Тарантино отговаря на Ума Търман

| от chronicle.bg, по IndiWire |

След направените разкрития в статия в New York Times от Ума Търман, Куентин Тарантино отговори на обвиненията на актрисата, че й е причинил трайни физически увреждания по време на снимките на „Убий Бил“. В статията Търман признава, че Харви Уайнстийн е упражнил сексуално насилие срещу нея, а накрая завършва с разкритията си за работата с Тарантино.

В своя отговор режисьорът не е отрича, че се е изплюл в лицето на актрисата по време на сцена, в която героят на Майкъл Мадсън се изплюва върху Булката. Мъжът оправдава решението си с това, че е искал близък до нея член на екипа да извърши действието, вместо някой друг, тъй като това би причинило повече неудобства на Ума Търман и ще доведе до много повече проби на сцената.

„Харесвам Мадсън, той е чудесен актьор, но не исках да му възлагам такива задачи.“ коментира Тарантино. „Това е идеята и аз подхождам сериозно. Още повече, че аз съм режисьора, така че съм отговорен за въпросното изплюване. Знам къде да се целя, плътно до камерата съм застанал. И бум! Правя го. Ако се бях изложил и пропуснех три пъти, и тя не искаше да продължим, тогава аз съм окей с това.“

ума търман и куентин тарантино

Колкото до сцената, в която Тарантино души Търман, режисьорът обяснява, че това е било нейна идея на. Това е сцената, в която убиецът Гого (Чияки Курияма) хвърля веригата си около врата на Булката и я затяга. Режисьорът, обяснява, че първоначалната идея е била веригата да бъде завързана за пилон, който е извън обсега на камерата, но желанието на Търман е било тя да бъде омотана около врата й и някой да я дърпа.

„Това беше идея на Търман. Да омотаем веригата около врата й я да я задушаваме. Не за дълго. Човек може да играе всякакви странни неща, но ако искам лицето ми да почервенее и да ми потекат сълзи, тогава трябва да бъда задавен. Така че застанах на другия край на веригата и използвахме метода само за близките кадри. След това я освободихме. Но това беше нейна идея.

Най-голямото разкритие в статията за Times е за инцидентът, който актрисата претърпява, докато кара автомобил. Ума Търман разбрала, че колата, в която трябва да се качи, не в изправност, затова е споделила с режисьора, че не се чувства комфортно да шофира сама.

„Куентин дойде във фургона ми и не искаше да чува „не“, като всеки режисьор. Беше побеснял, защото това щеше да отнеме много време. Но бях уплашена. Той каза: „Гарантирам ти, че колата е наред. Става въпрос за прав участък.“

По думите на Търман, тя била инструктирана от Тарантино да вдигне поне 65 км/ч или косата й няма да се развява по подходящия начин и ще се налага сцената да се заснема наново. Накрая при една от пробите колата се отклонила от пътя и се блъснала в дърво. Актрисата претърпява контузии от които все още не се е възстановила напълно. След публикуването на статията Търман пусна видео от въпросния инцидент в Instagram, в което обяснява, че не вини Тарантино: „той дълбоко съжалява и се разкайва за това злощастно събитие“.

uma-thurman-kill-bill-miramax

Пред Deadline Тарантино казва, че инцидентът е случаят, за който съжалява най-много в живота си. Признава, че е чул притесненията на Ума да заснеме сцената, затова е решил сам да изпробва автомобила, просто за да се увери, че е бил в изправност. Мъжът допълва, че никога не е гледал на сцената като „каскадьорска“. След като е пробвал колата, е решил, че Ума може да се справи.

„Ума имаше книжка. Знаех, че е страхлив шофьор, но все пак имаше книжка. Когато приключих с карането, се радвам, защото и тя можеше да го направи. Затова отидох във фургона й и казах: всичко е наред, можеш да го направиш, участъкът е прав, всичко, което трябва да направиш е да стигнеш от точна 1 до точка 2.“

„Отговорът й беше: „Добре“. Защото ми вярваше и ми се доверяваше. Казах й, че ще е наред. Но то не беше и аз бях сгрешил. Не я принудих да влезе насила в колата. Тя влезе, защото ми се довери и ми повярва.“

i post this clip to memorialize it’s full exposure in the nyt by Maureen Dowd. the circumstances of this event were negligent to the point of criminality. i do not believe though with malicious intent. Quentin Tarantino, was deeply regretful and remains remorseful about this sorry event, and gave me the footage years later so i could expose it and let it see the light of day, regardless of it most likely being an event for which justice will never be possible. he also did so with full knowledge it could cause him personal harm, and i am proud of him for doing the right thing and for his courage. THE COVER UP after the fact is UNFORGIVABLE. for this i hold Lawrence Bender, E. Bennett Walsh, and the notorious Harvey Weinstein solely responsible. they lied, destroyed evidence, and continue to lie about the permanent harm they caused and then chose to suppress. the cover up did have malicious intent, and shame on these three for all eternity. CAA never sent anyone to Mexico. i hope they look after other clients more respectfully if they in fact want to do the job for which they take money with any decency.

A post shared by Uma Thurman (@ithurman) on

Сцената е била заснета към края на деня – нещо, което Тарантино не е възприемал като проблем, когато е пробвал колата. В последната минута той решава да промени посоката, в която Търман ще шофира, за да може да я заснеме по-добре.

„Доколкото си спомням, колата трябваше да се движи от изток на запад. А можехме да я заснемем, движейки се от запад на изток. Това не засегна кадъра. Правият участък си е прав участък. Променихме началната точка така че колата да се движи в обратната посока, натам откъдето аз бях тръгнал да се спускам. И там стана сблъсъкът по-късно.“

Променяйки посоката обаче, пътят приема S-образна форма. На това място Търман удря камък и губи контрол над колата.

Въпреки че катастрофата не влошава отношенията им за постоянно, Тарантино казва, че е нарушило доверието между двамата. В продължение на дълги години Търман се опитва да се подбере до неизлъчените кадри от инцидента, но е спирана в продължение на 15 години от Уайнстийн и Тарантино. Харви Уайнстийн е искал да не се стига до съд. Режисьорът накрая й помага да се сдобие със записите малко преди признанията й в New York Times.

Тарантино споменава й, че е трябвало да бъде потърсен за коментар преди публикуването на статията, но това не било направено от авторката – Морийн Доуд.

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“