Тайнствената приказка Свещари

| от |

Анита КОЛАРОВА

Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността, както при тази среща с древната култура на траките.

Колата взема курс към Свещари от Малък Поровец и минава около 5 км, прави завой наляво и нагоре към гориста местност. Можеш и от Исперих да тръгнеш. Завои, завои… Рядка гора в есенно настроение, тишина и спокойствие. Късна есен. Загадъчност, която усещаш, още щом пред очите се занижат останките от дълга каменна стена, обграждала някога голям древен град, в близост до плавателна река, изчезнала след страшен земетръс.

Пътят свършва в края на обширно плато, осеяно с могили, на пръв поглед безредно разпръснати наоколо. Това е илюзия. Казват, че траките са ги насипали над погребения, измервайки разстоянието между всяка до сантиметър в зависимост от разположението на слънцето и звездите. Главната заслуга за откриването на комплекса, датиран към вековете преди Христа, имат екипите с научни ръководители Мария Чичикова и Диана Гергова, която от години оглавява разкопките. Голямо откритие прави инж. Петър Вълев, геодезист, изчислил, че централната ос на Гробницата, известна като Царска, е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6 хиляди години – датата на зимното слънцестоене.

В идеално поддържана административна сграда, където има киносалон, карти на местността, два живописни манекена на красиво облечени тракиец и тракийка, исторически текстове и снимки, стоят на видно място имената на всички археологически екипи, откривали за България безценни богатства. §арската гробница е под закрилата на ЮНЕСКО. Само една трета от могилите са проучени, комплексът е под денонощна охрана и наблюдение, тъй като неведнъж е бил жертва на иманяри и търсачи на силни усещания. Наблизо е т.нар. Омуртагова могила, в некропола около нея – по-ранен, от V в. пр. Хр., едно от последните открития на проф. Гергова е златото на траките гети, тези безценни 264 златни накити, оцелели 25 века.

За коя от гробниците искаме билети? За Царската, разбира се! Тя е висока колкото 4-етажен жилищен блок.

Реалност? Измислица? Ще ми се пръсне сърцето!

Големи каменни блокове. От тях са правени грлобниците и са засипвани отгоре с пръст. Българският Египет! Не се е търсела дълбочина на изкопа. От двете страни към вратата са набити колчета, обточени със синджир. Входът – в дъното. Плахо пристъпване след екскурзовода. Уви, вътре не се снима. Разкрива се коридор от черен мрамор, тъмно и хладно е. Следва задължителен „ритуал“ – обуването на найлонови терлици върху обувките. Климатици поддържат равномерна температура. Прожектори осветяват края на коридора и същинската част на помещението. Огромна метална конструкция, заобикаляща и поддържаща могилата отгоре, дава възможност да се обиколи цялата постройка.

 

Под тавана има рисунка – млад воин на кон посяга към златен венец, символ на славата и успеха. В централната камера се различават изображения върху стената, а до нея са гробните каменни легла. Видят ли ги очите, сърцето почва да бие тъй, че да го усещаш, дъхът спира, защото за миг вече не си ти, стоящият прав пред магическата древност, а наследникът на гордите траки. Ти си царят, тракийският цар Дромихет от III в. пр. Христа, който лежи в погребалното ложе, и до теб – любимата жена. Очаква ги вечен живот. Това е мираж, леглата са празни, но какъв трепет! Сцена изобразява момент от обезсмъртяването, в което траките несъмнено са вярвали. А аз вярвам ли в безсмъртието? Искам да кажа ДА с всички сили, но не мога. Съмненията ме изгарят. Изобразено е как към знатния гетски цар пристъпва богиня, която му подава златен венец. Вижда се и малко шествие на жрици, носещи дарове. Първата – тоалетна кутия с капак и ойнохое (вид тракийска кана за вино от бронз или глина с рисунки), втората – полуотворена кутия за скъпоценности, останалите две – голям метален съд и нещо като трикрака масичка.

В камъка са закодирани тайни, които няма да узная. Затова просто полагам ръка върху него и мълвя наум скрити молитви, имена на скъпи за сърцето ми хора. Върху загадъчния камък има резки, които нито са случайни, нито са от ерозия – в гробницата няма условия за такава. Мислено запалвам свещ.

Жените (скулптури, наречени кариатиди) пак привличат вниманието ми. Те са подобаващо тържествено облечени. Бели роби с дължина под коляното. Краят на робата от двете страни се възвива като листа на лале. Косите са прихванати на плитки около ушите. В Голямата царска могила кариатидите поддържат стените. Тук има десет такива каменни статуи. Те са от всички страни на гробницата и поддържат с ръце купола.
Но не виждам жената-воин, амазонката. Тя също присъства в тракийския митопоезис, както и в елинския. Но тук я няма. И по-добре. Амазонките не са ми по сърце. Те не са проливали сълзи, а тук съглеждам вълнуващ предмет – лакримарий (вретеновиден съд от стъкло без дръжка, служил за съхраняване на зехтин при погребенията или за събиране на сълзи). И почват въпросите: защо е в гробницата? Нали траките са плачели, когато се ражда човек, и са ликували, когато умира? Какво прави тук този свещен предмет, лежал хиляди години в неразгаданото пространство на могилата?

Залмоксис (според Херодот той е ученик на Питагор, а според други историци е негов предшественик) се е казвал главният цар и бог на гетите.

Екскурзоводката разказва, че в битка с армията на Александър Македонски траките взели в плен красив воин, който станал съпруг на принцесата. По-късно се разболял и починал. Каква е била съдбата на младата му съпруга? Ако вярваме на преданията, трябва още жива да е погребана до него.

Как са живели тези изчезнали отдавна хора? Къпала ли ги е росата? Слушали ли са славея нощем, опиянени от вино и любов? Буйни ли са били танците им като нашите? Няма ли и ние да изчезнем като тях? Всичко е било тъй различно. Не, не, всичко е било същото. Съвсем същото, независимо от днешните компютри.

Навън небето е светлосиньо, хоризонтът се губи зад дърветата. Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността.

Гъстата тишина на могилата в самата й утроба, пламъчето, което е запалила у мен, са я превърнали в храм. Завинаги.

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2