Търси се кандидат за работа на самотен остров

| от chr.bg, БТА |

Шотландското дружество за защита на дивата природа търси да назначи човек, който да наблюдава птиците на самотен остров, срещу годишна заплата от 19 хиляди щатски долара, съобщи в. „Дейли телеграф“.

Става въпрос за необитаемия остров Ханда, на който живеят над 200 хиляди морски птици и който е най-отдалеченият остров във Великобритания.

Търсеният кандидат трябва да прекара сам месеците от март до септември. Всяко лято островът посещават над 7 хиляди туристи, четирима дългосрочни доброволци и 45, които идват да помагат само за седмица. Те съдействат при преброяването на птиците.

Туристите, които в най-оживените дни са над 150, идват да наблюдават яребици, тъпоклюни кайри, среден морелетник, полярна рибарка, обикновена гага и чайки.

„Тази отговорна позиция изисква отлични организационни умения, съчетани с голяма приспособимост. Ще трябва да организирате собствената си програма за работа, както и тази на екипа доброволци“, казаха от дружеството.

Кандидатите трябва да бъдат в добра физическа форма и да желаят да работят на отдалечено място. Постъпилият служител ще трябва да пътува всяка седмица до най-близкото село, за да пере дрехите си, да използва банка, магазини и да зарежда бутилката с газта. Затова ще му бъде необходима шофьорска книжка и превозно средство. Жилището му ще бъде осигурено безплатно.

 
 

Фентъзи книгите, които ще ви стоплят с чай и ром

| от chr.bg |

Оставете студа навън и се пренесете в други, по-топли светове

Есента все по-упорито сковава улиците със студените си пръсти. Температурите безмилостно политат надолу, принуждавайки ни да трупаме дреха след дреха върху себе си.

Мрачните настроения на времето зачестяват, опитвайки се да се прехвърлят и върху нас. Дъждът и вятърът, които във всеки момент могат да се развихрят и да те пронижат до кости, допълват тази неприветлива картина. Изведнъж разходките след работа или в почивните дни не са чак толкова изкушаващи и са заменени от желанието за качествено прекарано време вкъщи и на топло.

А домашният уют се допълва прекрасно от две неща: книги и чай.

Това да се откъснеш от вехнещия, реален свят навън и да се озовеш някъде далеч, на друго място и в други времена, е изкусителна възможност. Да изживееш приключенията на въображаемите персонажи стопля кръвта, а чаят успешно прави това и с тялото като ви помага да се отпуснете. Блаженство, което е трудно за отказване. А когато книгата предразполага към това, горещата напитка може да бъде допълнена и с малко ром.

Фентъзи книгите ви дават именно тази доза приключения, която може да накара устата ви да пресъхне от вълнение.

Заглавията от жанра са прекрасен спътник за всеки студен следобед, докато стоите настанени на топло във фотьойла си, а навън духа и вали.

Предоставяме ви няколко такива заглавия, които можете да комбинирате с черен, плодов или зелен чай от богата селекция на Ahmad Tea of LondonА ако напрежението от страниците започне да се прокрадва и във вас, винаги можете да го прогоните като към горещата напитка добавите и малко ром.

„Лъжите на Локи Ламора“ на Скот Линч

Малко писателски дебюти са така впечатляващи като този на Скот Линч и докато четете „Лъжите на Локи Ламора“ ще разберете защо. Авторът изкусно пресъздава един свят на разбойници, към които до последната страница вече ще сте привързани като към стари приятели.

Локи Ламора и останалите Джентълмени копелета са чаровни измамници, които правят всичко по силите си, за да спечелят доверието на благородниците, да получат покани да пият следобеден чай с тях, а накрая да ги лишат и от „излишните“ им ценни притежания. Късметът обаче не може да е вечно с тях и миналото им започва да ги застига. А колкото и добър лъжец да си, има хора, които не можеш да подведеш.

„Лъжите на Локи Ламора“, изненадващо, е книга, която описва по невероятно убедителен начин едно мъжко приятелство. Усещането за братство и единство, въпреки грубите шеги и сбиванията, ще ви накарат да позвъните и на вашите собствени приятели.

Въпреки своите весели моменти, това е една мрачна история, която чудесно ще бъде допълнена от чаша черен чай от селекцията на майсторите в Ahmad Tea of London, която да ви ободри дори в най-напрегнатите ситуации за Локи и компания.

Леко пиратският привкус на романа, който нататък в поредицата става все по-отчетлив, както и честото посягане към чашката от страна на персонажите, определено ще ви изкушат да добавите и малко ром в чая си.

