Такситата в Париж протестират срещу Uber

| от |

Близо сто таксита започнаха да се стичат тази сутрин към Париж от летищата „Роаси“ и „Орли“, за да блокират движението в знак на протест срещу конкуренцията на гиганта в сектора на туристическите автомобили Uber, пише БГНЕС.

На „Роаси“ някои таксита бяха залепили на предното си стъкло стикери с надпис „Професия в опасност, не на нелоялната конкуренция„.

Протестът е много по-малък от предишните, защото основните профсъюзи не призовават към стачка, заяви източник от летището.

„Не искаме да дразним хората с наближаването на Коледа“, каза Нордин Даман, член на профсъюза на шофьорите, който трябва да проведе заседание днес, за да реши за евентуален протест през януари.

На гарите и летищата има налични таксита, въпреки че се очакват големи задръствания, допълва Нова телевизия.

 
 

Бил Гейтс ще участва в сериала „Теория за Големия взрив“

| от chr.bg |

Съоснователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс ще бъде гост-звезда в предстоящ епизод от комедийния сериал „Теория за Големия взрив“, съобщи Си Ен Ен, позовавайки се на телевизия Си Би Ес.

В предстоящия епизод героинята Пени (Кейли Куоко) ще приеме Бил Гейтс на работното си място, докато нейните запленени от технологиите приятели правят всичко възможно, за да се срещнат с милиардера новатор.

Телевизия Си Би Ес ще поднови излъчването на сериала, който понастоящем е в 11-ия си сезон, на 1 март. По-късно през месеца ще бъде показан епизодът с Бил Гейтс. Технологичният магнат не за първи път гостува в телевизионна поредица. Гейтс преди е бил гост-звезда в епизод от сериала „Фрейзър“, излъчен през 2001 г.

Бил Гейтс не е първата видна фигура от света на науката, технологиите, инженерството и математиката, която гостува в сериала „Теория за Големия взрив“.

Преди него гост-звезди са били астронавтът Бъз Олдрин, видният космолог Стивън Хокинг, основателят на компания „Тесла“ Илон Мъск, съоснователят на компания „Епъл“ Стив Возняк.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Тайни от кухнята на MasterChef 2018

| от chronicle.bg |

Часовникът, който гледаме в ефира на БТВ в последните три години всяка пролет, в момента отброява последните минути. Атмосферата в студиото на MastefChef е по-спокойна от тази на екрана, защото до печките са хора, вече минали през този процес и някои от тях вече имат свой бизнес. „Стоп“! След минути групата ни се потапя в света на екзотична веджи супа, патешко с крем кашу, шоколадов сос с тютюн, шоколадовата торта с няколко слоя и ободряващо кафе от Кения.

Журито и бившите участници не само напомниха какво отличава това предаване от всички кулинарни телевизионни формати, но и ни накараха да очакваме с нетърпение премиерата на четвъртия сезон, която е на 26.02 от 21:00.

Юрист с привлекателна външност, жена открила силата на готвенето след претърпяване на инцидент и още 19 участници, чиито истории са като извадени от филмов сценарий. Всичко това, както обикновено, се случва под зоркия поглед на тричленното жури, което тази година има ново попълнение. Ресторантьорът Лео Бианки ще застане на подиума до шеф Петър Михалчев и шеф Андре Токев, и ще оценява както кулинарните умения на участниците, така и техния нюх да превърнат хобито си в успешен бизнес.

Image uploaded from iOS (3)

Всъщност кулинарното представление беше само загрявката преди същинската битка. Финалистите от предишните три сезона бяха разделени на три отбора и в продължение на един час показаха процеса, който стои зад добре плейтната чиния с хипнотизиращи цветове и експлозия от вкусове.

Image uploaded from iOS

Грижата за предястието беше поверена на Симеон (победител), Аврам и Стефан от първия сезон, които приготвиха екзотична веджи супа (с царевица, джинджифил, кокос и лимонена трева), пикантни скариди и хрупкава изненада. А ние имахме възможност да наблюдаваме прецизността и бързината , с която се приготвят всички ястия от терасата, като привилегировани участници във формата.

Image uploaded from iOS (1)

Финалистите от втори сезон Евгени, Йоана и Севда (победител) ни изненадаха със патешки гърди с крем кашу, бадемов чипс, бульон от манатарки във вид на пяна и… шоколадов сос с черешов тютюн.

Image uploaded from iOS (9)

Десертът беше поверен на финалистите от третия сезон на предаването – Божана (победител), Росица и Цветомир. За доброто начало на събитието се погрижи Роси, която приготви специално кафе от Кения, с приятна сладост и алтернативен начин на приготвяне. Тематичната торта с формата на логото на предаването не беше просто шоколадово изкушение, а три слоя шоколадово пътешествие от вкусове и усещания, завършени от най-различни декорации като шамфъстък, ядливо злато, захарен памук и др.

Всичко гореизброено, както вече казахме, е само кратко откриване на завесата преди същинската част, която предстои. Шоуто не обещава нищо повече от това поредна година да се докаже като фаворит на зрителите, защото наред с напрежението и сензацията показва и другата страна – тази, която може да вкара и най-непохватните зрители в кухнята, стига те да имат желание.