Тайният свят на Advertising Artists

| от chronicle.bg |

Този там е мутра. Оная до него – кифла. Киселяк. Чешит. Красавица. Дебелана. Това там определено е куче. А ако са няколко кучета, задължително са глутница. Хората, които ги харесват, са кучкари. Това отсреща на стената е картина. До нея – снимка. Под нея – плакат.

Хората, естествено, поставяме етикети и даваме определения, за да ни е по-лесно да се ориентираме. Уви, пропускаме, че така много често губим своята посока.

Може да сте чували за онлайн платформата Advertising Artists покрай впечатлящата изложба #untaggablexhibition, която направиха в София наскоро. Онова, което обединява артистите от тази платформа е, че не вярват в предварително зададените значения. Вярват, че единственото сигурно нещо днес е несигурността.

Макар и тема на първата им изложба, #untaggable е тяхната философия.

Онова, което се случи след проекта #untaggablexhiibition, който се случи съвместно с Audi преди няколко месеца, бе повдигане на въпроси и търсене на диалог със зрителя.

Съществена тема в изложбата заемаха размислите по повод непосредственото бъдеще в отношенията ни с машините. Какво ще бъде то? Кой ще надделее в настъпващата posthuman ера? Дали изкуственият интелект няма да измести баланса към един нов тип комуникация?

Тези теми бяха централни в голяма част от представените творби: Деян Янев (Auditomia) с неговата визия за съвършеното като комбинация на човешката анатомия с елементи на високотехнологичен дизайн, Андон Георгиев (AndonastY/ #unremitting) със своeтo нестихващo, неумолимo търсене на хармоничното съвършенство между човешката природа и технологията.
“Просветлението”, което би следвало да настъпи в резултат на подобна синергия бе умело подчертано с техниката, която той използва и начина на представяне на творбата. Тя, заедно с работата на Николай Петров ( GLOW/ #hunter) бяха поставени в затъмнено помещение, така че при влизането на зрителя се задейства сензор за движение, който включва UV осветление, за да се активират флоуресцентните мастила.

В подобна плоскост попада и графичната работа на Мирослав Кръстев, която е опит да формулира един нов вид ДНК, #untaggable. Вид, за който няма ограничения и рамки.

Опит да се интерпретира рамката като метафора, а и като физическо ограничение е и металната скулптура на Михаела Каменова (As Good As It Gets). Млад автор, чиито пластични композиции са представени в различни градове в Европа.

Сред пластичните творби, интерпретиращи релативното в консенуса и дефиницията чрез промяна на гледната точка и умело манипулиране на светлината е и работата на Стела Василева (Challenger Deep)- композиция от четири квадратни кутии, изработени от паспарту и картон, изобразяващи падината Challenger, най-дълбоката точка на Земята.

Пак сред пластичните творби е и кинетичната скулптура на Ангел Петков (Columnication), която представлява своеобразно огледало на емоциите на зрителя. Тя поставя въпроса за това какъв би бил нашият soul mate в непосредствено бъдеще. Творбата е един сензитивен контакт между човека и машината. Тя разпознава психологическото състояние на зрителя и реагира в хармония с него.

Светлана Мирчева със своите Space Dogs изразява нашата благодарност към онези космически кучета, които помогнаха на човечеството да започне овладяването на Космоса: Лайка и Мишка от ерата на Спутник.

Голяма част от творбите поставят в центъра на своето съществуване самият зрител. Без него те на практика на съществуват. Такава е експерименталната инсталация на f_art (Homo ludens). f_art са анонимни автори, които използват алгоритмите на приложението Trigraphy, за да деконструират портрета на всеки един зрител. Всеки, който желае има възможност да застане пред камерата на един iPad и сам да избере как да изглежда, като прожекцията на неговия портрет съществува само секунди върху екрана на монитора. Това е една метафора за играта, която играем, търсейки себе си.

По-сериозен поглед към експеримента на нашия живот ни предлага Amenun Geneva с творбата Schrodinger’s Cat. Това е експеримент, при който в затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва катосуперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива». Не е ли експериментът на нашия живот?

