Тарантино отговаря на Ума Търман

| от chronicle.bg, по IndiWire |

След направените разкрития в статия в New York Times от Ума Търман, Куентин Тарантино отговори на обвиненията на актрисата, че й е причинил трайни физически увреждания по време на снимките на „Убий Бил“. В статията Търман признава, че Харви Уайнстийн е упражнил сексуално насилие срещу нея, а накрая завършва с разкритията си за работата с Тарантино.

В своя отговор режисьорът не е отрича, че се е изплюл в лицето на актрисата по време на сцена, в която героят на Майкъл Мадсън се изплюва върху Булката. Мъжът оправдава решението си с това, че е искал близък до нея член на екипа да извърши действието, вместо някой друг, тъй като това би причинило повече неудобства на Ума Търман и ще доведе до много повече проби на сцената.

„Харесвам Мадсън, той е чудесен актьор, но не исках да му възлагам такива задачи.“ коментира Тарантино. „Това е идеята и аз подхождам сериозно. Още повече, че аз съм режисьора, така че съм отговорен за въпросното изплюване. Знам къде да се целя, плътно до камерата съм застанал. И бум! Правя го. Ако се бях изложил и пропуснех три пъти, и тя не искаше да продължим, тогава аз съм окей с това.“

ума търман и куентин тарантино

Колкото до сцената, в която Тарантино души Търман, режисьорът обяснява, че това е било нейна идея на. Това е сцената, в която убиецът Гого (Чияки Курияма) хвърля веригата си около врата на Булката и я затяга. Режисьорът, обяснява, че първоначалната идея е била веригата да бъде завързана за пилон, който е извън обсега на камерата, но желанието на Търман е било тя да бъде омотана около врата й и някой да я дърпа.

„Това беше идея на Търман. Да омотаем веригата около врата й я да я задушаваме. Не за дълго. Човек може да играе всякакви странни неща, но ако искам лицето ми да почервенее и да ми потекат сълзи, тогава трябва да бъда задавен. Така че застанах на другия край на веригата и използвахме метода само за близките кадри. След това я освободихме. Но това беше нейна идея.

Най-голямото разкритие в статията за Times е за инцидентът, който актрисата претърпява, докато кара автомобил. Ума Търман разбрала, че колата, в която трябва да се качи, не в изправност, затова е споделила с режисьора, че не се чувства комфортно да шофира сама.

„Куентин дойде във фургона ми и не искаше да чува „не“, като всеки режисьор. Беше побеснял, защото това щеше да отнеме много време. Но бях уплашена. Той каза: „Гарантирам ти, че колата е наред. Става въпрос за прав участък.“

По думите на Търман, тя била инструктирана от Тарантино да вдигне поне 65 км/ч или косата й няма да се развява по подходящия начин и ще се налага сцената да се заснема наново. Накрая при една от пробите колата се отклонила от пътя и се блъснала в дърво. Актрисата претърпява контузии от които все още не се е възстановила напълно. След публикуването на статията Търман пусна видео от въпросния инцидент в Instagram, в което обяснява, че не вини Тарантино: „той дълбоко съжалява и се разкайва за това злощастно събитие“.

uma-thurman-kill-bill-miramax

Пред Deadline Тарантино казва, че инцидентът е случаят, за който съжалява най-много в живота си. Признава, че е чул притесненията на Ума да заснеме сцената, затова е решил сам да изпробва автомобила, просто за да се увери, че е бил в изправност. Мъжът допълва, че никога не е гледал на сцената като „каскадьорска“. След като е пробвал колата, е решил, че Ума може да се справи.

