Тайният свят на Advertising Artists

| от chronicle.bg |

Този там е мутра. Оная до него – кифла. Киселяк. Чешит. Красавица. Дебелана. Това там определено е куче. А ако са няколко кучета, задължително са глутница. Хората, които ги харесват, са кучкари. Това отсреща на стената е картина. До нея – снимка. Под нея – плакат.

Хората, естествено, поставяме етикети и даваме определения, за да ни е по-лесно да се ориентираме. Уви, пропускаме, че така много често губим своята посока.

Може да сте чували за онлайн платформата Advertising Artists покрай впечатлящата изложба #untaggablexhibition, която направиха в София наскоро. Онова, което обединява артистите от тази платформа е, че не вярват в предварително зададените значения. Вярват, че единственото сигурно нещо днес е несигурността.

Макар и тема на първата им изложба, #untaggable е тяхната философия.

Онова, което се случи след проекта #untaggablexhiibition, който се случи съвместно с Audi преди няколко месеца, бе повдигане на въпроси и търсене на диалог със зрителя.

Съществена тема в изложбата заемаха размислите по повод непосредственото бъдеще в отношенията ни с машините. Какво ще бъде то? Кой ще надделее в настъпващата posthuman ера? Дали изкуственият интелект няма да измести баланса към един нов тип комуникация?

Тези теми бяха централни в голяма част от представените творби: Деян Янев (Auditomia) с неговата визия за съвършеното като комбинация на човешката анатомия с елементи на високотехнологичен дизайн, Андон Георгиев (AndonastY/ #unremitting) със своeтo нестихващo, неумолимo търсене на хармоничното съвършенство между човешката природа и технологията.
“Просветлението”, което би следвало да настъпи в резултат на подобна синергия бе умело подчертано с техниката, която той използва и начина на представяне на творбата. Тя, заедно с работата на Николай Петров ( GLOW/ #hunter) бяха поставени в затъмнено помещение, така че при влизането на зрителя се задейства сензор за движение, който включва UV осветление, за да се активират флоуресцентните мастила.

В подобна плоскост попада и графичната работа на Мирослав Кръстев, която е опит да формулира един нов вид ДНК, #untaggable. Вид, за който няма ограничения и рамки.

Опит да се интерпретира рамката като метафора, а и като физическо ограничение е и металната скулптура на Михаела Каменова (As Good As It Gets). Млад автор, чиито пластични композиции са представени в различни градове в Европа.

Сред пластичните творби, интерпретиращи релативното в консенуса и дефиницията чрез промяна на гледната точка и умело манипулиране на светлината е и работата на Стела Василева (Challenger Deep)- композиция от четири квадратни кутии, изработени от паспарту и картон, изобразяващи падината Challenger, най-дълбоката точка на Земята.

Пак сред пластичните творби е и кинетичната скулптура на Ангел Петков (Columnication), която представлява своеобразно огледало на емоциите на зрителя. Тя поставя въпроса за това какъв би бил нашият soul mate в непосредствено бъдеще. Творбата е един сензитивен контакт между човека и машината. Тя разпознава психологическото състояние на зрителя и реагира в хармония с него.

Светлана Мирчева със своите Space Dogs изразява нашата благодарност към онези космически кучета, които помогнаха на човечеството да започне овладяването на Космоса: Лайка и Мишка от ерата на Спутник.

Голяма част от творбите поставят в центъра на своето съществуване самият зрител. Без него те на практика на съществуват. Такава е експерименталната инсталация на f_art (Homo ludens). f_art са анонимни автори, които използват алгоритмите на приложението Trigraphy, за да деконструират портрета на всеки един зрител. Всеки, който желае има възможност да застане пред камерата на един iPad и сам да избере как да изглежда, като прожекцията на неговия портрет съществува само секунди върху екрана на монитора. Това е една метафора за играта, която играем, търсейки себе си.

По-сериозен поглед към експеримента на нашия живот ни предлага Amenun Geneva с творбата Schrodinger’s Cat. Това е експеримент, при който в затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва катосуперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива». Не е ли експериментът на нашия живот?

