Тайнствената приказка Свещари

| от |

Анита КОЛАРОВА

Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността, както при тази среща с древната култура на траките.

Колата взема курс към Свещари от Малък Поровец и минава около 5 км, прави завой наляво и нагоре към гориста местност. Можеш и от Исперих да тръгнеш. Завои, завои… Рядка гора в есенно настроение, тишина и спокойствие. Късна есен. Загадъчност, която усещаш, още щом пред очите се занижат останките от дълга каменна стена, обграждала някога голям древен град, в близост до плавателна река, изчезнала след страшен земетръс.

Пътят свършва в края на обширно плато, осеяно с могили, на пръв поглед безредно разпръснати наоколо. Това е илюзия. Казват, че траките са ги насипали над погребения, измервайки разстоянието между всяка до сантиметър в зависимост от разположението на слънцето и звездите. Главната заслуга за откриването на комплекса, датиран към вековете преди Христа, имат екипите с научни ръководители Мария Чичикова и Диана Гергова, която от години оглавява разкопките. Голямо откритие прави инж. Петър Вълев, геодезист, изчислил, че централната ос на Гробницата, известна като Царска, е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6 хиляди години – датата на зимното слънцестоене.

В идеално поддържана административна сграда, където има киносалон, карти на местността, два живописни манекена на красиво облечени тракиец и тракийка, исторически текстове и снимки, стоят на видно място имената на всички археологически екипи, откривали за България безценни богатства. §арската гробница е под закрилата на ЮНЕСКО. Само една трета от могилите са проучени, комплексът е под денонощна охрана и наблюдение, тъй като неведнъж е бил жертва на иманяри и търсачи на силни усещания. Наблизо е т.нар. Омуртагова могила, в некропола около нея – по-ранен, от V в. пр. Хр., едно от последните открития на проф. Гергова е златото на траките гети, тези безценни 264 златни накити, оцелели 25 века.

За коя от гробниците искаме билети? За Царската, разбира се! Тя е висока колкото 4-етажен жилищен блок.

Реалност? Измислица? Ще ми се пръсне сърцето!

Големи каменни блокове. От тях са правени грлобниците и са засипвани отгоре с пръст. Българският Египет! Не се е търсела дълбочина на изкопа. От двете страни към вратата са набити колчета, обточени със синджир. Входът – в дъното. Плахо пристъпване след екскурзовода. Уви, вътре не се снима. Разкрива се коридор от черен мрамор, тъмно и хладно е. Следва задължителен „ритуал“ – обуването на найлонови терлици върху обувките. Климатици поддържат равномерна температура. Прожектори осветяват края на коридора и същинската част на помещението. Огромна метална конструкция, заобикаляща и поддържаща могилата отгоре, дава възможност да се обиколи цялата постройка.

Под тавана има рисунка – млад воин на кон посяга към златен венец, символ на славата и успеха. В централната камера се различават изображения върху стената, а до нея са гробните каменни легла. Видят ли ги очите, сърцето почва да бие тъй, че да го усещаш, дъхът спира, защото за миг вече не си ти, стоящият прав пред магическата древност, а наследникът на гордите траки. Ти си царят, тракийският цар Дромихет от III в. пр. Христа, който лежи в погребалното ложе, и до теб – любимата жена. Очаква ги вечен живот. Това е мираж, леглата са празни, но какъв трепет! Сцена изобразява момент от обезсмъртяването, в което траките несъмнено са вярвали. А аз вярвам ли в безсмъртието? Искам да кажа ДА с всички сили, но не мога. Съмненията ме изгарят. Изобразено е как към знатния гетски цар пристъпва богиня, която му подава златен венец. Вижда се и малко шествие на жрици, носещи дарове. Първата – тоалетна кутия с капак и ойнохое (вид тракийска кана за вино от бронз или глина с рисунки), втората – полуотворена кутия за скъпоценности, останалите две – голям метален съд и нещо като трикрака масичка.

В камъка са закодирани тайни, които няма да узная. Затова просто полагам ръка върху него и мълвя наум скрити молитви, имена на скъпи за сърцето ми хора. Върху загадъчния камък има резки, които нито са случайни, нито са от ерозия – в гробницата няма условия за такава. Мислено запалвам свещ.

Жените (скулптури, наречени кариатиди) пак привличат вниманието ми. Те са подобаващо тържествено облечени. Бели роби с дължина под коляното. Краят на робата от двете страни се възвива като листа на лале. Косите са прихванати на плитки около ушите. В Голямата царска могила кариатидите поддържат стените. Тук има десет такива каменни статуи. Те са от всички страни на гробницата и поддържат с ръце купола.
Но не виждам жената-воин, амазонката. Тя също присъства в тракийския митопоезис, както и в елинския. Но тук я няма. И по-добре. Амазонките не са ми по сърце. Те не са проливали сълзи, а тук съглеждам вълнуващ предмет – лакримарий (вретеновиден съд от стъкло без дръжка, служил за съхраняване на зехтин при погребенията или за събиране на сълзи). И почват въпросите: защо е в гробницата? Нали траките са плачели, когато се ражда човек, и са ликували, когато умира? Какво прави тук този свещен предмет, лежал хиляди години в неразгаданото пространство на могилата?

Залмоксис (според Херодот той е ученик на Питагор, а според други историци е негов предшественик) се е казвал главният цар и бог на гетите.

Екскурзоводката разказва, че в битка с армията на Александър Македонски траките взели в плен красив воин, който станал съпруг на принцесата. По-късно се разболял и починал. Каква е била съдбата на младата му съпруга? Ако вярваме на преданията, трябва още жива да е погребана до него.

Как са живели тези изчезнали отдавна хора? Къпала ли ги е росата? Слушали ли са славея нощем, опиянени от вино и любов? Буйни ли са били танците им като нашите? Няма ли и ние да изчезнем като тях? Всичко е било тъй различно. Не, не, всичко е било същото. Съвсем същото, независимо от днешните компютри.

Навън небето е светлосиньо, хоризонтът се губи зад дърветата. Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността.

Гъстата тишина на могилата в самата й утроба, пламъчето, което е запалила у мен, са я превърнали в храм. Завинаги.

 
 
Коментарите са изключени за Тайнствената приказка Свещари