Те идват за „Турнира на шампионките“

| от |

От 29 октомври до 3 ноември в София, зала “Армеец“, за втора година ще се проведе заключителният за тенис-сезона при жените Турнир на шампионките. Турнирът ще се проведе по установените правила за участие – 6 тенисистки, които са спечелили поне една титла от календара на WTA (и не участват в WTA Championships, където участват първите 8 в ранглистата), плюс 2 поканени от организаторите на турнира (wildcards /WC).

Вече са известни участничките:

14 Симона Халеп, Румъния – победителка на турнирите в Нюрнберг, Будапеща, Хертогенбош, Ню Хейвън и Москва

16 Ана Иванович, Сърбия – wildcard

18 Мария Кириленко, Русия – победителка на турнира в Патая Сити

19 Саманта Стосър, Австралия – победителка на турнирите в Карлсбад и Осака

25 Елена Веснина, Русия – победителка на турнирите в Хобърт и Ийстбърн

26 Анастасия Павлюченкова, Русия – победителка на турнирите в  Ойерас и Монтерей

27 Ализе Корне, Франция  – победителка на турнира в Страсбург

118 Цветана Пиронкова – wildcard

След жребий 8-те участнички ще бъдат разпределени в 2 групи, където през първите 4 дни от турнира ще играят всяка срещу всяка. Първите две от всяка от групите ще играят на полуфиналите на 2 ноември. Финалният мач е на 3 ноември.

Турнирът тази година, както нашата най-добра тенисистка Цветана Пиронкова вече подчерта в свое интервю, ще е по-силен от миналогодишния. Ще участват 4 тенисистки от Топ 20. А представянето на участничките, показващи много добра форма в края на сезона, обещава добро качество на тениса – най-важното за ценителите и изкушените фенове.

Simona-Halep.

Симона Халеп и Саманта Стосър пристигат в София след много успешни турнири през последния месец – Симона спечели финала в Москва (Саманта беше нейна опонентка на финала), а австралийката спечели турнира в Осака.

Симона Халеп пристига в София след най-успешния си сезон и победи в 5 турнира. Тя е единствената, която успя да вземе титла на всяка една от настилките – показател за универсалността и изключителните й качества. Това е шанс да видим тази изключително талантлива румънска тенисистка в нейния възход. Можем да предполагаме, че ако продължава да се развива по този начин, Симона ще бъде сериозен претендент за Топ 10 следващата година.

pironkova

За разлика от нея нашата най-добра тенисистка Цветана Пиронкова, която и тази година получи WC, не се радва на добър сезон. Самата тя оцени, че очакванията й за него, след много добър сезон миналата година, са били високи. За съжаление сезонът не й се удаде и тя в неговия край дори излезе от Топ 100. Въпреки това тя със сигурност ще се постарае да покаже максимума пред родната публика.

stosur

Само името на Саманта Стосър е достатъчно за да привлече вниманието на ценителите на тениса. Макар да е победителка на турнир от Големия шлем, тази година не е най-успешната в кариерата й. Тя излезе от Топ 10, но моментната й форма – два финала с една победа през последния месец – говорят, че можем да очакваме най-доброто от нея.

Maria-Kirilenko-2

Мария Кириленко ще участва за втора поредна година. Миналата година, поканена с  WC,  тя игра отлично на турнира в София, но здравословни проблеми в един момент я извадиха от надпреварата. Участието  тази година тя си гарантира с победа в турнир на WTA, като на финала победи много силна опонентка –  №15 в момента Забине Лизицки.

Elena+Vesnina+Kremlin+Cup+Day+Two+eFS5KOUzyhLl

Елена Веснина е с традиционно силни и постоянни представяния на турнирите на женската тенис асоциация и тази година не направи изключение в това отношение. Освен двата спечелени турнира тя беше финалист на още 6 – показателно за изключително постоянство на висока спортна форма.

Анастасия Павлюченкова и Ализе Корне пристигат в София като представителки на младата генерация, настъпваща към челните позиции в ранглистата. И двете играят тенис от много високо ниво и ще допринесат за очаквания много оспорван на груповата фаза турнир.

ivanovich

Поканата от организаторите на Ана Иванович, бивша №1 в ранглистата, може да се приеме като изключително точно и перфектно попадение. Името на Ана е магнит дори и за не толкова изкушената публика. Но по-важното е, че тя този сезон играе на много високо ниво и се завръща към най-добрата си игра и най-високите нива на класацията.

С интерес ще очакваме жребия и разпределението на тези тенисистки в групите. Това разпределение ще ни даде много възможности за допълнителни предположения и очаквания.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.

 
 

Netflix инвестира още повече милиарди за оригинално съдържание през 2019

| от chronicle.bg |

Netflix влага огромни усилия в развитието на портфолиото си с авторски проекти. „Fyre: The Greatest Party That Never Happened“, „Black Mirror: Bandersnatch“ и „Tidying Up with Marie Kondo“ са само част мастодонтите на платформата. Те имат едно общо нещо помежду си – струват много пари.

Миналата година компанията имаше бюджет от $12 милиарда долара за проекти. Тази година той ще е $15 милиарда.

„Вярваме, че [Netflix] може да инвестира повече тази година с цената да забави развитието си за момент, но да спечели в дългосрочен план“, казва Бен Суинбърн от Morgan Stanley. В същата графа бюджетът на Netflix през 2017 година е $8,9 милиарда. Някой маркетолози прогнозират през 2020 той да достигне $17,8 милиарда.

„Колкото повече пари вкарваш, толкова повече хора ще намерят нещо интересно за гледане на сайта ти“, сподели Рийд Хастингс изпълнителният директор на Netflix. „Както казват – трябва да похарчиш пари, за да изкараш пари, особено с конкуренти като Disney.“

„The Umbrella Academy“, „Velvet Buzzsaw“ и „High Flying Bird“ са някои от заглавията, които очакваме следващия месец. Сънданс започва другата седмица, така че Netflix може дa пусне и още нови филми преди фестивалът да приключи.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.