Голяма част от творбите търсят неуловимото в движението, във времето и в пространството. Вибрациите, които ни провокират, които са нашия шанс и които ние понякога пренебрегваме, са въпросите, които занимават Аделина Бонева (Vibratory). Нейната работа е изградена от 12 елемента, всеки с различен имидж на повърхността и друг под повърхността, която зрителят може да си вземе и да реши дали да види какво се крие под видимата графика.
Други автори, които интерпретират концепцията за неуловимото движение/време са Мила Янева (#untaggable flying object), изключително талантлив млад художник, който създава детски книжки със свои текстове и илюстрации и Мая Стайкова (Spacetime), която ни показва как сме склонни да забравим, че времето тече, освен ако някакъв кратък проблясък не ни накара да провидим къде точно се намираме по своя път. Смисълът на работата е изведен по един симпатично аналогов способ: картината изобразява пясъчен часовник, но пред нея има малък филтър, през който, ако погледнеш, се променя изображението.

Изключително интересна е и работата на Борис Бонев (The Problems of Light).
Тя е своеобразна поема, описваща светлината визуално и вербално. Вдъхновена от 22 проблема на светлината, дефинирани от Бергман- 22 качества на феномен, за който ние имаме само една дума. Тези 22 дефиниции са отпечатани на 3 прозрачни плаки в основните цветове като комбинацията на всяка една с другите две дава допълнителен, производен цвят.
Тези комбинации представят идеята за невъзможността ни да изразим или възприемем нещата в тяхната цялост, колкото и упорито да опитваме.

Петя Савова (5Я/ “#…”) създава изключително реалистична интерпретация на собствения си отказ да дава определения и поставя етикети (tags). Нейният портрет е на жена и/или робот? Устата е затворена и/ или присвита? Цветята са за здравей или/и сбогом? Нещата са такива, каквито ние ги определим, стига да приемем, че същевременно те са и точно противоположното.

Този ясен и директен похват е изведен до крайност от Георги Касабов (Ndoe) в инсталацията “# prohibited”. Тя представлява пътен забранителен знак, изработен и сертифициран от Агенция Трафик Пътна Сигнализация, която е оторизирана да изработва пътните знаци. Много ясно и директно внушение, едновременно с това и забавно, което напълно приляга на звезда от рап-сцената и рекламист с дългогодишен стаж.

В работите на група артисти: Александра Касабова (Mysa /Cosmos), Глория Шуглева (GloryArt/ Inner Flow) се усеща неуловимостта на емоциите, състоянието на космическа принадлежност. В своите акварели (Q2 City/Q2 Nature ) Емил Додов ни споделя своето усещане за свобода, скорост, динамика.

Творбата на Стефан Чинов, Carpe Diem, е експресивен израз на желанието да живеем сега с елемента на дзен философията, за благото на всички.

Няколко творби задават сериозни социални въпроси. Драгомир Костадинов (PXRN) със своята скулптура “Hustle Hard” премества погледа ни към онези неуловими/незабележими чистачи на стъкла, които ние упорито не забелязваме или не искаме да забележим. Неоновата инсталация ON/OFF на Калин Серапионов е напълно в духа на завръщането към неоновия знак. Тя материализира осезаемо клишетата на консумеризма чрез ритмичното редуване на светване и угасване.
Подобна гледна точка към консумеризма споделя и Мартина Вачева (Toillet of Venus).

В нейната сатирична интерпретация на добре познатата класическа сцена, вместо Венера е поставен автомобил. Преобръщането на клишето води към абсурдната естетика на типично рекламно изображение, полемизирайки с обектите на нашата възхита днес. Очевидно е и намигването към консервативното схващане за нашия “мъжки” свят. Проблемът за правото на личен избор при определяне на сексуaлната ни ориентация е централен в работата на Антоанета Илиева (Точка/ Gender Studies).

Предразсъдъците на обществото, вкоренени в сексуалните стереотипи и склонността ни да даваме морални оценки ни натоварват неимоверно и ни пречат да усетим собствената си природа, която е неуловима по своята същност.

Творбата на Калоян Тошев (MZK), Q2, е най-прекия израз на концепцията на Advertising Artists. Подобен подход, при който модерен, иноватовен бранд използва таланта на известен артист, за да го превърне той от материален обект в артефакт, е използван от Ауди в колаборация с Ромеро Брито, Деймиън Хърст и други съвременни артисти. В работата на Калоян има едно особено състояние отвъд органичността, при което функционалността се превръща в елегантно и естетическо преживяване.