Така няма да усетите колко бързо ще преплувате през страниците на „Лъжите на Локи Ламора“ и ще искате още от приключенията на „Джентълмените копелета“ – името на поредицата на Скот Линч.

 

„Душата на императора“ от Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън е може би един от най-продуктивните автори в света не само във фентъзи жанра, но и изобщо. Огромният брой поредици, които пише обаче не му пречат от време на време да създава и някой самостоятелен проект.

Такава е новелата „Душата на императора“, която съдържа в себе си поредната уникална идея на Сандърсън. Той ни представя Фалшификаторите – измамници, които могат да придадат на всеки физически обект други свойства. Дайте им обикновена ваза и чрез своите печати те ще я дарят с вида на произведение на изкуството, достойно за всяка колекция.

Една от най-добрите фалшификаторки – Шай, ще се изправи пред едно от най-големите предизвикателства на занаята, когато ще се наложи да измисли начин да копира душата не на предмет, а на жив човек. И то на човека с най-голяма власт – самият Император. Залогът е не само съдбата на цялата империя, но и нейния собствен живот.

С неповторимата си фантазия Сандърсън ще ви преведе през тежката задача на Шай, която трябва да оцелее затворена в стая в двореца, докато интригантите покрай императора се опитва да я оплетат в своите мрежи.

 

DSC_6884-obr

„Вещерът: Последното желание“ на Анджей Сапковски

Поредицата от бестселъри на поляка Анджей Сапковски „Вещерът“ намери нов живот у нас с нови издания и стилни корици. Първата книга – „Последното желание“, ни представя Гералт от Ривия, който обикаля от град на град, за да спасява с мечовете си бедното население от най-различни чудовищни заплахи. Естествено, срещу заплащане, както би направил всеки себеуважаващ се вещер.

Книгата е построена под формата на разкази, които на пръв поглед са самостоятелни, но всъщност са свързани от обща история. Страница след страница опознаваме мрачния, но ефективен Гералт и контрастиращия с него шарен свят наоколо.

Именно разнообразието от персонажи и местности в отделните разкази прави книгата идеална за четене на порции, всяка от които придружена с чаша чай от плодово-зелената серия на Ahmad Tea.Можете да избирате между мента, ягода и киви, малина и нар или боровинка, с които да овкусите всяко приключение.

Всеки от тези вкусове ще придаде различен нюанс на миговете удоволствие, които ще изпитате докато проследявате развитието на Гералт. С всяка страница вие ще прониквате все по дълбоко под суровата му обвивка и ще откриете човешкото там – грижата за другия, готовността за саможертвата и способността да обичаш.

DSC_6888-obr

„Град на стълби“ на Робърт Джаксън Бенет

Все повече автори отказват да стоят в границите на един жанр. Робърт Джаксън Бенет прави това със своя роман „Град на стълби“. В него фентъзи и крими се преплитат в един хибрид, който взима най-доброто и от двата жанра.

Градът Баликов някога е бил дом на богове, преди хората да им се опълчат и да ги свалят от власт. Десетилетия по-късно положението е напълно различно – жителите на Баликов кротко живеят под властта на чужд господар, божественото минало е забравено, а с него и магията.

Политическо убийство разклаща привидното спокойствие и довежда там младият агент Шара Тивани, която има и личен мотив да разкрие убиеца. Случаят обаче се оплита все повече и повече, което кара Шара да заподозре, че е попаднала по следите на мащабна конспирация с наистина божествени пропорции.

„Град на стълби“ постоянно поема нова насока и това, което стартира като почти чисто крими, впоследствие все повече заприличва на фентъзи роман. А от всички обрати в даден момент ще се наложи да се успокоявате с плодов чай. В други ще трябва да се държите будни с чаша черен чай, за да можете да продължите да четете, а на места добавката от малко ром ще ви помогне да преживеете напрежението, което самата Шара изпитва в тази сложна ситуация.

DSC_6895-obr

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин

Няма как да не завършим с класиката на един от основоположниците на жанра. Още повече, че съвсем скоро отново ще се заговори за епичния роман на Дж.Р.Р. Толкин, тъй като Amazon подготвят да го пренесат на телевизионния екран под формата на сериал.

Дори да сте фентъзи фенове или просто запалени читатели, има шанс да сте пропуснали „Властелинът на пръстените“, тъй като респектиращият с размерите си том може да е стряскащ. Из страниците му обаче се крие един от най-красивите фентъзи светове, създавани някога.

Младият хобит Фродо Бегинс получава тежко наследство – магически пръстен, който обаче се оказва свързан със съдбата на цялата Средна земя. Фродо жертва домашния си уют и тръгва на приключение със спътници от всички раси, за да унищожи пръстена, който все по-сериозно обсебва съзнанието му.

