Така би изглеждала Вселената, ако е малък модел

| от |

Видимата вселена е стара 92 милиарда светлинни години, големината е толкова голяма, че е невъзможно да си представим размерите й.
1

Но как би изглеждала Вселената, ако беше толкова малка, колкото умален модел на влака, се питат от Gizmodo. Тогава Мъглявината Horsehead би изглеждала, като на изображението горе.

2

 
 

Подценени Instagram модели, които трябва да видите

| от chr.bg |

Instagram има над 800 милиона активни абонати. За сравнение населението на Европа е малко над 742 милиона.

Трудно е да изпъкнеш сред всички тези хора, затова много качествени акаунти изпадат в небитието. Разбира се, не всеки може да е Емили Ратайковски, но доста момичета заслужават повече внимание отколкото получват

Сега ще ви покажем някои от най-хубавите подценени модели в социалната мрежа. Последвайте ги!

 
 

Седем медала за българските гимнастички на турнира Гран При

| от chr.bg, БТА |

Седем медала спечелиха български състезателки на турнира по художествена гимнастика от сериите Гран При в руската столица Москва и от съпътстващия международен турнир. Отличията завоюваха ансамбълът на България за жени, Боряна Калейн и Ерика Зафирова. Ансамбълът е състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Елена Бинева и Теодора Александрова, с треньор Весела Димитрова и помощник-треньор Михаела Маевска, завърши на второ място в многобоя, а на финалите днес взе златото на финала на пет обръча и сребро на три топки и две въжета.

На обръчи българките бяха оценени с 18.900 точки. На второ място се наредиха домакините от Русия с 18.500 точки, а на трето Узбекистан с 15.900 точки. На топки и въжета възпитаничките на Весела Димитров получиха за изпълнението си оценка 18.500 точки. Шампионки станаха домакините от Русия с 19.300 точки, а на трето място е Финландия с 14.950 точки.

В състезанието участваха само четири ансамбъла. 17-годишната Боряна Калейн завърши 10-а в многобоя, но днес взе пълен комплект отличия на финалите на отделните уреди. Българката стана шампионка на топка, взе сребро на обръч и бронз на лента. Калейн не игра само на финала на бухалки. За съчетанието си на топка Калейн получи оценка от 17.950 точки. Втора и трета са съответно Дина Аверина (Русия) със 17.350 точки и Катарина Халкина (Беларус) със 17.000 точки. Калейн взе сребро на обръч със 17.150 точки. Тя беше резерва в този финал, но в последния момент се наложи да играе и завоюва среброто. Първа е Дина Аверина (Русия) с 18.650 точки, а трета – Катарина Халкина (Беларус) с 15.950 точки. На лента Калейн е трета с 14.950 точки. Първа е Халкина с 16.450 точки, а втора Александра Солдатова (Русия) с 15.800 точки.

В съпътстващия международен турнир Ерика Зафирова се класира трета в многобоя. На този турнир нямаше финали на отделните уреди. Шампионка стана Карина Кузнецова (Русия) със сбор от 63.550 точки, следвана от Анастасия Салос от Беларус с 61.700 точки, а Зафирова събра сбор от 54.950 точки (15.500 точки на обръч, 13.150 точки на топка, 13.200 точки на бухалки и 13.100 точки на лента). Това беше първо състезание за националките за новия сезон. В края на март София е домакин на кръг от Световната купа, а през септември в България ще се проведе и световното първенство по художествена гимнастика.

 
 

Защо ни боли толкова, когато се порежем на хартия

| от chr.bg, БТА |

Учени установиха причината, поради която порязването на пръст на ръката с лист хартия е съпроводено със силна болка, макар че нараняването е незначително, съобщи Лайф, като цитира СайънсАлърт.

Причината се крие в ноцирецепторите – първични неврони, които се активират единствено при болка. Концентрацията им в краищата на пръстите на ръцете превишава средното им количество в човешкото тяло. В това човек може да се убеди, като допре лист хартия до пръстите на ръцете, нозете, гръбнака или лицето си – усещанията са съвсем различни, предаде БТА.

„Това е защитен механизъм – заяви дерматоложката Хейли Голдбак от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Чрез върховете на пръстите опознаваме света и извършваме деликатни задачи.“

Друга причина е свързана със самия лист хартия. Тъй като краищата му не са абсолютно гладки, той може да причини нараняване. Освен това порязванията с лист хартия не са достатъчно дълбоки, за да активират естествените защитни механизми на организма, като съсирване на кръвта и образуване на белег от заздравяла рана. В резултат увредените нервни окончания на пръстите остават открити.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.