Tag / Thug Life

| от Адриан Владимиров |

Вероятно дори самото заглавие може да ви подскаже за какво ще говоря в следващите редове. Няма начин да не сте забелязали или дори сами да участвате в тази нова мода с tag-ването из различни места в страната, а и по света.

С навлизането на социалните мрежи, които по-нататък ще наричам просто „социалки“, все по-модерно стана отбелязването или т.нар. „тагване“ (от tag…) на различни места по планетата или на снимки, върху които сме и самите ние. Но както всички в днешно време, и тази нова мода се е изкривила и извратила до такава степен, че след като съзнанието ми се насити с виждането на отбелязвания от 10 бутикови дестинации из страната и преминах през досадата от това, достигнах до блажения смях колко прозрачни са огромен % от хората в страната, а и не само, но понеже почивката ми беше в България, ще пиша само за наблюденията ми тук.

Най-вероятно вече се чудите какво правите тук, та ако не сте натиснали Х-а – stay tuned.

Един от дните от почивката ми седях по обяд в заведение на плажа и хапвах цаца, пиех бира и боцках картофки със сирене. Ненадейно погледа ми се натъкна на последната линия плажни кърпи и по-специално на един индивид от женски пол. Гаджето ѝ спеше до нея по корем сякаш заровил глава в пясъка, а слънцето го напичаше неумолимо. Въпросната девойка се оглеждаше сякаш търси нещо и в един момент извади смартфона си от дамската чанта, която лежеше на пясъка до нея. Нямам идея защо носеше дамска чанта от онези, с които жените се разнасят наоколо във всекидневието си, вероятно някоя дама би могла да отговори на този въпрос. Досетих се, че оглеждайки се преди малко, девойката не е търсела нищо, а е гледала дали някой гледа нея. Е, изпод очилата ми не се виждаше аз къде гледам, та се възползвах.

Вдигна телефона си, разроши перчема и сякаш се чу „цък“. Моментът на истината – погледна в телефона и вероятно си каза, че не е достатъчно готина, защото раздърпа горнището на банския, под което изглежда не се криеше много, смени прическата с няколко движения и направи още една снимка. Това се повтори няколко пъти, през които банския бе подръпван, прическата – сменяна, а на няколко пъти се смени и физиономията – изглеждаше ту като разярен вълк, ту като щастлива овчица, а сякаш видях и патешки устни. Обзалагам се, че тази снимка ще събере минимум 40 до 60 лайка моментално в сещате се коя социалка.

Какъв е смисълът на това да се правите на някой, който всъщност не сте ? Показвате статус, като се отбележите от „Слънчака“ и чакате like-овете да завалят, но като сте на село при баба ви и берете малини до оградата със съседите не закачате телефона, ‘щото сте се омазали до ушите или пръстите са ви в устите и се облизвате блажено ? Къде е границата ? Не е ли идеята да се снимаш с приятели, докато сте заровени до ушите в пясък, да си снимаш шепата с малини, точно до оградата на баба ти или нещо подобно ? Много въпроси станаха, дано някой не се затрудни с отговарянето на всички тях пред себе си. Лично на мен ми е адски забавно да гледам всекидневно отбелязване на едни и същи хора на едни и същи места, чак като пропуснат и се чудя дали са добре, може нещо да им се е случило, щом са пропуснали тази ежедневна и така важна дейност. Другото, което ми прави впечатление е харесването на тагванията от едни и същи или почти едни и същи хора всеки един път.

Басирам се на по една студена Stella Artois, че част от четящите това са от този тип хора, които описвам в горните редове и веднага ще се усетят, че като видят 30 харесвания за 30 минути на дадена своя публикация и отвътре ги жегва едно такова готино, мислят си: „Ей, д*ба, много съм як/а, скии колко хора ми харесаха снимката/тага!“ Всъщност не, драги ми смехурко, определена част от обществото се смее адски искрено на илюзията, която се опитвате да наложите за себе си. А ако знаехте колко смях пада, когато видим как снимката ви от снощното заведение не е събрала достатъчно лайкове и изведнъж мистериозно тя изчезва, вероятно щяхте да умрете от яд и да напишете нещо гневно за статус, което ще събере повечко харесвания, та да си вдигнете обратно акциите.

Хора, бъдете повече себе си и по-малко фейсбук звезди, ‘щото последното не съществува като понятие, освен в собствените ви глави. Забавлявайте се, качвайте си пияните снимки от снощи, отбележете, че снимката е направена от крайпътна кръчма, оставете телефона настрани и продължете да ядете, пиете, да се припичате на слънце, да спортувате или каквото там правите. Само излезте от социалката, щото яката мацка до вас няма да ви заговори първа, докато вие пишете коментари под собствените си статуси, нито някое момче ще ви обърне внимание, докато сменяте 13 модерни физиономии и се чудите коя ще пасне най-много на пейзажа наоколо и ще събере повече харесвания.

Но все пак кой съм аз, че да ви казвам как да си пилеете живота.

 
 

Досиетата CHR: Чарлз Менсън, престъпникът на XX век

| от chronicle.bg, по БТА |

Серийният убиец Чарлз Менсън, излежаващ доживотна присъда в затвор на щата Калифорния, почина на 83-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

Те цитираха заявлението на сестрата на Менсън, Дебра Тейл. За кончината на брат й й били съобщили представители на затвора Коркоран, където осъденият излежавал присъдата си. За причината за смъртта му не се съобщава, но миналата седмица стана известно, че във връзка с влошеното му здравословно състояние, той е бил откаран в болницата в Бейкърсфийлд, разположена близо до затвора.

Чарлз Менсън е един от най-известните американски престъпници на ХХ век. През лятото на 1969 година той, заедно с три свои съучастнички от комуната му, зверски убиват седем души. Сред тях е и съпругата на режисьора Роман Полански, Шарън Тейт, която е бременна девети месец.

Въпреки че Менсън не е бил непосредствен изпълнител на убийствата, той бе признат за виновен за тяхното организиране и бе осъден на смърт. Но през 1972 година, след въвеждането в щата Калифорния на мораториума за изпълнение на смъртното наказание, неговата присъда беше заменена с доживотен затвор.

Америка още трепери, когато чуе името на Чарлс Менсън. Малки и големи знаят за ужасяващите престъпления на престъпната комуна „Семейство Менсън” , чиито главатар е именно той.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

Чарлс Менсън е смятан за манипулатор от високо ниво от редица психолози. Освен последвателите му, увлечени в расистките му послания, много жени припадали по коравосърдечния убиец. Преди три години той бе на път да се ожени за красавица на 26 години. Афтън Илейн Бъртън, която всички наричали Стар, е рехабилитатор в затвора, където лежал Менсън. През 2014 година двамата с 80-годишния килър обявиха, че ще легализират отношенията си, като Стар се кълнеше, че е влюбена във фанатика. 26-годишната Бъртън от 9 години се занимавала с реабилитацията на Менсън в затвора и докато изживяват своя романс тя започнала да поддържа няколко сайта, които го защитават и оправдават.

Още в началото на връзката им, обаче, започнаха и спекулациите. Според запознати странното бракосъчетание ще се състои, за да бъде затворена устата на 26-годишната красавица, която имала достъп до информация, добита от роднина на Менсън. През 2015-а година обаче друга истина изплува наяве. Сватбата между влюбените се провали, след като Менсън научи за пъкления план на рехабилитаторката. Тя напирала за брак, за да може да изложи тялото на убиеца в стъклен ковчег след смъртта му, а последователите и любопитните туристи да могат да разгледат под стъклото чертите на най-страшния убиец на XX век.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.