На вас обаче няма да ви се наложи да излизате извън вратата. Още първите страници зелените хълмове на Хобитово ще ви отдалечат от есента навън. А хобитите, вероятно повлияни от английския им създател, са големи почитатели на чая. Зелен чай от Ahmad Tea ще направи и вашето пътешествие с тях още по-свежо и магическо.

А магията е пропита във всяка една страница на „Властелина“. Романът е приказка в най-добрия смисъл на думата. Доброто е добро, злото е зло, а пътят към крайната цел – спасението на Средната земя, е дълъг и труден. Както личи и по обема на този шедьовър, който ще ви носи наслада в продължение на дълги дни и нощи.

 
 

Синеокото момче на британското кино

| от chronicle.bg |

Той е бурната душа на британското кино от епохата на „Златната ера“. Купонджията, който доказва, че тялото не е необходимо да е като изваяно, за да бъде магнит за жените и предмет за обожание. Той е русата чуплива коса, сините очи, кльощавото тяло и високия ръст на киното. Питър О’Тул.

Човекът, който по време на снимките на „Как да откраднеш милион?“ непрестанно спори с Одри Хепбърн кой от двамата е по-слаб. Единственият Лорънс Арабски е един от най-добрите актьори в световното кино. И въпреки всички роли, никога не получава Оскар – само осем номинации. Връчват му почетна статуетка през 2003 година, която отказва да приеме, освен ако не му бъде връчена от Мерил Стрийп.

Синеокото момче на Британското кино си отиде на днешната дата преди 4 години. Беше 81 години. И остави след себе си десетки герои, които ни научиха как да се държим като джентълмени, как да ухажваме и обичаме жените, как да бъдем красиви само с поглед, как да пием и да пушим и най-вече как да се забавляваме – с три думи, как да живеем.

питър о'тул и одри хепбърн
С Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион?“

Предлагаме ви няколко цитата, които да онагледят написаното горе.

„Няма да бъда обикновен мъж, тъй като е мое право да бъда необикновен. Ще разбъркам гладкия пясък на монотонността.“

„Качих се на камион за Лондон в търсене на приключение. Свалиха ме на Euston Stations и тръгнах да си търся хостел. По пътя минах покрай Кралската академия по драматични изкуства и влязох просто да огледам какво мога да открадна по-късно“ (След време започва да учи в Академията на пълна стипендия)

„Ако не можеш да направиш нещо доброволно и с радост, не го прави изобщо. Ако ще отказваш пиенето и ще се оплакваш, по-добре се върни към бутилката.“

„Единственото физическо упражнение, което правя, е да вървя след ковчезите на приятелите ми, които наистина правеха упражнения.“

„Вземам всяка добра роля, която ми попадне. Но ако няма добри роли, ще правя всичко, за да мога да си плащам наема. Парите винаги ни притискат. А за истински добра роля може да чакаш цяла вечност. Така че се взимам в ръце и правя каквото мога.“

питър о'тул
Във филма „Лорънс Арабски“

„Любовта ми към актьорството е велико нещо. Попаднах в този свят и открих, че се справям добре. Именно то направи ме превърна от нищо в нещо. Не нещо голямо, но все пак нещо. Ако се занимаваш  с нещо, правиш го с удоволствие и се справяш добре, какво по дяволите още можеш да искаш.“

„При крадците може и да има чест, но не и при политиците“

„Нямам намерение да продумам последните си думи на сцената. Рум-сервиз и няколко покварени млади момичета ще ми свършат доста добра работа на изхода.“

„Не понасям светлината. Не понасям времето. Мечтата ми за рай е да преминавам от една задимена стая в друга.“

„Когато си млад, винаги изпитваш глад да скачаш от връх на връх, пропускайки долините.“

„Не знам абсолютно нищо за жените. Те са уникални, красиви мистерии.“

„За мен животът винаги е бил или сватба, или погребение.“

 
 

Откъде идват котето, бебето, зайчето и всички обръщения към гаджето

| от chronicle.bg |

Виждали сте го много пъти. И сте си казвали, че толкова ниско няма да паднете. Да се наричате „коте“, „зайче“, „мило“, „бебе“, „слънчо“, да не говорим за останалите меко казано екстравагантни умалителни към партньорите. Имената гравитират в целия спектър на световната флора и фауна – от зеленце и морковче, до кокошчице и бръмбарче. И да, второто сме го виждали с очите си, съществува, честна хроникълска.

Обаче изведнъж се озовавате във връзка и то идва някак естествено. Първото умалително име, което с партньора си лепвате, после променяте, нагаждате, докато не спрете на едно (или две), умалително име, само между вас си.

