след като Елиша Отис решава много тежък проблем със спирачките в стандартните асансьори). Първоначално наречен „циклични асансьори“, името „патерностер“ (paternoster) се появи от приликата на системата с броеница с мъниста, които се въртят в ръцете молещите се католици. Съответно първите думи в латинската версия на молитвата „Отче наш“ са „Pater Noster“.

И въпреки че патерностерите стават популярни в Европа, не са широко приет по целия свят. През последните десетилетия много от тях дори бяха заменени, но няколкостотин все още съществуват, главно в Германия и Великобритания.

В Германия те, разбира се, са кръстени с абсурдна за нас дума „Personenumlaufaufzüge“ и са били също и в използвани в театрални представления, циркови спектакли, арт филми и други.

 
 
Коментарите са изключени

Ограда от пчели пази от слонове

| от |

По-големите слонове изискват стотици килограми храна на ден, което прави фермите на практика шведски маси за гигантските животни. За африканските фермери може да бъде много опасно да се опитват да изгонят слоновете, а поставянето на достатъчно ефективна стандартна ограда е доста скъпо. Съответно с течение на времето се разработват най-различни алтернативни решения, а най-сладкото от тях : използването на пчелни кошери.

Има гео-оградите, при които на слоновете се слагат GPS-и и когато те бъдат засечени в някакво определено пространство, пазачите получават съобщение по телефона и отиват да го изгонят. Електрическите огради и каменните стени могат също да свършат работа, но са скъпи. Засаждането на люти чушки около нивите може да отблъсне слоновете (и да осигури допълнителен доход). Но всички тези решения са частични и нито едно от тях не е перфектно.

Най-новото обаче в този дълъг списък в отбранителни стратегии е особено гениално, както в простотата си, така и със своите предимства.

Слоновете имат вродена отвращение към пчелите. Сега биолозите използват това, за да проектират система за ограждение с кошер. Когато слон мине през определено място, той дръпва тънка корда, която разлюлява кошерите. Това ядосва пчелни и те съответно нападат. Дебелата му кожа го защитава от ужилвания, но вътрешността на хоботите им е слабото им място: там кожата е мека. Благодарение на развитото отвращение на слоновете към пчелите, дори звукът им е достатъчен, за да ги уплаши и да си тръгнат.

За разлика от други „органични огради“ по света (като невенчета или урината от койот, които се ползват за отблъскване на по-малки животни като елени и зайчета), този подход решава нещо повече от проблем с вредители. Кошери се поставят на всеки 9 метра достатъчно, за да се създаде невидима бариера, която отблъсква слонските нахлувания. Пчелните колонии от своя страна помагат за опрашването на посевите във фермата. Те, разбира се, произвеждат мед, което увеличава и източниците на доходи за фермерите. Пчеларството вече е вкоренена традиция в много части на Африка, което прави интеграцията на огради от пчелен характер на много места по-естествена. В някои случаи това просто включва лека преорганизация на стопанства, които вече гледат пчелите.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Пророческият кошмар на Шугар Рей Робинсън, който се сбъдна

| от |

Шугар Рей Робинсън е може би религия в боксовите среди. Атлетът може да се похвали с третата най-дълга боксова кариера, в която изкарва около 91 мача без загуба. Преди това има още 85 мача в аматьорската категория и отново нито една загуба – успява да завърши 69 срещи с нокаут. Робинсън има впечатляваща кариера и също така може да се похвали с голямата любов на публиката.

Според различни източници става ясно, че Шугар Рей е един от първите боксьори, използващ услугите на антораж. Визията му е достатъчно скандална всеки път и той самият обича светлината на прожекторите. Както се досещате, той не прави изключение в правилото, когато заговорим за финансова култура. Малко след пенсионирането ще се опита да стане телевизионен водещ – опитът на Майк Тайсън в тази сфера се оказа успешен – и любовта на публиката не е достатъчна, за да оцелее в този жесток свят.

На финала умира в бедност, както всички останали добре познати боксьори през годините. Можем да подозираме, че Робинсън е взел малка част от лошия късмет на Джо Луис, след като и Луис също умира в бедност, работейки до последно като портиер.
Историята на Робинсън не е от най-леките. Той е принуден да се бори много често и понякога дори не остава време за почивка. Към 1946 година вече е изиграл повече от 75 мача и съответно има 73 победи, 1 една загуба и едно равенство. Все още обаче не получава шанс да се бори за титла, след като боксът е все още в ръцете на мафията и за достигане на подобна титла се изискват много сериозни връзки и симпатии от организираната престъпност.

Когато боксьорът получава своя шанс за изява, опонентът Томи Бел е имал време да си почине. Датата е 20 декември, 1946 г. и Робинсън е победил само месец по-рано друг опонент на име Арти Ливайн. За 15 рунда, макар и да е повалян, той успява да издържи и да спечели с анонимно решение, печелийки своята първа титла. И това не е единствената вълнуваща история около боксьора. Срещите му с боксьора Джейк Ла Мота получават най-различни и разнообразни коментари, включително и „Касапницата на Св. Валентин“. Няма статистика, която да потвърди колко мъже са пропуснали да закупят подарък на своята любима и са предпочели да гледат този мач, но истината е, че срещите са впечатляващи. Макар и в 6-те срещи да успява да спечели само един път, двубоите са толкова чести, че самият той ще заяви, че ако е имало още една, най-вероятно е щял да получи диабет. Но не разказваме тези истории, за да говорим за великите боксови срещи на Рей Робинсън, посоката е малко по-различна.

Sugar_Ray_Robinson_1966

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: Orlando Fernandez – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c36661.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5803477

През 1947 г. Робинсън се подготвя за мач с Джими Дойл. 22-годишният претендент може да се похвали със завидни спортни качества и за скромната си кариера има изиграни около 53 мача и 43 от тях са победи, докато останалите 7 са загуби и 3 равни мача. Във въпросната година трябва да се изправи срещу друго толкова известно име, което би позволило невероятни успехи в бъдеще. Джими бил добър боксьор и много искал да се закичи с титлата „Победител Шугар Рей Робинсън“. Малко преди мача, Робинсън сънува много страшен сън. Отново е на ринга, защитава титлата си и след серия удари убива Джими. Близо три дена преди мача, шампионът не се чувства добре и визията от този сън не му позволява да се отпусне или да мисли трезво. Когато крещял на Джими да се изправи, Робинсън не подозирал, че крещял всичко на глас – страховити викове.

Тук историята се разминава и има няколко вариации. Според историята Робинсън много се притеснявал за този мач и бил готов да се откаже в полза на Джими. Този мач сякаш бил предречен. В опитите си да намери някакъв покой, шампионът дори решил да говори с отец и да потърси съвет дали това видение не е предсказание. Отговорът бил отрицателен. Междувременно дори мениджърите отказвали да повярват, че точно тази фатална вечер Шугар е успял да се сдобие с пророчески умения. И така достигаме до заветната вечер на мача.

Началото на срещата е сравнително уравновесено. Боксьорите разменят удари, успяват многократно да пуснат тежки удари и още в 6-я рунд става ясно, че Робинсън изпитва сериозни затруднения. В 9-я рунд идва фаталния удар, който изпраща Джими на земята и това е неговия 3-и път, в който пада. Дойл се опитва да се изправи но след това се залепя и лекарите бързо се намесват. Няколко часа по-късно в болницата съобщават, че Дойл е починал в следствие на тежките нанесени удари.

Sugar Ray Robinson Looking Over Doctors

Още по-смразяващата новина е, че според близки на починалия, единствената причина, поради която този мач е трябвало да се състои е с една единствена мисия – Дойл искал да закупи къща на майка си. Робинсън дарява всичките си приходи от следващите четири срещи, за да изпълни желанието на своя опонент. Едва по-късно, след като семейството все пак иска да съди Робинсън за убийство, комисията успява да разкрие и още малко подробности. Джими Дойл е изгубил своя лиценз в Калифорния, след като е получил тежки наранявания и няколко пъти пада жестоко след тежки размени на удари. Лекарите са категорични, че не трябва да се бие, но за жалост санкцията важи само в Калифорния. Мачът се провежда в Кливланд.

 
 
Коментарите са изключени

Аналоговият GPS е най-очарователното изобретение в света

| от |

Много преди глас на известна личност да ни казва от таблото на колата накъде да караме, е имало хартиени карти, прото-GPS системи, включително тази странна двойка ръчни и автомобилни карти.

Още през 1927 г. се появява Plus Four Wristlet Route Indicator. То представлява устройство за носене на китката, като ръчен часовник, и разполага с малки свитъци с конкретни пътища. Индикаторът няма нужда от батерии и работи, точно както си представяте – хартията се навива от едната страна, докато пътуваме, и като пристигнем, я връщаме обратно за следващия път.

Джаджата се продава заедно с 20 скрола с различни маршрути, повечето от които са за Лондон, а още могат да се купят от или да се направят по поръчка от производителя. Шофьорите или пътниците могат ръчно да навият механизъм отстрани, който автоматично да движи картата паралелно с тяхното движение.

Морис Колинс е 73-годишен лондончанка и собственичка на антикварна колекция, която включва този GPS накит. Колекцията й се показва в различни музеи и изложби, а тя нарича индикатора „невероятно изобретение“, но отбелязва: „Самата аз никога не съм го опитвала да се навигирам така и не съм сигурна доколко успешен би бил опитът ми.“

През 1932 г. се появява подобно, но по-усъвършенствано устройство. Iter Avto също използва механизъм за превъртане на хартия, но с обрат: страниците се движат автоматично с напредването на автомобила.

Смята се, че е първото автоматизирано навигационно устройство, монтирано на автомобил като то е вързано със скоростомера и регулира въртенето на картата според скоростта. Подобно на предшественика си, Avto се произвежда в ограничени количество като е предназначено предимно за елита на собствениците на автомобили.

Разработен в и за Италия, представеният набор от карти на това устройство включваше различни големи градове, а рекламата му го хвали с точност и полезност:

„Мотористи, Iter-Auto е вашият ангел хранител на Земята, който ще ви ръководи за ръка, наставлявайки ви в пътуванията с безупречна точност, чрез карта-маршрут, който e в перфектен синхрон с шофирането на вашия автомобил, както и всякаква информация като: кръстопътища – мостове – неравности – нива на кръстовища – опасни завои – снабдяване – облекчение – гаражи – хотели и др.“

 
 
Коментарите са изключени