Тайните на аржентинската хунта

| от |

В едно мазе в Буенос Айрес беше направена сензационна находка. Стотици документи от времето на военната диктатура разкриват механизмите, по които хунтата е държала в подчинение всички противници на режима, разказва Дойче веле.

arg

В края на 1983 година генерал Рейналдо Биньоне издава заповед да бъдат унищожени всички уличаващи военната хунта документи. Малко преди завръщането на демокрацията, аржентинската хунта с основание се страхува от юридически последици за извършените от нея престъпления. Явно военните обаче не са успели да заличат всички улики. В главната квартира на аржентинските ВВС в Буенос Айрес сега бяха открити хиляди документи от времето на военната диктатура през периода 1976-1983 година.

Документите съдържат протоколи от редовните заседания на хунтата, становища на генералите по различни политически въпроси, указания как да се отговаря на критики от чужбина, свързани с изчезването на опозиционни дейци, както и прословутите „черни списъци“ на интелектуалци и противници на режима, категоризирани според степента им на опасност. В черните списъци фигурират например имената на писателя Хулио Кортасар, на певицата Мерседес Соса и публициста Освалдо Байер. Открити са и списъци със забранени изпълнения на международни звезди от 1970-те и 1980-те години като Джон Ленън, Пинк Флойд или Род Стюарт.

Открит е и план с мерки, с чиято помощ хунтата е смятала да опази властта си до 2000-та година. Според министъра на отбраната Агустин Роси документите имат огромна историческа стойност: „За първи път попадаме на документи, които обхващат целия период на диктатурата. Всяка папка съдържа ценни данни, включително и за разположението на различните родове войски“, казва Роси. През идните шест месеца архивните материали ще бъдат изследвани от експерти, които ще се изкажат по историческата стойност на откритите документи. Експертите ще трябва освен това да проучат дали документите могат да послужат като доказателствен материал пред съда.

arg2

Системни нарушения на човешките права

Според аржентинската адвокатка Грасиела Пеняфорт, документите имат голяма юридическа стойност: „Тук става дума за оригинални документи, които могат да послужат като доказателство в процесите, свързани с икономическата политика на хунтата. Става дума за политика, която е била базирана на системни нарушения на конституцията и основните права на бивши предприемачи и акционери“, каза Пеняфорт.

Адвокатката дава пример със серия документи, в които става дума за продажбата на единствената аржентинска фабрика за печатарска хартия. Военните арестуват и измъчват бившите собственици, а фабриката им е продадена на две медийни групировки, съществуващи и днес. Откритите сега документи биха моли да докажат, че продажбата е била извършена със знанието и подкрепата на военните. „Разполагаме с 13 документи от заседания на хунтата, които показват колко интензивно се е занимавал режимът с тази сделка“, подчертава министърът на отбраната Агустин Роси.

Откритите документи могат да допринесат значително и за разследването на нарушенията на човешките права по време на военния режим. Откакто през 2006 година Аржентина отмени законите за амнистия, в страната бяха осъдени 370 души за престъпления, извършени по време на диктатурата. Министърът на отбраната Агустин Роси се надява на бял свят да излязат още исторически документи от времето на военната хунта. „Досега военните неизменно твърдяха, че не са запазени никакви документи от времето на хунтата“, казва той.

 
 

Най-нехаресваното видео в YouTube е на… YouTube

| от chronicle.bg |

Имиджът на  YouTube пострада тежко след като едно от собствените видеа на компанията стана най-нехаресваното видео на целия сайт. Потребителите на платформата показаха силното си недоволство от тазгодишния YouTube Rewind заради чувството на нелепост и предателство, което създава.

YouTube Rewind е видео, което сайтът пуска към края на всяка година, за да обобщи какво какво се е случило на него и какво е било популярно за последните 12 месеца. Традицията започна през 2010 като ретроспекция към най-популярните видеа на сайта за годината.

„YouTube Rewind 2018: Everyone Controls Rewind“ („YouTube Пренавиване 2018: Всеки Контролира Пренавиването“) беше пуснато на 6 декември и за една седмица получи 10 милиона нехаресвания (дислайкове). То е дълго около 8 минути и в него можем да видим звезди като Уил Смит, Джон Оливър и Тревър Ноа, както и много от най-популятните ютюбъри. Един от тях, Маркъс Браунли, в свое видео казва:

„Та YouYube Rewind се превърна в това: „Ей, вижте колко подходящи за рекламиране канали имаме, на които можете да похарчите парите си – никой от тях не псува и спокойно можете да рекламирате при тях.“

Феликс Килберг, по-известен като PewDiePie – собственика на (все още) най-големият канал на сайта, не беше включен във видеото за поредна година. Той защити тезата на Браунли в свое видео като каза, че той и другите участници в Rewind 2018 не заслужават негативността да се прехвърли върху тях. Феликс допълни и че е „почти радостен“, че не участва.

Друг супер популярен влогър, Кейси Найстат, признава, че иска да се въздържи от коментар, но казва, че видеото „не е чудесно“. „Идеята не беше да се направи 8-минутен парад на неловкостта, а да се подчертае алтруистичния характер на платформата.“

С тазгодишното си видео YouTube показва, че поставя на първо място рекламодателите, а потребителите остават на второ. Предстои на да видим дали тази бизнес философия ще се промени през 2019.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Защо майка купи стотици подаръци на децата си

| от chronicle.bg |

Майката на 3 дечица, чието име запазваме в тайна, заяви, че няма да остави обществото да я накара „да се чувства виновна“ заради многото подаръци, които купи на децата си. Тя сподели видео във Facebook със стотици плюшени играчки, видео игри, колела и други глезотии, като каза, че ги е купувала в продължение на месеци. Всеки от тях е бил скриван в един от 14-те шкафа в дома й. Изненадващо – нито едно от децата не ги е намерило.

SEI_44779091-a9f3

SEI_44779088-b69b

Покупките са отнели на грижовната майка 5 месеца след като от опит научава да не оставя коледното пазаруване за последния момент. Отново във Facebook тя обясни: „По принцип не съм толкова организирана. Преди няколко години оставих пазаруването за последните 4 дни преди Коледа и се паникьосах. Тогава се заклех, че никога няма да го направя пак.“

Тя обаче признава, че много се е изненадала, когато видяла колко много неща е взела. Снимки й бяха публикувани в групата „Christmas Facebook page“. Там тя написа „Най-накрая извадих от шкафовете, каквото бях купувала с месеци. Споменах ли, че НЕНАВИЖДАМ да опаковам подаръци.“ Някои коментираха очевидната трудност да се опаковат толкова много неща, докато други изказаха шока си от целия харч.

SEI_44779090-97ad

Майка, която живее в Австралия, защити делото си: „Обществото ще те накара да вярваш, че не е правилно да глезиш децата си и ще те накара да се чувстваш виновен.“ Повечето от коментарите по темата за от хора, впечатлени от мисленето на жената: „Иска ми се и аз да бях толкова умна като те и да купувам подаръците през годината“, „Бързам цяла седмица да купя подаръци за четирите си деца. Твоите много ще се зарадват и съм сигурна, че сърцето ти ще се пръсне като ги гледаш как се радват“ и „Твоите деца, твоите пари, твоя работа. Радвай се, че можеш да си позволиш да им купиш играчки. Децата растат много бързо.“

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.