Вижте част от творбите на Advertising artists в галерията!

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Netflix инвестира още повече милиарди за оригинално съдържание през 2019

| от chronicle.bg |

Netflix влага огромни усилия в развитието на портфолиото си с авторски проекти. „Fyre: The Greatest Party That Never Happened“, „Black Mirror: Bandersnatch“ и „Tidying Up with Marie Kondo“ са само част мастодонтите на платформата. Те имат едно общо нещо помежду си – струват много пари.

Миналата година компанията имаше бюджет от $12 милиарда долара за проекти. Тази година той ще е $15 милиарда.

„Вярваме, че [Netflix] може да инвестира повече тази година с цената да забави развитието си за момент, но да спечели в дългосрочен план“, казва Бен Суинбърн от Morgan Stanley. В същата графа бюджетът на Netflix през 2017 година е $8,9 милиарда. Някой маркетолози прогнозират през 2020 той да достигне $17,8 милиарда.

„Колкото повече пари вкарваш, толкова повече хора ще намерят нещо интересно за гледане на сайта ти“, сподели Рийд Хастингс изпълнителният директор на Netflix. „Както казват – трябва да похарчиш пари, за да изкараш пари, особено с конкуренти като Disney.“

„The Umbrella Academy“, „Velvet Buzzsaw“ и „High Flying Bird“ са някои от заглавията, които очакваме следващия месец. Сънданс започва другата седмица, така че Netflix може дa пусне и още нови филми преди фестивалът да приключи.

 
 

Проблемът не е в котките, а във вас

| от chronicle.bg |

Ако смятате котките за антисоциални, по-вероятно вие се държите гадно.

Изследователи от Университета в Орегон откриват, че котките всъщност искат да си взаимодействат с хората и особено с тези, които обичат да ги галят. „Забелязахме, че котките прекарват двойно повече време с хората, които им обръщат внимание и си играят с тях, отколкото към тези, които не проявяват интерес“, казва Кристин Витали, докторант по поведение на животните.

В едно от предишните си изследвания Витали открива, че котките ще предпочетат взаимодействие с хора, пред храна или играчки. 

„От експериментите установихме, че котките просто се нуждаят от свободата да си тръгнат, когато искат.“

В изследването бяха използвани 23 домашни котки и 23 от приюти и учените забелязаха, че котките от приюти много повече търсят човешкото внимание, което може би показва, че в приютите животинките са пренебрегвани. Джон Брадшоу, биолог от Университета в Бристол, който изследва котешкото поведени от дълго време, казва, че не трябва да се съсредоточаваме много върху разликите между двете групи, защото само домашните котки са били на своя територия по време на изследването. „Котките се държат много различни в зависимост дали познават мястото или не.“

Той добавя също, че до голяма степен котките са като хората – някои са сдържани, но повечето са приятелски настроени. 

 
 

Дедпул се закача с Хю Джакман за #10YearChallenge

| от chronicle.bg |

Шегите на гърба на Хю Джакман от страна на Дедпул (и респективно на неговия приятел и колега Райън Рейнолдс) продължават. Уолварийн е емблематичен образ още от началото на X-Men като Джакман се появява в ролята общо 11 пъти. Дедпул – не чак толкова.

Официалният акаунт на филма „Deadpool“ в Twitter също участва в предизвикателството #10YearChallenge, в което хората пускат две свои снимки – от сега и отпреди 10 години. В поста виждаме снимка от „X-Men Origins: Wolverine“ с Логан в цялата му екшън красота, а до нея – снимка на гроба му, маркиран с X от Лора – негов клонинг и дъщерна фигура.

За сега Джакман не е отговорил на закачката, но сме сигурни, че отговорът се подготвя. Шегите между него и Рейнолдс не са от вчера. Дедпул обаче не спря с Уолварин. Следващият пост е насочен директно към добродушния гигант Колосъс:  

Хю казва, че с радост би играл друг супер герой, но никога няма да се завърне в ролята на Уолварийн. Това, разбира се, не спира Рейнолдс и много други да се опитват да променят мнението му – най-често чрез шеги. Дедпул често се подиграва на на колегата си като веднъж носи негова маска, а във втория филм имаше музикална кутия със сценката от смъртта на му.

Deadpool-Movie-Hugh-Jackman-Mask