Оказва се, че това не е просто лигава прищявка на гледащата през розови очила любов, а всичко си има много точно научно обяснение. И както повечето неща от живота на възрастните, корените на това обяснение са в детството или по-точно – в родителите. Тези от нас, които са били заобиколени от любящи майки, баби и татковци още от ранна възраст са свикнали да ги наричат по всевъзможни начини, за да покажат обичта си. Според невроантрпологът Дийн Фолк езикът на майката към детето е израз на любов, привързаност, загриженост, който се попива от нейната рожба. В резултат тя запаметява усещането, чийто носител стават тези умалителни названия.

Когато децата пораснат, те отново търсят онова усещане, което са получавали при общуването с родителя. И започват да наричат новият си най-близък човек с умалителни имена, които както казахме, предават онова усещане.

Други учени обаче са на друго мнение, което също има резон. Според тях наричането с такива имена помага на хората във връзката да се чувстват по отворени и спокойни. Освобождава ги от оковите на ежедневието и от ролята им на зрели възрастни хора.

Според учените тези проявления на връзките, са от важно значение за това да се чувстваме добре. Наричайки се по всякакви начини, които отстрани изглеждат нелепи, всъщност ни помага да установим тази връзка на близост и игра(свързана с животинското в нас), към която се стремим.

Така че не се притеснявайте от прякорите, които сте си сложили с гаджето, колкото и абсурдни да са.

 
 

Да спрем опростачването на нацията в няколко лесни стъпки

| от |

Вчера отец Паоло Кортези от Белене и от Италия, който приюти сирийско семейство, получило статут през март, получи награда за „Човек на годината“, връчена от Българския хелзинкски комитет (БХК). Разбира се, веднага се вдигна голяма патардия. Това ни подсети за един случай от края на миналия месец, за който може и да не сте чули. Тогава:

Николай Бареков  подаде сигнал към прокуратурата заради конкурса „Мис България“.

Ето част от това, което написа Бареков във Facebook: „Днес като част от Гражданско сдружение „Дебили“ срещу опростачването на българската нация“ внесох искане до Главния прокурор г-н Сотир Цацаров временно да бъде прекратено и забранено провеждането на всякакви конкурси, които съдържат думата „България”, с цел да бъде спряно опропастяването и злоупотребяването с името на нашата родина, включително това да важи и за политическите партии, които в не по-малка степен опропастиха и опростачиха нашето бъдеще като български граждани, до изработването на ясен регламент от Народното събрание на Р България, който да дава ясни параметри как, кой и при какви условия може да използва бранда „България“, включително и за търговски цели.

Подтикнати от всеобщата негативна обществена реакция, написахме и сигнал отново до Главна прокуратура, с който призоваваме компетентните органи да извършват незабавна проверка относно провеждането на конкурса „Мис България“ 2017 и избора на г-ца Тамара Георгиева за носител на короната.”

Нали знаете неловкото чувство, когато някой неприятен човек направи нещо адекватно. Например, колегата ви, който говори глупости и мирише, донесе понички в офиса. Това не променя много – просто си мислим „Този колко е тъп“, докато устата ти е в пудра захар.

Не за първи път Бареков го играе световен полицай и това крие известни опасности. За да отклоним вниманието му от отец Кортези, предлагаме да погледне няколко събития, които изискват немедлената намеса на прокуратурата.

Оградките на велоалеята на бул. „Дондуков“.

Имаме усещането, че за Бареков би било подходящ коледен подарък възможността да се изживее като Тръмп. Мислим, че би му отивали думи като: „Трябва да изградим стена между колоездачи и шофьори! И колоездачите да платят за нея!“ Не е ли така. Тук служителите на прокуратурата може да не се намесват, а да се присъединят към нас в публиката, откъдето заедно да се насладим на играта Барекова.

УНСС.

УНСС, помним, кани съмнителни личности да говорят пред студентите. Не незаконни личности, но със съмнителни качества и житейска философия. Предлагаме прокуратурата да се сезира, за да не продължават подобни смехории. А и когато си студент по Икономика, добре е да видиш как се сезира прокуратура. За всеки случай.

Мръсният въздух в София.

След като падна снегът, Фандъкова е заета да чисти тротоари, за да не я закачат хората в интернет защо пред входа на блока им не е изчистено. Няма време за мръсния въздух. Преди години Калигула обяви война на Посейдон и накара армията си да отиде на плажа и да хвърля копия във водата. Защо тогава, по сигнал на Николай Бареков, прокуратурата не заведе дело срещу въздуха, че е мръсен?

Ако имате други идеи, пишете на Бареков – той ще се заеме със случая.