Тайландски сътресения

| от |

От няколко дин насам Тайланд е разтърсван от масови протести, избухнали след обявяването на един скандален законопроект. Опозицията иска оставката на правителството. Това обаче е против волята на мнозинството, предава Дойче веле.

От края на ноември хората в Тайланд протестират срещу правителството на Инглук Шинаватра. През последните дни се стигна и до сблъсъци, при които загинаха петима души, а над 100 бяха ранени. Протестите избухнаха, след като правителството в Банкок предложи скандален законопроект, който можеше да проправи път за завръщането в страната на бившия премиер Таксин Шинаватра. Той бе свален с преврат през 2006 и признат за виновен по обвинения в корупция, за което бе осъден на две години затвор. За да избегне затвора, Таксин Шинаватра се установи в чужбина, откъдето според различни слухове и до днес продължава да дърпа конците в Банкок.

В крайна сметка законопроектът беше отхвърлен, идеята за него обаче бе достатъчна, за да взриви обществото.

Факт е, че тайландското общество не намира покой. Само преди три години в страната имаше масови протести, при които бяха убити над 90 души. Тайланд е страна в преход и именно това е причината за сблъсъците, продължаващи вече години.

tha2

„Червените“ и „жълтите ризи“

Промените в Тайланд започват още през 1992 година, когато е сложен край на дългогодишното господство на военните. Тогава на власт идва първото гражданско правителство, което започва да подсилва демократичните структури. Демократизирането на страната получава нов тласък през 2001 година, когато Таксин Шинаватра става министър-председател. По време на управлението си той успява да изпълни предизборното си обещание за реализирането на конюнктурна програма за населението по селата. „Таксин Шинаватра беше човекът, който се застъпи за селяните и изпълни своите политически обещания“, коментира Марко Бюнте.

Това обаче вбесява политическия елит в Банкок, който дотогава управлява страната според своите представи. Едновременно с възхода на Таксин Шинаватра в страната възникват два враждуващи лагера – на „червените“ и на „жълтите ризи“. Навремето „червените ризи“ подкрепяха Таксин Шинаватра, а днес – неговата сестра Инглук. Повечето членове на „червените ризи“ идват от гъстонаселените северни и североизточни провинции на Тайланд, но и от Банкок. На последните избори една трета от жителите на Банкок гласуваха за Инглук Шинаватра.

Поддръжниците на „жълтите ризи“ пък идват предимно от градовете на буржоазните елити в южната част на Тайланд. Те държат на стария ред.

В началото на кариерата си Таксин Шинаватра е носител на надежди за демократизацията на страната. „В крайна сметка обаче той не оправда очакванията на хората“, казва Райнер Адам, ръководител на бюрото на германската фондация „Фридрих Науман“ в Банкок. „Стъпка по стъпка Таксин Шинаватра премахна всички механизми, които съпътстват една либерална демокрация. Той назначи на всички ключови постове в правителството свои поддръжници. Постепенно привлече останалите партии в парламента под крилото на собствената си партия. И на практика вече нямаше опозиция“, изтъква Райнер Адам.

Диалогът в Тайланд е почти невъзможен

През 2006 година – по времето, когато премиерът Таксин Шинаватра е в Ню Йорк за заседанията на Общото събрание на ООН – военните в Тайланд правят преврат със знанието на „жълтите ризи“. На изборите през 2007 година обаче формацията наследник на партията на Таксин Шинаватра отново идва на власт. „Жълтите ризи“ започват масови протести и прогонват „червените“ от правителството. През 2010 година „червените ризи“ организират демонстрации с искане за завръщането на Таксин Шинаватра на власт. „Жълтите ризи“ се съпротивляват ожесточено. Сутеп Таугсубан, който днес отново е водач на „жълтите“, навремето разпорежда полицейска акция, при която са убити 25 души и ранени – над 800.

След заглъхването на протестите – през 2011-та – „червените ризи“ отново печелят изборите. Оттогава насам премиер на Тайланд е Инглук Шинаватра, сестрата на сваления с преврат през 2006-та Таксин Шинаватра. От развитието на ситуацията в Тайланд през последните години става ясно, че мнозинството от населението е на страната на „червените ризи“, докато малцинството неуморно подкрепя „жълтите“.

Ingluk-Shinawatra-610x400

Протестиращата опозиция на „жълтите ризи“ постави ултиматум на правителството и настоява следващият премиер да бъде избран от демократично нелегитимен „Народен съвет“. Това показва колко дълбоко е заседнало недоверието на „жълтите ризи“ спрямо волята на народа.

„По време на конфликти обществата се променят. Само че конфликтите трябва да приключват подобаващо и да бъдат поставяни в съответната институционална рамка“, казва Райнер Адам. Според него обаче пропастта между враждуващите групи в Тайланд е толкова дълбока, че диалогът е почти невъзможен.

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Това ли е новият Samsung Galaxy S10

| от chronicle.bg |

Samsung ще представи Galaxy S10, както и други продукти, следващия месец на редовното си събитие Unpacked. Тогава очакваме да видим и напълно работеща версия на сгъваемия телефон на компанията.

Трите апарата на снимката са трите модела на главния им смартфон – S10E, S10 и S10+.

Новият Galaxy се очаква да има OLED дисплей, в който ще се намира и вграденият скенер за пръстови отпечатъци. С помощта на Verizon компанията може да предложи и 5G версия в САЩ.

На снимката телефоните са в прозрачни кейсове като вляво е S10E, вдясно е S10+, а посредата – S10. Виждаме, че динствено S10E има 2 камери, другите модели имат по 3.

Samsung вижда по-ниски продажби на S9 през изминалата година, заради „предвидимите“ обновления в модела. Затова тази година очакваме компанията да е силно мотивирана за нещо смело и ново.