Голяма част от творбите търсят неуловимото в движението, във времето и в пространството. Вибрациите, които ни провокират, които са нашия шанс и които ние понякога пренебрегваме, са въпросите, които занимават Аделина Бонева (Vibratory). Нейната работа е изградена от 12 елемента, всеки с различен имидж на повърхността и друг под повърхността, която зрителят може да си вземе и да реши дали да види какво се крие под видимата графика.
Други автори, които интерпретират концепцията за неуловимото движение/време са Мила Янева (#untaggable flying object), изключително талантлив млад художник, който създава детски книжки със свои текстове и илюстрации и Мая Стайкова (Spacetime), която ни показва как сме склонни да забравим, че времето тече, освен ако някакъв кратък проблясък не ни накара да провидим къде точно се намираме по своя път. Смисълът на работата е изведен по един симпатично аналогов способ: картината изобразява пясъчен часовник, но пред нея има малък филтър, през който, ако погледнеш, се променя изображението.

Изключително интересна е и работата на Борис Бонев (The Problems of Light).
Тя е своеобразна поема, описваща светлината визуално и вербално. Вдъхновена от 22 проблема на светлината, дефинирани от Бергман- 22 качества на феномен, за който ние имаме само една дума. Тези 22 дефиниции са отпечатани на 3 прозрачни плаки в основните цветове като комбинацията на всяка една с другите две дава допълнителен, производен цвят.
Тези комбинации представят идеята за невъзможността ни да изразим или възприемем нещата в тяхната цялост, колкото и упорито да опитваме.

Петя Савова (5Я/ “#…”) създава изключително реалистична интерпретация на собствения си отказ да дава определения и поставя етикети (tags). Нейният портрет е на жена и/или робот? Устата е затворена и/ или присвита? Цветята са за здравей или/и сбогом? Нещата са такива, каквито ние ги определим, стига да приемем, че същевременно те са и точно противоположното.

Този ясен и директен похват е изведен до крайност от Георги Касабов (Ndoe) в инсталацията “# prohibited”. Тя представлява пътен забранителен знак, изработен и сертифициран от Агенция Трафик Пътна Сигнализация, която е оторизирана да изработва пътните знаци. Много ясно и директно внушение, едновременно с това и забавно, което напълно приляга на звезда от рап-сцената и рекламист с дългогодишен стаж.

В работите на група артисти: Александра Касабова (Mysa /Cosmos), Глория Шуглева (GloryArt/ Inner Flow) се усеща неуловимостта на емоциите, състоянието на космическа принадлежност. В своите акварели (Q2 City/Q2 Nature ) Емил Додов ни споделя своето усещане за свобода, скорост, динамика.

Творбата на Стефан Чинов, Carpe Diem, е експресивен израз на желанието да живеем сега с елемента на дзен философията, за благото на всички.

Няколко творби задават сериозни социални въпроси. Драгомир Костадинов (PXRN) със своята скулптура “Hustle Hard” премества погледа ни към онези неуловими/незабележими чистачи на стъкла, които ние упорито не забелязваме или не искаме да забележим. Неоновата инсталация ON/OFF на Калин Серапионов е напълно в духа на завръщането към неоновия знак. Тя материализира осезаемо клишетата на консумеризма чрез ритмичното редуване на светване и угасване.
Подобна гледна точка към консумеризма споделя и Мартина Вачева (Toillet of Venus).

В нейната сатирична интерпретация на добре познатата класическа сцена, вместо Венера е поставен автомобил. Преобръщането на клишето води към абсурдната естетика на типично рекламно изображение, полемизирайки с обектите на нашата възхита днес. Очевидно е и намигването към консервативното схващане за нашия “мъжки” свят. Проблемът за правото на личен избор при определяне на сексуaлната ни ориентация е централен в работата на Антоанета Илиева (Точка/ Gender Studies).

Предразсъдъците на обществото, вкоренени в сексуалните стереотипи и склонността ни да даваме морални оценки ни натоварват неимоверно и ни пречат да усетим собствената си природа, която е неуловима по своята същност.

Творбата на Калоян Тошев (MZK), Q2, е най-прекия израз на концепцията на Advertising Artists. Подобен подход, при който модерен, иноватовен бранд използва таланта на известен артист, за да го превърне той от материален обект в артефакт, е използван от Ауди в колаборация с Ромеро Брито, Деймиън Хърст и други съвременни артисти. В работата на Калоян има едно особено състояние отвъд органичността, при което функционалността се превръща в елегантно и естетическо преживяване.

Вижте част от творбите на Advertising artists в галерията!

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.