„Ума имаше книжка. Знаех, че е страхлив шофьор, но все пак имаше книжка. Когато приключих с карането, се радвам, защото и тя можеше да го направи. Затова отидох във фургона й и казах: всичко е наред, можеш да го направиш, участъкът е прав, всичко, което трябва да направиш е да стигнеш от точна 1 до точка 2.“

„Отговорът й беше: „Добре“. Защото ми вярваше и ми се доверяваше. Казах й, че ще е наред. Но то не беше и аз бях сгрешил. Не я принудих да влезе насила в колата. Тя влезе, защото ми се довери и ми повярва.“

i post this clip to memorialize it’s full exposure in the nyt by Maureen Dowd. the circumstances of this event were negligent to the point of criminality. i do not believe though with malicious intent. Quentin Tarantino, was deeply regretful and remains remorseful about this sorry event, and gave me the footage years later so i could expose it and let it see the light of day, regardless of it most likely being an event for which justice will never be possible. he also did so with full knowledge it could cause him personal harm, and i am proud of him for doing the right thing and for his courage. THE COVER UP after the fact is UNFORGIVABLE. for this i hold Lawrence Bender, E. Bennett Walsh, and the notorious Harvey Weinstein solely responsible. they lied, destroyed evidence, and continue to lie about the permanent harm they caused and then chose to suppress. the cover up did have malicious intent, and shame on these three for all eternity. CAA never sent anyone to Mexico. i hope they look after other clients more respectfully if they in fact want to do the job for which they take money with any decency.

A post shared by Uma Thurman (@ithurman) on

Сцената е била заснета към края на деня – нещо, което Тарантино не е възприемал като проблем, когато е пробвал колата. В последната минута той решава да промени посоката, в която Търман ще шофира, за да може да я заснеме по-добре.

„Доколкото си спомням, колата трябваше да се движи от изток на запад. А можехме да я заснемем, движейки се от запад на изток. Това не засегна кадъра. Правият участък си е прав участък. Променихме началната точка така че колата да се движи в обратната посока, натам откъдето аз бях тръгнал да се спускам. И там стана сблъсъкът по-късно.“

Променяйки посоката обаче, пътят приема S-образна форма. На това място Търман удря камък и губи контрол над колата.

Въпреки че катастрофата не влошава отношенията им за постоянно, Тарантино казва, че е нарушило доверието между двамата. В продължение на дълги години Търман се опитва да се подбере до неизлъчените кадри от инцидента, но е спирана в продължение на 15 години от Уайнстийн и Тарантино. Харви Уайнстийн е искал да не се стига до съд. Режисьорът накрая й помага да се сдобие със записите малко преди признанията й в New York Times.

Тарантино споменава й, че е трябвало да бъде потърсен за коментар преди публикуването на статията, но това не било направено от авторката – Морийн Доуд.

 
 

„Бъфи, убийцата на вампири“ се завръща

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на „Бъфи, убийцата на вампири“: деветдесетарският култов сериал се завръща на малкия екран.

Новата версия на сериала се прави от Fox 21 TV Studios и ще се излъчва по кабелните канали и по стрийминг платформите. Създателят на сериала Джос Уидън ще бъде изпълнителен продуцент, а режисьорския стол ще вземе Моника Брийн.

TV-Shows-Like-Buffy-Vampire-Slayer

Засега няма много подробности за сюжета, но според слуховете героинята на Сара Мишел Гелар ще търпи сериозни промени.

За нещо ново в света на „Бъфи, убийцата на вампири“ се заговори през есента на 2017 г., когато стана ясно, че сериалът може да бъде възроден, ако се намери добър сценарист.

„Бъфи, убийцата на вампири“ върви от 10 март 1997 г. до 20 май 2003 г. Сериалът проследява историята на Бъфи Съмърс, млада жена, призвана да се бори със силите на злото.

 
 

Почина първата съпруга на Владимир Висоцки

| от chr.bg |

Иза Висоцка, първата съпруга на легендарния руски поет, певец и актьор Владимир Висоцки, е починала на 82 години в Нижний Тагил, Свердловска област, съобщи ТАСС.

Агенцията цитира Олга Анисимова, диектор на местния театър „Д. Мамин-Сибиряк“, където Висоцка работи до смъртта си.

„Иза Константиновна почина тази сутрин в 5, 30 часа. Тя до последно играеше в театъра“, сподели Анисимова.

Иза Висоцка е родена на 22 януари 1937 г. в град Горки, сега Нижний Новгород. Завършва театралната школа при „Немирович-Данченко“ към МХАТ.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.