Тайните на тайните служби

| от |

Нови разкрития доказват, че малко след основаването си германското външно разузнаване БНД е шпионирало и в самата Германия – по заръка на човека, който всъщност е трябвало да контролира дейността на службите, пише Дойче веле.

Тайните служби обичат тайнствеността. Те действат в тъмното, далеч от полезрението на обществеността. Типичен пример за това са следните няколко реда, които всъщност никога не е трябвало да видят бял свят. Написал ги е легендарният някогашен шеф на западногерманското външно разузнаване БНД Райнхард Гелен, който по времето на Хитлер заема висок пост в шпионската йерархия на националсоциалистите. В началото на 1960-те години, вече в демократични условия, Гелен описва по следния начин Вили Бранд: „голям работяга, но и голям натегач”. По онова време социалдемократът Вили Бранд е кмет на Западен Берлин, но според Гелен той е бил „натрапен на берлинчани от съюзниците“.

Фактът, че един шпионин с много тежко минало си позволява да раздава оценки за демократично избрани политици, силно смущава Клаус-Дитмар Хенке от Независимата историческа комисия за изучаване на историята на БНД. В своето проучване Хенке и колегите му разкриват някои от срамните тайни на БНД. Те изнасят информация за немалко високопоставени нацисти, които след войната намират топло място в лоното на западногерманското разузнаване. Комисията установява още, че правителството на Конрад Аденауер използва БНД за политически поръчки. „Вътрешнополитическата дейност на външното разузнаване е била далеч по-мащабна, отколкото сме предполагали”, казва Хенке.

adenauer

В противоречие със закона

Макар че БНД има стриктен мандат като външно разузнаване, Аденауер нарежда на шпионите да събират всевъзможни информации вътре в Германия: за приятели и противници, за опозицията и за собствената му коалиция. Под наблюдение са както опозиционният лидер Вили Бранд, така и коалиционният партньор Франц-Йозеф Щраус от Християнсоциалния съюз. Стотици информатори, официално водени като „агенти под прикритие”, събират сведения от областта на политиката и обществения живот и захранват с тях БНД. После шефът на службата ги внася в канцеларията на канцлера. „Повечето от тези сведения се предават само устно. Въпреки това обаче се натъкнахме и на записки, от които става ясно, че Аденауер им е поръчвал да вършат това или онова“, обяснява Хенке.

Комисията успява да идентифицира в архива на разузнаването най-малко 210 „разработки” на политици, учени и журналисти, съдържащи както изрезки от вестници, така и протоколи от разговори и изявления. Хенке признава, че документите не съдържат особено сензационни факти. Сензационното, според него, е самото им съществуване. Защото разузнаването осъществява тези разработки в противоречие със закона, но под благовидния предлог, че противодейства на чуждестранния шпионаж.

Когато не са подложени на достатъчен контрол, тайните служби интерпретират законите така, както им е угодно – дори в демократични държави. Поръчките, получени официално от правителството, се използват от тайните служби като един вид „легитимация на дейността им”, обяснява Бодо Хехелхамер, ведомствен историк на БНД, който сътрудничи с комисията на Хенке. В този смисъл резулатите от работата на комисията дават тласък на една много важна дискусия: за влиянието на тайните служби и контрола над тях.

Германското разузнаване БНД официално се намира под прекия контрол на канцлерството. Хенке смята, че това е неправилно, тъй като подобна служба не може да се контролира с обичайните средства: „Единственият начин да контролираш такава служба е да инсталираш в ръководството ѝ пълномощник по контрола, който да се отчита не пред канцлера, а пред парламента”, казва Хенке.

На теория и на практика

Специалистът по конституционно право Герхард Роберс също смята, че трябва да се пресекат възможностите за политическа употреба на службите и припомня, че на хартия това вече е уредено: парламентарната контролна комисия към Бундестага има официалната задача да следи тайните служби. Заседанията на тази комисия са закрити и поверителни. Членовете ѝ нямат право да говорят за обсъденото дори с други депутати, тъй като комисията има достъп до строго поверителна информация. „Тя може да изисква всякакви документи, да вика за изслушване служители и ръководители на тайните служби, дори министри. Контролът всъщност е добре уреден и допуска само минимален брой изключения от правилото”, обяснява Роберс. Юристът уточнява обаче и още нещо: „Разбира се, открай време се водят спорове за това колко точно и каква именно информация правителството предоставя на парламентарната комисия”. С други думи: когато става дума за тайните служби, доверието между изпълнителната и законодателната власт невинаги е на желаното равнище.

Историята показва, че в определени моменти правителството е крило информация от парламентарната комисия. Така например разработките, за които стана дума, са били унищожени през 1969-1970 година по нареждане на канцлерството. Комисията успяла да ги реконструира единствено с помощта на документи в други архиви. Дали Аденауер е бил единственият правителствен ръководител на ФРГ, който е използвал тайните служби за политически поръчки – това още никой не знае. Защото Независимата историческа комисия има засега достъп единствено до архивите с крайна дата 1968 година.

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи?